РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5864
[********], 16.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20231110100526 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление на [*******], със седалище и адрес на
управление: [********], [********]за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против Г. Г. В., ЕГН: **********.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата, договорната лихва,
лихва за забава и законната лихва върху главницата. Касателно претендираните суми - такса
съгласно чл. 5.5 от ОУ на [********] за предоставяне на парични потребителски кредити и
тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. в размер на 271
лева и такса за разглеждане, съгласно Договор за потребителски паричен кредит №
25298/13.09.2021 г. в размер на 218,40 лева съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото
искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т.1 вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради
което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия
закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на
уговорените такси е налице нарушаване на императивни норми на ЗЗП, като клаузите са в
противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребител. Според чл. 5.1 от договора кредитополучателят дължи еднократна такса за
разглеждане: 218,40 лева. Еднократната такса за разглеждане, дължима в деня на подписване
на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план описан в чл. 9.1 от договора.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Така формулирана, разпоредбата на чл. 5.1 от договора противоречи на посочената
норма на закона – чл.10а ЗПК, което означава, че е неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй
като облагодетелстват кредитора, като предвижда получаването на такса, която не се
допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение. Във всички
случаи вземането за тази такса ще възникне в сферата на кредитора /без да е ясно дали ще се
предостави насрещна услуга/.
Съгласно чл. 5.5 от ОУ клиентът се задължава в случай на неизпълнение на задълженията
1
си по договора точно и в срок, да възстанови на [********] виновно причинените разходи за
административно обслужване съгласно действащата Тарифа на [********] и при стриктно
съобразяване на реално извършените от [********] действия. Уговорената допълнителна
такса в общите условия към договора е свързана изцяло със забавата на длъжника.
Отговорността му за разноски така, както е предвидена, по съществото си представлява
неустойка за забава. Тя не покрива реални разходи по събиране на вземането, като за
направата на такива не се сочи и в заявлението. Предвид размера на кредита съдът намира,
че тези разпоредби се явяват в пряко противоречие с чл.33 ЗПК. Съгласно цитираната
разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Също така, съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В случая, уговореното заплащане на
обезщетение за забава под формата на такса цели именно неправомерния резултат, поради
което съдът намира клаузата за нищожна на това основание. Уговорката дава възможност на
заемодателя да претендира наред с обезщетението за забава върху главницата, така и
“такса”, която отново обезщетява забавата на длъжника. Това от своя страна ще доведе до
неоснователно обогатяване на кредитора, като се наблюдава значително неравновесие в
правата на страните. Всичко изложено води до извода за нищожност на клаузите, поради
което в тази част, за такса съгласно чл. 5.5 от ОУ на [********] за предоставяне на парични
потребителски кредити и тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от
21.06.2021 г. в размер на 271 лева и за такса за разглеждане, съгласно Договор за
потребителски паричен кредит № 25298/13.09.2021 г. в размер на 218,40 лева, заявлението
следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното СРС
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на "[********] [********] със седалище и адрес на
управление: [********], [********] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против Г. Г. В., ЕГН: **********, за:
такса съгласно чл. 5.5 от ОУ на [********] за предоставяне на парични потребителски
кредити и тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г.
в размер на 271 лева и
такса за разглеждане, съгласно Договор за потребителски паричен кредит №
25298/13.09.2021 г. в размер на 218,40 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2