М О Т И В И
Обвинението е повдигнато от Плевенска
окръжна прокуратура против Ц.А.Б. за това, че на 28.01.2013г. в гр.К., общ.Ч.Б., обл.Плевенска,
заплашил М.М.М. ***, и С.А.М. ***, с насилие и други противозаконни действия с
тежки последици за тях и техни ближни /с побой, физическа саморазправа и
убийство спрямо М. и М., както и че М. ще бъде принудена насила да проституира
на магистралата/, като деянието е било придружено със заплаха за убийство на
децата на М. и с причиняване на средна телесна повреда на С.М. /счупване на
лява ръка, довело до трайно затруднение движението на крайника/, а на М.М.–
лека телесна повреда /разкъсно-контузна рана на брадичката и кръвонасядане на
лявото коляно, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота/
и е извършено от две лица /от Ц.Б. и Д. Ш./, въоръжени /Ш. – с нож, Б.– с бухалка/,
с цел да бъдат принудени М.М. и С.М. да поемат имуществено задължение за 2000 евро,
които да дадат на Б. – престъпление по чл.213а, ал.3, т.1, предл.1, във вр. ал.2,
т.1, предл.1, т.2, т.4 и т.6, във вр. ал.1 от НК, във вр. чл.129, ал.2, във вр.
ал.1 и чл.130, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване
от свобода от 5 до 15 години и глоба от пет до десет хиляди лева, като съдът
може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.
В съдебно заседание, представителят на ОП-Плевен
поддържа изцяло обвинението срещу подс.Б., като намира, че същото е доказано по
категоричен начин от събраните доказателства както в хода на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното следствие. Посочва, че установената по
делото фактическа обстановка обуславя извода, че подсъдимият е осъществил от
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението "изнудване",
като на 28.01.2013г., в дома им в гр.К., с цел да принуди М.М. и С.М. да се
разпоредят с вещ, а именно – със сумата от 2000 евро, която да му дадат, ги
заплашил с насилие или с други противозаконни действия с тежки последици за тях
и техни ближни – убийство на децата на М., като деянието е извършено от две
въоръжени лица и е придружено с причиняване на средна телесна повреда на М. и
лека телесна повреда на М.. Прокурорът намира, че от субективна страна деянието
е извършено от страна на Ц.Б. виновно, при форма на вината пряк умисъл, по
смисъла на чл.11,
ал.2 от НК, като подсъдимият е имал ясна представа за общественоопасния
характер на деянието, съзнавал е естеството на извършените действия, предвиждал
е негативните последици от тях и е целял именно настъпването на тези последици
– да получи сумата от 2000 евро. Прокурорът изтъква, че подсъдимият е упражнил
въздействие върху психиката на двамата пострадали посредством заплашване, както
и физическо насилие спрямо тях, като е целял да ги мотивира да извършат нещо,
противно на волята им – да се разпоредят със сумата от 2000 евро в негов
интерес. Сочи, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните
доказателства. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение, като при индивидуализация на наказателната му отговорност да бъде
съобразена липсата на смекчаващи отговорността му обстоятелства, а като
отегчаващи такива да бъдат отчетени проявената изключителна жестокост,
упоритост и изобретателност в упражненото над С.М. насилие, като сочи и мотива
за престъплението – Б. да накаже М. за това, че в предходен момент е отказала
да проституира за него, от което претърпял загуби. Прокурорът предлага на
подсъдимия да бъде определено наказание "Лишаване от свобода" при
превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства и в размер над средния,
предвиден в закона, както и "Глоба", и „Конфискация до ½ от
имуществото на дееца“.
Подсъдимият Ц.Б. дава обяснения по повдигнатото
му обвинение, като излага своя защитна версия по случая. Признава, че е ходил в
дома на двамата пострадали на инкриминираната дата, че е нанесъл побой над С.М..
Отрича да е извършвал действия, свързани с изнудване спрямо нея и М.. Желае да
бъде наказан само за причинената от него телесна повреда.
Защитата на подс.Б. – адв.А. моли съда да
постанови присъда, с която да признае подзащитния й за невиновен и да го
оправдае по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.213а от НК,
като намира същото за недоказано. Изтъква, че не съществуват изтъкнатите от
представителя на държавното обвинение в пледоарията му неоспорими доказателства
за вината на подсъдимия, които да са годни да мотивират съда да произнесе
осъдителна присъда. Посочва, че в хода на съдебното следствие са били разпитани
свидетели и са събрани доказателства, чиито анализ навежда на извода, че
подсъдимият не е извършил деянието, в което е обвинен. Приема, че Б. е извършил
единствено престъпление по чл.129 от НК, което е доказано по делото, и моли
съда, при приемане на смекчаващи отговорността на извършителя обстоятелства, да
го признае за виновен и да му наложи съответно наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл.13
и чл.14
от НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Ц.А.Б. е роден на
***г***, ЕГН **********.***. Българин, български гражданин. Има завършено
средно образование. Не е женен. Осъждан е два пъти за престъпления от общ
характер:
– със споразумение по НОХД №
763/2014г. на ОС-Плевен, влязло в сила на 3.09.2014г. – за престъпление по
чл.142, ал.2, т.3 и 5 вр. чл.142, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, извършено на 20.04.2014г. – на 3 години лишаване от свобода, изтърпяването
на което е отложено с 5-годишен изпитателен срок;
– с присъда по НОХД № 246/2015г. на
РС-Ч.Б., влязла в сила на 28.12.2015г. – за престъпление по чл.129, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.58а, ал.4 вр. чл. 55, ал.1, б."б" от НК, извършено на
27.03.2015г. – на пробация, със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, два пъти седчино, и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година.
Подсъдимият Б. и пострадалата С.М.
се познавали и заминали заедно за Гърция известно време преди датата на
престъплението. Б. я заблудил, че отиват в чужбина, за да работят и да имат
пари за съвместното си съжителство. Като пристигнали там, М. разбрала, че е
излъгана, като е била принудена да проституира, а парите да получава
подсъдимия. Успяла да избяга и да се върне в България, но за целта
сигнализирала за това гръцките полицейски власти.
За да накаже С.М. за проблемите, които му създала с
гръцките власти, подс.Б. решил да извърши престъплението, за което е обвинен.
Познавал се с Д. Минчев Ш. /спрямо
когото наказателното производство е разделено и материалите са отделени в
самостоятелно наказателно производство под № С‑229/19г. по описа на
ОП-Плевен, спряно до издирване на извършителя/.
На
27.01.2013г. Б. и Ш. /с прякор „Кучето“/ посетили кръчма в гр.К.,
обл.Плевенска, в която работела свид.Д.И. Я./Б./. Били в компанията на свид.Г.М.Я..
По-късно вечерта си тръгнали подс.Б., свид.Ш., свид.Я. и свид.Я., с автомобил -
марка „Ауди“, управляван от подсъдимия. От автомобила първо слязъл Я., след
него – Я., която видяла Б. и Ш. да потеглят по пътя към с.Глава, но завили към
влашката махала в гр.К.. Там живеели пострадалите С.А.М. и М.М.М., заедно с
децата им.
На 27 срещу 28.01.2013г. през нощта М.
и М. били в дома си – къща в гр.К., на ул."***" № 22. С тях били и
малолетните им деца. Всички заедно спели в една от стаите на къщата. Вратата
към двора била заключена с катинар, но входната врата на къщата – не. Около 2.00
часа след полунощ на 28.01.2013г. М. чула, че някой влиза в къщата и събудила М..
В този момент в стаята влезли Ц.Б. и Д. Ш. и им казали да стават. Б. носел
бухалка, а Ш. – нож. Подсъдимият се обърнал към С.М. и започнал да я обвинява,
че заради нея гръцките власти му били взели документите и че му дължи 2000
евро. Пострадалият М. се опитал да се намеси в защита на М., но Б. го ударил с
бухалката в главата, при което му сцепил брадата, а после го ударил и по
коляното. След това подсъдимият отвел пострадалата М. в съседната стая, където
й нанесъл побой с бухалката по цялото тяло, по главата, по ръцете, по краката.
Един от ударите попаднал в лявата й ръка и счупил костите на предмишницата,
ръката й се изкривила и увиснала, пострадалата плачела и викала от болка, но
това не възпряло извършителя. В това време Д. Ш. пазел М.М. в другата стая да
не се намеси, заплашвайки го с ножа. Децата също се събудили, уплашили се и се
разплакали. Б. спрял за момент побоя над М. и я накарал да успокои децата, а
след това отново я отвел в съседната стая, където продължил да я бие. В един
момент спрял и я накарал да се съблече гола, след което я извели на двора,
където я накарал да се въргаля в снега. После взел личната й карта и актовете
за раждане на децата. Казал на М. и М., че ако на следващия ден не му дадат
2000 евро, че отведе М. на магистралата да проституира. М. му казал, че ще му
даде 200 евро, за да не тормози С.. Б. ги заплашил, че ще изкорми децата им, а
тях ще ги убият, ако се оплачат в полицията и не дадат исканата сума. След това
подсъдимият и Ш. си тръгнали.
Уплашени от случилото се,
пострадалите се престрашили да потърсят помощ едва към 7.00 часа на сутринта на
28.01.2013г. Били уведомени органите на полицията, на пострадалите бил извършен
преглед и оказана медицинска помощ, започнато било разследване. Извършен бил
оглед на местопроизшествие, разпити на свидетели, били приобщени веществени
доказателства.
На 28.01.2013г. свид.В.В. бил в дома
на свой приятел в с.Глава, обл.Плевенска. Там бил мъж, който имал автомобил –
марка „Ауди“, и когото В. не познавал. Този мъж му дал документи – лична карта
и актове за раждане на две деца, казал му да ги занесе в полицейския участък и
да заяви, че ги е намерил във влашката махала в гр.К., обл.Плевенска. В. предал
документите на полицай Стефан Минков.
Въз основа на заключението на назначената
и изготвена по делото
съдебно-медицинска експертиза, в резултат на нанесения побой на всеки от
пострадалите е причинено:
на
С.А.М.:
– множество травматични увреждания:
разкъсно-контузна рана на главата, множество характерни линейни кръвонасядания
по тялото и крайниците, оток на левия глезен – довели до продължителни болки и
страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето;
– счупване на двете кости на лявата
предмишница – довело до трайно
затруднение движението на лявата ръка /поне 2-3 месеца/.
Уврежданията били травматични и
отговарят да са получени по време и начин, посочен от пострадалата – чрез
многобройни удари с твърд тъп продълговат предмет /палка, бухалка/;
на
М.М.М.:
– разкъсно-контузна рана на
брадичката и характерно кръвонасядане на лявото коляно, довели до болки и
страдания и разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота.
Уврежданията били травматични и
отговарят да са получени по време и начин, посочен от пострадалия – от поне два
удара с твърд тъп продълговат предмет /дърво-палка, бухалка/.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото гласни и писмени доказателствени средства, а именно: отчасти обясненията
на подс.Ц.; показанията на свидетелите С.М., М.М., Г.Я., В., Д. Я./Б./,
/включително и тези, депозирани от тях в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281
от НПК/, отчасти показанията на свидетелката Д.Р.А.; протоколи за оглед,
изземване и предаване на вещи /приобщени като веществени доказателства по
делото/; справка за съдимост на подсъдимия; експертно заключение.
Обясненията на подс.Ц.Б., депозирани в
хода на съдебното следствие, настоящият съдебен състав кредитира в частта им
относно посещението му, заедно със Ш., в ранните часове на 28.01.2013г. в дома
на М. и М. ***, както и относно обстоятелствата, свързани с нанесения над
пострадалите побой. Съдът прецени, че в основната си тези обяснения са единни и
кореспондират с останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени
средства, и са депозирани обективно и добросъвестно. Подсъдимият отрича да е
ходил в Гърция заедно с пострадалата М. и това да е мотив да иска от нея 2000
евро, както и да я заплашва с убийство на децата й. Заявява, че й е нанесъл
побой, т. се опитвала да му разбие семейството /тогава съжителствал със свид.Д.А./,
като създавала интриги между него и А.. В тази част обясненията на подсъдимия
се подкрепят само и единствено от показанията на А., която продължава да
съжителства с него, и съдът намира това обстоятелство като признак за
заинтересованост от изхода на процеса, от страна на свид.А.. По тази причина и
това, че са единствени в тази насока, съдът не кредитира с необходимото доверие
показанията на свид.А. относно причината за нанесения побой от подсъдимия над
пострадалата М. на инкриминираната дата.
На особено внимателен и прецизен анализ
съдът подложи показанията на пострадалата С.А.М.. Следва да се отбележи, че
нейните показания са логични и последователни. Между показанията й, дадени в
хода на съдебното следствие, и показанията й от досъдебното производство,
прочетени и приобщени по делото по надлежния ред, няма съществени различия
относно датата, мястото, механизма на престъплението, както и мотива за
извършването му. А разликата във времето на показанията на пострадалата е близо
осем години. Съдът кредитира същите с доверие и няма основание да се подлагат
на съмнения. Въз основа на така направения анализ и съотнасянето на показанията
на С.М. с останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени
средства, съдът съобрази, че няма пречка да кредитира съобщеното от нея относно
пътуването на двамата с подсъдимия до Гърция. Събитията, които пострадалата
описва да са се случили в Гърция между нея и подсъдимия, както и впоследствие
принудителното й завръщане в България, съдът приема като причина и мотив Ц.Б.
да цели отмъщение за създадените му проблеми, включително и финансови, от
пострадалата.
Последователно пострадалата описва
събитията от ранните часове на 28.01.2013г., когато подсъдимият, заедно със
свид.Ш., е влязъл насилствено в дома й в гр.К., обл.Плевенска, нанесъл й е
побой, при който й е причинил средна телесна повреда, и я е заплашил, принуждавайки
я да му даде 2000 евро, за това, че не е останала в Гърция да проституира за
него, а е избягала. Показанията на С.М. се подкрепят и от показанията на
пострадалия М.М. от досъдебното производство, прочетени и приобщени по делото
по надлежния ред. И двамата пострадали заявяват, че в дома им са влезли две
лица – подс.Б. и Д. Ш., като Б. е носел бухалка, с която им е нанесъл побой, а Ш.
е носел нож, с който ги е заплашвал.
Съдът открива съществени различия в
показанията на М., дадени на досъдебното производство и тези от съдебното
следствие, но тези различия се обясняват с негативното отношение, което се е
породило впоследствие, на М. към М., поради обстоятелството, че го е напуснала
и изоставила с двете деца.
Съдът приема за установено и доказано, че
на 28.01.2013г. подс.Б. е влязъл, заедно с Д. Ш., в дома на М. и М., нанесли са
побой над двамата пострадали, причинявайки им различни по характер телесни
повреди и подсъдимият ги е заплашил с убийство, включително и на децата им, ако
не му дадат 2000 евро до края на деня. Взел е лични документи от пострадалата М.,
които впоследствие е дал на свид.В., като му е обяснил, че са намерени във
влашката махала на гр.К., и го е накарал да ги предаде в полицията. В тази
връзка са показанията на В., без да уточнява, че предалият документите мъж е
подс.Б..
От показанията на свидетелите Г.Я. и Д. Я./Б./,
включително и тези, депозирани от тях в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281
от НПК, се установява, че Ц.Б. и Д. Ш. са били заедно до късните часове на
27.01.2013г. и са се отправили с автомобила на подсъдимия към влашката махала
на гр.К. – където живеят М. и М..
Съдебният състав изцяло кредитира
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство по делото съдебна
медицинска експертиза, по отношение на С.А.М. и по отношение на М.М.М., като
съобрази, че същата е обективна, всестранна и пълна, компетентна и ясна,
кореспондира по небудещ съмнение начин с показанията на двамата освидетелствани
относно причинените им телесни повреди и не се оборват от останалите, събрани
по делото гласни или писмени доказателствени източници. Въз основа на това
експертно заключение, съдът установи вида и характера на телесните повреди,
като елементи от състава на престъплението.
Събраните в хода на досъдебното и
съдебното производство писмени доказателствени средства, съдебният съдът
кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи
се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателствени средства и са
относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.
Съдът възприе изцяло и ползва при
формиране на изводите си по фактите и приложените по делото веществени
доказателства и доказателствени средства, като прецени, че същите допринасят за
изясняване на обективната фактическа обстановка и са приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
В настоящото производство срещу подс.Ц.А.Б.
е повдигнато обвинение за престъпление по чл.213а, ал.3, т.1,
предл.1, във вр. ал.2, т.1, предл.1, т.2, т.4 и т.6, във вр. ал.1 от НК, във
вр. чл.129, ал.2, във вр. ал.1 и чл.130, ал.1 от Н При така установената фактическа обстановка,
въз основа на събраните по делото доказателствени източници, Плевенски окръжен
съд в този си състав, прецени, че с деянието си подс.Б. е осъществил от обективна
и субективна страна вменените му престъпни посегателства.
Съображенията в подкрепа на този извод са
следните:
Изнудването по чл.213а,
ал.1 от НК е престъпление с комплексен непосредствен обект: от една страна,
това са обществените отношения, в рамките на които се осигурява свободното
формиране на воля и вземане на решение за разпореждане с имущество, а от друга
– обществените отношения, гарантиращи свободното и необезпокоявано упражняване
на право на собственост и други вещни права. Според съдебната теория - "Подобно
на положението при грабежа, и за изнудването е характерно, че засягането на
личността е условие, начин или метод за увреждане на собствеността. Именно тази
връзка между двата вида отношения определя насочеността на това престъпление,
поради което и неговото систематично място е именно в Глава пета от Особената
част на НК".
Предмет на изнудването по чл.213а
от НК е лицето, по отношение на което се осъществява заплашването с
насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или
друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни.
Оттук и изводът, че предмет на посегателство по този законов текст е само
физическо лице.
Изпълнителното деяние на изнудването по чл.213а,
ал. 1 от НК е от такова естество, че то може да бъде осъществено само чрез
действие. То представлява заплашване, т.е. става въпрос за застрашаване с
бъдещо деяние. Средствата, с които деецът предизвиква страх у пострадалия, са
изчерпателно посочени в закона: насилие, разгласяване на позорящи
обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки
последици за жертвата или за нейни ближни. По-конкретно при заплашването с
насилие, деецът довежда до знанието на пострадалия, че в бъдеще ще бъде
упражнена някаква форма на физическо въздействие върху личността – причиняване
на телесна повреда или смърт, отвличане и противозаконно лишаване от свобода,
или друго посегателство срещу физическата неприкосновеност или свободата на
личността. Разпоредбата на чл.213а,
ал.1 от НК не уточнява срещу кого деецът заплашва, че ще упражни насилие.
Насилието е вид противозаконно действие с тежки последици, а заплашването с
такова действие може да бъде насочено срещу изнудвания или негови ближни.
Поради това и насилието, с което деецът заплашва, може да бъде насочено срещу
пострадалия или срещу негови ближни, по смисъла на чл.93,
т.10 от НК.
Престъплението е уредено като формално или
още на просто извършване, като единствената общественоопасна последица,
визирана в състава му, е осъществяването на изпълнителното деяние, отправянето
на заплашване по отношение на пострадалия с изясненото по-горе съдържание. Не е
необходимо за довършеността на престъплението пострадалият да предприеме
исканото от дееца поведение – в последния случай ще е осъществено престъпление
по чл.214,
ал.1 от НК.
От субективна страна, изнудването по чл.213а,
ал.1 от НК, може да се осъществи само с форма на вината - пряк умисъл.
Умисълът на дееца следва да включва представи, че пострадалият не желае да се
разпореди със своя вещ или имущество, нито да поеме имуществено задължение, и
заплашването се осъществява по отношение на същия именно с цел преодоляване на
несъгласието на пострадалия. Деецът следва да съзнава общественоопасните
последици от деянието си, да предвижда тяхното настъпване и пряко да ги цели.
Наред с това, деецът действа и със специална съставомерна цел, а именно – да
принуди пострадалия да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме
имуществено задължение.
В конкретния по делото случай, събраните
доказателствени средства – обсъдените по-горе, позволяват формиране на извод в
насока, че подс.Ц.Б. е осъществил изпълнителното деяние на изнудването по чл.213а, ал.3, т.1, предл.1, във вр. ал.2, т.1, предл.1, т.2, т.4 и
т.6, във вр. ал.1 от НК, във вр. чл.129, ал.2, във вр. ал.1 и чл.130, ал.1 от НК по отношение на пострадалите
М. и М., по начина, очертан в обвинителния акт.
С оглед на описаната фактическа
обстановка настоящата инстанция възприема, че подсъдимия БОНКО Б. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението, а именно:
На 28.01.2013г. в гр.К., общ.Ч.Б.,
обл.Плевенска, заплашил М.М.М. ***, и С.А.М. ***, с насилие и други
противозаконни действия с тежки последици за тях и техни ближни /с побой,
физическа саморазправа и убийство спрямо М. и М., както и че М. ще бъде
принудена насила да проституира на магистралата/, като деянието е било
придружено със заплаха за убийство на децата на М. и с причиняване на средна
телесна повреда на С.М. /счупване на лява ръка, довело до трайно затруднение
движението на крайника/, а на М.М.– лека телесна повреда /разкъсно-контузна
рана на брадичката и кръвонасядане на лявото коляно, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота/ и е извършено от две лица /от Ц.Б.
и Д. Ш./, въоръжени /Ш. – с нож, Б.– с бухалка/, с цел да бъдат принудени М.М.
и С.М. да поемат имуществено задължение за 2000 евро, които да дадат на Б..
Формите на принуда са конкретно описани
в състава на престъплението по чл.213а
от НК, като в настоящият случай от страна на подсъдимия Б. е била
обективирана психическа заплаха за упражняване на насилие спрямо пострадалата и
нейните деца, с цел да бъде принудена към разпореждане със свои движими вещи –
пари. Същата тази заплаха като форма на принуда е била ясно и конкретно
изразена, била е чута и възприета от двамата пострадали, а именно, че М. ще бъде
принудена насила да проституира на магистралата, както и че ще бъдат убити
децата й. Подсъдимият не само е обективирал своите намерения, но и за да ги
потвърди пред пострадалите, същият им е нанесъл побой, при който са им
причинени съответно средна и лека телесни повреди. Целта на подсъдимия е била
чрез действията си да мотивира пострадалите да се разпоредят със своите движими
вещи, за да не бъдат осъществено спрямо тях посочените закани. Дори и тази цел
действително да не е била постигната от подсъдимия, същата е била поставена от
него, била е доведена до знанието на пострадалите. С поставянето на целта за
получаване на материална облага и с оглед на реализираните от подсъдимия
елементи от състава на престъплението по чл.213а,
ал.3 от НК, деянието на подсъдимия е довършено. Принудата на подсъдимия
спрямо пострадалите е предхождала и е съпътствала искането му за имуществено
облагодетелстване.
От субективна страна, деянието на
подсъдимия Ц.Б. е извършено при форма на вината - пряк умисъл, а именно същият
е съзнавал, че обективира вербална предстояща заплаха за саморазправа с насилие
спрямо пострадалите М. и М., и техните деца; предвиждал е, че в резултат на
упражнената психическа принуда и упражненото физическо насилие, за да потвърди
намеренията си, е целял да мотивира пострадалите към действия, с който
последните да се разпоредят със свои движими вещи в негова полза – пари;
съзнавал е, че пострадалите ще бъдат мотивирани към търсенето на имуществена
облага, която да му се предостави с цел - избягването на заявеното му заплашително
намерение; предвиждал е, че след действията си с нанасянето на побой над
пострадалите и обективирането спрямо тях на закана за саморазправа, последните
ще предприемат инициатива по търсенето на пари; като е искал и целял субективно
това да се случи – а именно, пострадалите да се разпоредят в негова полза с
движимите си вещи и да му предоставят целената имотна облага.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За предвиденото наказание
законодателят е предвидил за извършеното престъпление по чл.213а, ал.3,
т.1, предл.1, във вр. ал.2, т.1, предл.1, т.2, т.4 и т.6, във вр. ал.1 от НК,
във вр. чл.129, ал.2, във вр. ал.1 и чл.130, ал.1 от НК кумулативно
наказание "лишаване от свобода" от пет до петнадесет години и „глоба“
от пет хиляди до десет хиляди лева, както и възможност да се постанови
„конфискация“ до ½ от имуществото на дееца.
При определянето на наказанието
"лишаване от свобода" в посочените предели, съдът съобрази степента
на обществената опасност на извършеното престъпление и личността на подсъдимия Ц.Б.,
подбудите за извършването на деянието и релевантните към него смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.54 от НК. Настоящата инстанция по делото установи наличието на само едно
смекчаващо вината обстоятелства, изразяващо се продължителността на
наказателното производство в рамките на около осем години. Същата тази
продължителност не е прекомерна по своя характер, за да обуслови определянето й
като изключително смекчаващо вината обстоятелство, и за да се слезе под
предвидения, съгласно чл.55,
ал.1, т.1 от НК, законов минимум. По делото не са налице също така
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, за да се приложи отново
благоприятната хипотеза на чл.55,
ал.1, т.1 от НК. Следва обаче да се приеме, с оглед на установените факти
по делото наличието на множество отегчаващи вината обстоятелства, а именно –
висока степен на обществена опасност на личността на извършителя за вмененото
му в отговорност престъпление по чл.213а,
ал.3 от НК, изведена от конкретните обстоятелства, при които е извършено
престъплението - вербална заплаха за убийство на децата на пострадалите и
физическо насилие спрямо самите пострадали, за да потвърди своите заплахи и
намерения; престъпната упоритост в преследваната от дееца цел за престъпно
имуществено облагодетелстване, чрез мотивирането на пострадалите да се разпоредят
със своите имуществени права /движими вещи/, въпреки несъгласието си, в полза
на дееца; действително настъпилата уплаха за пострадалите, ако не намерят
исканата парична сума.
Отчитайки горните отегчаващи вината
обстоятелства, настоящата инстанция прие да наложи на подсъдимия Б. наказание
"лишаване от свобода" с предвиденото за него кумулативно наказание
"глоба" в размери, близки към средния размер от предвидените за тях
предели. Отчетената продължителност на наказателното производство, която е
около осем години от извършване на престъплението, рефлектира върху
интензивността на наказателната репресия спрямо подсъдимия и същата следва да
бъде материализирана в такова наказание, което да бъде по размер, близък към
неговия минимум. Посоченият извод се отнася и за двете кумулативно предвидени
наказания, който настоящата инстанция определи и индивидуализира в следните
размери – СЕДЕМ ГОДИНИ за наказанието "лишаване от свобода" и 6000
/шест хиляди/ лева за наказанието "глоба".
В този смисъл, след като наложи на
подсъдимия наказание "лишаване от свобода" в размер от СЕДЕМ ГОДИНИ и
глоба в размер от 6000 лева съдът счита, че чрез тях едновремено и
последователно ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК. Така индивидуализирани, посочените две кумулативни наказания се явяват
съответни на тежестта на извършеното престъпление и обществената опасност на
личността на дееца.
Наказанието "лишаване от
свобода" в размер от СЕДЕМ ГОДИНИ следва да бъде изтърпяно при
първоначален СТРОГ режим, съгласно разпоредбите на чл.57,
ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.
Относно наказанието „конфискация“ до
½ от имуществото на дееца, съдът не наложи същото, предвид липса на
данни по делото за имуществото на подсъдимия.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С оглед изхода на процеса, съдът
счете, че следва да постанови, на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК,
веществените доказателства – кафяво-червеникаво вещество, поставено върху марля
и запечатано в кафяв хартиен плик и бяла блуза с надпис „Twister
Paris” с кафяви петна
по нея, запечатан в кафяв хартиен плик, да се унищожат след влизане на
присъдата в сила, а веществените доказателства – два броя акта за раждане, да
се върнат на С.А.М..
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото, съдът постанови,
на основание чл.189,
ал.3 от НК, направените по делото разноски в размер на 55.00 лева – от
досъдебното производство, както и 50.00 лева – от съдебното производство, да се
възложат на подсъдимия Ц.А.Б..
Така мотивиран, съдът постанови своята
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: