Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 04.12.2019г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 15648 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу постановлението на ЧСИ С.Х.по изп. дело №20198630402219, относно разноските, а именно съобщение, с което е отказано намаляването на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателите и таксите по изпълнението. Жалбоподателят счита, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като единственото извършено по делото е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело и не се следват разноските, начислени за адвокатско възнаграждение. Иска да бъдат намалени разноските до сумата от 200 лв. поради прекомерност. Твърди, че действията на адвоката на взискателя се състояли само в подаване на шаблонна молба за образуване на изпълнителното дело, а нямало данни за извършване на други правни и фактически действия, т.е. не били извършвани такива с цел удовлетворяване на вземания по смисъла на чл.10, т.2 от Наредба №1/2004г., а той бил дружество с оповестени банкови сметки и следователно сигурен платец, още повече, че едноличен собственик на капитала му е Столична община. По подробно изложените в жалбата доводи се претендира отмяна, респ. намаляване на разноските, приети от ЧСИ по изпълнителното дело за взискателя, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, както и по отношение на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата, също съответното й намаляване. Ответната по жалбата страна –взискателя П.С.С.е подала писмено възражение чрез процесуалния си представител адв. Д., че счита жалбата за недопустима, тъй като не била внесена дължимата държавна такса, а също и за неоснователна. Изтъква, че сумата от 350 лв. като адвокатски хонорар е съобразен с Наредбата, а срокът за доброволно изпълнение е изтекъл, без да е налице плащане, поради което несъмненно щяло да бъде осъществено и процесуално представителство в рамките на изпълнителното производство за действия по удовлетворяване на вземането.
ЧСИ Х.е депозирала писмени мотиви по жалбата, като сочи, че счита същата за недопустима, като счита, че на обжалване подлежи само постановлението за разноските, но не и отказа за намаляването им и евентуално като неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:
Изпълнителното
дело е образувано по молба взискателя П.С.С.чрез процесуалния си представител адв.
Д. от 25.10.2019г. въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 22.10.2019г. от СРС въз основа на съдебно решение от 08.04.2019г.
по гр.д. № 37466 от 2018г. на СРС,88 състав, по силата който „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати
парично задължение в размер на 350лв. –
разноски по делото. Съгласно отбелязването, решението е влязло в сила на
15.05.2019г. Към молбата е представено пълномощно и договор за правни услуги от
25.10.2019г., съгласно който предметът по чл. 1 е – образуване на изпълнително
дело срещу „Т.С.“ ЕАД за събиране на сумите по изпълнителния лист, като
съгласно чл. 4, ал.1 от договора е уговорено възнаграждение в размер на 350
лв., като е посочено, че договорът служи като разписка за получената сума. Изпратена
е покана за доброволно изпълнение от ЧСИ с изх. № 57417/28.10.2019г., която е
получена на 31.10.2019г., в която са включени дължимите суми, освен главницата
по изпълнителния лист, сумата от 350 лв. – разноски по изпълнението и 132лв. –
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 11.11.2019г.
С възражение, заведено на 04.11.2019г. длъжникът е поискал намаляване на
адвокатското възнаграждение като прекомерно поради изложените доводи, а също
така и на таксата по т.26 от Тарифата. Със съобщение с изх.№58978/05.11.2019г.
длъжникът, че възражението се оставя без уважение като неоснователно, като
съобщението е заведено при „Т.С.“ ЕАД на 07.11.2019г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител
е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите са процесуално
допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които
законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния
изпълнител. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал.
2 от ГПК е императивна и не може да
се тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване
и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени
правата му,
тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на
всички действия на съдебния изпълнител,
които страната по делото счита, че са
незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ
съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщението за
извършеното действие.
По отношение на разноските съобразно константната практика на съдилищата окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван акт на частния съдебен изпълнител /в този смисъл са определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение № 881/18.05.2010г. по ч.гр.д.№ 634/2010г. на Апелативен съд – София, VІІ състав, определение № 1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010г. и др./, поради което за да се произнесе съдът по искане, което е за отпадане на дължимите разноски по изпълнението или намаляването им следва да има изрично произнасяне на съдебния изпълнител, каквото е налице и е обективирано в съобщението до длъжника от 05.11.2019г., връчено му на 07.11.2019г., жалбата срещу което е подадена на 13.11.2019г. Предвид горното съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима и подадена в срок, като следва да бъде разгледана по същество. Доводите на ЧСИ Х., че жалбата била недопустима, тъй като не било предвидено по чл. 435 от ГПК обжалване на отказа на ЧСИ за намаляване на адвокатското възнаграждение, а само постановлението за разноските, което било инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение, не може да бъде споделен. Напротив, с оглед цитираната по-горе съдебна практика, очевидно е, че именно отказът на ЧСИ да намали по възражение поради прекомерност разноските е подлежащия на обжалване акт. Изтъкнатото от ЧСИ не може да бъде споделено, още повече, че действащата редакция на чл. 435, ал.1 т.7 от ГПК посочва като акт на обжалване –разноските по изпълнението, без значение дали произнасянето относно същите е обективирано в постановление или друг акт. Предвид горното съдът намира, че именно отказът на ЧСИ да измени разноските по изпълнението е подлежащия на обжалване акт.
Съдът намира, че по отношение на разноските в изпълнителното производство е налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки. Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице, и по новата т.3 – за изпълнителни способи, които не са приложени. Съдът намира, че са неоснователни доводите на длъжника, че не било установено извършването на разноски, напротив, още с молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна помощ, в който е отразено, че е получена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. В договора е посочено, че същият служи за разписка, следователно, заплащането на сумата по него се установява от самия договор.
По доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200 лв., а за действия по воденето му - по т. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно нормата в приложимата редакция с ДВ бр.7/2019г., за удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. е 1/10 от възнаграждението по чл. 7, ал.2, т.1, над 500 лв. – 1/5 от съответното възнаграждение и над 1000 лв. – една втора. В случая сумата по изпълнителния лист е неолихвяема в размер на 350 лв., т.е. възнаграждението по чл. 7, ал.2, т.1 е в размер на 300 лв., а с оглед горепосочената разпоредба по изпълнително дело се следва 1/10 от тази сума или 30 лв. Следователно за водене на изпълнителното дело с оглед размера на търсената сума следващото се възнаграждение е общо 230 лв.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че се следвало възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, тъй като в договора за правна помощ, който е представен още с молбата, възнаграждението е уговорено общо и при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия. Видно от данните в случая процесуалните действия по делото не са изчерпани само с подаване на молбата, а е последвало и производство по администриране на настоящата жалба, изпълнението все още не е приключило, тъй като няма данни сумата да е заплатена в срока за доброволно изпълнение, който е изтекъл. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя дали е сигурен платец или не, след като не е заплатил дължимите по влязлото в сила съдебно решение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед гореизложените съображения. В случая е уговорено и дължимо според съда кумулативно възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, включващо такова по т.1 и по т.2 на чл. 10 от Наредбата, т.е. едновременно за образуване на изпълнителното дело и за воденето му, чийто размер, обаче, с оглед размера на сумите и приложимата редакция на чл. 10 на Наредбата е 230 лв. Няма данни и не се твърди, че за сумата е издавана данъчна фактура и начислен ДДС, поради което да се включи ДДС върху същото. С оглед горното съдът намира, че жалбата се явява частично основателна и приетото като разноски адвокатско възнаграждение на взискателите следва да бъде намалено от 350 лв. на 230 лв. С оглед намаляване на възнаграждението следва да се намали и таксата по т.26 от Тарифата, но тъй като в поканата същата не е индивидуализирана отделно от другите такси, а има данни, че са заплатени от взискателя 48 лв. като такси по делото, то вероятно същите са включени в общия размер на посочените в поканата 132лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, то съдът не може да се произнесе по същество по таксата, т.е. да формира точна сума, с която да намали тази такса. Таксата по чл. 26 от Тарифата се дължи за събрани суми. Такива по настоящото изпълнително дело към момента няма. Същевременно следва да се има предвид и разпоредбата на чл.73а от ГПК, която е приета с ДВ бр. 86/2017г., с която се регламентира максималният сбор от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника по едно изпълнително производство, поради което съдът следва да отмени постановеното относно таксите в поканата за разликата над сумата от 48 лв., която представлява действително заплатени от взискателя такси, за които е представен приходен касов ордер от 25.10.2019г., като след връщане на делото и при евентуално събиране на суми и последващи изпълнителни действия, съдебният изпълнител ще се произнесе допълнително по таксата по т.26 от Тарифата, съобразявайки вече приетите такси, коригираният размер на адвокатското възнаграждение – 230 лв., а не 350 лв. и разпоредбата на чл. 73а от ГПК. Предвид посочения ограничителен размер, няма как преди приключване на изпълнителните действия да е ясно какви точно такси ще са начислени и дължими, освен за вече изпълнените действия и вече внесените такива, а в случая такива са само образуване на изпълнителното дело – по т.1 и действията по т.5- по връчване на книжа. Предвид горното съдът намира, че по жалбата следва да бъде отменено и постановеното относно таксата по т.26 от Тарифата като разноски.
Воден от горните съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника по изпълнителното дело „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, отказа на ЧСИ С. Х., обективиран в съобщение от 05.11.2019г. по изп. дело №20198630402219, относно разноските, с който е отказано намаляването на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателите и таксите, като вместо това постановява: НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал.5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение, прието като разноски в полза на взискателя П.С.С.от 350 лв. до размер на сумата от 230 лв. / двеста и тридесет лева/, като ОТМЕНЯ и постановеното относно таксите по изпълнението за разликата над сумата от 48 лв. до пълния посочен размер от 132лв. по поканата за доброволно изпълнение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се изпрати
препис от същото на ЧСИ Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/