РЕШЕНИЕ
№ 805
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д. Административно
наказателно дело № 20211110211586 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕВТ. Д. Д., ЕГН:********** срещу наказателно
постановление (НП)№21-4332-011181 от 03.06.2021г., издадено от „началник
група“ към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са
наложени три административни наказания за извършени четири нарушения,
както следва:
1. На основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 / двадесет и четири/ месеца за извършено
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
2. На основание чл. 183, ал. 1 , пр. 1, 2 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за извършено нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
3. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 10 / десет/ лева за извършено нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения, че на първо място, лицето издало
1
процесното наказателно постановление не разполага с необходимата за това
компетентност. На второ място, изложено е твърдение, че не са посочени
обстоятелствата при които е извършено нарушението, а също така, че
съставения АУАН не е предоставен за запознаване на жалбоподателя. На
следващо място е посочено, че АНО не е събрал необходимите доказателства
за доказване на извършеното нарушение. Излагат се още съображения, че не
са посочени точно нарушените законови разпоредби. Моли се за отмяна на
процесното наказателно постановление и за присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява
от адв. Д. Д., същата моли за отмяна на процесното наказателно
постановление, като излага твърдения, че не е установено доверителят и да
има качеството на водач на МПС. Отделно от това намира, че видно от
свидетелските показания депозирани пред настоящият съдебен състав на
длъжностните лица при извършване на проверката са били представени
документи. Също така твърди, че за едно и също нарушение са били издадени
две наказателни постановления. Моли за отмяна на процесното наказателно
постановление и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОПП- СДВР редовно призована, не изпраща
представител и не взема отношение по жалбата.
Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление,
обсъди доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира
следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствата:
На 20.05.2021г. около 01:16 часа жалбоподателя бил спрян за проверка
от служители на 08 РПУ. Същият управлявал лек автомобил марка „А“, модел
с ртег. №. Същият бил спрян за проверка на ул. “Тирана”, като се движел от
ул. “К. Пастухов” към бл.121г. При спирането за проверка на лицето
служителите на 08 РУ решили да направят на същия тест за алкохол, но
нямали необходимото техническо устройство. Поради тази причина те
помолили за съдействие колегите си от ОПП- СДВР, а именно на място били
изпратени свидетелите А.А. и В.С.. При пристигането на мястото двамата
свидетели разяснили на жалбоподателя правото му да откаже да дава проба за
наличие на алкохол или наркотични вещества в кръвта. При пристигане на
2
място на двамата свидетелите колегите им от 08 РУ им представили
документите на жалбоподателя.
Жалбоподателят решил да се възползва от правото си да не дава проба
за наличие на алкохол или наркотични вещества в кръвта. Поради това
свидетеля А.А. съставил на лицето АУАН №385765 от 20.05.2021г. Същият
бил съставен в присъствието на свидетеля В.С. и в присъствието на
жалбоподателя, който отказал да подпише същия, като това обстоятелство
било удостоверено с подписа на един свидетел.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения срещи така
съставения АУАН.
На база на съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП)№21-4332-011181 от 03.06.2021г., издадено от „началник
група“ към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са
наложени три административни наказания за извършени четири нарушения,
както следва:
4. На основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 / двадесет и четири/ месеца за извършено
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
5. На основание чл. 183, ал. 1 , пр. 1, 2 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за извършено нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
6. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 10 / десет/ лева за извършено нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Фактическата обстановка по делото се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателствен материал: гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетеля А.А. (актосъставител) и В.С.-
очевидец при констатиране на нарушението , както и в писмените
доказателства – талон за изследване, справка картон на водача, заповед
№3121к-1340/23.10.2019г.; заповед №8121з-515/14.05.2018г.;
Съдебният състав в изпълнение на задължението си по чл.305, ал.3, изр.2
от НПК обсъди гласните доказателства по делото и намери, че свидетелските
3
показания на свидетелите А. и С. са пълни и последователни, като същите
добросъвестно излагат своите спомен от възприетите събития. Свидетелите
заявяват категорично пред съда, че те не са възприели лицето да управлява
процесното МПС, както и че при пристигането им на място от техните колеги
са им били предадени документите на жалбоподателя. Цялостният анализ на
свидетелските показания води до еднозначни за съда фактически изводи, като
съдът приема, че за разкриване на обективната истина по делото способстват
и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото.
Писмените доказателства съдебният състав кредитира като надлежно
събрани и в синхрон с част от гласните доказателства по делото. Целият
доказателствен материал позволи на съда да приеме посочената фактическа
обстановка, изложена по-горе, тъй като при преценката на гласните
доказателства съдът прецени и писмените доказателства, които еднопосочно
допълват и изясняват обстоятелствата по твърдяното нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните свои
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, която я прави процесуално допустима.
Във връзка с компетентността на наказващия орган е представена
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, от
която се установява компетентността на актосъставителя и на
административно наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 20.05.2021 г., а НП - на
03.06.2021г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.
34 от ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази,
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни
норми. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
4
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП очертава два състава на
административни нарушения – 1. отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол или други
упойващи вещества или 2. неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване. Водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, поради
което и отказът е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. В случая
безспорно се доказа, че Д. с поведението си е реализирал състава на
посоченото административно нарушение.
Чл. 100, ал. 1 ,т. 1 от ЗДвП гласи, че водачът е длъжен да носи СУМПС,
а нормата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, че водачът е длъжен да носи
свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява, и за тегленото от него ремарке. Видно от свидетелските показания
депозирани пред настоящия съдебен състав при пристигането на място на
служителите на ОПП- СДВР- свид. А. и С. колегите им от 08 РУ са им
предали документите на жалбоподателя. В тази връзка настоящият съдебен
състав намира, че възведените на жалбоподателя нарушения на чл. 100, ал. 1,
т. 1 и т. 2 ЗДвП са недоказани по настоящото производство.
При извършване на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП тт субективна
страна жалбоподателят е действал виновно, с форма на вината пряк умисъл,
тъй като е съзнавал обществено опасния характер на деянията си, предвиждал
е настъпването на обществено опасните последици и целял настъпването им.
Фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват
на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид
характерът на този вид административни нарушения – отказът от проверка за
тестване за употреба на алкохол възпрепятства установяването на шофиране
след употреба на алкохол, което е деяние с изключително висока степен на
обществена опасност, би могло и да е престъпление по НК, в зависимост от
концентрацията на алкохол.
На следващо място, по отношение вида и размера на наложеното
наказание, по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, законодателят, не е предвидил
възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на формулиране
5
на санкцията в цитираната норма – в абсолютен размер, като същата в случая
е правилно приложена.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че атакуваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно в едната му част
относно възведеното нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а относно
нарушенията на чл. 100, ал. 1 , т. 1 и т. 2 от ЗДвП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП)№21-4332-011181 от
03.06.2021г., издадено от „началник група“ към СДВР, Отдел „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя са наложени три административни
наказания за извършени четири нарушения, както следва:
1. На основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 / двадесет и четири/ месеца за извършено
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
2. На основание чл. 183, ал. 1 , пр. 1, 2 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за извършено нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
3. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 10 / десет/ лева за извършено нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като ОТМЕНЯ относно нарушенията по
чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1 , т. 2 от ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА в
останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр.София в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6