Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./30.11.2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на десети ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
17563 по
описа на Варненски районен съд
за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх.
№ 78659/28.10.2019г. на ВРС и уточнителни молби към нея, подадени от М.В.И.,
ЕГН**********, с която се претендира да бъде прието за
установено по отношение на М.П.С., че не
дължи принудително изпълнение на вземане представляващо присъдени с Решения по
гр.дело №15910/2017г. на ВРС и в.гр.дело №1699/2018г. на ВОС съдебно-деловодни
разноски в общ размер от 1720,60лв./хиляда седемстотин и двадесет лева и 60
стотинки/, поради „неправомерно издаване на изпълнителния лист
№9004/16.11.2018г. по гр.дело №15910/2017г. на ВРС по невлязло в сила съдебно
решение“, за което вземане е образувано изп. дело № 20193110401064 на ДСИ при Районен съд Варна.
Ищецът твърди, че въз основа на издаден
изпълнителния лист №9004/16.11.2018г. по гр.дело №15910/2017г. на ВРС,
ответникът М.П. е инициирал пред държавен съдебен изпълнител при ВРС изп.д.2019311040106410/2019г. със
задължение ищеца да изплати присъдените разходи по гр.д. 15910/2017г. на ВРС и
по. в.гр.дело.1699/2018-ВОС. Уточнява
още, че фактите настъпили след приключване на съдебното дирене по в. гр. д. №
1699/2018 г. по описа на ОС-Варна, по което е издадено изпълнителното основание
са 1.) пропускане на срока за касационно обжалване на въззивното решение поради
незаконосъобразното неуказване от въззивния съд за тази призната и гарантирана
от закона възможност, доколкото цената на иска по гражданското дело е над
5000.00 лева; 2.) издаването на изпълнителния лист, както и 3.) образуването на
индивидуалното производство по принудително изпълнение по описа на СИС при
РС-Варна.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Изтъква, че изпълнителното основание – съдебно решение е влязло в законна сила
и в него са присъдени процесните разноски. Изтъква, че самия ищец не твърди
настъпване на нови обстоятелства, след издаване на ИЛ.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С Решение №1823/27.04.2018г. по
гр.дело №15910/2017г. на ВРС и Решение №1805/01.11.2018г. по в.гр.дело №1699/2018г. на ВОС, страна по които е ищеца в настоящото производство,
същият е осъден да заплати на настоящия ответник съдебно-деловодни разноски в общ размер от
1720,60лв./хиляда седемстотин и двадесет лева и 60 стотинки/.
Двете съдебни решения са влезли в
законна сила на 01.11.2018г.
Съдът приема за безспорно
установено, че след влизане в законна сила на посочените съдебни решения, срещу
него е издаден изпълнителен лист №9004/16.11.2018г. по гр.дело №15910/2017г. на
ВРС.
Съдът приема за безспорно
установено, че въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на настоящия
ответник е образувано изпълнително дело № 20193110401064 на ДСИ при Районен съд Варна.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявен по делото е
иск с правно основание чл. 439 от ГПК с предмет оспорване на изпълнението на
паричното задължение, представляващо съдебно-деловодни разноски сторени пред
двете съдебни инстанции, обективирано в издаден изпълнителен лист в полза на М.П..
Допустимостта
на иска по чл. 439 от ГПК в този случай е обусловена от надлежното излагане в
исковата молба на твърдения за съществуването на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В конкретния случай такива твърдения са наведени от
ищеца в уточняващите молби, а именно:1. пропускане на срока за касационно обжалване на
въззивното решение поради незаконосъобразното неуказване от въззивния съд за
тази призната и гарантирана от закона възможност, доколкото цената на иска по
гражданското дело е над 5000.00 лева; 2. издаването на изпълнителния
лист, както и 3. образуването на индивидуалното производство по принудително
изпълнение по описа на СИС при РС-Варна, като преценката за тяхната
правнорелевантност по смисъла на законовия текст и това дали същите могат да
бъдат подведени под хипотезата на процесната правната норма, обективирана в
цитираната разпоредба, следва да се извърши от съда с окончателния акт по
съществото на спора, което би обусловило основателността или неоснователността
на предявения иск, а не неговата допустимост.
Ищецът има правен интерес да оспори изпълнението с
иска по чл.124, ал.1 от ГПК като се позовава на недължимост на присъдените
суми, защото определението въз основа на което е издаден изпълнителния лист не
се ползва със сила на присъдено нещо. Има правен интерес да оспори изпълнението
с иска по чл.124, ал.1 от ГПК като се позовава и на изтекла погасителна
давност, защото възражение за давност може да се направи единствено в исков
процес, предвид компетентността единствено на съда да се произнася по спорове
относно съществуването или несъществуването на права.
Съдът приема за безспорно
установено, че по гр.дело
№15910/2017г. на ВРС и в.гр.дело №1699/2018г. на ВОС са предявени и разгледани два обективно кумулативно съединени искове, всеки от които с цена под законоустановения минимум от 5000.00 лева, обуславящ допустимостта
до касационно обжалване, т.е. решението по в.гр.дело №1699/2018г. на ВОС е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на
касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за
граждански дела. Според постоянната практика на ВКС употребеният термин
"до 5000 лв." следва да се тълкува в смисъл, че обжалването е
недопустимо, ако цената на иска е точно 5000 лв. В посочения смисъл са
определение № 171 от 11.04.2013 г. по ч. гр. д. № 2139/2013 г. на ВКС, I ГО;
определение № 85 от 01.04.2013 г. по гр. д. № 1606/2013 г. на ВКС, I ГО;
определение № 340 от 25.07.2012 г. по ч. гр. д. № 278/2012 г. на ВКС, II ГО;
определение № 341 от 18.05.2012 г. по ч. гр. д. № 295/2012 г. на ВКС, III ГО;
определение № 737 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 544/2012 г. на ВКС, IV ГО;
определение № 497 от 04.07.2012 г. по ч. гр. д. № 502/2012 г. на ВКС, IV ГО;
определение № 487 от 16.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3984/2017 г. на ВКС, IV ГО и
др.
Доколото съдът приема за
безспорно установено, че към момента на издаване на процесния изпълнителен лист
№9004 по гр.дело №15910/2017г. на ВРС - 16.11.2018г. са влезли в законна сила Решение №1823/27.04.2018г. по гр.дело №15910/2017г. на ВРС и Решение №1805/01.11.2018г. по в.гр.дело №1699/2018г. на ВОС, то процесните суми са дължими
от ищеца.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в размер на 350лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.И., ЕГН********** против М.С.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск
с правно основание чл.439 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от 1720,60лв./хиляда седемстотин и
двадесет лева и 60 стотинки/, представляваща присъдени с Решения по гр.дело
№15910/2017г. на ВРС и в.гр.дело №1699/2018г. на ВОС съдебно-деловодни
разноски, поради „неправомерно издаване на изпълнителния лист
№9004/16.11.2018г. по гр.дело №15910/2017г. на ВРС по невлязло в сила съдебно
решение“, за което вземане е образувано изп. дело № 20193110401064 на ДСИ при Районен съд Варна.
ОСЪЖДА М.В.И., ЕГН**********, да заплати на М.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 350лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: