Р Е Ш Е Н И Е №1637
30.04.2019 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шести
март две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 14671 по описа на същия съд за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове на „Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е, вх. В, против Е.Г.Л. , ЕГН **********,***,
с правно основание в чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 240 от Закона
за задълженията и договорите.
Ищецът черпи права от договор.
Твърди, че на 04.02.2016 год. между него и ответника е сключен договор за
потребителски кредит под **********при следните параметри: сума на кредита
(главница) 1500 лв., усвоена от Л. на дата
04.02.2016г., като същата се задължила да я върне на 18 броя равни
месечни вноски от 113,07 лв., при годишен процент на разходите 49.89% и годишен
лихвен процент 41.17 % . Вноските били дължими на ден 14 от текущия месец, с
дата на първата вноска – 14.03.2016г и
дата на последната такава- 14.08.2017г.
Впоследствие , чрез допълнително договаряне между страните (анекс от
дата 10.03.2016г.) била договорена нова падежна дата на всяка от вноските – ден
26 от текущия месец, а с друго допълнително споразумение – от дата 26.12.2016,
вноските с поредност 9, 10 и 11 били отложени „съгласно нов погасителен план„.
Между страните било сключено и друго
споразумение от същата дата – за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, по силата на което Л. се задължила да заплати на ищеца и сума от
976.86 лева, представляваща равностойност на
допълнителни услуги. Тази сума била разсрочена като част от
погасителната вноска по договора за потребителски кредит, по 54.27 лева за
всеки от месеците на плащания по договора за потребителски кредит, при което
общата вноска на ответника станала 167.34 лева, а общото задължение по двата
договора – 3012.12 лева.
Длъжникът не изпълнил задължението точно - платил на кредитора само 9 пълни погасителни
вноски и една непълна такава, при което настъпила уговорената с договора предсрочна
изискуемост на целия кредит, „Профи Кредит България“ ЕООД обявил тази
предсрочна изискуемост и прекратил договора едностранно , с нарочно изявление ,
поради неизпълнение.
Останала
неплатена сумата в размер на 1393,21 лв. „номинал“ по договора за кредит.
Ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. дело № 3614/2018 год. по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр.
състав, която заповед е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Иска се да се установи по отношение на
ответника вземане в размер на 1393,21 лв., представляващи „номинал“ по договор
за потребителски кредит № ********* ,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение - 06.03.2018 год. до окончателното
изплащане на вземането.
Ответникът оспорва иска.
Признати са два факта, съществуването на
договора и получаването на сумата от 1500 лв. Твърди се обаче, че главницата е
изплатена в пълен размер. Възразено е също така , договорът е нищожен поради липса на предписана
форма - нямало дата на подписване.
Договорът бил нищожен и на друго основание – той противоречал на добрите нрави
и закона, след като съдържал неравноправни клаузи касателно размера на лихвата
и договореното възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги. Договорът
за допълнителни услуги бил нищожен, тъй
като заобикалял закона – бил сключен като отделен договор, за да се избегне
включването на стойността на допълнителните услуги в годишния процент на
разходите , като се имало предвид ,че последния е лимитиран по размер. Уговорката
за заплащане на възнаграждение противоречи на императивнни правни норми от ЗПК,
включително е и неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите,
в частност чл. 143 и чл. 146 от същия.
Иска се целият договор и в частност
клаузите за лихвите, и възнагражденията, и
възнаграждението за допълнителни услуги се прогласят за нищожни, а искът да се отхвърли, като на ответника се
присъдят и сторените разноски.
Предвид изложеното от ищеца, води се установителен
иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 422 ГПК.
Искът е частично недопустим.
Предмет на установяване в настоящия исков
процес е вземане на ищеца , за което той разполага със заповед за изпълнение
под номер 2321/07.03.2018г , издадена по частното дело № 3614/2018 год. по
описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. състав. Със същата, вземането е
дефинирано като сума от 1393.91
лева, дължима по „договор за
потребителски кредит № ******** от *********, прекратен поради неплащане и
обявен за предсрочно изискуем „ . Липсва както в заявлението за издаване на
заповедта , така и в самата заповед посочване на друг договор или допълнително
споразумение за допълнителни услуги към същия договор. Предмет на исковото
производство е същата сума от 1393.91 лева, вече посочена като „номинал по ДПК
**********”, като са изложени факти , според които между страните има и такъв
договор за допълнителни услуги , какъвто не
е изложен в заявлението като основание за произход на вземането.
В исковата молба се твърди, че плащането на
възнаграждението за допълнителни услуги е разсрочено като част от месечната
вноска по договора за потребителски кредит; платени били общо девет вноски от
по 167.34 лева, и една вноска от 112.85 лева , 1618.91 лева по двата договора.
Няма посочване на отделните плащания , но съдът, на база изходящ от ищеца
частен документ - извлечение от сметките на ответника при ищец (л .47), приема
, че платени са от главницата по договора за потребителски кредит 683.45 лева,
392.76 лева от кредиторовото възнаграждение по същия договор и 542.70 лева от
възнаграждението за предоставени допълнителни услуги.
Остават за плащане 816.55 лева от главницата
по договора за потребителски кредит, 142.50 лева от договорната лихва по същия
договор и 434.16 лева от възнаграждението за допълнителни услуги, общо 1391.21
лева.
Или,
исковата претенция включва както главница , така и възнаградителни лихви и
остатък от възнаграждение по договор за допълнителни услуги. Оттам, в частта ,с
която се претендира остатък от 434.16
лева от възнаграждението за допълнителни услуги, иска е недопустим при липса на
интерес от исканото установяване – за тази част на претенцията няма издадена
заповед за плащане - и производството по
нея подлежи на прекратяване.
За да се по същество в допустимата част от
исковата претенция , и предвид становищата на страните и ангажираните
доказателства, съдът съобрази следното:
Представено е по делото копие от договор за потребителски
кредит „Профи Кредит стандарт” с номер ***********, по силата на който, на
ответника била предадена в заем сума от 1500 лв., която той се задължил да
върне на общо двадесет и четири равни
месечни погасителни вноски от по 113.07 лева, дължими на четиринадесето число
на текущия месец; договорена била и лихва като възнаграждение на кредитора , в
размера на 41.17 %, изчислена на годишна база
(или лихвен процент на ден 0,11 %.) , общо 535.26 лева за периода на редовно обслужвания
кредит. В договора бил уговорен годишен процент на разходите 49.89 процента ,
отново на годишна база. Не се спори, че сумата от 1500 лева е получена от
ответника , а и за това обстоятелство е доказано от приложеното на л. 45 копие
от преводно нареждане. Затова за Л. е възникнало облигационно задължение да
върне на кредитора главницата, ведно с договореното кредиторово възнаграждение;
няма спор също така по твърденията на ищеца, че длъжникът е в забава да плати
това си задължение, след като е платил само девет вноски изцяло , а десетата по
ред – отчасти; последното плащане се установява от представеното извлечение от
сметките на ответника при ищец (л .47 ), което съдът, при липса на спор между
страните , кредитира, въпреки че е изходящ от ищеца частен документ. Затова ,
приема се извършено плащане на общо девет вноски от по 167.34 лева, и една
вноска от 112.85 лева , 1618.91 лева по двата договора .
Платени са тоест от главницата по договора
за потребителски кредит 683.45 лева, 392.76 лева от кредиторовото
възнаграждение по същия договор и 542.70 лева от възнаграждението за
предоставени допълнителни услуги. Остават за плащане 816.55 лева от главницата
по договора за потребителски кредит, 142.50 лева от договорната лихва по същия
договор и 434.16 лева от възнаграждението за допълнителни услуги, общо 1393.21
лева.
Особените изисквания на Закона за
потребителския кредит, на които договора следва да се подчинява, са спазени – на Л. е предоставен стандартен
европейски формуляр по смисъла на чл. 5 от ЗПК, който съдържа минимално
изискуемата от същия закон информация за длъжника, спазени са и изискванията на
чл. 9 – 12 от закона, годишния процент на разходите не надхвърля повече от пет
пъти законната лихва, тоест, не е
нарушена забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, и оттам – не са налице хипотези по
смисъла на чл. 22 от същия закон. Договорът
има дата – посочена е такава , 04.02.2016г , в съответната графа в края на
договора.
За пълнота и след като размера на
възнаграждението за допълнителни услуги
не е включено като елемент на годишна процент на разходите с очевидното
намерение същия да не надхвърли посочена стойност от 50 % ( или пет пъти законната
лихва за просрочени задължение в лева , който е 10 пункта над нулев процент на
основната лихва по съответното постановление на МС за определянето по смисъла
на чл. 10 а от ЗЗД ) , то съдът приема , че клаузите за договаряне на
възнаграждение за допълнителни услуги са нищожни поради заобикаляне на закона (
в частност, чл. 19 ал. 4 от ЗПКредит ), съответно, нищожни са на основанието по
ал. 5 от същата разпоредба и чл. 21 от същия закон. Това обаче не може да води
до нищожност на целия договор , тъй като
нищожните клаузи не са съществен елемент на същия, нито до отхвърляне на
исковете за главницата и лихвите по същия договор като процесуално последица,
тъй като производството по установяване на вземането на ищеца за
възнаграждението за тези услуги е недопустимо , а липсва възражение за
прихващане с тези недължимо платени суми .
Затова
не може да се сподели възражението за недействителност на самия договор в
цялост поради противоречието му с императивно норми на ЗПК, Закона за защита на
потребителите и/ или поради прекомерност
на договорената възнаградителна лихва, която не надхвърля размера на половината
от главницата.
Разноските се определят пропорционално на
уважената/прекратената част от иска , като се има предвид, че ответника има право на
разноски и при прекратяването. Ищецът не е дал списък по чл. 80 от ГПК , има
общо по двете производства доказани разноски в размер от 155.72 лева,
като съдът определя размери на възнаграждението на юрисконсулта по исковото производство от 50 лева, а още 50
са заповядани за плащане по частното дело. Дължат му се съответно
пропорционално 107.08 лева (155.72 /1393.21*958.05)
Тъй като в една част производството по делото
е било прекратено , пропорционално на
уважената част от исковата претенция следва да се присъдят 93.28 лева разноски.
( 300/1393.21*434.16)
Воден
от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Прекратява производството по гр. дело № 14671 по описа на
ПРС за 2018г в частта , с която се иска
установяване на вземане на „Профи Кредит България„ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е , вх. В,
срещу Е.Г.Л. , ЕГН **********,***, над
размер от 958.05 лева до пълния предявен размер от 1393.21 лева , поради
недопустимост на исковете
Обезсилва заповед за изпълнение на парично
задължение № 2321/ 07.03.2018г , по
частното гражданско дело № 3614 по описа на ПРС за 2018г. в частта над размер
от 958.05 лева до пълния размер от 1393.21 лева.
Признава за установено по отношение на Е.Г.Л.
, ЕГН **********,***, че в отношенията между страните, дължи на „Профи Кредит
България „ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е , вх.
В, плащане на следните суми , за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2321/ 07.03.2018г , по
частното гражданско дело № 3614 по описа на ПРС за 2018г.: 816.55 лева – главница, заемни средства по договор за
потребителски кредит „Профи Кредит стандарт” с номер №***********, и остатък за
плащане от възнаградителна лихва -
142.50 лева, ведно със законната лихва
от датата на подаването на исковата молба – 06.03.2018г до окончателното
изплащане на вземането,
Осъжда Е.Г.Л. , ЕГН **********,***, да
заплати на „Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е , вх. В, сумата от 107.08 лева
разноски по делата.
Осъжда на
„Профи Кредит България „ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България”
№ 49 бл. 53Е , вх. В , да заплати на Е.Г.Л. , ЕГН **********,***, сумата от
93.28 лева разноски по делата.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните. В частта ,с която производството е прекратено и заповедта за изпълнение –
обезсилена, то има характер на определение и се обжалва пред състав на ПОС в срок от една седмица от датата на
уведомлението до всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ