Решение по дело №894/2020 на Окръжен съд - Бургас

                                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 370                                        гр. Бургас, 07.12.2021г.                                 

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски окръжен съд, Първо гражданско отделение, в открито заседание на десети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : Иво Добрев

 

като разгледа докладваното от съдията Добрев г.д. № 894 по описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид  следното:

           

 

Производството е образувано по искова молба, подадена първоначално пред Районен съд гр.Бургас от А.С.С., ЕГН ********** с адрес ***, ЕИК ********* с адрес гр.Бургас, ул. “А“ №26, А. М Д., ЕГН **********, с адрес ***, В.С. Д, ЕГН **********, с адрес *** и З.С.С., ЕГН **********, с адрес *** за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че сграда с идентификатор 07079.612.155.1 с адрес гр.Бургас, ул.“Л К “, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.612.155, със застроена площ 78 кв.м. е изключителна собственост на ищеца А.С.С., ЕГН **********.

           Ищецът твърди, че на 20.07.2005г. е придобил собствеността върху магазина, като продажбата била обективирана в договор с нотариална заверка на подписите. Праводателят му и предишен собственик на процесния павилион В Х в качеството си на ЕТ“Мараж“ закупил от своя страна същия от ОФ“Хранителни стоки“-Бургас въз основа на проведен търг на 23.03.1995г. Вещта била нанесена в Квартално застроителния и силуетен план /КЗСП/ на Бургас като построена в имот №948 в парцел III -948,949 на централна градска част. След извършена делба с Община Бургас ищецът закупил земята под павилиона, което обстоятелство било отразено в нотариален акт №30, том 1, рег.№1090, дело №107 от 08.12.1998г., вписан в служба по вписванията на същата дата. Понастоящем процесният магазин бил нанесен в кадастралната карта и регистър на гр.Бургас като сграда с идентификатор 07079.612.155.1 с адрес на същата Бургас, ул.“Любен Каравелов“ и отразеното предназначение: за битови услуги, а в кадастралната карта нямало данни за собственици.

            Посочва се също така в исковата молба, че ищецът владеел процесната постройка от 20.07.2005г. необезпокоявано, поради което и я е придобил по давност присъединявайки владението на своя праводател.

            Тъй като собствеността на сградата оставала неизяснена, предвид съсобствеността върху земята, за ищеца се пораждал правен интерес от водене на настоящото производство. Непълнотата в КК и КР по отношение на процесната сграда следвало да бъде преодоляна по исков път, тъй като административният орган не можел да прилага служебно институтите на давността.

              В постъпилия отговор на исковата молба от ответницата А. М Д. се заявява, че претенцията е недопустима и неоснователна. Никъде в договора не се посочвало, че павилионът е без демонтаж. Напротив изрично било записано, че купувачът следва да сключи договор за наем със съответното кметство за ползване на общински терен след получаване на строително разрешение по чл.120 ЗТСУ. Касаело се за временна постройка, като предмет на продажбата бил метален павилион, а не сграда. На отразяване в кадастралната карта подлежали тези временни обекти по чл.120 ал.4 ППЗТСУ, които представлявали недвижими вещи. Следвало след като ищеца твърди, че е собственик на павилиона да разполага с договор за наем на същия от страна на другите съсобственици и да получи строително разрешение. Ответницата посочва също така, че не била давала съгласие в имота и да се изграждат монолитни бетонови основи и стени с тухлена зидария. Уточнява се освен това, че от представения договор за продажба не било видно, че става дума за един и същ обект. В договора се посочвал метален обект, а от представеното от ищеца конструктивно становище се виждало, че се касае за монолитни основи и тухлени стени. Заявена е и позиция, че ищецът е закупил метален павилион, като това обстоятелство не се оспорвало от ответницата. При отсъствие на спор за материално право върху метален павилион липсвал правен интерес за последния да води настоящия процес. Направено е искане да бъде задължен ищеца да представи  препис от строително разрешение, схема за поставяне на имота, както и договор за наем с останалите собственици на имота.

            Община Бургас в подадения отговор въвежда твърдения за недопустимост на претенцията, предвид обстоятелството, че се иска признаване право на собственост върху метален павилион, който функционирал без изискуемите строителни книжа и издадено разрешение по чл.120 ППЗТСУ/отм/. Касаело се за незаконна постройка, подлежаща на премахване. Сочи се, че намиращият се понастоящем в имота обект вероятно е резултат от последващи действия по неговото изграждане, но не съвпадал като квадратура, разположение или вложени материали с обекта, предмет на исковата претенция. От горното се следвал извод, че производството е недопустимо, поради липса на предмет. Изводът за недопустимост се потвърждавал на самостоятелно основание и от факта, че между страните било висящо дело за делба на имот с идентификатор 07079.612.155. Изложени са подробни съображения в подкрепа на становището на ответника, че ищецът е следвало да постави за разрешаване въпроса относно собствеността на постройката за разглеждане пред Районния съд в делбеното производство и като не е направил това е пропуснал възможността да заяви такива твърдения в отделен процес. Лично ищеца пред органите на данъчната администрация декларирал, че имотът не е застроен, което още веднъж потвърждавало извода за недопустимост на иска.

            Освен казаното искът бил и неоснователен. Проследени са в хронология предвижданията на действалите и сега действащия план във връзка с отразяване на процесната сграда. Такава застройка била отразена в кадастъра с изменението на плана по отношение на УПИ III-948, 949  със заповед №540/09.05.2005г. Отразяването на такъв обект в кадастъра не било от характер да му придаде устройствен статут, нито пък по този начин се създавали права от каквото и да е естество.

           Според архивите на общината ЕТ“Мараш-Васил Хайдутов“ бил декларирал, че е освободил нежилищен имот на 01.06.1998г.

            Направен е анализ на статута на обектите, изградени по реда на чл.120 ППЗТСУ /отм./, който бил уреден в § 17 от ДР на ЗУТ, според който същите се запазвали до реализиране на строежите, предвидени в действащия ПУП. Постройката не била придобила траен устройствен статут, тъй като не попадала в списъка на обектите, одобрен с решение на Общинския съвет, намиращи се на територията на Община Бургас и подлежащи на стабилизиране.

            По делото е постъпило и уточнение от ищеца, в което изрично се посочва, че сградата, на която иска да бъде признат за собственик е идентична с тази, придобита от него с договор за покупко-продажба от 20.07.2005г. Отново са посочени придобивните основания, на които се основава претенцията. Направено е и уточнение, като се цитират клаузи от договора за продажба на неговия праводател, че се касае за метален павилион без демонтаж, за който има издадено строително разрешение по чл.120 ППЗТСУ/отм/, включително към договора било приложено и копие на скица на магазин №1208. След закупуването от страна на ищеца на поземлен имот №948а, въз основа на делбеното решение от 1998г. вътрешната граница между двата имота/948 и 948а/ била заличена и от този момент магазина-павилионен тип се намирал в неговия двор.  Следвало да се има предвид също така, че съгласно посочената по-горе норма от отменения правилник за прилагане на ЗТСУ, такива постройки можело да представляват както движими, така и недвижими вещи, като преценката за характера на обекта се извършвала по правилото на чл.110 ЗС, а именно дали се касае за вещ, която е трайно прикрепена към земята, която не може да бъде отделена без разрушаването и. Именно това означало отбелязването в договора “без демонтаж“. На отразяване в кадастралната карта подлежали само такива постройки, поради което и процесната постройка била  включена в КККР.   

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            С договор за продажба от 18.05.1995г. ЕТ“Мараж“, представляван от В Д Х закупил от ОФ „Хранителни стоки“Бургас метален павилион, без демонтаж, находящ се в гр.Бургас, ул.“Л К“ №4. За заплащането на цената на вещта, след проведен търг е издадена фактура №800/27.04.1995г. В документа било записано, че купувачът следва да сключи договор за наем за ползване на общинския имот, след получаване на строително разрешение по чл.120 ЗТСУ. Договор за отдаване под наем на общински терен от 78.20кв. метра, находящ се в района на ул.Л К“, зад ДЗИ е подписан на 10.04.1996г. между ЕТ“Мараж“ и Община Бургас Извънбюджетно мероприятие „Общински имоти“. Страните уточнили, че общинският парцел се предоставя за изграждане на временна постройка по реда на чл.120 ал.4 ППЗТСУ/отм./, която ще бъде използвана от наемателя като магазин за хранителни стоки. В последния документ не е посочен номер на строително разрешение за обекта и неговия издател, но изрично е отбелязано, че в случая се касае за сключен договор за покупко-продажба с ОФ“Хранителни стоки“. С отделни заповеди и анекс е променяна наемната цена, дължима за ползването на общинския имот. През 1998г., след извършена делба между ищеца и Община Бургас в дял на А.С. е поставен недвижим имот- дворно място с площ 312 кв.м., представляващо парцел III в кв.128 по плана на гр.Бургас. На 20.07.2005г. В Д Х продал процесния метален павилион на ищеца за сумата от 161 лева. Подписите на страните по сделката са нотариално заверени.

Постройката понастоящем е нанесена в кадастралната карта като попада в поземлен имот с идентификатор 07079.612.155, в който е предвидено смесено средноетажно строителство. Последният имот представлява бивш УПИ III -948,949 в кв.128 по плана на ЦГЧ гр.Бургас с площ от 559 кв.м. В този имот страните по делото притежават идеални части както следва: А.С.С.- 311,44 ид.ч., В.С.Д.- 32,94кв.м. ид.ч., З.С.С.- 57,90кв.м. ид.ч., А.М.Д.-***. ид. ч. През 2010г. по инициатива на ищеца пред Районен съд Бургас е образувано производство за извършване на съдебна делба по чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН на съсобствения на ищеца и ответниците поземлен имот с идентификатор № 07079.612.155. Делото е във втората си фаза и все още не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

            По тези факти страните не спорят. Спорът е концентриран основно върху това законно ли е реализиран процесния обект и какъв е неговият статут, като в тази връзка се твърди, че отразяването на павилиона в кадастъра не е от характер да му придаде устройствен статут. Възразява се от страна на Община Бургас, че реализираната постройка не е идентична с металния павилион и следва да се разглежда като незаконна такава.

            За изясняване предмета на делото са приобщени множество писмени доказателства: договор за закупуване на павилиона, договор за наем и анекси към него, констативен нотариален акт, изготвен след делбата с Община Бургас, решения и искови молби, с които е сезиран съда по двете делбени производства, заповеди за изменение на ЗРП и КЗСП, скици и констативен протокол. Приложена е и цялата преписка, съхранявана в Община Бургас, свързана с изграждането и функционирането на процесния магазин.

            Съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че следи от процесния обект се откриват нанесени в графичната основа на проекта за частичен квартално- застроителен и силуетен план за парцели в кв.128 през 2001г. Имотът, в който постройката се намира е предвиден първоначално в застроителния план на ЦГЧ за „БНБ и Трафопост“, а след изменението на ЗРП през 1993г. се преотрежда за жилищно строителство. Вещото лице- геодизист посочва, че постройката трябва да отговаря на изискванията на чл.120 ал.4 ППЗТСУ, както и че тези временни строежи могат да съществуват до момента на изграждане на обектите, предвидени в одобрения застроителен и регулационен план. В съдебно заседание експертът уточнява, че най-късно през 1994г. следва да се приеме съществуването на павилиона, както и че контурите на постройката съвпадат с тези по плана от 1995г. В заключението си, свързано с конструктивната част на постройката вещото лице застъпва позиция, че павилионът  не може да се приеме като обект по чл.120 ал.4 ППЗТСУ/отм./, предвид липсата на строително разрешение, както и че изпълненото на място в процесния терен не представлява  строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. В съдебно заседание пояснява, че се касае за изпълнена масивна конструкция с тухлена зидария върху бетонов фундамент, която няма как да бъде преместена.

            В показанията си свидетелката П заявява, че процесната постройка на ул.“Любен Каравелов“ е изградена още през 1991г. и никога не е променяна. Функционирала е през годините като магазин за хранителни стоки и шивашки цех, като през 2005 г. е закупена от ищеца и ползвана като склад за строителни материали. Още от изграждането си е била с бетонни основи, които не са променяни. От момента на придобиването му от С., само той разполагал с ключ от помещението. Сочи, че урегулирания поземлен имот, в който е ситуиран павилиона се състоял от два други урегулирани такива, като земята под него била на ищеца. К П разказва, че живее точно срещу процесната постройка, която е изградена през 1991г. и функционирала като магазин и шивачница, като до настоящия момент с изключение на изградения навес същата не е променяна. Свидетелят К твърди, че С. е собственик на постройката от 2005г. и единствен той разполагал с ключове от помещението и стопанисва същото. Последният бил споделил, че е закупил земята и обекта разположен върху нея. Съдът приема с доверие казаното от свидетелите, като счита, че показанията им са обективни и достоверни.   

            Според настоящия състав металният павилион е изпълнен като временен обект и е придобил статут на изградена по реда на чл.120 ал.4 ППЗТСУ/отм./ постройка. Действително по делото не е приобщен документ, в който да е обективирано съответното разрешение, позволяващо извършване на строителство в поземления имот. От заключението на вещото лице и свидетелските показания обаче става ясно, че такава постройка е съществувала още през 1991-1994г. или преди придобиването и от Хайдутов, след проведен търг. Следователно същата е изпълнена в процесния терен от ОФ“Хранителни стоки“ или техен праводател, в качеството им на стопанска организация, предприемаща такива действия върху държавен терен. При това положение и след като конструкцията е съществувала и няма данни да е съборена и впоследствие изградена отново съдът приема, че такова разрешение е било издадено от собственика на терена. Извод, че постройката е изградена законно, макар и с времен статут преди придобиването и от праводателя на ищеца се следва и при анализ на представения договор за наем, сключен между ЕТ“Мараж“ и Община Бургас Извънбюджетно мероприятие „Общински имоти“, който несъмнено е трябвало да се предшества от издаване на разрешение за строеж. В този документ не е посочен номер на строително разрешение за обекта и неговия издател, но изрично е отбелязано, че се касае за сключен договор за покупко-продажба с ОФ“Хранителни стоки“. Самата Община е считала  обекта за такъв по чл.120 ал.4 ППЗТСУ/отм./ и това се вижда, включително от текста на заповедите, издадени от наемодателя, с които е променяна наемната цена.

            Процесният обект представлява вещ, която е трайно прикрепена към земята и не може да бъде отделена без разрушаването и. Казаното обаче не променя временния характер на изграденото и не му придава градоустройствен статут при съобразяване предвижданията за извършване на смесено средноетажно строителство в парцела, включително и тези на плана преди изменението му. След отмяната на чл.120 ал.4 ППЗТСУ/отм./ по отношение на изградените временни строежи в държавни или общински терени е създадена процедура по §50а ПЗР ЗТСУ. Дадена е възможност в установените срокове ползвателите на такива сгради да поискат установяване на траен градоустройствен статут, след което да придобият правото на строеж върху терена. С приемането на ЗУТ,§17 ПР ЗУТ отново е предвидена възможност  в шестмесечен срок или до 02.07.2001г. строежите с временен градоустройствен статут да придобият траен такъв, след което на собственика им да се учреди право на строеж при условията и по реда на ЗДС и ЗОбС. Ако не получат такъв статут временните постройки могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащия подробен устройствен план. Собственикът на временен строеж, който не е придобил траен градоустройствен статут не притежава право на строеж за него и няма противопоставими права на останалите собственици на терена. По делото не са ангажирани доказателства ищецът или негов праводател да е предприел необходимите постъпки, за да може процесният павилион да придобие подобен траен статут. Отсъстват данни останалите съсобственици да са дали съгласие за разполагане на процесния обект в имота. Такива твърдения не са и изложени в исковата молба, нито са ангажирани доказателства, свидетелстващи за започване и приключване на такава процедура. При това положение няма как да бъде преодоляна презумпцията по чл.92 ЗС и претенцията на ищеца да е изключителен и единствен собственик на процесната вещ не може да се противопостави на ответната община и останалите съсобственици на терена. В процесния случай следователно самото съществуване на сградата като временен строеж, без траен градоустройствен статут, изключва възможността собственикът й да притежава право на строеж за нея или да придобие такова въз основа на давностно владение. Възможността за придобиване на право на строеж по давност е препятствана в конкретната ситуация от нормативно предвиденото условие, до настъпването, на което е допустимо съществуването на временен строеж- възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план.

              Постройката не е станала изключителна собственост на ищеца на оригинерно придобивно основание- давностно владение, тъй като по отношение на имоти частна общинска собственост, каквато несъмнено представлява част от процесния терен, е приложим мораториума, предвиден в §1 на ЗИД на ЗС /ДВ бр.105/2006г./, продължен до 31.12.2022г. Давностният срок за имотите частна общинска собственост е започнал да тече от 01.06.1996г., когато влиза в сила изменението на чл.86 ЗС, ДВ бр.33 /1996 г., но течението му е спряно на 31.05.2006г. до 31.12.2017 г. по силата на § 1ДР на ЗС и продължено до 31.12.2022г. Безпредметно е с оглед на тази констатация и изложеното по-горе да се обсъжда непрекъснато и необезпокоявано ли се явява владението на ищеца, каквито доводи са наведени в исковата молба и гласни доказателства ангажирани по делото.

            За пълнота на изложението трябва да се посочи, че дори да бъде възприета позицията за липса на строителни книжа, даващи възможност за поставяне и изграждане на павилиона и липса на съгласие на останалите съсобственици, дадено в един по-късен момент по чл.120 ал.4 ППЗТСУ/отм./, то такава констатация би могла да доведе единствено и само до извод, че се касае за строителен обект, който не е законен и е без градоустройствен статут. Такава постройка по изложените вече по-горе съображения няма как да бъде предмет на прехвърлителна сделка и на придобивна давност и ищецът не може да се легитимира като неин изключителен собственик.

            При съобразяване на казаното в полза на ищеца не може да бъде признато право на изключителна собственост върху постройката, придобита на оригинерно основание, поради което и предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

            Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да понесе направените в настоящото производство разноски от страна на ответника Община Бургас в общ размер на 823 лева, от които 523 лева депозит за експертизи и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, изчислено на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.25 НЗПП.

Воден от горното, Бургаски окръжен съд

 

                                                           Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, ЕИК *********, с адрес гр.Бургас, ул. “А“ №26, А. М Д., ЕГН **********, с адрес ***, В.С. Д, ЕГН **********, с адрес *** и З.С.С., ЕГН **********, с адрес *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че сграда с идентификатор 07079.612.155.1, със застроена площ 78 кв.м.,  с адрес гр.Бургас, ул.“Любен Каравелов“, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.612.155, е изключителна собственост на ищеца А.С.С., ЕГН **********.

          

          ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Община Бургас, ЕИК ********* с адрес гр.Бургас, ул. “А“ №26 направените в настоящото производство разноски в общ размер на 823/осемстотин двадесет и три/ лева.

 

 Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.

 

 

Съдия: