Решение по дело №421/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 387
Дата: 30 март 2021 г.
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20217050700421
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ


№ ________

 

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА



Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

 ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
 ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ

 

 

при секретаря

Ангелина Г.

и с участието

на прокурора

Силвиян Иванов

изслуша докладваното

от съдията

Искрена Димитрова

http://www.admcourt-varna.com/site/files/Postanoveni-zakonni-aktove/2015/04-2015/0061d815/74740915_image002.png

адм. дело № 421/2021г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „М. БИЛД“ ЕООД, *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Проф.Фриц Цвики № *, ет.*, ап.*, представлявано от управителя Г.В.М., чрез адв.Д.И., против Решение № 260030/13.01.2021г. на ВРС, ХХVІІ-ми състав, постановено по НАХД
№ 4352/2020г. по описа на същия съд, с което е потвърден Електронен фиш Серия Г
№ 0020938, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр.чл.638, ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1 от КЗ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., и в полза на ОДМВР - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон. Конкретно сочи, че императивното изискуемо съдържание на електронния фиш е регламентирано с чл.189, ал.4 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба, не и имуществена санкция. Отделно твърди, че нарушението не е установено с АТСС, доколкото тази система е одобрен тип средство за измерване единствено на скорост, като впоследствие нарушението е установено при проверка на страницата на „Гаранционен фонд“, поради което счита, че е следвало да се приложат общите правила на ЗАНН, а именно да се състави АУАН, а въз основа на него наказателно постановление. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него електронен фиш.

Ответникът - ОДМВР-Варна, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор С.д. № 4444/24.03.2021г. Счита, че решението е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, детайлно са изследвани и обсъдени всички относими доказателства, както и са обсъдени всички доводи в жалбата. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 ЗАНН. В случай че съдът уважи жалбата, прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение - в случай че такива се претендират.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивната инстанция е приела за установено, че ЕФ Серия
Г № 0020938 е съставен от ОДМВР-Варна за това, че на 22.04.2020г., в 11,37 часа в гр.Варна, по бул.Вл.Варненчик било установено управление на МПС - товарен автомобил
„Форд Транзит“ с рег.№ В****ВС, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ - нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр.чл.638, ал.4, вр.чл.638, ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1 от КЗ, като нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство
SD2D0013. След справка в интернет страницата на „Гаранционен фонд“ било установено, че към 22.04.2020г. за товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ В****ВС няма активна застраховка „Гражданска отговорност“. При справка в информационните масиви на МВР било установено, че автомобилът е собственост на „М. БИЛД“ ЕООД, срещу което дружество бил съставен електронния фиш.

За да потвърди обжалвания ЕФ, ВРС е анализирал разпоредбите на чл.638, ал.1, чл.647, ал.3, чл.648, ал.4 и ал.6 от КЗ и чл.189, ал.5 ЗДвП, и е приел, че принципно е допустимо издаването на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Приел е, че в тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в ЗДвП. След анализ на същите ВРС е приел, че ЕФ е издаден при спазване на законовите изисквания за форма и компетентност за издаване. За неоснователно е прието оплакването, че субект на нарушението може да бъде само физическо лице като се е позовал на чл.647, ал.3 от КЗ, в която е посочено, че чл.189, ал.5 от ЗДвП не се прилага. Прието е, че АТСС, с което е заснет товарния автомобил, е пътна радарна система за контрол на скоростта на МПС с възможност за заснемане на регистрационни номера, като от представените за системата документи е установено, че същата е одобрен тип средство за измерване. Същата е заснела движение на автомобила на 22.04.2020г., към която дата по данни от „Гаранционния фонд“ за същия е нямало валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, поради което е налице нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ. Без значение за съставомерността е кога е възникнало задължението за сключване на ГО, като към 22.04.2020г. същото не е било изпълнено. ВРС е изложил и подробни мотиви защо законосъобразно е санкционирано дружеството-собственик на автомобила, а не неговият представляващ.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод за доказаност на нарушението и законосъобразност на електронния фиш.

Съгласно чл.461, ал.1 КЗ, Гражданската отговорност е задължителна застраховка, която е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение - чл.483, ал.1, т.1 КЗ. Неизпълнението на това задължение е административно нарушение, което се санкционира по реда на чл.638, ал.1 КЗ - с глоба от 250лв. за физическите лица и с имуществена санкция от 2000лв. за юридическите лица и еднолични търговци. Съгласно чл.638, ал.4 КЗ в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на собственика на МПС се налага глобата или имуществената санкция по ал.1.

Не се констатира твърдяното в касационната жалба нарушение на приложимите норми. В електронния фиш се съдържа точно и пълно описание на обстоятелствата, от които е направен извод за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр.чл.638, ал.4, вр.ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1 от КЗ, а именно, че на 22.04.2020г. е установено управление на товарен автомобил ФОРД ТРАНЗИТ с рег.№ В****ВС - собственост на касатора, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, и за което към посочената дата няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Издаването на електронния фиш следва изцяло процедурата по чл.647, ал.3, вр. чл.638, ал.4 от КЗ, в която с АТСС е предвидено установяване на факта на управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор, и издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за това, че за нарушението е следвало да са приложат общите правила на ЗАНН - да се състави АУАН и въз основа на него НП. В случая със система SD2D0013 е заснето и установено управлението на автомобила на посочената дата, а липсата на застраховка ГО е установено след справка в регистъра на Гаранционния фонд. При това положение са изпълнени изискванията на чл.647, ал.3 от КЗ и чл.638, ал.4, вр.ал.1, т.2 и правилно на дружеството е наложена имуществена санкция.

Като е стигнал до същите правни изводи ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ОДМВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Водим от горното, Варненският административен съд, І - ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 1 от АПК

 

РЕШИ :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260030/13.01.2021г. на ВРС, ХХVІІ-ми състав, постановено по НАХД № 4352/2020г.

ОСЪЖДА „М. БИЛД“ ЕООД, *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Проф.Фриц Цвики № *, ет.*, ап.*, представлявано от управителя Г.В.М. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

Председател:                                    

 

Членове:        1.                                

 

2.