Р Е Ш Е Н И Е42
гр.Перник,
07.02.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на четиринадесети януари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при секретаря Биляна Миткова, разгледа гражданско дело
№ 3141 по описа за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл.
200, ал. 1 от КТр.
Предявен е иск
от С.С.К. против Спортно училище «Олимпиец» - гр. Перник за заплащане на сумата
от 50000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на настъпилата на
22.03.2016г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на увреждането; сумата от 1746,86лв. – имуществени вреди – заплатени
консумативи, медицински изделия, разходи за санаторно-курортно лечение, ведно
със законната лихва от датата на увреждането; сумата от 987,90лв. – разликата
между полученото от ищцата обезщетение за болничен отпуск и получаваното от нея
трудово възнаграждение за периода от 22.03.2016г. – 30.06.2017г. ведно със
законната лихва от датата на трудовата злополука до окончателното изплащане на
вземането. Ищцата твърди, че на 22.03.2016г. е претърпяла трудова злополука
вследствие на което е претърпяла фрактура на левия глезен. Твърди, че в хода на
проведеното лечение е претъпяла общо 5 операции, като оздравителният процес е
протекъл с усложнения. Заявява, че и към настоящия момент изпитва болки при
ходене, кракът и изкривен, чувства ограничения при придвижването си. Приложени
са писмени доказателства. Претендира разноски на осн. чл.38 ЗА.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор, в който дава становище за допустимост, но неоснователност на ищцовите
претенции. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата. Подробно
излага съображения по така релевираното възражение. Допълнително твърди, че
претендираното обезщетение е прекомерно завишено. Твърди се, че ищцата е била
на работа в перидона 06.07.2017. – 20.08.2017г.
По отношение на претенцията за имуществени вреди се сочи, че не всички
претендирани такива са в причинно-следствена връзка с твърдяните увреждания. Отделно
от това е направено възражение, че част от настъпилите усложнения в
здравословното състояние на ищцата са вследствие на нейното влошено
здравословно състояние.
Допуснато е изменение на иска при условията на чл.214 ГПК, като претенцията за имуществени вреди е увеличена на 2418,53лв.
По делото са приети писмени доказателства, събрани са
гласни такива, както и са приети съдебно-медицинска, съдебно-психиатрича и
съдебно-икономическа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се оспорва между страните, че помежду им е налице трудово правоотношение
като ищцата работи в СУ „Олимпиец“ като старши учител преподаващ по
дисциплините „Биология и здравно образование“, „Човекът и природата“, „Анатомия
на човека“, „Спортен масаж“ и „Изобразително изкуство“.
Представена и приета по делото е Декрапация с вх. № 5101-13-18 от
25.03.2016г. подадена от СУ „Олимпиец“ до ТП на НОИ-гр. Перник. С разпореждане
на НОИ-ТП Перник №19/29.03.2016г. декларираната на 22.03.2016г. от осигурителя
СУ „Олимпиец“-гр. Перник с ищцата С.К. е призната за трудова. В разпореждането
е отразена датата, мястото и часа на настъпването на злополуката. Отразена е работата, която е извършвала ищцата.
Като писмени доказателства по делото са приети ЕР на ТЕЛК, болнични и
амбулаторни листове, епикризи, които установяват хода на проведеното от ищцата
лечение.
Приети като писмени доказателства са и фискални бонове и фактури за
закупувани от ищцата медикаменти и консумативи, както и фактури от проведено
санаторно-курортно лечение.
В хода на съдебното производство с допълнителна молба от 08.10.2018г. по
делото ищцата е представила нови доказателства – за проведено лечение,
закупувани медикаменти и консумативи извършени след датата на депозиране на
исковата молба.
Представени и приети по делото
като писмени доказателства са й Правилник за вътрешния
трудов ред в Спортно училище„Олимпиец” - гр. Перник, Програма за провеждане на
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, Програма за провеждане
на инструктаж на работното място видно от които в процесното училище.
На въпроси зададени по реда на чл.176 ГПК ищцата заявява, че е запозната с
правилата за вътрешния трудов ред в училището. Ищцата заявява, че вратата на
кабинета по биологоия към датата на настъпването на трудовата злополука не се
отваряла нормално, поради което не е позволявала на учениците да отварят и
затварят. Потвърждава, че е била на работа 06.07.2017г.-20.08.2017г. Заявава,
че след зполопулката столът в кабинета по биология бил сменен. Посочв, че е
сигнализирала за повредата във вратата на кабинета по биология
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите Г.А., В. П., Е.П., С.К.и
Р.С..
От показанията на свидетелите П. и К. се установява, че по време на
оздравителния процес ищцата е изпитвала силни болки, търпяла значителни
неудобства от битов и социален харакетр. Претърпяната злополука й се е отразила
негативно – трудно се е раздвижила, качила е килограми вследствие на
обездвижването. Свидетелят Костов твърди, че след злополуката
ищцата е мислела че няма да се въдстанови, и е била лабилна емоционално, нокъм
настоящия момент псифически е добре. И двамата свидетели потвърждата, че
предвид травмата и непълното оздравяване на ищцата към настоящия момент тя не
може да води активния начин на живот, който е имала преди злополуката.
Свидетелката П.,
работеща на длъжност касиер, личен състав, домакин и архивар, заявява, че има
практика в училището, ако има нещо повредено в класните стаи, учителите й се
обаждат, за да се свърже с лицето, отговарящо за поддържката на училището.
Свидетелката твърди, че ищцата не е сигнализирала за повреда във вратата на
кабинета по биология, като повреда във вратата не е отстранявана и до настоящия
момент. Обстоятелството, че ищцата не е сигнализирала за повреда във вратата
преди злополуката потвърждава и свидетелката С.
Свидетелката Г.А.
твърди, че през лятото на 2016г. е видяла ищцата на екскурзия до пещерата
Леденика, като тогава тя е ходела нормално, без патерици. Твърди, че след
злополуката има промяна в поведението й – станала е по-заядлива с колегите си.
От
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява,
че непосредствено след инцидента, ищцата е търпяла болки в лява глезенна става
с висок интензитет.През периода на лечение, ищцата е търпяла болки и страдания,
като първите 3 месеца, след първото оперативно лечение и около 30 дни след
оперативните лечения за отстраняване на металната остеосинтеза, болките са били
с по голям интензитет. Според вещото лице през периода на лечение, ищцата е
търпяла неудобство и затруднения в хигиенно битовото си самообслужване през
първите 3 месеца, когато се е придвижвала с помощта на патерици. Вещото лице
посочва, че последиците от злополуката ще се изразяват в болки и ограничени
движения в лявата глезенна става, като и към момента на извършване на прегледа
на 10.12.2018г.от вещото лице ищцата е съобщила за наличието на болки в
контузения крайник, засилващи се при натоварване. Установено е от вещото лице
наличие на оперативни белези от двете страни на лява глезенна става, ограничен
обем движение в лява глезенна става от 10 градуса при норма 30 градуса за
повдигане на ходилото нагоре и от 20 градуса при норма 50 градуса, при
навеждане на ходилото надолу. Отразено е от
вещото лице, че представените допълнителни доказателства, може да се направи
извод, че направените разходи са в причинно-следствена връзка с претърпяната от
ищцата трудова злополука. Вещото лице при разпита си в съдебно заседание
посочва, че установената локална остеопороза се дължи на оздравителни процеси в
организма, предвид преразпределянето на калция. Същевременно наблюдаваният
функционален дефицт на глезенната става – около 30 % вероятно ще остане за цял
живот и няма да е налице пълно възстановяване на крака на ищцата.
От
заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че ищцата към момента на провеждане на прегледа не
страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата, като при нея с голяма
степен на вероятносте налице лека форма на разстройство в адаптацията. Според
вещото лице е налице причинна връзка между трудовата злополука, предмет на делото,
и проведеното лечение при лекар психиатър. Налице са данни за негативни
преживявания, вследствие на злополуката, като според вещото лице не е налице
изолирана фобия, а както е посочил разстройство в адаптацията в лека форма.
Установява
се от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, че Раликата между трудовото възнаграждение ,
което би получила ищцата за периода 22.03.2016г. до 30.06.2017г./10795,73лева/,
ако не ползва болничен отпуск и полученото обезщетение за болничен отпуск
/10764,50 лева / е в размер на 31,23 лева. Вещото лице посочва, че сумата,
която би получила ищцата като ваучери за храна за периода от 22.03.2016г. до
30.06.2017г. са на стойност 267,00 лева, като обща сума ведно с остойностени
ваучери за храна ищцата би получила 298,23 лева.
Във втори дъпълнителен
вариант на ССЕ вещото лице е изчислило, че разликата между брутното
трудовото възнаграждение , което би получила ищцата за периода 22.03.2016г. до
30.06.2017г./13283,77лева/, ако не ползва болничен отпуск и полученото обезщетение
за болничен отпуск /10764,50 лева / е в размер на 2519,27 лева. Сумата, която
би полу '-»ща ищцата като ваучери за храна за периода от 22.03.2016г. до
30.06.2017г. са на
стойност 267,00 лева. Обща сума ведно с остойностени ваучери за храна 2786,27
лева. Общата сума за направените разходи за консумативи, медицински изделия,
лекарства, ползване на санаторно-курортно лечение , прегледи и манипулации е в
размер на 1815,15 лева, от които 1597,24 лева са по фактури и касови бонове, а
217,91 лева са по касови бонове без приложени фактури.
Други относими към предмета на спора доказателства не
са събрани.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ
работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –
неимуществена и имуществена, включително пропусната полза , и обезщетението
и/или пенсията по обществено осигуряване.
Следователно за да бъде основателен настоящия иск
разпоредбата на чл.200 КТ изисква наличие на четири кумулативно предвидени
предпоставки: наличие на трудова злополука, временна неработоспособност на
работника, причинна връзка между злополуката и настъпилите вреди и вреди.
Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е една
обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали
работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за
настъпването на вредите.
Съгласно константната съдебна практика при влязло в
сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, съдът е обвързан
от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на такава, както и за
причинната връзка между злополуката и настъпилите увреждания. Доколкото в
настоящето производство се събраха достатъчно доказателства за причинените на
ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени вреди вследствие на
претърпяната от същия трудова злополука, то съдът намира, че са налице всички
елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по чл.200 КТ.
Неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат
възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите по 52 от ЗЗД.
Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост”
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства - вид и обем на причинените неимуществени
вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото. В приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливия размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът съобрази
обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, характерът на уврежданията
и неизбежно създаденото от тях първоначално шоково състояние; извършените
медицински интервенции, обусловени от увреждането, които по естеството си
представляват допълнително засягане на телесния интегритет на ищеца;
интензивните физически болки и страдания, настъпили към момента на злополуката
и тези, съпътствали периода на лечение и възстановяване.
За
неоснователно съдът намира възражението, направено от процесуалния представител
на ответното училище, касаещо настъпилите усложнения в хода на лечението на
ищцата /развитата алергия към йодасепт и по-бавното зарастване на раните/, а
именно, че същите се дължат на физиологични особености на ищцата. Тези
усложнения, доколкото са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото
травматично увреждане следва да бъдат взети предвид и отчетени при определянето
на дължимото обезщетение. Наред с това съдът взе предвид и настъпилия душевен
дискомфорт у ищцата, обективно обусловен от невъзможността за пълноценно
движение в един продължителен период от време, както и консатитраното от вещото
лице К. леко рзстройство в адаптацията, като прие, че справедливият и
достатъчен размер за обезвреда на установените по делото физически болки и
душевни страдания възлиза на сумата от 18000 лв., за която сума предявеният иск
следва да бъде уважен. За разликата до
пълния предявен размер от 50000 лв. искът за неимуществени вреди се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът счита, направеното
възражение от страна на процесуалния представител на ответника за приложение на
чл.201, ал.2 от КТ, за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, за
неоснователно. Отговорността на работодателя е безвиновна и гаранционно -
обезпечителна по правната си природа. Тя може да бъде намалена само в
изключителни случаи, а именно, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. А това значи да е извършил
определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за
безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпването на вредоносния
резултат, който се надява да избегне. В тази хипотеза вината на пострадалия не
може да се предполага, а трябва да бъде установена по категоричен начин от
работодателя.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от
страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и
поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е.
при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не
само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда,
но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Решение
№ 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на Върховен касационен съд
Грубата небрежност е степен на небрежност, при която
увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния
човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Решение № 202 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014
г. на Върховен касационен съд. В конкретни случай такова
доказване не бе проведено – действително свидетелките С. и П. твърдят, че
ищцата не е сигнализирала за повреда във вратата на кабинета по биология, но
свителеката П. твърди, че такава въобще няма и до момента не е отстранявана.
Същевременно възможността по време на работа ищцата да изкълчи крака си,
отивайки към вратата и без последната да е повредена, а просто за да я отвори,
не предполага каквато и да е вина у нея.
В периода на временната неработоспособност от 22.03.2016г.
до 30.06.2017г., настъпила като резултат от трудовата злополука, ищцата е бил
лишена от възможността да получава трудово възнаграждение. Съгл.чл.200,ал.1
от КТ
работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или
професионална болест,които са причинили временна или трайна неработоспособност
или смърт на работника/служителя. По
аргумент от чл.200,ал.3
от КТ
отговорността за вреди обхваща и пропуснатата полза,изразяваща се в разликата
между получаваната от пострадалия пенсия за трайна нетрудоспособност и
тр.възнаграждение,което той би могъл да получава през исковия период,ако е
работел на длъжността,при упражняването на която е получил увреждане на
здравето. По силата на чл.66,ал.1,т.7
от КТ трудовото възнаграждение
е сбор от основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Основната
заплата и допълнителните трудови възнаграждения образуват брутното
тр.възнаграждение и по силата на чл.245 от КТ именно то се дължи от
работодателя на работника/служителя. С
оглед на това и определянето на обезщетението по чл.200,ал.3
от КТ за
пропусната полза се извършва на базата на това възнаграждение, без
приспаднати от него данъци и определените със закон вноски за социално
осигуряване. Това е така,тъй като по
принцип данъците и вноските за соц.осигуряване са в тежест на
работника/служителя,определят се на базата на брутното му трудово възнаграждение
и се удържат от него, но
едва при плащането му. По
същия начин, ако за обезщетението по чл.200 от КТ са предвидени такива
публични задължения, те
ще се удържат от работодателя или от съдебния изпълнител от обезщетението при
изплащането му. В този смисъл е и решение
№ 335/10.01.12г.на ВКС по гр.д.№ 1230/10г.,IV г.о. Ето
защо и в случая обезщетението за имуществени вреди следва да се определи на
базата на брутното трудово
възнаграждение, дължимо
през исковия период за длъжността, упражняването
на която от С.К. е довело до увреждане на здравето й, а
не на базата на нетното
трудово възнаграждение
(след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски). Вещото лице посочва, че цитираната разлика възлиза на 2786,27лв., като искът следва да бъде
уважен в претендирания от ищеца размер от 987,90лв.
Следва да бъдат обезщетени и
претендираните от ищцата имуществени вреди, касаещи направени разходи за
закупуване на лекарства и консумативи, за проведено санаторно-курортно лечение
за каквито са налице представени доказателства, както с исковата молба, ката и
с последваща молба от 08.10.2018г. Напрвените след исковата молба разходи също
следва да бъдат взети предвид, като факт настъпил в хода на процеса при
условията на чл.235,ал.3 ГПК. Следва да се има предвид, че за всички
представени по делото разходо-оправдателни документи, вещото лице изоготвило
съдебно-медицинската експертиза, е заявило, че са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото увреждане. В този смисъл искът следва да бъде уважен в
пълен размер и в съответствие с допуснатото изменение по чл.214 ГПК – за сумата
от 2418,53лв.
В забава по отношение на
съдебно установените вземания по чл. 200, ал. 1 от КТр ответникът е изпаднал от
деня на настъпване на вредите – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Направено
е искане за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар при условията
на чл.38 ЗАдв. Изчислена по правилата на чл.7, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнагражедия съдът изчисли, че следва на
адв. П. да бъде изплатена сумата от 1472,19лв. за оказана безплатна адвокатска
помощ.
При този изход на спора на основание чл.78,
чл.3 от ГПК на ответника следва да бъдат възстановени част от направените
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1258,28 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати
държавната такса, дължима за разглеждането на иска в уважената му част, както и
съразмерна част от разноските, направени от бюджета на съда за изслушаните по
делото експертизи – държавна такса в размер на 856,25лв., и възнаграждение за
вещи лица в размер на 228,47лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Спортно училище „Олимпиец” – гр. Перник, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, жк. „Изток“, ул. „Клемент
Готвалд“ №2 да заплати на С.С.К., с ЕГН ********** на основание чл. 200, ал. 1
от КТр сумата 18000 лв. в обезщетение на неимуществените вреди – болки и
страдания, настъпили като резултат от трудова злополука на 22.03.2016г.,
установена Разпореждане от ТП на НОИ гр. Перник №19/29.03.2016г. с ведно със законната лихва от 22.03.2016г. до
изплащането на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 200, ал. 1 от КТр за обезщетение на неимуществени вреди за
разликата над 18000,00 лв. до предявения размер от 45000лв.
ОСЪЖДА Спортно училище „Олимпиец” – гр. Перник, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, жк. „Изток“, ул. „Клемент
Готвалд“ №2 да заплати на С.С.К., с ЕГН ********** на основание чл. 200, ал. 1
от КТр сумата от 987,90 лв. в обезщетение
на имуществените вреди, настъпили като резултат от трудова злополука на 22.03.2016г.
и представляващи пропуснати ползи от възнаграждение за труд поради загубена
трудоспособност в периода от 22.03.2016г. до 30.06.2017г., ведно със законната
лихва от 22.03.2016г. до изплащането на сумата.
ОСЪЖДА Спортно училище „Олимпиец” – гр. Перник, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, жк. „Изток“, ул. „Клемент
Готвалд“ №2 да заплати на С.С.К., с ЕГН ********** на основание чл. 200, ал. 1
от КТр сумата от 2418,53лв. в обезщетение на имуществените вреди, настъпили
като резултат от трудова злополука на 22.03.2016г. и представляващи заплатени
суми за консумативи, медицински изделия, лекарства, ползвано санаторно-курортно
лечение, прегледи и манипулации, ведно със законната лихва от 22.03.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Спортно
училище „Олимпиец” – гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, жк. „Изток“, ул. „Клемент Готвалд“ №2 да заплати на адв. Р.П. сумата от
1472,19 адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА С.С.К., с ЕГН ********** да заплати
на Спортно училище „Олимпиец” –
гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, жк.
„Изток“, ул. „Клемент Готвалд“ №2 сумата от 1258,28 лв. – разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА Спортно
училище „Олимпиец” – гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, жк. „Изток“, ул. „Клемент Готвалд“ №2 да заплати по сметка на РС-Перник
сумата от –856,25лв. –държавна такса върху уважения размер на иска, както и
сумата от 228,47лв. – възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част
от исковете.
Решението може да се обжалва пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: