№ 7
гр. Благоевград, 21.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Търговско дело №
20221200900051 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца Р.
С. К. срещу ответника ЗД „Б.“ АД.
Твърди се в исковата молба, че на 05.04.2021 г., около 14:40 часа, в гр.Петрич, по
ул.”П.” е настъпил пътен инцидент, при който л.а. марка “Фолксфаген”, модел “Голф”,
с peг. № Е ... КР, движейки по бул. “П.”, поради неосигуряване на предимство и
движение с несъобразена скорост преминал с гумата на автомобила си през левия
глезен на пресичащия пътното платно пешеходец Р. С. К.. Посочва се, че за пътния
инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 314р-
14443/03.08.2021г., по описа на РУ-Петрич, като на виновния водач е съставен АУАН,
въз основа на който е издадено НП №21- 0314- 000417/27.04.21 г., влязло в сила на
24.09.2021г., издадено от Началника на РУ- Петрич. Излага се, че вследствие на пътния
инцидент, Р. К. е приет по спешност в МБАЛ “Югозападна болница”, където в Спешен
център - Петрич е поставена диагноза Фрактура талокруралис синистра, счупване на
глезенната става на левия крак, като с оглед на състоянието на пострадалия му била
препоръчана медикаментозна терапия. Твърди се, че следващите два месеца след
проведения контролен преглед, ищецът продължавал да изпитва силни болки в
областта на левия глезен, придвижвал се изключително трудно, като походката му била
анталгична. В резултат на причинената травми, ищецът бил с обездвижен крак,
изпитвал силни болки, като бил трудно подвижен за период от 4 месеца, през който
период имал нужда от помощ за ежедневните и битови нужди. Посочва се, че през този
период ищецът се придвижвал с патерица. Въпреки, че от инцидента са изминали
повече от шест месеца, към настоящия момент, ищецът сочи, че продължава да изпитва
болки при промяна на времето и продължително натоварване на увредения глезен.
Твърди се, че инцидентът дал негативни последици и върху психиката на пострадалия,
като поради състоянието, в което се намирал, същият е бил потиснат, страдал от
нарушения на съня, понижено настроение и тревожност. Обстоятелството, че бил в
неработоспособно състояние, го карало да чувства несигурност за бъдещето си и за
1
това дали ще може да работи и да се грижи за семейството си. Посочва се в молбата, че
видно от приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№ 314р-
14443/22.08.2019г., по описа на РУ-Петрич , отговорността на водача на л.а. марка
“Фолксфаген”, модел “Голф”, с peг. № Е ... КР, е била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност” в ЗД „Б.” АД, със застрахователна полица валидна до
25.06.2021 г. Излага се, че на основание чл. 380 от КЗ, с молба вх. № ОК-
658948/12.10.2021 г., ищецът предявил претенция в ответното дружество, с която е
изискал да му бъдат заплатени претърпените от него неимуществени, вследствие на
процесния пътен инцидент. Въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за
окончателно произнасяне по заведената претенция изтекъл на 12.01.2022 г., ответното
дружество не е заплатило застрахователно обезщетение на ищеца.
В законоустановения срок ответникът по делото не е депозирал писмен отговор.
Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени и гласни и
назначените експертизи и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото се установява, а и не е спорно между страните, че лек автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег. № Е ... КР, управляван от И. С. Д., е бил
застрахован за риска „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Б.“ АД за периода 03.04.2021г.
- 02.04.2022г.
Безспорно е също така, видно от неоспорените писмени доказателства,
приложени с исковата молба, че на 12.10.2022 г. ищецът, чрез пълномощника си, е
подал молба до ответното застрахователно дружество с искане да му бъде заплатено
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
травмите, претърпени при процесното ПТП, в размер на 20 000 лв., ведно със
законната лихва. По искането липсва писмен отговор от страна на застрахователното
дружество.
Като доказателство по делото е представено Наказателно постановление № 21-
0314-000417/27.04.2021г., ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, за това, че на 05.04.2021г.
в 14.40 часа в гр. Петрич, ул. „П.“ водачът И. С. Д., управлявайки лек автомобил
Фолксваген голф с рег. № Е...КР, собственост на Ж.В., при движение по ул. „П.“ гр.
Петрич блъска пресичащия пътното платно пешеходец Р. С. К. от гр. Петрич, с което
реализира ПТП, заради което му е наложена глоба в размер на 200 лв. Няма данни, а и
твърдения, наказателното постановление да е обжалвано. На 03.08.2021г. е съставен
Протокол за ПТП, в който е посочено МПС, водачът, пострадалият и това, че му е
причинена контузия на ляв глезен.
Видно от амбулаторен дневник, воден от ФСМП Петрич, ищецът е посетил
лечебното заведение по повод на процесното ПТП.
По делото е приета неоспорена СМЕ, по която вещото лице посочва, че
вследствие на ПТП ищецът е получил повърхностна травма на левия глезен и стъпало,
за което е проведено консервативно лечение, като е възможно тази травма да се получи
в резултат на процесното ПТП. Също така се сочи, че непосредствено след ПТП К. е
търпял болки и страдания със значителен интензитет в продължение на 4 - 5 дена, след
което същите значително са намалели, като към датата на изготвяне на експертизата и
за в бъдеще ищецът не се очаква да търпи болки и страдания, няма данни към момента
на прегледа да са налице трайни последици за пострадалия. След инцидента са били
необходими около 2 - 3 седмици за възстановяване, като понастоящем ищецът е
напълно възстановен. В о.с.з вещото лице сочи, че от рентгенографиите не се
установява счупване, налице е единствено контузия на стъпалото, без нарушаване
целостта на костните структури.
2
Разпитаната по делото свидетелка С. А., живееща на семейни начала с ищеца,
посочи че го е посетила в болница, бил е с гипс, тъй като кракът му бил счупен. След
инцидента не могъл да ходи на работа за около месец, децата им не посещавали
училище, тъй като нямало кой да им дава пари. Свидетелката полагала грижи за него.
Ищецът все още изпитва болки и понакуцва.
Назначена е основна и допълнителна автотехническа експертиза.
Допълнителната експертиза е назначена след разпита на водача на автомобила. Видно
от заключението по допълнителната техническа експертиза, която съдът кредитира
доколкото е изготвена след ангажиране на всички доказателства по делото и най - вече
след показанията на водача, прегазването на стъпалото на пострадалия е реализирано
на 0.5 м, наляво от десния бордюр /по посока на движение на автомобила/. Причините
за настъпване на ПТП са от субективен характер – от страна на водача – действия по
спиране на лекия автомобил и от страна на пешеходеца - ако не се беше движил по
платното за движение. Скоростта на движение на автомобила е 20 км/ч. Опасната зона
на спиране е 7.8 м. ПТП е било непредотвратимо чрез спиране при избраната от водача
скорост.
В заключението е описан следния механизъм на ПТП:
На 05.04.2021 г. около 14.40 ч. в гр. Петрич, по ул. „П.“ се е движил лек
автомобил марка и модел Фолксваген Голф, с peг. № Е...КР, управляван от И. Д..
Посоката на движение на автомобила била от ул. „Е.“ към ул. „З.“. Скоростта на лекия
автомобил била около 20 km/h. В същото време пешеходецът Р. К. излизал от
квартален магазин на ул. „П.“, намиращ се от дясната страна, гледано в посоката на
движение на лекия автомобил и слезнал от тротоара на пътното платно и започнал да
се движи в поска към ул. „З.“. Водачът Д. забелязал движещия се пред него пешеходец
и подал звуков сигнал. Пешеходецът се изнесъл надясно, но когато предната част на
лекия автомобил се доближила с пешеходеца, пешеходецът се отклонил (залитнал)
наляво и с предната дясна гума бил наранен левия глезен на пешеходеца. Пешеходецът
паднал на терена.
В о.с.з. вещото лице сочи, че непосредствено преди удара пешеходецът се е
движил по пътното платно, но извън габаритите на автомобила и при това положение е
било възможно автомобилът да премине свободно, но пешеходецът е залитнал. Има
тротоар на мястото на инцидента с ширина около 77 см.
По делото в качеството на свидетел е разпитан водачът на процесния автомобил,
предизвикал ПТП – И. Д.. Свидетелят посочи, че се е прибирал към вкъщи с
автомобила си, по пътното платно, пред колата, се е движел пешеходеца. Водачът
подал сигнал с клаксона, пешеходецът се дръпнал, после залитнал към колата, бил пия.
Свидетелят го ударил по левия глезен с гумата на автомобила.
Свидетелят А. П., полицаят съставил процесния протокол посочи, че протоколът
е съставен на същата дата, на която е реализирано ПТП, няколко часа след това, но е
регистриран през месец август и затова е посочена тази дата на съставяне. Съставен е
АУАН.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с осъдителен иск срещу застраховател за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП,
намиращ правното си основание в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
3
между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно по делото се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение към 05.04.2021г. между прекия причинител и ответника по отношение
на увреждащото МПС.
С обсъдените по - горе писмени доказателства, както и с неоспорените от
страните заключения на допълнителната САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, което е виновно и противоправно, както и
установена вреда - причинени телесни увреждания на ищеца, които са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП.
Установява се, че на 05.04.2021г., около 14.40 часа е реализирано ПТП с
участието на водача И. Д., който управлявайки лек автомобил марка и модел
Фолксваген Голф, с peг. № Е...КР от ул. „Е.“ към ул. „З.“ блъснал с предна дясна гума
на автомобила, движещия се по пътното платно пешеходец Р. К..
С действията си, водачът е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата – 116 ЗДвП, в причинна връзка с което е възникнало процесното ПТП.
Презумпцията за неговата вина, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД не беше оборена от
ответника. Не се установи да са били налице фактори, които да са попречили на
видимостта на водача. С поведението си последният виновно е причинил вредоносния
резултат, поради което се доказа и причинно- следствената връзка между инцидента и
настъпилите вреди.
От медицинските документи и СМЕ се установява, че в резултат на ПТП на
пешеходеца е причинена повърхностна травма на левия глезен и стъпало, без наличие
на счупване.
От гореизложеното следва, че са налице всички елементи на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от
покрит риск по застраховката „Гражданска отговорност“ са безспорно установени.
Ищецът претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
размер на 26 000 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в
сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне
имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В конкретния случай съдът намира, че обезщетение за претърпените от ищеца
4
неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата от 8 000лв. При определяне
на този размер съдът съобрази обстоятелството, че в следствие на ПТП ищецът е
претърпял травматични увреждания на ляв глезен и стъпало /без счупване/, за
лечението на които е посетил болнично заведение, поставен му е гипс, търпял е болки,
значителни в първите няколко дни. Отчете се и това, обаче, че е налице пълно
възстановяване на пострадалия, както и че за пълното му възстановяване са били
необходими около 2-3 седмици, което е един сравнително малък период.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, изведени както от доказателствата по
делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното обезщетение в размер на 8 000 лв. е
справедливо и ще овъзмезди търпените от ищеца болки и страдания вследствие на
причинената му травма в резултат на претърпяното застрахованото събитие.
Основателно обаче се явява възражението на ответника за съпричиняване на
вродоносния резултат по чл. 51 ЗЗД. В свидетелските си показния водачът Д. сочи, че
ПТП е реализирано с оглед на това, че пешеходецът се е движил по пътното платно и е
залитнал към автомобила по време на неговото преминаване. Според вещото лице Ч.
ПТП не би настъпило, ако пешеходецът не се е движил по платното за движение, което
не е предназначено за преминаване на пешеходци. При това положение съдът намира,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в 50 %.
С оглед на това и обезщетението следва да бъде редуцирано на 4000 лв. Ето защо
предявеният осъдителен иск ще следва да се уважи за сумата от 4000 лв., а за разликата
над тази сума ще следва да се отхвърли.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция за посочения
по-горе размер от 4000 лв., основателен и доказан е и акцесорният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва. Ищецът претендира
присъждането й, считано от датата на покана до ответника за заплащане на
застрахователното обезщетение - 12.10.2021г. Константна е практиката на съдилищата
относно това, че в полза на увреденото лице следва да бъде присъдена компенсаторна
лихва от изтичане на 15 дни от датата на сезиране на застрахователя до окончателното
изплащане на сумата. В случая със застрахователната претенция са представени всички
необходими доказателства за установяване легитимацията на ищеца, основанието и
размера на претенцията, поради което и на основание чл. 497, ал.1, т. 1 КЗ законната
лихва върху обезщетението се дължи след изтичането на 15 работни дни след
предявяване на претенцията пред застрахователя. В случая лихва е дължима от
03.11.2021 г., а не от датата на сезирането на застрахователя.
По разноските и дължимите държавни такси:
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК разноски се дължат
на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, но не и от разноски.
Съобразно изхода на спора – отхвърлена част от иска, ще следва ищецът да заплати на
ответника разноски по делото в размер на 1722,23 лв., включващи адвокатско
възнаграждение, възнаграждения за вещите лица и депозит за свидетели. Ищцовото
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, дължимо в полза на
ответника, съдът намира за неоснователно. Същото е в размер близък до минималния
размер, посочен в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, отделно от това са проведени пет о.с.з.
Съобразно уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищеца сумата в размер на 201,54 лв., включваща
дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
5
На следващо място ще следва на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът да бъде
осъден да заплати дължимата ДТ в полза на съда в размер на 160 лв., възнаграждение
за в.л. по СТЕ в размер на 205,78 лв. С последното протоколно определение
ответникът е задължен в едноседмичен срок да заплати сумата в полза на съда, но това
не е сторено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София,
район Лозенец, бул.“Д.Б.“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на Р. С.
К., с ЕГН **********, с адрес гр. Петрич, ул. “З.“ № 3, чрез адв. Г. Й., сумата в размер
на 4 000 лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ПТП
реализирано на 05.04.2021 г. около 14.40 ч. в гр. Петрич, по ул. „П.“, ведно със
законната лихва върху сумата считано от 03.11.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4 000 лв. (четири хиляди лева) до 26
000 (двадесет и шест хиляди лева) и за присъждане на законна лихва от 12.10.2021г. до
02.11.2021г., вкл.
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София,
район Лозенец, бул.“Д.Б.“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на
адвокат И.Я.– член на САК, адвокатско възнаграждение в размер на 201,54 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София,
район Лозенец, бул.“Д.Б.“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати в полза
на Окръжен съд - Благоевград държавна такса в размер на 160 лв. (сто и шестдесет
лева), както и 205,78 лв. (двеста и пет лева и седемдесет и осем стотинки)
възнаграждение за вещото лице.
ОСЪЖДА Р. С. К., с ЕГН **********, с адрес гр. Петрич, ул. “З.“ № 3, чрез адв.
Г. Й. да заплати на ЗД „Б.“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, район Лозенец, бул.“Д.Б.“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., сторените
по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 1722,23 лв.
(хиляда седемстотин двадесет и два лева и двадесет и три стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
6