Определение по дело №82/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 29 февруари 2020 г.)
Съдия: Ина Георгиева Райчева Цонева
Дело: 20207200700082
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр.Русе,   17.02.2020 год.

 

Административен съд - Русе,  ІV-ти състав,  в закрито   заседание  на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета   година в състав :              

 

                                                                             Съдия : ИНА РАЙЧЕВА

                                                                 

при секретаря  ……………..……......................……………….……   и с участието на прокурора  ………………………......................………….……..   като разгледа докладваното  от ……….  съдията   Райчева…………....................…....  адм.д. № 82 …………  по описа за 2020  год., за да се произнесе, взе предвид:

 

          Производството е по чл. 159, т.4 АПК.

            Постъпила е жалба от Н.Л.Д. *** против отказ да бъде възстановена винетна такса за МПС, с неправилно посочен регистрационен номер, обективиран в писмо изх. №94-00-290 от 13.01.2020 г.

  От Агенция „Пътна инфраструктура“, чието специализирано звено е Националното ТОЛ управление, е постъпило копие на преписката по издаване на писмото във връзка със заявление на жалбоподателя вх.№94-00-7027 от 24.10.2019 год. Видно от изложеното в самото заявление и извлечение от 16.10.2019 г. на Банка ДСК, заплащането на сума от 97 лв., за винетка, закупена чрез разплащателна карта DEBIT MASTER CARD - хххххх1808, на POS терминал, е извършено от физическо лице, различно от жалбоподателя.

  По преписката да не са приложени доказателства за оправомощаване на лицето, подписало оспореното писмо изх. №94-00-290 от 13.01.2020 г. Това е необходимо поради разписаното в чл.21, ал.3, т.11 от Закона за пътищата правомощие за Агенция „Пътна инфраструктура“ за организиране или контролиране събирането на винетни такси и други такси, докато за Националното ТОЛ управление, в чл.33а, ал.2, т.4 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ е визирано правомощие за събирането на винетни и тол такси, т.е извършването на фактически действия.

Независимо от горепосочената непълнота на преписката, съдът намира производството по жалбата за процесуално недопустимо по следните съображения:

  Правото на оспорване на индивидуален административен акт, какъвто е и отказът по см. на чл.21, ал.4 АПК, е признато за лице, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него – чл.147, ал.1 АПК, в който законодателят доразвива принципът на общата клауза за обжалваемост на административни актове – чл.120, ал.2 от К на Р България.

  Без каквото и да е колебание, в съдебната практика на ВАС и на административните съдилища е възприето становището, че засягането на права и законни интереси, изразило се в нарушаване или застрашаването им, се отнася до прогласени от правото субективни права и следва да бъде пряко.

   Необходимостта от "личен и пряк правен интерес" се извлича от разпоредбата на чл. 15, ал. 2 АПК във връзка с чл. 15, ал. 1 АПК. Според първата цитирана, личен и пряк правен интерес не се изисква само за подаване на предложение или сигнал. По аргумент на противното, такъв личен и пряк интерес е необходим за гражданите и организациите, които участват в административния процес в т.ч. в съдебната му фаза. Те могат да имат качеството на страни, само ако техни права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или за които биха се породили права или задължения. Следователно лицата не могат да оспорват административните и съдебните актове в чужд интерес.

 В настоящия случай жалбоподателят не е заплатил винетна такса от 97 лв. за МПС с несъществуващ в страната регистров номер. Поради това отказът да бъде възстановена като недължимо платена сумата от 97 лв. не засяга пряко негови права и интереси. Ефектът на отказа не настъпва в правната сфера на жалбоподателя, което обуславя извода за липса на правен интерес.

  Наличието на отрицателната процесуална предпоставка – липса на правен интерес, представлява пречка за допустим съдебен контрол и производството по делото следва да бъде прекратено, като се остави без разглеждане оспорването от страна на Н. Л. Донев.

Предвид изложеното и на основание чл.159, т.4 от АПК,  съдът

           

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

        ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Л. *** против отказ за възстановяване на платена сума за винетна такса, обективиран в в писмо, изх. №94-00-290/13.01.2020 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 82/2020 г. по описа на Административен съд- гр.Русе.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването му пред ВАС.

Преписи от определението да се изпратят на страните по делото.

 

 

 

 

                            Съдия: