Решение по дело №257/2020 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 март 2021 г. (в сила от 30 май 2022 г.)
Съдия: Мария Николаева Петрова
Дело: 20203420100257
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 260016

гр. Силистра, 12 март 2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на  двадесет и седми януари 2021 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 257 по описа на съда за 2020 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът „Емакс” ООД твърди, че  посредством НА за покупко – продажба № .., т. 22 по описа на СВ – С. придобил от ответното дружество правото на собственост върху ПИ с идентификатор ……………. по кадастралната карта и регистри на гр. С……….., одобрен със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 4087 кв.м., находящ се в гр. С., „Промишлена зона – Х.М.“, както и СОС с идентификатор ……………….. по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрен със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., ул. „П. Б.“ № …………, на втория етаж на сграда с идентификатор ……………….., с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 347,11 кв.м., ведно със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж. След сделката самостоятелният обект бил преустроен в автосервиз съгласно удостоверение  № 48 от 18.06.2008 г. за въвеждане в експлоатация, като до настоящия момент той продължавал да функционира като такъв. На 21.09.2019 г. обектът преустановил за една седмица дейността си поради отпуск на служителите, като след тяхното завръщане се установило, че отходната канализация в сградата не функционира. След като служителите на ищеца не могли със собствени усилия да разрешат възникналия проблем, дружеството потърсило услугите на ВиК – С., чиито специалисти установили, че запушването е осъществено на първия етаж на съсобствената сграда, собственост на   „Еми” АД.

Отделно от това при проверка на РИОСВ от 17.01.2020 г. било установено затапване на канализационното отклонение от изграденото в имота на ищеца с идентификатор ……….. пречиствателно съоръжение КМУ 2 в ревизионна шахта в имота на  „Еми” АД, предприето по заповед на управителя на дружеството. При проверката затапването било премахнато, след което канализационното отклонение било запушено отново, като при повторното запушване престанала да функционира и канализацията на друга сграда на ищеца, находяща се в посочения имот. Поради тези обстоятелства ищецът моли съда да осъди ответното дружество да премахне запушването и да възстанови нормалното функциониране на канализацията, обслужваща СОС с идентификатор ……….. и КМУ-2 (кало масло уловител-2) в имот с идентификатор ………………... Претендира направените по делото разноски заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното им плащане.

Ответникът „Еми” АД оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Твърди, че при закупуването на  СОС с идентификатор ……………. от „Емакс” ООД  обектът не е имал водопровод и канал за мръсна вода, като по молба на ищцовото дружество ответникът дал съгласие за временен достъп до водопроводната и канализационна система, разположена в гараж, собственост на „Еми” АД, до изграждането на трайна връзка съгласно нормативните изисквания. Тази временна връзка била осъществена чрез пробиване на отвори и поставяне на тръби, които продължили да висят по стените и тавана на гаража на ответника и до момента и препятствали извършването на ремонт в санитарния възел в този обект. Отделно от това ВиК – С. изискало от ответника да представи сключен между страните договор за заустване на отпадните води от автосервиза в канализационната система на града, като го предупредило, че при липса на договор следва да предприеме мерки по изключване на „Емакс” ООД от канализационния колектор (т.е. за прекъсване на връзката с канала за мръсна вода в автосервиза). Твърди също така, че сграда КМУ-2 се намира в собствения на ищеца имот с идентификатор ………….., като заявява, че не е уведомен за запушване на канализацията на тази сграда и че служители на дружеството не са предприемали действия с такава цел. При отхвърляне на исковете претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените  искове са с правно основание чл. 109 ЗС.

Чрез НА № ., т. .. по описа на СВ – С. за 2005 г. ищецът придобил от ответното дружество чрез договор за покупко – продажба правото на собственост върху ПИ с идентификатор ………….. по кадастралната карта и регистри на гр. С…., одобрен със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 4087 кв.м., находящ се в гр. С.., „Промишлена зона – Х. М.“, както и върху СОС с идентификатор ………… по кадастралната карта и регистри на гр. Силистра, одобрен със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., ул. „П. Б.“ № ………., на втория етаж на сграда с идентификатор …………….., с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 347,11 кв.м., ведно със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж. По делото не е спорно, че след сключването на този договор ответникът запазил собствеността си върху първия етаж на сграда с идентификатор …………….., която била разпределена между страните в режим на етажна собственост. През 2008 г. самостоятелният обект бил преустроен в автосервиз за диагностика и ремонт на автомобили, видно от удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 48 от 18.06.2008 г. Преустройството е извършено след издадено строително разрешение и изготвен инвестиционен проект, който в част ВиК предвижда захранването с вода да се осъществи по  съществуващия вертикален водопроводен щранг, попадащ в новопроектирано санитарно помещение, след водовземането да се монтира водомерен възел, като в помещението  се поставят една тоалетна и една мивка,  отпадъчните води от тези прибори да се заустят към съществуващия вертикален канализационен щранг, а отпадните води от подовите сифони в работното помещение - в съществуваща ревизионна шахта към площадковата канализация (след пречистването им за инцидентно разлети нефтопродукти в нафтоуловителя). Това преустройство съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ е предприето със съгласието на ответното дружество, предоставено в писмен договор от 26.11.2007 г. с нотариално заверени подписи на управителите на дружествата – страни по него (неправилно обозначен като такъв по чл. 183, ал. 1 ЗУТ), според който „Еми“ АД дало съгласие на „Емакс” ООД да извърши преустройство на част от сградата в „автосервиз за диагностика и ремонт на автомобили със смяна на масла“, както и за „използване на вертикалната ВиК мрежа в съсобствения ни УПИ 7, кв. 3 по плана на С., намиращ се в гр. С., ул. „П. Б.“ № …“. В заключението си по назначената СТЕ вещото лице след извършен оглед на имота констатира, че тръбата, отвеждаща отпадната вода от сервизния възел на СОС с идентификатор …………….. е демонтирана и отворът, през който е минавала, е затворен с метална планка, като става ясно, че тези действия са предприети в гаража на долния етаж, през който тръбата преминава, който етаж е собственост на ответната страна.

Чл. 109 ЗС гласи, че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. В конкретния случай става ясно, че запушването на тръбата, отвеждаща отпадните води от санитарния възел в СОС с идентификатор ……………, препятства функционирането на това санитарно помещение, с което се затруднява и пълноценното упражняване на правото на собственост на ищцовото дружество върху самостоятелния обект и се осъществява едната от предпоставките за уважаване на иска, регламентирана в чл. 109 ЗС. В конкретния случай става ясно, че ВиК системата в обекта на ищеца е изпълнена съобразно предвижданията на  утвърдения инвестиционен  проект, в който са отразени необходимите за преустройството на обекта СМР, всред които и присъединяването на обекта към ВиК инсталацията на сградата. От заключението на вещото лице и от представения от ответника снимков материал се установява, че заустването на отпадните води от санитарния възел в СОС с идентификатор ……………. във вертикалния канализационен щранг на сградата е било осъществено чрез тръба, преминаваща диагонално по стената от горния ъгъл в гаража на ответника до мястото, в което се заустват отпадните води от умивалника в същото това помещение. Според становището на вещото лице изпълнението на това заустване не отговаря на съответните строителни норми, тъй като отвеждащата тръба е следвало да премине през помещението на ответника хоризонтално по тавана и да слезе вертикално към точката на заустване, а не да се разположи  диагонално по стената; настоящото изпълнение на инсталацията очевидно е в противоречие с чл. 139, ал. 1 и 144, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, според които хоризонталните канализационни клонове се проектират праволинейни с максимален наклон 0,05 m/m., както и с чл. 145, ал. 1 от същата наредба, според който вертикалните канализационни клонове се проектират праволинейни с еднакъв диаметър по цялата им височина. Оказва се, че според съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, премахването на съоръжение, което не съответства на нормативно установените изисквания за изграждането му, не е неоснователно действие (по смисъла на чл. 109 ЗС) – решение № 123 от 04.10.2019 г. по гр.д. 3424/2018 г. на ВКС, I г.о., поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставките за уважаване на предявената претенция, макар сторените от ответника действия да препятстват ползването на обекта на ищеца съобразно неговото променено предназначение. Допълнителен аргумент в тази насока е и липсата на договор за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води с ВиК – С……… по отношение на преустроения обект – автосервиз, което следва както от непредставянето на доказателства за сключването на такъв, така и от т. 3 от писмо на ВиК оператора, в което той посочва, че не се намира в договорни отношения с  „Емакс” ООД по отношение на процесния автосервиз. Всъщност съдът намира за неоснователно позоваването на ответника на чл. 193 ЗУТ, въвеждащ необходимостта от  писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите за учредяване на правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти, тъй като тази разпоредба не касае свързването на обект от етажна собственост към инсталациите на сградата, а визира отношенията между собствениците на поземлени имоти и то с различен предмет видно от текста на разпоредбата. Сключеният между страните договор от 26.11.2007 г. има като свой предмет именно свързването на преустроения обект на ищеца с ВиК мрежата на сградата, поради което ищцовото дружество е в правото си да присъедини автосервиза към сградната ВиК инсталация при спазване на съответните технически изисквания, въпреки че до настоящия момент това не е било осъществено. Издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация на преустроения обект очевидно не би могло да санира допуснатите нарушения при присъединяването му към канализацията на сградата, като при това положение евентуалното уважаване на иска би изправило ответника пред две възможности – да възстанови в първоначалния ѝ технически неприемлив вид канализационната връзка на автосервиза със сградната канализация или да  извърши за своя сметка свързването на начин, съобразен с техническите норми, като поеме и проектирането на канализационните клонове – т.е. да довърши преустройството на обекта на „Емакс” ООД, което съдът  счита, че не е негово задължение, нита някога е било такова. Поради изложените причини предявеният иск за  премахване на извършеното от ответника затапване на канализацията на автосервиза на „Емакс” ООД се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение.

От заключението на вещото лице става ясно, че в притежавания от ищеца имот с идентификатор ……………… е изграден дъждосъбирателен канал  на площадката около административната сграда, като същият се зауства в пречиствателно съоръжение – Кало – масло уловител 2, в което са заустени и  битовата отпадъчна вода от административната сграда и водите от производствените и обслужващи сгради в имота. Според предназначението си КМУ 2 утаявало попадналите във водата масла и отвеждало пречистената вода към площадковата канализация, разположена на територията на имот с идентификатор …………………, собственост на „Еми“ АД, където водата се зауствала в ревизионна шахта, разположена в северозападния край на имота. Според заключението на вещото лице към момента на огледа тръбата от КМУ 2 била отворена и отпадната вода свободно преминавала  през площадковата канализация в двора на „Еми“ АД, за да се влее в градската отводнителна система, но тази ситуация е била различна към момента на проверка, извършена на 17.01.2020 г. от РИОСВ – Р., резултатите от която са обективирани в констативен протокол № СЖ – 1 от същата дата. При проверката било установено, че канализационното отклонение на „Емакс“ ООД от КМУ 2 към ревизионната шахта на „Еми“ АД е затапено, като за целите на обследването затапването било премахнато с оглед проследяване отока на отпадъчните води. Проверката е извършена по сигнал за усетена миризма на фекалии и мазут в района на „Оргтехника“ АД, т.е. по реда на 157, ал. 2 и 4, т. 2 ЗООС, като съставеният за констатациите от нея протокол съответства на изискването на чл. 157б ЗООС да е подписан от членовете на комисията, поради което представлява официален документ по смисъла на 179, ал. 1 ГПК, годен да установи обективираните в него факти. Тъй като законът не поставя допълнителни изисквания към процедурата по извършване на проверката и  изготвянето на протокола (например присъствие на други лица), съдът счита, че отсъствието на оправомощен представител на ответника, съответно неподписването на протокола от него, не опорочава доказателствената стойност на документа, поради което същият установява по несъмнен начин затапването на канализационното отклонение от КМУ 2 към момента на неговото съставяне. Ответникът не оспорва правото на  „Емакс“ ООД да държи в имота му (с идентификатор ………………) канализационното отклонение, свързващо КМУ 2 с площадковата канализация в същия имот, поради което липсата на нарочен договор за учредяване на сервитут по чл. 193 ЗУТ не опровергава съществуването на сервитутното право, което е могло да възникне и на друго правно основание, например по давност. По делото са представени четири договора за  отвеждане и пречистване на отпадъчните води на „Емакс“ ООД, сключени с „ВиК“ ООД – Силистра – от 06.11.2012 г., от 15.04.2013 г. (за ползване на ВиК услуги), от 23.08.2017 г. и от 13.03.2019 г., като първият и третият от тези договори предвиждат две точки на заустване, вторият не коментира точките на заустване и по всяка вероятност касае водоснабдяването на  административната сграда, а четвъртият предвижда само една точка, при това неясно точно коя. Всички договори са безсрочни и не са налице данни за тяхното прекратяване, като последният (от 13.03.2019 г.) не обективира съгласие на страните за преустановяване отношенията по предходния договор (от 23.08.2017 г.) досежно втората точка на заустване (неясно коя от двете), която не е негов предмет. Поради тези причини съдът приема, че констатираното към 17.01.2020 г. затапване на канализационното отклонение от КМУ 2 е било неправомерно предприето от ответника, тъй като той признава правото на ищеца да държи това отклонение в неговия имот и тъй като  по отношение на точката на заустване от КМУ 2 действа сключен с „ВиК“ ООД – Силистра договор за отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Неоснователно е и позоваването на ответника на писмо до него от „ВиК“ ООД – С…. от 2012 г., чрез което операторът го призовава да му представи писмен договор  с „Емаск“ ООД за заустване на   отпадните води на това дружество в канализацията на „Еми“ АД, за да има основание на свой ред „ВиК“ ООД – Силистра да сключи договор с „Емаск“ ООД за заустване на отпадъчните му води. Това писмо впрочем не касае отпадните води от автосервиза с идентификатор …………….., както твърди ответника, а именно заустването на тръбите от КМУ 2 в площадковата  канализация в имота му (с идентификатор ………………….), като то не оправомощава „Еми“ АД да прекъсва канализационната връзка от КМУ 2, при положение че признава  сервитутното право на ищеца, още повече че след датата на изпращане на писмото „ВиК“ ООД – Силистра е намерило начин да сключи два договора с ищеца за отвеждане на отпадните му води през тази точка на заустване.

Последващото премахване на осъщественото от ответника затапване на канализационното отклонение от КМУ 2 към 17.01.2020 г. е основание за отхвърляне на исковата претенция, която се явява неоснователна поради обстоятелството, че към момента пречките за пълноценното ползване на имота на ищеца с идентификатор 66425.516.27 са отпаднали, макар такива да са били налице към момента на предявяване на исковата молба.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по иска, касаещ премахване затапването на отклонението от КМУ 2, тъй като стана ясно, че претенцията му в тази част е била основателна към момента на завеждане на делото и е била извънсъдебно удовлетворена в хода на съдебното производство. Поради тези причини в полза на ищеца следва да се присъдят половината от направените по делото разноски в размер на 600 лв. за адвокатски хонорар, 15 лв. за държавна такса и 175 лв. за експертиза (ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение съобразно направеното искане до окончателното им плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД), а искането за присъждане на разноски над тази сума следва да се остави без уважение поради изначалната неоснователност на единия от исковете. Поради същите причини и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от „Емакс“ ООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. С., ул. „П. Б..“ № …, представлявано от М. Г. К., против „Еми“ АД с ЕИК ……….. и адрес на управление: гр. С., район Л., ж.к. Л., бл. …, вх. ., ап. .., представлявано от Н. Н. К., чрез които ищецът моли съда да осъди ответника да премахне запушването и да възстанови нормалното функциониране на канализацията, обслужваща СОС с идентификатор …………… по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрен със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., ул. „П.Б.“ № ., на втория етаж на сграда с идентификатор ………….., с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 347,11 кв.м., както и да премахне затапването на канализационното отклонение от пречиствателното съоръжение Кало – масло уловител 2, изградено в имота на ищеца с идентификатор ………….по кадастралната карта и регистри на гр. С…, одобрен със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 4087 кв.м., находящ се в гр. С., „Промишлена зона – Х. М.“, към ревизионна шахта в имота на ответника с идентификатор …………...

ОСЪЖДА „Еми“ АД с ЕИК …. и адрес на управление: гр. С., район Л., ж.к. Л., бл. …, вх. ., ап. .., представлявано от Н. Н. К., да заплати на  „Емакс“ ООД с ЕИК ………. и адрес на управление: гр. С., ул. „П. Б.“ № …., представлявано от М. Г. К., направените по делото разноски  в размер на 600 лв. (шестстотин лв.) за адвокатски хонорар, 15 лв. (петнадесет лв.) за държавна такса и 175 лв. (сто седемдесет и пет лв.) за експертиза, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.

ОСЪЖДА  „Емакс“ ООД с ЕИК ……… и адрес на управление: гр. С., ул. „П. Б.“ № …, представлявано от М. Г. К., да заплати на  „Еми“ АД с ЕИК ….. и адрес на управление: гр. С., район Л., ж.к. Л., бл. …, вх. ., ап. .., представлявано от Н. Н. К., направените по делото разноски  в размер на 500 лв. (петстотин лв.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                                  /М. Петрова/