РЕШЕНИЕ
гр. София,
23.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 303 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 2239/25.11.2019 г. по описа на ЧСИ Л.М., подадена
от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******– длъжник по изпълнително дело № 20197850400346
по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу действия
на съдебния изпълнител – срещу постановление от 13.11.2019 г. в частта, с която се отказва намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева и определения размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят сочи, че следва да бъде намален размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя до минимално дължимия размер според чл. 10, т. 1
от Наредба № 1/2004 г., тъй като уговорения размер се явява прекомерен,
доколкото изпълнителното дело не се отличава с правна или фактическа сложност. Претендира да
бъде отменено постановлението по изпълнителното дело, с което е прието за
събиране адвокатско възнаграждение в размер, по-голям от предвиденото в чл.
10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., както и да бъде намален размера на начислената
по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса.
Претендира разноски по настоящото
дело, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
В дадения срок взискателят “Р.К.М.” ЕООД, ЕИК ******, подава възражение, в което оспорва жалбата на длъжника. Претендира разноски по настоящото делото.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата
по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и
доводите на страните, намира
следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 30.10.2019 г. на “Р.К.М.” ЕООД, чрез адв. М.Л., срещу длъжника “Т.С.” ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 10.09.2019 г., издаден по гр.д. № 59509/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162 състав, с който “Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на К.И.Б.на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 300 лева – разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени договор за цесия и уведомление до длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД относно прехвърляне на вземането по изпълнителния лист от К.И.Б.на “Р.К.М.” ЕООД. Претендира се за бъдат събрани и сумата от 350 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, както и разноски по изпълнението.
В молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъдат наложени запори на движимите вещи на длъжника, да бъдат наложени възбрани на недвижимите му имоти, да бъдат наложени запори върху притежаваните от длъжника дружествени дялове.
С молба от 31.10.2019 г. взискателят е посочил друг способ за събиране на вземането – запор на банковите сметки на длъжника.
В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 05.11.2019 г., е посочено задължение по изпълнителното дело, включително разноските по изпълнението.
На 11.11.2019 г. е подадено възражение от длъжника “Т.С.” ЕАД, с което се претендира да бъде намалено поради прекомерност адвокатското възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лева за образуване на изпълнителното дело съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. и да бъде намален размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С молба от 13.11.2019 г. взискателят не възразява да бъде намалено адвокатското възнаграждение до размера, съгласно наредбата за образуване и процесуално представителство по изпълнително дело.
С постановление от 13.11.2019 г. съдебният изпълнител е намалил адвокатското възнаграждение на взискателя до размера от 230 лева и съответно таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В случая се оспорва от длъжника разпореждането за разноски в частта за определеното и прието за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите в жалбата на
длъжника, че е прекомерно определеното адвокатско възнаграждение на взискателя
в редуцирания размер по обжалваното разпореждане от 12.07.2019 г. Следва да се
съобрази, че в случая са извършени от адвоката на взискателя действия по
образуването на изпълнителното дело, за което минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Посочването на начина на изпълнение в молбата е условие за
нейната редовност, съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК, като в случая образуваното
изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна сложност.
Върху общия размер на дължимата сума по изпълнителното дело следва да се
начисли адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2, предл. първо от Наредба № 1/09.07.2004 г.
(изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., изм.- ДВ, бр. 7 от 2019 г.), доколкото не са
представени доказателства дължимата сума не е платена преди образуване на
изпълнителното дело или в срока за доброволно изпълнение в хода на
изпълнителното производство. Съгласно чл. 10, т. 2, предл. първо от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, т.е. в размер на 30
лева. С оглед на горното адвокатското възнаграждение на взискателя възлиза в
общ размер на 230 лева без ДДС, т.е. в определения от съдебния изпълнител
размер.
Пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се начислява върху събраните суми, като при определянето й се взема предвид и приетото за
събиране адвокатско възнаграждение на взискателя. Определената пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е съответно намалена с постановлението на съдебния
изпълнител от 13.11.2019 г.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Ответникът по жалбата претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, за плащането на което към възражението са представени доказателства съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на горното и предвид изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 2239/25.11.2019 г. по описа на ЧСИ Л.М., подадена от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******– длъжник по изпълнително дело № 20197850400346 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу постановление от 13.11.2019 г. в частта, с която се отказва намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева и определения размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Р.К.М.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 200 лева (двеста лева) - разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.