№ 1159
гр. София, 15.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603494 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от НПК, във връзка с чл. 306, ал. 3 от НПК.
Образувано е по повод постъпил частен протест от прокурор при СРП срещу
определение № 20162293 от 23.07.2021 г., постановено по НОХД № 4217/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12 - ти състав, с което в производство по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК съдът е уважил искането на Я.Л.И. за произнасяне по
отношение на приобщените като веществени доказателства по делото парични суми, както
следва: 107 632 щатски долара /сто и седем хиляди шестстотин тридесет и два щатски
долара/ и 23 210 евро /двадесет и три хиляди двеста и десет евро/, като е счел направеното
искане за основателно и е постановил връщане на паричните средства.
В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното определение. Излагат се съображения за липса на доказателства по делото, от
които да се установява, че сезиращото съда лице е собственик на приобщените веществени
доказателства. Макар текста на чл. 111 от НПК да си служи с термина „правоимащо лице“,
без да изисква по необходимост то да е собственик на вещта, според представителя на СРП
на подсъдимия И. не би могло да се признае подобно качество, доколкото единствената
доказана връзка между него и паричните средства е използването на същите като предмет на
престъплението по чл. 251, ал. 1 от НК, за което последният е осъден с влязла в сила
присъда. Допълнително изтъква приложимост на разпоредбата на чл. 113 от НПК с оглед
заявени по делото претенции от лицето Р.С. относно сумата от 25 000 щатски долара
/двадесет и пет хиляди/. При тези съображения отправя искане до съда за отмяна на
обжалваното определение.
Софийският градски съд, като взе предвид депозирания частен протест и като
съобрази изтъкнатите в него съображения и материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
По повод обвинителен акт, срещу Я.Л.И. е образувано НОХД № 4217/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12 - ти състав. Производството
пред първоинстанционния съд е приключило с присъда от 22.07.2020 г., с която
1
подсъдимият И. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 251, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66,
ал. 1 от НК за срок от 3 /три/ години. С присъдата, съставът на СРС не се е произнесъл по
въпроса за веществените доказателства по делото.
С решение № 260232 от 08.04.2021 г. по ВНОХД № 212/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, Наказателно отделение, IV - ти въззивен състав,
първоинстанционната присъда е потвърдена.
На 04.06.2021 г. е депозирана молба от адв. К.Ч., в качеството му на защитник на
Я.Л.И., за връщане на приобщените по НОХД № 4217/2018 г. по описа на СРС веществени
доказателства, доколкото производството по делото е приключило с влязъл в сила съдебен
акт и липсват основания за тяхното задържане.
С определение № 20162293 от 23.07.2021 г. първоинстанционният съд е уважил
изцяло направеното искане, като е постановил връщане на следните парични суми: 1. 25 000
/двадесет и пет хиляди/ щатски долара и 10 480 /десет хиляди четиристотин и осемдесет/
евро, 2. 25 000 /двадесет и пет хиляди/ щатски долара, 3. 25 000 /двадесет и пет хиляди/
щатски долара и 10 000 /десет хиляди/ евро, 4. 32 632 /тридесет и две хиляди шестстотин
тридесет и два/ щатски долара и 2 730 /две хиляди седемстотин и тридесет/ евро, или общо
107 632 щатски долара /сто и седем хиляди шестстотин тридесет и два щатски долара/ и 23
210 евро /двадесет и три хиляди двеста и десет евро/. За да счете искането на осъденото лице
за основателно, съдът е съобразил настъпилото към датата на постановяване на
първоинстанционния съдебен акт законодателно изменение в НК, обнародвано в ДВ, бр. 83
от 22.10.2019 г., с което е отменена ал. 2 на чл. 251 от НК, предвиждаща, че „Предметът на
престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда
се неговата равностойност.“ Отбелязал е, че цитираното изменение е направено с оглед
привеждане на българското законодателство в съответствие с чл. 9, § 1 от Регламент (ЕО)
1889/2005 г. на ЕС и определение по дело № C-707/2017 г. на СЕС. Предвид последвалата
законодателна промяна, представляваща по-благоприятен за Я.Л.И. закон по смисъла на чл.
2, ал. 2 от НК, и липсата на предпоставки за приложимост на разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б.
„б“ и ал. 2, б. „а“ от НК, съставът на СРС е уважил искането на осъденото лице и е
разпоредил връщане на паричните средства.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
Протестът е процесуално допустим. Същият е подаден от легитимирано лице –
прокурор при СРП, в законоустановения 7 - дневен срок от връчване на обжалваното
определение, и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от НПК веществените доказателства се пазят,
докато завърши наказателното производство.
В конкретния случай от материалите по делото се установява, че с 4 броя актове за
установяване на митническо нарушение, като веществени доказателства по воденото срещу
Я.Л.И. наказателно производство за престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК са задържани и
иззети следните парични средства: 1./ с Акт за установяване на митническо нарушение №
218/22.06.2007 г. – 25 000 /двадесет и пет хиляди/ щатски долара, 2./ с Акт за установяване
на митническо нарушение № 219/22.06.2007 г. – 25 000 /двадесет и пет хиляди/ щатски
долара и 10 000 /десет хиляди/ евро, 3./ с Акт за установяване на митническо нарушение №
220/22.06.2007 г. – 25 000 /двадесет и пет хиляди/ щатски долара и 10 480 /десет хиляди
четиристотин и осемдесет/ евро, 4./ с Акт за установяване на митническо нарушение №
2
221/22.06.2007 г. – 32 632 /тридесет и две хиляди шестстотин тридесет и два/ щатски долара
и 2 730 /две хиляди седемстотин и тридесет/ евро.
Инициираното срещу И. наказателно производство е приключило с осъдителна
присъда от 22.07.2020 г., постановена по НОХД № 4217/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 12 - ти състав, изцяло потвърдена с решение № 260232
от 08.04.2021 г. по ВНОХД № 212/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно
отделение, IV - ти въззивен състав.
По правило предметите, иззети като веществени доказателства, следва да се върнат
на правоимащите лица, освен в случаите, в които изрично е предвидено друго. Изключения
в този смисъл законодателят е регламентирал в разпоредбите на чл. 53 от НК, чл. 354а, ал. 6
от НК и др. Към момента на извършване на инкриминираното в настоящото дело деяние –
19.06.2007 г., в националното ни законодателство е действала материалноправната норма,
обективирана в чл. 251, ал. 2 от НК, съгласно която предметът на престъплението по ал. 1 от
същия текст на НК се отнема в полза на Държавата, а когато той липсва или е отчужден –
присъжда се неговата равностойност. Посочената норма е в противоречие с разпоредбата на
чл. 9 от Регламент ЕО 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета, в която е посочено,
че всяка държава - членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на
задължението за деклариране на пари в брой на стойност 10 000 евро или повече при
влизане или излизане от Общността. Тези санкции трябва да са ефективни, съразмерни и
възпиращи. Във връзка с установяване несъответствието на чл. 251, ал. 2 от НК и
разпоредбата на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. е постановено определение по
преюдициално запитване на РС - Свиленград до СЕС по дело С-707/2017, в което е прието,
че чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета
от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като
разглежданата в главното производство /сходна на тази в настоящото производство/, която
като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране по чл. 3 от този регламент
предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, и от
друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на
двойната сума на предмета на престъплението. С изменение в НК, обнародвано в ДВ, бр. 83
от 22.10.2019 г., разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК е отменена. Поради това няма спор, че
същата не е действащо право към датата на постановяване на присъдата на СРС по НОХД
№ 4217/2018 г. /22.07.2020 г./. Както правилно е посочил първоинстанционният съд,
настъпилата законодателна промяна представлява по-благоприятен закон за подсъдимия
Я.Л.И. по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК, поради което към датата на неговото осъждане
липсва основание в особената част на НК за отнемане предмета на извършеното
престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК. Настоящият състав напълно се солидаризира с
мотивите на първоинстанционния съд и относно липсата на предпоставки за приложимост
на общата разпоредба на чл. 53 от НК към процесната хипотеза, в който смисъл липсват и
възражения от представителя на СРП.
Същевременно от материалите по делото – писма от Департамента по правосъдие на
САЩ /л.10 - л.17 от том 5 на ДП № 42/2012 г./ и от Министерството на правосъдието на
САЩ, Федерално бюро за разследвания /л.12 - л.36 от том 7 на ДП № 42/2012 г./ се
установяват данни за водено в САЩ наказателно производство № NY-290468-INV8G от
28.04.2011 г. от федералния прокурор на южния район на щата Ню Йорк и федералното
бюро за разследване срещу израелските граждани Р.Б. и Я.Л. за престъпление, отнасящо се
до схема за телемаркетингови измами, извършвани през 2007 г., от която пострадали са
множество американски граждани. Приложени са и писма от Р.С. – сред посочените в тези
писма пострадали /л.15 - л.17 и л.129 - л.132 от том 5 на ДП № 42/2012 г./, в които същата
заявява претенции относно сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ щатски долара,
твърдейки, че е станала жертва на измама и е изпратила посочената сума чрез куриерска
пратка до Република България през м. юни 2007 г.
3
Според текста на чл. 113 от НПК в случай на спор за право върху предмети, иззети
като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на Гражданския
процесуален кодекс, тези предмети се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в
сила.
Съобразявайки наличните по делото данни относно съществуваща връзка между
чуждестранната валута, предмет на престъплението по чл. 251, ал. 1 от НК, иззета като
веществено доказателство по НОХД № 4217/2018 г. по описа на СРС, НО, 12 - ти състав, и
инициираното срещу Я.Л.И. в САЩ наказателно производство № NY-290468-INV8G, както
и изрично заявените претенции на американската гражданка Р.С. относно част от
задържаната парична сума, въззивният съдебен състав намира, че в процесния случай следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 113 от НПК, доколкото съществува спор кому
принадлежи правото на собственост върху вещественото доказателство по делото. За
посочения извод с оглед възприетото с Тълкувателно решение № 2 от 12 ноември 2014
година на ОСНК на ВКС не е необходимо наличие на предявен иск пред гражданския съд.
Достатъчно е от фактите по делото да бъде установено, че поне две лица претендират едни и
същи права върху определена вещ и сочат себе си като "правоимащи лица" по смисъла на
чл. 111, ал. 2 от НПК. С предвидената в чл. 113 от НПК процедура се цели да се избегне
нежелан резултат, до който би се стигнало с връщането на вещите, иззети като веществени
доказателства, на неправоимащо лице. Именно с оглед предотвратяване възможността
съхраняваните парични средства да бъдат върнати на неправоимащо лице и още повече при
съществуващите данни за придобиване фактическата власт върху тези средства от осъдения
Я.Л.И. чрез други престъпни действия, настоящият състав на Софийски градски съд счита,
че не са налице основания за връщане на паричните средства до установяване по безспорен
начин тяхната принадлежност.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното
определение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това следва да се
постанови друго, с което да се разпореди съхраняване на веществените доказателства до
произнасяне по въпроса за принадлежността им с окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 и чл. 345,
ал. 2 от НПК, Софийски градски съд, НО, X - ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 20162293 от 23.07.2021 г., постановено по НОХД №
4217/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12 - ти състав, с
което в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК съдът е постановил приобщените
като веществени доказателства по делото парични суми, както следва: 107 632 щатски
долара /сто и седем хиляди шестстотин тридесет и два щатски долара/ и 23 210 евро
/двадесет и три хиляди двеста и десет евро/, да бъдат върнати на Я.Л.И., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА иззетите с Акт за установяване на митническо нарушение №
218/22.06.2007 г., Акт за установяване на митническо нарушение № 219/22.06.2007 г., Акт за
установяване на митническо нарушение № 220/22.06.2007 г. и Акт за установяване на
митническо нарушение № 221/22.06.2007 г. парични средства в общ размер на 107 632
щатски долара /сто и седем хиляди шестстотин тридесет и два щатски долара/ и 23 210 евро
/двадесет и три хиляди двеста и десет евро/ да бъдат съхранявани по делото до произнасяне
с окончателен съдебен акт относно тяхната принадлежност.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
4
Препис от настоящото определение да се изпрати на Посолството на Съединените
американски щати в Република България с оглед уведомяване на заинтересованите лица за
приключилото наказателно производство и произнасянето на съда относно съхраняваните
веществени доказателства.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5