Р
Е Ш Е
Н И Е №
260007
гр.Сливен, 17.08.2020 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Сливенският районен
съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря
Марияна Семкова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 414 по описа за
Производството е по
повод жалба срещу електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1199975 на
ОДМВР гр. Сливен, с който жалбоподателя Г.Ф.К. за нарушение на 21, ал.1 от ЗДвП
е санкциониран с глоба в размер на 200.00 лева на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Представлява се
от процесуален представител по пълномощие, който подържа жалбата и навежда
основание за изтекла давност. Административно - наказващият орган, редовно призован не се представлява в с.з.
Съдът
като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
На
24.04.2016 год. в 09.29 ч.
жалбоподателят К. управлявал лек автомобил "Мерцедес" модел „Е 250 Д“
с рег. № СН 4857 ВН, негова собственост, по бул. „Цар Симеон“ в гр. Сливен, до
фирма „Фрукто“. Процесният автомобил управлявал в посока от гр. Ямбол. Посредством
автоматизирано техническо средство "TFR1 - М 570 било установено, че управляваният
от жалбоподателят лек автомобил се движел със скорост от
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност. Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН от
надлежна страна /лице,
което е санкционирано/. Разгледана по същество е и основателна.
Съгласно
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 год. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС
разпоредбата на чл. 11
от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване
по давност в Наказателния кодекс. Давността е период от време, определен от закона, с
изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от закона
възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи
материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното
му наказание, като се погасява наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното
производство недопустимо.
Погасяването на
наказателното преследване е уредено в глава Девета
от НК. Съгласно
разпоредба на чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК,
приложима към процесния казус, наказателното преследване се изключва по
давност, ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал. 3
от НК, независимо от
спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния
член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването
зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и
се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето,
срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните
норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна
давност се следи, само когато се установи, че не е изтекла давността по
съответния текст на чл. 80, ал. 1
от НК.
В
настоящия случай административното нарушение е извършено на 24.04.2016 год.
Давността е прекъсната с издаването на електронния фиш. Доколкото по делото
няма данни кога точно е издаден електронният фиш, следва да се приеме, че той е
издаден на 25.04.2016 год., тъй като видно от материалите по административнонаказателната
преписка, на тази дата - 25.04.2016 год. той е изпратен чрез куриерска фирма
„Стар пост“ на жалбоподателя, което означава че към тази дата той вече е бил
издаден. По делото не се събраха доказателства след тази дата, в три годишния
срок по чл. 81, ал.1, т.5 от НК – тоест до 25.04.2019 год, от административно
наказващия орган да е предприето действие по наказателно преследване спрямо
жалбоподателя, тоест да се предприети действия, спиращи или прекъсващи
давността. Електронния фиш е връчен на жалбоподателя едва на 17.02.2020 год.,
т.е. към този момент срокът по чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК вече
е изтекъл.
С оглед изложеното съдът
намира, че са налице предпоставките за прекратяване на
административнонаказателното производство, посочени в чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК, тъй
като от датата на издаване на електронния фиш - 25.04.2016 год. до датата на връчването
му на жалбоподателя - 17.02.2020 г., е изтекъл срок, по-голям от 3-годишния,
предвиден в чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК, във
вр. с чл. 11
от ЗАНН,
както и в този период не са предприети действия от надлежните органи спрямо
лицето, срещу което е насочен акта. Тоест относителната погасителна давност за
административно -наказателно преследване е изтекла.
С оглед изхода на спора, съдът намира
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателна, но до
минималния размер от 100.00 лева, определен по реда на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради изложеното въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Ето
защо, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №
1199975 на ОДМВР гр. Сливен, с който Г.Ф.К. с ЕГН ********** за нарушение на
21, ал.1 от ЗДвП е санкциониран с глоба в размер на 200.00 лева на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР Сливен ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Ф.К.
с ЕГН ********** сумата от 100.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Сливен в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: