О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 30, 20.01.2020 г., град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав,
на 20.01.2020 г., в закрито
съдебно заседание, в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията Йовка
Бъчварова гражданско дело № 257 по опИ.
за 2019
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск
за разпределение на ползването на
недвижим имот, който съдът намира
за допустим с оглед твърденията , че ищецът и ответниците са съсобственици на имота и не
могат да постигнат решение на ползването му.
Тъй като срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, съдът следва да
пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото
в открито съдебно заседание, да предяви
на страните проекта за доклад
и да се произнесе
по направените доказателствени искания.
Проектът за доклад по
делото:
Обстоятелствата,
от които произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация : Ищец е И.К.Иса, а ответници – Я.С.П., Д.С.К., Т.Г.В. и В.Р.В.. Твърди се, че
ищецът бил собственик на основание
договор за покупко-продажба на следните недвижими имоти в град Котел
: сграда с идентификатор №
39030.501.1329.2, представляваща жилищна
сграда със смесено предназначение на два етажа
със застроена площ 21 кв.м. и сграда с идентификатор №
39030.501.1329.3, представляваща еднофамилна
жилищна сграда на един етаж
със застроена площ 20 кв.м., ведно с отстъпеното право на строеж,
построени в общински поземлен имот № 39030.501.1329 с площ 564 кв.м., при граници : ПИ №№ 390.501.1658,
39030.501.1330, 39030.501.2014,39030.501.2015, 39030.501.1328.
В същия ПИ била
построена и жилищна сграда на три
етажа с идентификатор №
39030.501.1329.1, първият етаж
от която, заснет с идентификатор №
39030.501.1329.1.1, бил собственост
на четиримата ответници, втория етаж с идентификатор №
39030.501.1329.1.2 – на ответниците
Я.П. и Д.К., а третия етаж
с идентификатор № 39030.501.1329.1.3 – на ответниците Т.В. и В.В..
Сградите били построени в имота на основание
отстъпено право на строеж. Всеки
от собствениците на постойките имал
право да ползва незастроената част от имота,
но не можело
да се постигне
съгласие помежду им, поради което
ищецът моли съда да постанови
решение, с което да разпредели ползването
на незастроената част от ПИ № 39030.501.1329 между ищеца и четиримата
ответници.
С оглед изложените
твърдения съдът квалифицира предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС.
В срока по
чл.131 от ГПК ответниците Я.П.
и Д.К. са подали два отговора срещу
исковата молба, в които се оспорват
както допустимостта, така и основателността на предявения иск.
Ищецът не бил собственик
на ПИ № 39030.501.1329, поради
което не разполагал с процесуална легитимация да води иск за
разпределение на ползването.
Повдига въпроса за определяне
на цената на предявения иск
и съответно – за дължимата държавната такса.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че ищецът и ответниците
не постигнали съгласие за ползването
на дворното място, тъй като
не били водени
никакви разговори.
Оспорва действителността на договора за покупко-продажба,
обективирана в нотариален акт № 63 по нотариално
дело № 52/2017г. на нотариус Красимир Панайотов, с който ищецът се легитимира
като собственик на описаните по-горе
имоти, с твърдение, че е договорът е нищожен, тъй като
е с невъзможен предмет. Позовава се на
разпоредбите на чл.40, ал.1
от ЗУТ и на чл.110 от Наредба
№ 7 / 22.12.2003г. за правила
и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони. Тъй като
сгради с идентификатори №№
39030.501.1329.1.2 и 39030.501.1329.1.3 били допълващо застрояване – гараж и две стаи
със санитарен възел, нямали характер
на самостоятелен жилищен имот по
смисъла на §5, т.30 от ДР на ЗУТ. Моли
за отхвърляне на предявения иск.
Заявява претенция за присъждане на
направените по делото разноски както при решаване
на спора по същество, така
и при прекратяване на производството по делото.
В срока по
чл.131 от ГПК ответниците Т.В.
и В.В. не са подали отговор срещу исковата молба.
Възраженията на ответниците П. и К. за недопустимост на производството са неоснователни, тъй като ищецът
твърди, че притежава право на строеж върху
земята. Правото да иска разпределение
на ползване е признато не само
на собственика, но и на суперфициара,
ако докаже, че е такъв. Правният
интерес се извежда от очертаните
в исковата молба твърдения, а дали е носител на материалното
право е въпрос по същество, по
който съдът ще се произнесе
с решението.
По повдигнатия въпрос относно цената на иска съдът
указва следното : Искът за разпределение
на ползването на недвижим имот
е неоценяем и не се поставя в зависимост
от данъчната оценка на имота
( така определение № 397 от 18.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4726/2014 г., I г.
о., ГК). В тези случаи държавната такса се определя по
чл.3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата
по ГПК в границите от 30.00 до 100.00 лева. Ищецът е внесъл при образуването
на делото държавна такса в размер на 50.00 лева и на този
етап съдът няма основания да дава указания
за внасяне на допълнителна. Окончателната такса ще бъде определена
с крайния съдебен акт, съобразно изхода на делото.
Съдът приема да разгледа
възражението на ответниците П. и К. за нищожност на договора
за покупко-продажба на заявеното основание
– ТР № 13 от 10.04.2013г. по
тълкувателно дело №
13/2012г. на ВКС, ОСГК, т.2. Независимо
от позоваването в отговора на разпоредбата
на чл.212 от ГПК, тези две ответници
не са предявили
инцидентен установителен иск, тъй като
предявяването на иск следва да
отговаря на изискванията на чл.127 и сл. от ГПК.
Съдът указва на основание
чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК на
ищеца, че носи тежестта да
докаже следното :
1/ че е собственик
на сгради с идентификатори №№ 39030.501.1329.2 и 39030.501.1329.3, построени по силата
на отстъпено право на строеж
върху държавна земя;
2/че притежава
право на строеж върху земята
и в какъв обем – за това обстоятелство
не сочи доказателства;
3/че ответниците
притежават право на строеж върху
земята и в какъм обем – за тези
обстоятелства не сочи доказателства;
4/на какво
основание и по кой ред е било
учредено правото на строеж.
Съдът указва на основание
чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК на
ответниците П. и К., че носят тежестта да докажат, че
договорът за покупко-продажба, сключен в нотариална форма с нотариален акт № 63/21.03.2017г.,
том І, рег. № 394, нотариално дело № 52/2017г. на нотариус Красимир
Панайотов, е нищожен поради липса на
предмет.
По доказателствата :
И ищецът,
и ответниците П. и К. са направили искания за назначаване на съдебнотехническа експертиза. По тези искания съдът
ще се произнесе
в първото съдебно заседание.
Съдът следва да допусне
събиране на представените с исковата молба писмени доказателства.
Основателно
се явява искането в отговора за изискване на
нотариално дело № 52/2017г.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответниците Д.К. и Я.П. за прекратяване на производството по делото поради
недопустимост.
ПРЕДЯВЕНИЯТ иск е с правно основание чл.32, ал.3от ЗС и е неоценям.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито
съдебно заседание за 07.04.2020 г. от 11:30 часа, за която
дата и час да се призоват
страните, като им се изпрати
препис от настоящото определение.
ПРЕПИС от отговора да
се изпрати на ищеца.
ПРЕДЯВЯВА на страните проекта
за доклад по делото, съобразно
мотивите.
ДОПУСКА събиране на писмените доказателства,
представени от ищеца.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от нотариус Красимир Панайотов, рег. № 667 на Нотариалната камара, с район на действие този
на РС Котел, заверени преписи от нотариално дело
№ 52/2017г.
УКАЗВА на страните
да положат усилия за извънсъдебно
решаване на спора, като ги
напътвам към медиация като способ
за доброволно уреждане на отношение.
Указвам на страните, че могат
за ползват медиатори, вписани с Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.
С Ъ Д И Я :