№ 23
гр. Търговище, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20213530200843 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.И. И. от гр.Варна против НП № 21-1292-
000505 от 06.04.2021г. на Началник сектор към ОДМВР Търговище сектор
Пътна полиция Търговище. Считайки същото за незаконосъобразно,
жалбоподателят моли за неговата отмяна, както и за присъждане на
направените по делото разноски. В с.з. не се явява и не изпраща представител.
Жалбата се поддържа с писмено становище от пълномощник.
Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си
представител пледира за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
наказателното постановление, както и за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 15.11.2020г. в 16.30ч. в общ.Търговище, гр.Търговище ПП-I-4,
км.227+300 до Метанстанция – населено място, обозначено с пътен знак Д11,
с техническо средство „MultaRadar SD580“ с фабричен номер 00209D32А438,
1
била засечена скоростта на движение на л.а. “**************************.
Същият се движел в посока към гр.София. Била отчетена скорост на
движение на автомобила от 118 км/ч., при максимално допустима такава –
60км/ч. ограничена с пътен знак В26. За нарушението, което било заснето с
автоматизираното техническо средство, бил изготвен и снимков материал
S0001227F601. На 20.01.2021г. била попълнена декларация от собственика на
автомобила, че на процесното място дата и час автомобила е бил управляван
от него/жалбоподателя/. Предвид на това на жалбоподателя били изпратени
две покани за явяване за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение по Закона за движение по пътищата. Поканите
били получени лично от жалбоподателя съответно на 26.11.2020г. и на
21.01.21г. Тъй –като жалбоподателят не се явил в указаните срокове, на
11.02.2021г. на жалбоподателя / в негово отсъствие/ бил съставен АУАН
серия Д № 794974, подписан от актосъставителя и от двама свидетели на
съставяне на акта. В МВР Варна акта бил връчен на жалбоподателя и
подписан от последния, с отбелязване, че има възражения. На 12.03.2021г.
жалбоподателят подал писмено възражение срещу АУАН. Във връзка с това
възражение били изготвени съответните докладни записки. След това
административно наказващият орган приел възражението за неснователно, за
което уведомил жалбоподателя. Въз основа на АУАН на 06.04.2021г. било
издадено оспореното НП под № 21-1292-000505 от Началник сектор към
ОДМВР Търговище сектор Пътна полиция Търговище с което за нарушение
на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на
жалбоподателя били наложени следните наказания : “глоба“ в размер на 700
лева,“Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Видно от
справката за нарушител, жалбоподателят има множество регистрирани
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Описаната фактическа обстановка се доказва от приложените към
делото писмени доказателства и от показанията на свидетеля С.
/актосъставител/.
Видно от приложените по делото Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на Министъра на МВР и Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на МВР процесните АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни
органи в кръга на техните правомощия. АУАН е съставен от С.С. на длъжност
младши автоконтрольор към ОДМВР Търговище сектор Пътна полиция.
2
Съдът не констатира в хода на производството да са допуснати
процесуални нарушения, които да са съществени и които да са опорочили
обжалваното наказателно постановление.
От приложената снимка се установява мястото, времето, превозното
средство с което е извършено нарушението, както и техническото средство, с
което е засечена скоростта на движение. Видно от приложената снимка
камерата е засякла автомобила движещ се в лента 1, посока „v“. Съгласно
т.3.2.1 от приложената Инструкция за работа с процесната радарна система,
посока „v“ е посоката на превозното средство когато се движи срещу
заснемащото устройство. В случая това е само и единствено процесният
автомобил. В случая е установено, че засечената скорост на движение на
автомобила с рег. № ********** е била 118 км/ч. В съответствие с
методическите указания за работа с техническото средство от така
установената скорост е била приспадната допустимата грешка в измерването
и законосъобразно за безспорно доказана в НП е приета скорост на движение
на автомобила от 114 км/ч. Нарушението е установено и заснето със
стационарно техническо средство - „Мultaradar SD580” с ID №
00209D32D438, като по делото са представени доказателства за техническа
годност и изправност на същото към момента на констатиране на
нарушението, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
извлечение от регистър на одобрените за използване типове средства за
измерване, протоколи от БИМ за първоначална и последваща проверка на
видео -радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения
тип „Мultaradar SD580” с ID № 00209D32D438.
От представената справка се установява, че собственик на автомобила
на процесната дата е бил жалбоподателя. Предвид на на това и предвид на
представената декларация от същият, правилно жалбоподателя е определен
като субект на нарушението. АУАН и НП са съставени в предвидените за
това срокове.
С наказателното постановление жалбоподателя е наказан на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. – за това, че като водач на МПС е превишил
максимално разрешената скорост на движение в населено място, обозначена
със знак В26-60км/ч - с над 50 км/ч. Разпоредбата чл.21, ал.2 от ЗДвП, която
именно е визирана в наказателното постановление като нарушена гласи:
3
„Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.” В случая съгласно
доказателствата по делото максимално допустимата скорост на движение в
процесният участък от пътя е била 60 км/ч. Посоченото ограничение, по
силата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, следва да е било обозначено с пътен знак,
което обстоятелство се установява от писмо на Директора на ОПУ –
Търговище. Същото удостоверява наличието на пътен знак В26 /60 км/ч./ на
път І-4 при км.227+ 150 вдясно /за посока София –Варна/, както и на пътен
знак В26 /60км/ч./ при км.227+450 вляво /за посока Варна- София/.
Посоченото писмено доказателство установява, че и двата пътни знака са
поставени на 150м. преди стационарната камера за засичане на скоростта на
ППС, монтирана на път І-4 при км.227+300 вляво, като местоположението на
знаците не е променяно.
С оглед горното всички възражения на жалбоподателя са
неоснователни. Не е нужно изготвянето на протокол за използване на
автоматизираното техническо средство, тъй-като в случая се касае за
стационарна камера.
Събраните по делото доказателства доказват техническата изправност
на заснемащото устройство към момента на нарушението, няма нарушения
допуснати при издаване на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление. Безспорно се установи
материалната компетентност както на актосъставителя, така и на издателя на
наказателното постановление. Установи се къде и как е въведено
ограничението на скоростта, нарушението е заснето в пределите на действие
на знак В26 ограничаващ допустимата скорост на движение до 60 км/ч. Както
АУАН, така и НП имат всички необходими реквизити. Нарушението е
правилно квалифицирано като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че жалбоподателя е
санкциониран обосновано и законосъобразно с НП на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП, посредством налагане на „глоба“ в размер на 700лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Размерът на наказанията е
фиксиран в закона. С оглед горното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
От ответната страна е направено искане за присъждане на
4
юрисконсулско възнаграждение. В съответствие с изхода на делото и в
съответствие с разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 150
лева. В случая възнаграждение в размер на 80 лева съдът счита за
справедлива сума с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1292-000505 от
06.04.2021г. на Началник сектор към ОДМВР Търговище сектор Пътна
полиция Търговище с което на Н.И. И. с ЕГН ********** от
гр***************************** за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени следните наказания “глоба” в
размер на 700лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Н.И. И. с ЕГН ********** от
гр***************************** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Търговище
сумата от 80 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Търговищкия
административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5