ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№___433___, 05.03.2020г., Пловдив
Окръжен
съд, Пловдив VІ
граждански състав,
на пети март две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
Частно
гражданско дело № 433 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство
по реда на чл. 577 вр. чл. 274 от ГПК.
Производството е образувано по
частна жалба на „Пловдив финанс“ ЕООД против Определение
за постановен отказ №40 от 12.02.2020г., на Съдия по вписвания от СлВп при ПРС, с което е
отказано заличаването на възбрана, вписана в СВ, Пловдив на 28.07.2014г. под
акт № 236, т.7/2014, с дв.вх.№19821/28.07.2014, наложена от ЧСИ Милен Бързински
с район на действие СГС, по изп.д.№20148380406840. В жалбата се навеждат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения акт.
Жалбоподателят сочи, че е закупил имота на публична продан, проведена от ЧСИ М. Обретенова,
като постановлението за възлагане е влязло в законна сила и е вписано в
СВп-Пловдив. Върху имота има вписана възбрана от ЧСИ Бързински. Позовава се на
разясненията, дадени в ТР№2/2013, ОСГТК, ВКС, като сочи, че присъединени по
право взискатели са само тези, които са вписали възбрани преди процесната. Сочи, че имотът е продаден на публична
продан и не може да има повторно изпълнение върху него. Следователно тя не брани други права и не е
противопоставила на купувача.Позовава се и на съдебна практика. Моли съда да отмени постановения отказ и
разпореди заличаването на възбраната.
Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба,
намира, че същата е подадена в срок / отказът е връчен на 17.02.2020г., а
жалбата е подадена на 18.02.2020г. /, от лице, имащо право на жалба, допустима
е, а по същество е неоснователна.
Обжалва се отказ да се извърши
нотариално действие – заличаване на възбрани. В молбата за извършване на
исканото действие е посочено, че се иска заличаване на възбрана, наложена по изп.д.№20148380406840 от ЧСИ Милен Бързински с район на действие СГС, вписана
в СВ, Пловдив на 28.07.2014г. под акт № 236, т.7/2014, с
дв.вх.№19821/28.07.2014г. Видно от приложеното постановление за възлагане на процесния имот, жалбоподателят е обявен за
купувач на този имот по изп.д. №20147580400491 на ЧСИ М. Обретенова, с район на
действие ПдОС.
С обжалваното определение съдията по
вписвания е постановил отказ да се заличи възбрана , вписана под № 236, т.7/2014.
В мотивите на акта е посочено, че съгл.
ТР№1/2018, т.д.№1/2015 , ОСГТК,
ВКС купувачът от публична продан или
негов правоприемник може да иска след влизане в сила на постановлението за
възлагане заличаване на възбрана ако тя
не му е противопставима и не брани права. Тези предпоставки не могат да бъдат
установявани в охранителното производство по реда на чл.569 от ГПК. Посочено е, че заличаването на възбрани
следва да се извърши по писмено искане на лицата, по чиято молба и са наложени.
Посочено е и че не може да се търси приложение на чл.175 от ЗЗД, т.к. нормата намира приложение само по
отношение на ипотеките и другите вещни права, но не и при възбраните, които
имат друга цел – запазване на имота в патримониума на длъжника.
В случая, видно от приложеното Постановление
за възлагане жалбоподателят е придобил правото на собственост върху недвижим
имот чрез обявяването му за купувач на публична продан. Постановлението за
възлагане на имота е влязло в законна сила. Въз основа на това и жалбоподателят
обосновава правният интерес на искането
за заличаване на вписаните върху имота възбрани. Видно представеното удостоверение от съдебния
изпълнител, издал постановлението за възлагане, жалбоподателят е само купувач
на имота, не е страна по делото, като по същото има присъединени множество
взискатели, които не са обжалвали разпределението на сумите от публичната
продан и постановлението за възлагане.
При тази фактическа обстановка съдът намира, че
правилно съдията по вписвания е приел, че искането за заличаване на вписаните
преди проданта възбрани е неоснователно. Съгл. чл. чл. 31, ал. 1 от ПрВп,
вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или
длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена
гаранцията или обезпечението.
Следователно, в посочената норма
лимитивно са изброени лицата, които могат да искат заличаване на възбраната.
Така вписана възбрана може да бъде заличена само след издаден акт по чл. 31 ПВ
– нареждане за заличаване на възбраната от поискалия вписването й ЧСИ, какъвто
в случая липсва.
С т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСГТК, е
разяснено , че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или
наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение не се заличават
след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в
изрично предвидените от закона хипотези. В мотивите са посочени някои от
предвидените в закона и обуславящи заличаване на възбраните хипотези. Също така
в мотивите е прието, че "след влизане в сила на постановлението за
възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки
последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана
по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права". Хипотезите, в които законът предвижда заличаване на
вписаните възбрани са тези по чл. 402 ГПК, чл. 433 ГПК и чл. 31, ал. 1 от Правилника за вписванията. Следователно купувачът е приравнен на лице по
чл.31, ал.1 от ПВп, което е легитимирано да поиска заличаване. Това искане,
обаче би било основателно само в случаите, в които възбраната не му е
противопоставима и не брани права. С молбата за заличаване на процесната
възбрана не е установено дали изпълнителното производство е приключило и дали са останали неудовлетворени взискатели,
които се ползват от вписаната възбрана. Ако такива са налице, възбраната следва да бъде запазена и да брани
правата им до пълното им удовлетворяване, т.к. е възможно, независимо от
приключване на проданта и изчерпване на получените суми, имотът да се върне в
патримониума на длъжника и да се достигне до нова публична продан. В този
смисъл е и практиката на ВКС / виж О№ 86/17.05.2019г., ч.гр.д.№1590/2019г. , Iг.о, О№ 162/04.10.2019, ч.гр.д.№3523/2019, Iг.о., ВКС и др./.
Така, предвид изложеното съдът намира, че в случая
молителят не доказва основателност на искането си за заличаване на процесната
възбрана, т.к. не установява, че след публичната продан не е останал
неудовлетворен взискател, ползващ се от същата.
Направените доказателствени искания за изискване на
изпълнителни дела с оглед извършване на преценка за приключването им е
недопустимо, т.к. подобно събиране на доказателства не може да се извърши от
съдията по вписвания. Приемането на възможността това да става в съдебното
произовдство по обжалване на отказа, би означавало да се заличат функциите на
съдията по вписвания в охранителното производство и да се приеме, че
производстовто пред него е само стъпало за развитие на съдебно такова, в което
да се разреши молбата за заличаване.
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 6168/20.02.2020 г. от „Пловдив финанс“ ЕООД , ЕИК *********, против Определение
за постановен отказ №40 от 12.02.2020г., на Съдия по вписвания от СлВп
при ПРС, с което е отказано заличаването на възбрана, вписана в СВ, Пловдив на
28.07.2014г. под акт № 236, т.7/2014, с дв.вх.№19821/28.07.2014, наложена от
ЧСИ Милен Бързински с район на действие СГС, по изп.д.№20148380406840.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.
280 ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :