Решение по дело №2677/2021 на Софийски градски съд

 РЕШЕНИЕ

                                                                 гр.София,24.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                      СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през 2021 година в състав:

                                                                            

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

                                : ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

 

                        като разгледа докладваното от съдия Кузманова ч. гр. дело № 2677 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

                        Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т.2 ГПК.

            Образувано е по жалба от 20.01.2021 г. на СВЕТОМИР Н. (излежаващ присъда в СЦЗ) – длъжник по изп. дело №1949/2020 г., на ДСИ – София, 10 участък срещу запорно съобщение с изх. № 50921/15.12.2020 г., с което е наложен запор върху сметката му по карта за пазаруване в затвора. Жалбоподателят твърди,че запорът е незаконосъобразен, тъй като е наложен върху несеквестируеми средства. Поддържа незаконосъобразност на изпълнителните действия, тъй като ПДИ му е  връчена чрез ГДИН, която е взискател по  изп.дело  и респ. се явява  заинтересована страна. Сочи се, че наложеният запор препятства закупуването от лавката на Затвора на хигиенни материали от първа необходимост като сапун, пяна за бръснене, четка за обувки и т.н. Въз основа на изложеното  иска отмяна на запора като незаконосъобразен.

             Взискателят ГД “Изпълнение на наказанията – МП гр. София счита жалбата за неоснователна. Сочи, че в НПК има ясно разписан регламент за връчване съдебни книжа на излежаващи присъдата, който допуска това да става чрез администрацията на затвора. Поддържа, че изброените ограничения за притежаване на лични вещи са част от неудобствата при изтърпяване наказанието лишаване от свобода.

            В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ДСИ, СРС, 10 участък поддържа неоснователност на жалбата поради аргументи, изложени в запорното съобщение до администрацията на затвора.

                       Съдът констатира от фактическа страна следното:

                       Производството по изп. дело №1949/2020 г., ДСИ – София, 10 участък е образувано по молба на ГД “ИН“ Затвора гр.София за събиране от длъжника на вземане от 100 лв. въз основа на изпълнителен лист от 21.05.2020 г. по адм. дело № 2116/2019 г. на АССГ,2 състав. На 14.10.2020 г. е връчена ПДИ на длъжника. ДСИ е извършил цялостно проучване имущественото състояние на длъжника. Установено е, че няма банкови сметки или трудови договори. С разпореждане от 11.12.2020 г. ДСИ е приел, че следва да му бъде запорирана сумата по картата за пазаруване в затвора и той да бъде уведомен за това. На 15.12.2020 г. е наложен запор на сумата, а длъжникът е уведомен на 07.01.2021 г. (л. 39).

            Жалбата е допустима като подадена в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна.

            ПДИ е връчена на длъжника чрез началника на Софийски централен затвор. При изтърпяване наказанието лишаване от свобода призовкарят не може да има пряк достъп до затворника и поради това връчването става чрез администрацията на директора на съответното място за лишаване от свобода. Не са наведени твърдения за ограничаване правата на жалбоподателя и видно от допустимостта на настоящата жалба, те са упражнени в срок.

            Неоснователно е и твърдението за несквестируемост на сумата по личната партида на изтърпяващия наказанието лишаване от свобода. Тя не попада в нито една от хипотезите на 446, ал.1 и чл. 446а ГПК. Не се касае нито за трудово възнаграждение, нито за пенсия, получавана от жалбоподателя. Средствата по личната партида жалбоподателят получава от близки и не са насочени за задоволяване на неотложни жизнени нужди и поради това нямат характер на несеквестируем доход. Основните потребности на изтърпяващия наказанието и основните вещи в тази насока са му осигурени от Държавата чрез съответните средства по бюджета на Министерство на правосъдието. За пълнота на изложението следва да се отбележи,че жалбоподателят е получил сумата 500 лева разноски в негова полза от вземане срещу взискателя, което по негово искане е било изплатено по картата в Затвора.

                        Няма данни по тази партида да постъпват средства от трудов доход или пенсия и поради това разпоредбите на ГПК за несеквестируемост на постъпленията не могат да бъдат приложени. Поради изложеното съдът счита  наложения запор за законосъобразен, а жалбата  като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

            Въз основа на изложеното Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 1527/ 20.01.2021 г. на С. Н. Н. – длъжник по изп. дело №1949/2020 г., ДСИ – София, 10 участък срещу наложения запор върху  сметка по личната му карта за пазаруване в затвора със Запорно съобщение  № 50921/15.12.2020 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

                                                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

                                                                                                                                     2.