Р Е Ш
Е Н И Е № 1048
гр.Русе, 12.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
II-ри граждански състав в публично заседание на 11-ти юни
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. П., като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 1665 по описа на 2019г., за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК.
Ищецът Б.Г.Н. твърди, че със
съдебно решение № 668/28.12.2011г. по в.гр.д. № 1153/2011 г. по описа на Окръжен
съд-гр.Русе е отхвърлен иска му за установяване, че терен, част от имот с
идентификатор 63427.2.5688 не е публична държавна собственост, т.к. попадал
според съда на териториата на пристанище „Русе-запад“. Заявява, че процесния
имот не се намирал на територията на пристанище „Русе-запад“, а на друго
географско място. Счита, че горепосоченото решение не е годно да породи правни
последици, т.к. въвод във владение на Държавата не можел да бъде извършен, т.к.
посочения имот го нямало там, където е посочил съда. Твърди и че решението на
РОС е постановено в нарушение на добрите нрави и основните принципи на правото
в РБългария, а именно-чл.121, ал.2 от Конституцията на РБългария. Предвид изложеното, моли съда да прогласи нищожността на решение № 668/28.12.2011г.
по в.гр.д. № 1153/2011 г. по описа на Окръжен съд-гр.Русе.
В срока за отговор Българската държава,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез
областен управител на област Русе представя такъв, в който оспорва изцяло иска,
като неоснователен. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.
От фактическа страна:
По предявен от
ищеца Б.Н. отрицателен установителен иск е образувано гр. д. № 61/2010 г. по
описа на РРС/приложено към настоящето/. С постановеното по делото решение №
889/19.05.2010 г. предявеният отрицателен установителен иск срещу Българската
държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез областен управител на област Русе е отхвърлен изцяло. Посоченото решение е
обжалвано от ищеца Б.Н., като с решение
№ 668/28.12.2011 г. по в.гр.д. № 1153/2011 г. на РОС/процесното/, първоинстанционното
решение от 19.05.2010 г. и решение по чл.250 ГПК от 11.06.2010г са потвърдени изцяло.
Въззивното решение е обжалвано от Б.Н., като с определение от 08.06.2012г. по гр.д.
№ 342/2012 г., ІІ г.о. на ВКС не е
допуснато касационно обжалване на решението чиято нищожност се иска да се
прогласи в настоящото производство. Ищецът Б.Н. е подал молба за отмяна на
влязло в сила решение, а именно процесното на РОС, чиято нищожност се иска. По
тази молба е образувано гр. д. № 573/2012
г. на ВКС, І г.о., като с решението по това дело от 13.11.2012 г. молбата е оставена без уважение. Ищецът по
настоящето производство е подал последваща молба за отмяна на процесното
решение на РОС, като по нея е образувано
гр. д. № 2787/2013г. на ВКС, І г.о. С решение от 22.07.2013 г. молбата е
оставена без уважение. Подадена е трета молба за отмяна на влязло в сила решение
№ 668/28.12.2011 г. по в.гр.д. № 1153/2011 г. на РОС, като по този молба е
образувано гр. д. № 288/2014 г. на ВКС, І г.о. С влязло в сила решение от
26.03.2014 г. молбата за отмяна на горното решение на РОС е оставена без
уважение.
Всички
горепосочени дела са приложени към гр. д. № 61/2010 г. по описа на РРС.
По делото е
приложена справка, изх.от ОД на МВР-Русе/л.3.-л.11/, от която е видно, че
полицейския служител, който я е изготвил е предложил справката и материалите
към нея да бъдат изпратени на РОП, с цел докладване на установеното по случая и
с мнение част от приписката да бъде изпратена по компетентност на СГП, т.к. в
преписката се касае и за действия извършени от съдии.
Представен е и
констативен протокол от 14.10.2013г./л.12/, от който е видно, че полицейския
служител е извършил проверка на обект и е констатирал, че описания недвижим
имот не попада в границите на пристанище „Русе-център“ и пристанище
„Русе-запад“.
От
правна страна:
Противоречието
със закона като основание за нищожност е материално- правна разпоредба, която
касае договорите и е уредена в ЗЗД. Противоречието със закона или на добрите
нрави на съдебните решения е основание за обжалване по пътя на инстанционния
контрол, което е било сторено от ищеца. Атакуваното от него съдебно решение на
РОС не е допуснато касационно обжалване.Н. се е възползвал няколкократно от
възможностите му дадени от чл.303 и сл ГПК, като молбите му не са били уважени
от различни състави на ВКС.
Законът не определя с
отделен текст кое съдебно решение е нищожно. По естеството си съдебното решение
е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с
което се разрешава правен спор. Съгласно правната теория и константната съдебна
практика/ вж.
напр. решение № 248/11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 572/2011 г., IV г.
о., решение № 668/15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., I г.
о. и др./ съдебното решение е нищожно, когато е
постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на
правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена
форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради
абсолютна неразбираемост. В
настоящия случай нито един от тези пороци не е налице. Атакуваното въззивно решение е постановено от родово и местно
компетентния съд и от състав според изискванията на ГПК. Постановено е в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано
от членовете на
съдебния състав. Изразената в
диспозитива воля на съда е ясна и разбираема.
Твърденията на ищеца са за незаконосъобразност
на съдебния акт, каквито доводи не могат да бъдат обсъждани от настоящия
съдебен състав. Влязлото в сила решение съгласно чл. 297 ГПК, е задължително за
страните, за съда и за всички други учреждения. Спор, решен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван, освен в предвидени от закона случаи –чл.299,
ал.1 ГПК. Поради забраната за пререшаване на разрешен с влязло в сила съдебно
решение спор, съдът не може в производство по чл. 270,
ал. 2 ГПК да извършва контрол за правилността на съдебен акт,
до каквото настоящият съдебен състав счита, че се домогва ищеца.
Следва да се
отбележи и че е неоснователно ищцовото твърдение за нищожност на процесното
решение, т.к. не можело да бъде изпълнено, респ. не можел да се извърши въвод
във владение на Държавата. На първо място, както бе посочено по-горе този факт
не е основание за прогласяване на съдебното решение за нищожно. А на второ място, по посочените решения не е
постановяван осъдителен диспозитив, т.е. липсва изпълнителен титул, т.к.
съдилищата са се произнасяли по предявен от Н. отрицателен установителен иск.
Предвид тези съображения съдът приема, че атакуваното от ищеца решение не страда от пороци, които биха
обусловили неговата нищожност, поради което и искът за обявяване нищожността на решение №
668/28.12.2011г. по в.гр.д. № 1153/2011 г. по описа на Окръжен съд-гр.Русе,
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода
от спора, на ответника следва да се присъди сумата от 100.00 лв.-юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 23, т. 4
НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска на Б.Г.Н., ЕГН:********** *** срещу Българската държава,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез
областен управител на област Русе за прогласяване нищожността на решение №
668/28.12.2011г. по в.гр.д. № 1153/2011 г. по описа на Окръжен съд-гр.Русе.
ОСЪЖДА Б.Г.Н.,
ЕГН:********** *** да заплати на Българската държава, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител
на област Русе сумата от 100.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: