Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №   631   

гр.Сливен,     14  юли  2017  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в закрито заседание на   трети юли   през две хиляди и  седемнадесета година в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 2126/2017 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

      

     Предявени са искове с правно основание  чл.  124,  ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422,  ал. 1 от ГПК.

             

 В Исковата си молба ищецът -   „ЕОС МАТРИКС” ЕООД  заявява, че   на 19 октомври 2012 г. в гр. Сливен е сключен Договор за потребителски кредит с  опция „Флекси” между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД  с настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството на кредитор и Щ.  Н.  Д. в качеството му на кредитополучател  предоставя Кредит  в размер на 2 000 лева за текущи нужди.    Кредитополучателя се задължил да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в срокове и при условията, уговорени в Договора.

Съгласно Договор за потребителски кредит с опция „Флекси” от 19 октомври 2012 г. ответникът се задължава  да погаси задължението си на 36 месечни вноски,  всяка в размер на 74.75 лева.   След усвояване на кредита кредитополучателят погасил част от  месечните  си вноски  след   което е преустановил плащанията си.  След преустановяване на плащанията останала непогасена главница по кредита в размер на 1668.53 лева.   Вземането на кредитора станало изискуемо с изтичане крайния срок на договора – 19 октомври 2015 г.

  На основание сключен  Договор за продажба и прехвърляне на вземания – цесия от 18 януари 2016 г. и приложенията към него между  „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД  и  „ЕОС МАТРИКС” ЕООД   по силата на който задължението на Щ.Н.Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит с опция „Флекси” от 19 октомври 2012 г. било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. 

 В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД  на 22 февруари 2017 г.   длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия кредитор спрямо него по отношение  на описаното парично вземане бил „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.

Уведомлението било получено лично от Щ.Н.Д.  на постоянният му адрес, който съвпада с този, посочен в Договора.   Съгласно т. 5.1.1. от  Договор за продажба и прехвърляне на вземания  и приложени изрични пълномощни цесионера „ЕОС МАТРИКС” ЕООД    и „Иванов и Денев – Адвокатско дружество”  били упълномощени от цедента  „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД  да извършват уведомяване от името и за сметка на цедента.  Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД била осъществена доколкото реализирането й чрез пълномощник било той  и цесеионер не опорочава изпълнението.

„ЕОС МАТРИКС” ЕООД   пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора чрез подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК на 16 март 2017 г.     и в СлРС било образувано ч.гр.д. № 1000/2017 г.  Срещу издадената заповед ответникът Щ.Н.Д. подава Възражение за което били уведомени със Съобщение, надлежно връчено на 5 април 2017 г.

Във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение, но към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не било осъществено. Не било известно и основание на което задължението  за погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало.    

     Поради изложеното  молят съда да  постанови решение  с което  да признае за установено, че  Щ.Н.Д. дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД   сумата 1 668.53 лева – главница, неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит с опция „Флекси” от 19 октомври 2012 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от  датата на подаване на Заявлението  по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.    

     Претендират направените по делото съдебни и деловодни разноски.

    В предоставения едномесечен срок е депозиран Отговор от ответника чрез адв. Г.Х.  в който се оспорва предявения иск като счита същия и  за недопустим. Твърди,   че не е сключван Договор за потребителски  кредит между ищеца и ответника и по тази причина не е възникнало облигационно отношение и за ответника не съществува задължение за заплащане на сумата, предмет на договора за цесия.

    В с.з. ищецът, редовно призован  се   представлява се от юриск. Паолина ЙОВЧЕВА, която поддържа  изцяло   ИМ като оспорва Отговора на ответната страна.        

            Ответникът, редовно призован  се представлява от   адв. Г.Х. ***, която поддържа депозирания Отговор на ИМ  в който счита иска за неоснователен и недопустим.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:   

На 19 октомври 2012 г. е сключен Договор за потребителски кредит с опция „Флекси” от 19 октомври 2012 г.  сключен между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД  с настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството на кредитор и Щ.  Н.  Д. в качеството му на кредитополучател  в размер на  2 000 лева,   като длъжникът се е задължил да погаси задължението си на 36 месечни вноски, всяка по 74.75 лева.

Представен е погасителен план по кредита, искане за потребителски кредит, Декларация за присъединяване на застраховано лице към  застраховка „Защита на плащанията”, Сертификат.

 Ищецът представя Договор за възлагане на вземания между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД  от 2016 г.,  Пълномощно  с което Адвокатско дружество „ИВАНОВ и ДЕНЕВ”  е упълномощено  да представлява банката по отношение на вземанията, предмет на договор за прехвърляне на вземания от 18 януари 2016 г.

До Щ.Н.Д. е изпратено Писмо изх. № 1227 от 20 февруари 2017 г.  с което го уведомяват на основание чл. 99 от ЗЗД, че считано от датата на получаване на същото кредитор спрямо него  по Договор за потребителски кредит с опция „Флекси” от 19 октомври 2012 г.  е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.    С Писмо  изх. № 1228 от същата дата  Щ.Н.Д. е уведомен, че има непогасени задължения към „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, произтичащи от Договор за потребителски кредит с опция „Флекси” от 19 октомври 2012 г.сключен с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД.   

По делото е приложено Известие от 20 февруари 2017 г.  за получена  лично от Щ.Н.Д. пратка съдържаща Покана за добр. Изпълнение и   Уведомление за цесия.

По реда на чл. 410 от ГПК от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение и с Разпореждане от 20 март 2017 г.  по ч.гр.д №  1000 от 2017 г.  е издадена Заповед № 571 от 20 март 2017 г.  с която е разпоредено Щ.Н.Д. да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата 1 668.53 лева, дължима по договор за потребителски кредит и договор за цесия,  ведно със законната лихва, считано от 17  март 2017 година,  както и разноски по делото. 

В дадения двуседмичен срок е постъпило Възражение от Д., че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество е основателен но не в претендирания св исковата молба размер.

Установи се , че на 19 октомври 2012 г. в гр. Сливен е сключен Договор за потребителски кредит с  опция „Флекси” между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД  с настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството на кредитор и Щ.  Н.  Д. в качеството му на кредитополучател  предоставя Кредит  в размер на 2 000 лева за текущи нужди.    Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в срокове и при условията, уговорени в Договора.

Съгласно договора,  ответникът се е задължил  да погаси задължението си на 36 месечни вноски,  всяка в размер на 74.75 лева.   След усвояване на кредита кредитополучателят погасил част от  месечните  си вноски  след   което е преустановил плащанията си.  След преустановяване на плащанията е останала непогасена главница по кредита в размер на 1668.53 лева.   Вземането на кредитора е станало изискуемо с изтичане крайния срок на договора – 19 октомври 2015 г.

  На основание сключен  Договор за продажба и прехвърляне на вземания – цесия от 18 януари 2016 г. и приложенията към него между  „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД  и  „ЕОС МАТРИКС” ЕООД   задължението на Щ.Н.Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД- ищец в насотящото производство. 

На 22 февруари 2017 г.   длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия кредитор спрямо него по отношение  на описаното парично вземане е  „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.

Уведомлението е получено лично от Щ.Н.Д.  на постоянният му адрес, който съвпада с този, посочен в Договора.   Съгласно т. 5.1.1. от  Договор за продажба и прехвърляне на вземания  и приложени изрични пълномощни цесионера „ЕОС МАТРИКС” ЕООД    и „Иванов и Денев – Адвокатско дружество”  били упълномощени от цедента  „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД  да извършват уведомяване от името и за сметка на цедента. 

Ответникът, счита, че не е налице основание за ангажиране на отговорност- та му предвид обстоятелството, че до образуване на делото пред районният съд не е уведомен за извършената цесия от цесионера, с което не са спазени разпоредбите на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Възражението  на ответника предвид действащата законова регламентация на договора за цесия и събраните в хода на процеса доказателства е неоснователно. С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице - цесионер е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора - цедент. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо и не е елемент от фактическия състав на сделката, пораждаща действие между страните по нея, а именно цедента и цесионера. Но за да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Съобщението не е елемент от фактическия състав необходим за наличие на валидно сключен договор за цесия. Установеното в чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение.

Нормата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД поставя изискването за предишния кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Установи се, че първоначалния кредитор е упълномощил цесионера  да уведоми съгласно чл. 99, ал.3 от ЗЗД  длъжника за прехвърлянето на вземането.

Спорният въпрос е дали това уведомяване следва задължително да се извърши от цедента лично или може да упълномощи за това цесионера.

Съдебната практика е категорична по този въпрос, че с оглед свободата на упълномощаване, което правните субекти имат съгл.чл. 36 от ЗЗД, цедента може да упълномощи цесионера последния да уведоми длъжника за прехвърлянето, както се е случило и по настоящия казус /Р № 137/2.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5759/2014 г. III г.о. ГК, Р № 156/30.11.15 г. на ВКС по т.д.№ 2639/14 г. II т.о. ТК/. 

 Законодателят не е установил и  срок, в който цедента да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника. Уведомяването на длъжника може да бъде извършено във всеки един момент след сключването на договора за цесия, включително и в хода на съдебното производство, доколкото в разпоредбите на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД не са предвидили специални условия за начина и срока, в който следва да бъде осъществено. В този смисъл, постановеното по реда начл. 290 от ГПК, Решение № 123 от 24.06.20 09 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./ В случая в заповедта за изпълнение на парично задължение се съдържат данни за сключения договор за цесия, а към исковата молба е приложено писмото с което ответника е уведомен за извършените прехвърляния на вземанията към него, произтичащи от договора за кредит. Книжата са надлежно връчени, следователно ответникът е получил уведомлението за извършената цесия. С оглед на това договорът за цесия от 18.01.2016 г. г. има действие по отношение на ответника и ищецът се явява носител на вземанията по договорът за потребителски кредит от 19.10.2012 г.

Видно от  Приложение  към потвърждение за извършената цесия, ответникът дължи по договора за потребителски кредит сумата  1285.17 лв. главница, лихва в размер на  325.86 лева, изтекла към  31.12.2015 г.  и такси и разноски в размер на 57.50 лева. Вземането по договора за заем, към момента на сключването на договора за цесия между третото лице - заемодател и ищеца е съществувало и е било изискуемо и ликвидно с изтичане крайния срок на договора- 19.10.2015 г. Няма твърдения от страна на ответника, че е погасил дължимите вноски по договора за потребителски кредит.

Предявеният иск следва да се уважи до размера на сумата 1285.17 лв., тъй като ищцовото дружество претендира само главница по договора, която сума е дължимата главница към датата на прехвърлянето на вземането. Вземането е конкретизирано със сключването на договора за цесия, като към този момент посочената по- горе сума е дължимата главница , дължими са  лихва в размер на 325.86 лв. и разноски в размер на 57.50 лв., които не са претендирани от ищеца.

Предвид изложеното, съдът следва да признае за установено по отношение на ответника, че  дължи на ищцовото дружество сумата 1285.17 лева- главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит от 19.10.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на азявлението за издаване на заповед за изпълнение, като в останалата си част до пълиня размер на сумата 1668.53 лева предявеният иск ще се отхвърли като неоснователен.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството съразмерно с уважената част от иска в размер на  в размер на 25.70 лв. заплатена д.т.   в заповедното  и 25.70 лв. в  настоящото граждански дело.

Ищецът е направил възражение по  чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно. Според т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност съдът е свободен да намали възнаграждението до минималния размер, предвиден в  Наредба № 1/2004 г. за минималинте размери на адвокатските възнаграждения. Според чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата при интерес от 1000 до 5000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е равно на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., т.е. в случая то възлиза на 347 лева, поради което наа осн. чл 78, ал.3 от ГПК  ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 80 лева заплатено адвокатско възанграждение.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по  отношение  на   Щ.Н.Д. с ЕГН ********** *** ЧЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6  сумата 1285.17 /хиляда двеста осемдесет и пе лева и 17 ст. / лева, дължима главница по Договор за потребителски кредит от 19.10.2012 г. и Договор за цесия от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.03.2017 година до окончателното й изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълният му размер като НЕОСОНВАТЕЛЕН  и  НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА Щ.Н.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6 направените разноски по делото  в размер на 25.70 лева и разноски в производството по ч.гр.д. №  1000/2017 г. в размер на 25.70 лева.

 

ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6 да заплати на Щ.Н.Д. с ЕГН ********** *** разноски в размер на 80 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: