МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НОХД № 1505/ 2013г. по описа на СпНС, 6 състав
Специализираната
прокуратура е внесла обвинителен акт, с който са предадени на съд следните лица:
I.
Н. М. Н., обвинен в това, че:
1.
В периода от 01.09.2012г
до 10.09.2012 год. в гр. П., в съучастие като подбудител с Й. А. К. - помагач,
умишлено склонил В. Р. Н. и К. С. Г. - извършители, да умъртвят другиго – В. Е.
П. от гр. П. по начин и със средства опасни за живота на мнозина - чрез взривно
устройство - три бр. пресовки бризантно взривно вещество с общо тегло 1.200 кг.
- тротил пригодено за активиране по електрически способ чрез мобилен апарат
поставени на МПС - „Мерцедес Е 220 CDI" ** **** **, и деянието е извършено
предумишлено - престъпление по чл.116, ал.1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. с чл.
115, вр.с чл.20, ал.3 от НК .
II.
В.
Р. Н., обвинен в това, че:
1. На 10.09.2012год в гр. П. в съучастие като
съизвършители с К. С. Г. и Н. М. Н. - подбудител и Й. А. К. - помагач умишлено
се опитал да умъртви другиго-В. Е. П. от гр. П. по начин и със средства опасни
за живота на мнозина - чрез взривно устройство - три бр. пресовки бризантно
взривно вещество с общо тегло 1.200 кг. - тротил пригодено за активиране по
електрически способ чрез мобилен апарат поставени на МПС - „Мерцедес Е 220
CDI" ** **** **, като опита е останал недовършен по независещи от дееца
причини и деянието е извършено предумишлено - престъпление по чл.116, ал.1,
т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. с чл. 115, вр.с чл.18,ал.1, вр.с чл.20,ал.2 от НК.
2. На
06.09.2012г. в гр. К. в съучастие като съизвършители с К. С. Г. е придобил от Й.
А. К. от гр. К. и за времето от 06.09.2012г до 10.09.2012г. държал взривно
вещество по смисъла на чл. 3 от ЗОБВВПИ - бризантно взривно вещество
„тротил" - 1 200 грама /три бр. пресовки по 0.400 кг./, без да има за това
надлежно разрешително по чл. 50 и чл. 51 от ЗОБВВПИ - престъпление по чл.
339 ал.1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
3. На
11.10.2012г. в гр. С., ***, държал огнестрелни оръжия и боеприпаси по смисъла
на чл.4 и чл.7 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешително от компетентен
орган, изискуемо съгласно чл.50 и чл.51 от ЗОБВВПИ, както следва: огнестрелно
оръжие - пистолет „Иж 78-8", кал. 8мм, със заличен номер , преработен за
стрелба с бойни патрони кал. 6.35 мм и осем броя боеприпаси - патрони - кал.
6.35 - годни за употреба -престъпление по чл. 339 ал.1, пр. 1 и пр. 2 от НК.
4. На
11.10.2012г. в гр. С., ***, без надлежно разрешително, съгласно чл.73, ал.1 и
чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и
чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по
чл.73 ал.1 от ЗКНВП, вр. чл.30 от ЗКНВП държал високорискови наркотични
веществапо смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. Приложение № 1 от ЗКНВП -
Коноп/марихуана/- 92.15 грама с концентрация на активно действащ компонент -тетрахидроканабинол
1.3 % на стойност 552, 90 /петстотин петдесет и два лева и деветдесет стотинки
лева съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. /изм. ДВ бр.
14/18.02.2000г./за определяне цени на наркотичните вещества, пласирани на
улицата за нуждите на съдопроизводството/ - престъпление по чл. 354а ал.3,
пр. 2, т.1 от НК.
III.
К.
С. Г., обвинен в това,
че:
1.
На 10.09.2012год в гр. П.
в съучастие като съизвършители с В. Р. Н., Н. М. Н. - подбудител и Й. А. К. -
помагач, умишлено се опитал да умъртви другиго-В. Е. П. от гр. П. по начин и
със средства опасни за живота на мнозина чрез взривно устройство- три бр. пресовки
бризантно взривно вещество с общо тегло 1.200 кг. - тротил пригодено за
активиране по електрически способ чрез мобилен апарат поставени на МПС -
„Мерцедес Е 220 CDI" ** **** **, като опита е останал недовършен по
независещи от дееца причини и деянието е извършено предумишлено - престъпление
по чл.116, ал.1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. с чл. 115, вр.с чл.18, ал.1, вр.с
чл.20, ал.2 от НК.
2.
На 06.09.2012г. в гр.
К. в съучастие като съизвършители с В. Р. Н. е придобил от Й. А. К. от гр. К.
взривно вещество по смисъла на чл. 3 от ЗОБВВПИ - бризантно взривно вещество
„тротил" - 1 200 грама /три бр. пресовки по 0.400 кг./, без да има за това
надлежно разрешително по чл. 50 и чл. 51 от ЗОБВВПИ -престъпление по чл. 339
ал.1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
3. На 11.10.2012г. в гр. С.,
***, без надлежно разрешително, съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от
Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73 ал.1 от
ЗКНВП, вр. чл.30 от ЗКНВП държал - високорискови наркотични вещества по смисъла
на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. Приложение № 1 от ЗКНВП - Коноп /марихуана/-
с нето тегло - 0,260 /двеста и шестдесет милиграма/ гр., с процентно съдържание
-2.00% па. тетрахидроканабинол на стойност - 1.56 лв /един лев и петдесет и
шест стотинки/, коноп /марихуана/ с нето тегло 2,04 /два грама и четири
милиграма/ гр. с процентно съдържание 1,00 % тетрахидроканабинол на стойност
12.24 лв /дванадесет лева и двадесет и четири стотинки/ и метаамфетамин /с
кофеин/- с общо нетно тегло - 0,011/единадесет милиграма/ гр. с неопределено
процентно съдържание на активния компонент на стойност - 0.28лв /двадесет и
осем стотинки/, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. /изм. ДВ бр.
14/18.02.2000г./ за определяне цени на наркотичните вещества, пласирани на
улицата за нуждите на съдопроизводството/ - престъпление по чл. 354 а ал.3,
пр. 2, т. 1 от НК.
IV.
Й. А. К., обвинен това, че:
1. На 10.09.2012 год. в гр. П. в
съучастие като помагач с Н. М. Н. - подбудител, и В. Р. Н.- извършител и К. С.
Г. - извършител умишлено е улеснил, чрез набавяне на средства - предал на В. Н.
и К. Г. взривно вещество - 3 броя тротилови пресовки, два магнита и
капсулдетонатор за да се умъртви другиго – В. Е. П. от гр. П. по начин и със
средства опасни за живота на мнозина - чрез взривно устройство- три бр.
пресовки бризантно взривно вещество с общо тегло 1.200 кг. - тротил пригодено
за активиране по електрически способ чрез мобилен апарат поставени на МПС -
„Мерцедес Е 220 CDI" ** **** **, и деянието е извършено предумишлено - престъпление
по чл.116, ал.1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. с чл. 115, вр.с чл.20, ал.4 от НК .
2. На 06.09.2012г. в гр. К., ***
е предал на В. Р. Н. и К. С. Г. взривно вещество по смисъла на чл. 3 от ЗОБВВПИ
- 3 броя тротилови пресовки с общо тегло 1.200 кг тротил без да има за това
надлежно разрешение от компетентен орган, изискуемо съгласно чл.50 и чл.51 от ЗОБВВПИ - престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК
3. На 23.10.2012г. в гр. К. ***,
държал взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия
по смисъла на чл. 3, чл.4 и чл.7 и чл. 8 от ЗОБВВПИ, без да има за това
надлежно разрешение от компетентен орган, изискуемо съгласно чл.50 и чл.51 от ЗОБВВПИ, в големи количества както следва:
1бр. пистолет без
надпис и номера с монтиран заглушител и 1 бр. пълнител в него, 1 бр. пистолет с
калибър 6,35 мм „ J Р SAUER & SOHN PATENT“ с номер 3771, 1бр. револвер, без
фабричен номер с изписани букви „ SW", 1 бр. пистолет, който се определя
като огнестрелно оръжие подражание на система „Браунинг" калибър 6.35мм х15мм,
1бр. пушка „Зборьовка BRNO" с фабр. № 89 823, пистолет марка „DREYSE CAL
6.35" модел 1908г. и фабричен номер 1361, 2 бр. Цеви за пистолет /един бр
. черна на цвят с дължина 93 мм и Ф 10/9.2 мм и един бр. без маркировка с дължина
100 мм с ф 7/6.2 мм /, 1 бр. метално устройство тип „ОСА", 111 бр. патрони
„Макаров" с калибър 9x18,47 бр.патрона калибър 9x19 марка „Люгер“ 16 бр.
патрони калибър 9x18 за пистолет „Макаров", 8 бр. патрони 6.35х15мм. „S&B“,
2 бр. патрони калибър 7,65x17мм и 22 LR, 3 бр. пиротехнически изделия - учебни
димки; 9 бр. пиротехнически изделия - имитационни части от УЗРГМ -74ИМ, 5 бр.
пиротехнически изделия - части от закъснител на запалка на ръчна граната
/УЗРГМ-ИМ/, пиротехническа смес - 137.9 гр., представляваща пиротехническо
изделие; пиротехническа смес - 67.9 гр., представляваща пиротехническо изделие;
пиротехническа смес - 565 гр., представляваща пиротехническо изделие; пресовка
с тегло 46.1 гр. от тротил и хексоген, представляваща взривно вещество; 610 мм
детониращ шнур, представляващ взривно вещество; драскател на запалка, представляващ
взривно вещество; 50 гр. бездимен барут, представляващ взривно вещество-престъпление
по чл. 339, ал. 2, вр. с ал.1 от НК.
4. На 23.10.2012г., в гр. К., ***
и в лек автомобил „Фолксваген" ** **** ** - без надлежно разрешително
съгласно чл.73, ал.1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване
на дейностите по чл. 73, ал.1 от ЗКНВП, вр. с чл. 30 от ЗКНВП, държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества, по смисъла на чл.З, ал.1,
т.1 и ал. 2 вр. Приложение №1 от ЗКНВП -Коноп /марихуана/ с общо нетно тегло
236,14 грама /двеста тридесет и шест гр. и 0,14/ с процентно съдържание на
тетрахидроканабинол, посочено по точки, на обща стойност 1416.84 лева / хиляда
четиристотин и шестнадесет лв и 0,68 ст./, кокаин с общо нетно тегло 18, 364
грама/осемнадесет грама и 0,364/ с процентно съдържание на активния компонент -
посочено по точки, на обща стойност 1471, 95 лева / хиляда четиристотин седемдесет
и един лева и 0,95 ст./, амфетамин с общо нетно тегло 52.794 грама /петдесет и
два грама и 0,794/ с процентно съдържание на активния компонент 5,5 %, на
стойност 1583,82лева /хиляда петстотин и осемдесет и три лв. и 0,93 ст./ и
метамфетамин с общо нето тегло 1.361 гр., на стойност 34, 25 лева, съгласно
Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. /изм. ДВ бр.14/18.02.2000г./ за
определяне на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството,
детайлно както следва:
1. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 207.58гр и % АК-тетрахидроканабинол - 8.01, с цена за 1 гр. - 6 лв., на
обща стойност 1245,48 лева.
2. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 0.34гр и % АК-тетрахидроканабинол - 1.0, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 2,04 лева;
3. Марихуана /коноп/ в четири
бр. топчета без опаковки с нето тегло 1.09гр, 0.87гр, 0.82гр, 0.53гр, 0.72,
0.35 и % АК-тетрахидроканабинол - 6.1, 8.5, 7.8, 6.2, 11.5, 8.7 по ред на изследваните
обекти , общо тегло 4, 38 грама, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща стойност 26,
28 лева;
4. Марихуана /коноп/с нето тегло
2.05гр и % АК-тетрахидроканабинол - 13.8 , с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 12,30 лева.
5. Марихуана /коноп/с нето тегло
2.58гр и % АК-тетрахидроканабинол 7.2, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 15,48 лева.
6. Кокаин с нето тегло 0.283 гр.
със съдържание на активен компонент кокаин 24.4 %, с цена за 1 гр. - 90 лв., на
обща стойност 25.47 лева.
7. Кокаин с нето тегло 0.774 гр
със съдържание на активен компонент кокаин - 12.9 % с цена за 1 гр. - 80 лв.,
на обща стойност 61,92 лева.
8. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 0.84гр и % АК-тетрахидроканабинол - 7.9, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 5, 04 лева.
9. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 0.99гр и % АК-тетрахидроканабинол 7.0, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 5, 94 лева.
10. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 0.69гр и % АК-тетрахидроканабинол - 8.6, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 4,14 лева.
11. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 0.78гр и % АК-тетрахидроканабинол - 8.3, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 4,68 лева.
12. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 0.91 гр и % АК-тетрахидроканабинол - 8.7, с цена за 1 гр. - 6 лв., на
обща стойност 5,46 лева.
13. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 1.72гр и % АК-тетрахидроканабинол - 7.3, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 10,32 лева.
14. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 4.78гр и % АК-тетрахидроканабинол - 8.0, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 28,68 лева.
15. Марихуана /коноп/ с нето
тегло З.бгр и % АК-тетрахидроканабинол 8.1, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 21,60 лева.
16. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 4.90гр и % АК-тетрахидроканабинол - 8.5, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 29,40 лева.
17. Метамфетамин /метилфенидат/
с общо нето тегло 1.361 гр., с цена за 1 гр. - 25 лв., на обща стойност 34, 25
лева.
18. Кокаин с общо н ето тегло
5.900 гр. със съдържание на активен компонент кокаин - 4.7% с цена за 1 гр. -
80 лв., на обща стойност 472.00 лева.
19. Кокаин с общо нето тегло
11.523 гр. със съдържание на активен компонент кокаин 3.5%, с цена за 1 гр. -
80 лв., на обща стойност 921,84 лева.
20. Амфетамин с
общо нето тегло 52.794 гр. със съдържание на активно вещество амфетамин 5.5% с
цена за 1 гр. - 30 лв., на обща стойност 1583,82лева. - престъпление по
чл.354 а ал.1 пр. 4, алт. 1 от НК.
В хода на
съдебните прения, прокурорът поддържа изцяло повдигнатите обвинения спрямо всеки
от подсъдимите. Представителят на държавното обвинение изразява становище, че описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка до голяма степен намира потвърждение от събраните и проверени в хода
на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства.
На първо
място посочва показанията, дадени в хода на досъдебното производство и хода на
съдебното следствие от свидетеля В. П. относно наличие на задължение към него от
страна на подсъдимия Н.. Прокурорът счита, че показанията му са
непротиворечиви, не са изолирани и се подкрепят от други, контролни
доказателства, като показанията на свидетелите Т. М., Л. Н. и К. Ж.. Твърдяното
от П. парично задължение, което Н. имал към него, е основният мотив за поставянето
на взривното устройство.
На следващо място, представителят
на обвинението посочва че, мотив за извършване на убийството са предприетите
действия от страна на В. П. за събиране на доказателства за организирано - то,
извършено от подсъдимия Н. присвояване на товара - резервните части за
акумулатори, който е трябвало да бъде доставен от негова транспортна фирма в
гръцки склад.
Прокурорът изразява становище,
че дадените от подсъдимия Н. обяснения в хода на съдебното следствие не следва
да бъдат ценени, като източник на доказателства, тъй като счита, че същите
представляват защитна версия. Представителят на държавното обвинение изтъква,
че следва да се ценят обясненията на подсъдимия К. Г., които той е дал пред
съдия по досъдебното производство на 23.10.2012 год. по реда на чл. 222 от НПК.
Тези обяснения, според прокурора, се подкрепят от показанията на свидетеля З. Х.
и частично от обясненията на подсъдимия В. Н..
Според обвинителя, съдът следва
да кредитира с доверието си показанията на свидетелите Б. И.,
Б. П., П. В., В. В..
Прокурорът сочи като решаващи
доказателства и събраните писмени такива: протоколите за обиск и претърсване, с
които са иззети инкриминирано количество кокаин, огнестрелни оръжия и
боеприпаси, Същият счита, че тези действия са извършени по законосъобразен начин,
от компетентни органи и няма причина да не бъдат ценени.
На следващо място, прокурорът
счита, че следва да бъдат кредитирани заключенията на изготвените и приети по
делото експертизи, от които се установява инкриминираното количество на
наркотичното вещество, неговия грамаж, неговата стойност, вида и количеството
на огнестрелните оръжия и боеприпаси, предмет на обвинението по чл. 339 от НПК.
Прокурорът акцентира на заключението
на изготвената по делото комплексна техническа експертиза, Протокол № 121 на
СДОТО – МВР, приета в съдебното следствие, че намереното на 10.09.2012 г. в гр.
П., *** устройство представлява импровизирано взривно устройство без средство
за взривяване /електродетонатор/.
В тази връзка представителят на
държавното обвинение насочва внимание на заключенията на химическите експертизи,
които водят до извода за идентичност между взривното вещество, закупено от подсъдимите
К. С. и В. Н. от подсъдимия Й. К., взривното вещество в самоделното взривно
устройство, взривното вещество, иззето от автомобила на свидетеля П., това
намерено в раницата на обвиняемия В. Н. и веществото, иззето от лекия автомобил
„Ауди А 4“ с регистрационен № ** **** **, управляван от обвиняемия В. Н..
Представителят на обвинението
намира изложените версии, в обясненията на подсъдимите в хода на съдебното
следствие, за израз на защитна позиция, тъй като счита, че не намират опора в
събраните по делото доказателства.
Обвинителят смята, че деянията са
извършени от всеки един от подсъдимите умишлено. Всеки един от подсъдимите е
извършил деянията при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2
от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Същият пледира всеки от
подсъдимите да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения като на подсъдимия
Н. Н. за престъплението по чл. чл. 116, ал. 1, т. 9, т. 6, пр. 1, вр. чл. 115,
вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК да му бъде наложено
наказание към средния размер на предвиденото в закона за това деяние, на подсъдимия
К. С. Г. за престъпленията по чл. 116, ал. 1, т. 9, т. 6, пр. 1, вр. чл. 115,
вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК чл. 339, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК да му се наложи
най-ниското предвидено по този текст от закона наказание, като се вземе предвид
оказаното от него съдействие при разкриване на обективната истина, на
подсъдимия В. Р. Н. в извършване на престъпленията по чл. 116, ал. 1, т. 9,
т. 6, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по чл. 339, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр.
1 и пр. 2 от НК, чл.354 а към средния размер на предвиденото в закона наказание
за всяко едно от деянията и на подсъдимия Й. А. К. за престъпленията по чл.
116, ал. 1, т. 9, т. 6, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
4 от НК,по чл. 339, ал. 1 от НК, по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл.
354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК към средния размер на предвиденото в закона
наказание за всяко едно от деянията.
Според прокурора, гражданският
иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен така, както е
предявен.
В заключение прокурорът моли със
съдебния акт да бъдат отнети в полза на държавата установените и иззети наркотични
вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Повереникът на гражданския ищец и
частен обвинител адв. В. счита, че обвиненията срещу подсъдимия Н.
М. Н. като подбудител и В. Р. Н. и К. С. Г. като извършители и срещу Й. А. К.
като помагач за извършен опит умишлено да умъртвят на 10.09.2012 год. в гр. П.
В. Е. П., по начин и средства, опасни за живота на мнозина, като деянието е извършено
предумишлено и е останало недовършено по независещи от дейците причини,
престъпление по чл. 116 от НК, са доказани по несъмнен и категоричен начин. Той
обосновава този извод на базата на подробен анализ на всички доказателства. На
първо място адв. В. посочва наличието на мотив за престъплението като подробно излага
финансовите взаимоотношения между Н. Н. и своя клиент, действията на всеки от
двамата до инкриминираната дата, прави интерпретация на причините поради които
В. П. не е споменат в жалбите до гръцките официални власти. Според повереника,
основния мотив е свързан с неизплатеното старо задължение от страна на
подсъдимия Н. Н. към клиента му и предприетите действия в края на лятото на
2012г. по търсене на изчезнал товар на свидетеля К. Ж.. Адвокат В. не поставя
по съмнение наличието на доказан мотив от страна на Н. за поставянето на
взривното устройство и свързва наличието на мотива със разказаното от свидетеля
С. за начина по който подсъдимия действа в идентични ситуации. Той изразява
становище, че самоделното взривно устройство е било годно като прави този извод
анализирайки заключението на комплексната съдебно техническа експертиза,
протокола за оглед на мястото на намиране на СВУ и на обясненията на подсъдимия
К. Г..
Според повереника, гражданският иск е
доказан по основание и размер, като твърди, че от момента на узнаването на
факта, че В. П. е могъл да бъде убит по особено жесток и мъчителен начин, чрез
взривяване на взривно устройство, което е било поставено на пода на колата,
отдолу, под него той е започнал да се страхува, както за своя живот, така и за
живота на жената с която живее на семейни начала и нейното дете. Пледира
изцяло
да се уважи предявения иск и да бъдат осъдени подсъдимите солидарно да му
заплатят обезщетение в размер на 120 000 лв., ведно с дължимата законна лихва,
считано от датата на увреждането 10.09.2012 год. до окончателното изплащане
както и направените разноски, включително и адвокатския хонорар.
Гражданския ищец и частен
обвинител подържа казаното от адвокат В..
Адвокат С. смята, че обвиненията
срещу подзащитния му Н. Н. не са доказани. На първо място, според защитника,
липсват доказателства за неуредени финансови взаимоотношения между фирмите в
които подсъдимият Н. Н. и свидетелят В. П. имат участие. Това според него
означава липса на мотив за поставянето на взривното устройство. След като
анализира свидетелските показания на свидетелите П. и Т. П. и заключението на
комплексната техническа експертиза защитникът излага твърдение, че самоделното
взривно устройство не е иззето по надлежен процесуален ред, тъй като поемните
лица не са присъствали на извършения оглед. По същата причина пледира и да не
се приема за годно доказателствено средство протоколът за оглед на автомобила
на В. П.. Същият изразява мнение, че имаме негодно средство за извършване на
престъпление.
На следващо място в пледоарията
си, адв. С. изразява становище, че по делото няма нито едно доказателство за участие
на Н. Н. в престъплението, като намира показанията на свидетелите В. П., К. Ж.
и Л. Н. за голословни. Защитникът пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият Н. Н. подържа
становището на защитника си и заявява, че няма нищо общо с конкретния случай. Пледира
за оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подсъдимият К. С. Г.,
адв. Д. Д. моли подзащитният му да бъде признат за невиновен за деянията, за
които е предаден на съд и да бъде оправдан по обвиненията по чл.116 НК и по
чл.339 НК. По отношение на обвинението за притежание на наркотични вещества
защитата пледира за справедлива присъда в съответствие с целите, визирани в
чл.36 НК. По отношение на предявения граждански иск изразява становище, че
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Адв. Д. твърди, че липсата на
детонатор в намереното устройство го прави негодно да произведе взрив и да убие
някого. Това обстоятелство дава основание да се мисли за наличието на
доброволен отказ от извършване на тежко престъпление, сочи защитникът. Той оспорва
наличието на доказателства, че някой от взетите сим - карти на сръбски мобилен
оператор от подсъдимия В. Н. е идентична с намерената във взривното устройство.
Процесуалният представител на подсъдимия подробно обсъжда дадените обяснения от
клиента си на досъдебното производство и прави извод, че същите са противоречиви
и не следва да се приемат за достоверни. Той изразява становище, че показанията
на подзащитния му К. Г. са дадени посредством упражнен психически и физически
натиск от страна на органите на полицията. В подкрепа на това становище,
адвокат Д. сочи множеството разпореждания на наблюдаващия прокурорза привеждане
на Г. в сградата на сектор „БОП“. Именно извършените действия по време на тези извеждания
от ареста се сочат от защитника за упражнен натиск.
Подсъдимият К. С. Г. се присъединява
към казаното от защитника си. При упражняване
на правото си за последна дума моли за оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия В. Н.,
адв. Т. смята, че повдигнатото и подържано спрямо подзащитния й обвинение по
чл.116, ал.1, т.6 и т.9, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 НК е недоказано
и несъставомерно. Адв. Т. посочва, че не е доказано мястото и времето на твърдения
опит за взривяване на автомобила на свидетеля В. П.. Сочи за наличието на
разминаване между обстоятелствената част на обвинителния акт и гласните
доказателства по делото във връзка с фактите по местонахождението на автомобила
към инкриминирания момент.
Защитата твърди, че обясненията
на К. Г. не следва да се кредитират, тъй като са дадени след обещание за
благоприятно третиране в наказателния процес. Адв. Т. смята, че протоколите за
оглед на местопроизшествието и на автомобила на В. П. са опорочени и не следва
се приемат като годни. Изразява становище за съществен пропуск в хода на
разследването свързан с неизвършен следствен експеримент на мястото на
намирането на взривното устройство. Акцентира на разминаванията между
посоченото в обвинителния акт време на извършения опит за задействане на
взривното устройство и установеното чрез клетките на мобилните оператори местонахождение
на подсъдимия В. Н.. Адвокат Т. се присъединява към становището, че липсата на детонатор
води до извод за негодно взривно устройство. При обосноваване на тезата си за
липса на съставомерно деяние по чл.116 НК, цитира релевантна съдебна практика.
Адв. Т. по обвинението за
придобиване и държане на взривни вещества по чл.339, ал.1 НК смята, че е налице
доказателствен дефицит и доказателствата, доколкото съществуват, не са
достатъчни за постановяване на осъдителна присъда.
По другите две обвинения за
престъпления по чл.339, ал.1 НК и по чл.354а, ал.3 НК пледира за минимални
наказания, с оглед направените самопризнания и доброто процесуално поведение на
В. Н..
Подсъдимият В. Н. при съдебните
прения се присъединява към становището на защитника си. При упражняване на
правото си за последна дума моли за справедлива присъда.
Защитникът на подсъдимият Й. К.,
адв. Х. се присъединява към становището на останалите защитници относно негодността
на взривното устройство, липсата на доказан мотив за извършването на убийството,
разминаванията относно местонахождението на автомобила и порочността на
протокола за оглед на местопроизшествието. Защитникът посочва, че с протокола е
иззето взривното устройство и той е следвало да бъде одобрен от съдия от
съответния първоинстанционен съд. Той акцентира на намерената следа върху
черния пакет, установеното, че ДНК профилът е на лице от мъжки пол и по пътя на
логически анализ изключва възможността тази следа да е оставена от подсъдимия Й.
К..
По отношение на обясненията на
подсъдимия К. Г. посочва, че преди депозиране на обясненията, той е притискан
от оперативни служители на МВР и поради това съдът не следва да ги кредитира.
Адв. Х. изразява становище, че обвиненията
за държане на наркотични вещества и огнестрелни оръжия в големи количества са
недоказани, тъй като до местата на които са открити, са имали достъп и други
хора.
Защитникът изразява становище,
че процесуално-следствените действия по претърсване и изземване са извършени в
нарушение на процесуалните правила, като изтъква, че това негово твърдение се
потвърждава от разпитаните по настоящото производство поемни лица.
В заключение процесуалният
представител на подсъдимия К. пледира за оправдателна присъда по всички
повдигнати обвинения и отхвърляне на гражданския иск по основание и размер.
В
предоставеното му право на лична защита подсъдимият Й. К. заявява, че не се
признава за виновен по повдигнатите му обвинения и моли за справедлива присъда.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Н. М. Н.в e роден на **.**.****г. в У., българин, с
българско гражданство, с висше образование, женен, неосъждан, управител на „*******"
ЕООД , живущ в гр. С., *****, ЕГН **********.
Подсъдимият
В. Р. Н. е роден на **.**.****г. в гр. Н., българин, българско
гражданство, осъждан, с висше образование, живущ в гр. С.,***** ЕГН **********.
Подсъдимият
К. С. Г. е роден на **.**.**** г. в гр. В., българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с месторабота „*******",
с адрес гр. В., *****, ЕГН **********.
Подсъдимият Й. А. К., роден на **.**.****г. в гр. К., българин, български
гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, управител на „*******" -
гр. К., живущ
в гр. К., *****, ЕГН **********.
Подсъдимият
Н. М. Н. и свидетелят В. Е. П. били съученици от Езиковата гимназия в град П. и
се познавали от там. След завършването на гимназията през 1995г. Н. Н. се преместил
да живее в гр. С. и след завършване на обучението си започнал частен бизнес, като
заедно със свидетеля Т. М. регистрирали фирма „******“ ООД. Фирмата основно
извършвала спедиторска дейност. През 2007г. свидетелят В. П. регистрирал фирма
„******“ ООД с предмет извършване на транспортна дейност. Подсъдимият Н. и
свидетелят В. П. се срещнали и решили да работят съвместно като „******“ ООД извършвала международна транспортна дейност по заявки на „******“
ООД. Тази подизпълнителска дейност се извършвала с два товарни камиона, взети
на лизинг. В този период фирма „******“ нямала необходимите финансови
показатели за лизингополучател. Поради тази причина фирмата на подсъдимия Н.
сключила лизингов договор с фирма „******“ за 1бр. товарен автомобил „ДАФ“ с
полуремарке „Шмиц“. По силата на лизинговия договор вноските се дължали от
фирмата на подсъдимия Н. Н.. Този автомобил бил преотдаден на фирмата на
свидетеля В. П.. Вноските се плащали от фирмата на Н., а П. му възстановявал
сумите, които били около 4000 лева месечно без ДДС. За плащанията на вноските в
повечето случаи П. получавал документ от Н., но е имало и случаи в които не е
получавал такъв. След приключване на съвместната дейност между двете фирми,
този товарен автомобил бил прехвърлен на „******“ ООД по силата на тристранно
споразумение с участието на лизингодателя. След това „******“ ООД продължила да
плаща дължимите лизингови вноски. В този период „******“ ООД взела на лизинг и
втори товарен автомобил от същия лизингодател. С тези два товарни автомобила
фирмата извършвала транспортна дейност – превоз на товари. Транспортните услуги
били възлагани от фирма „******“ ООД. За извършения превоз били издавани
фактури, сумите по които се заплащали на „******“ ООД. За всеки осъществен
превоз от „******“ ООД били издавани фактури, ЧМР и други съпровождащи
документи. В края на 2008г. обема на работата намалял и двете фирми преустановили
съвместната си дейност. След преустановяване на дейността фирма „******“ ООД
дължала на фирма „******“ ООД известна сума пари. След установяването на
задължението между двете фирми били извършени няколко счетоводни прихващания и
прехвърляне на активи. В резултат на тези действия
„******“ ООД изплатила значителна част от задължението си, като останало да
дължи на „******“ ООД около 5000 лева. /счетоводен баланс на „******“ ООД към
31.12.2008г./
През
март 2009г. свидетелят В. П. подписал годишния финансов отчет на „*****“ ООД за
2008г. в който като задължения на други контрагенти към него фигурира сумата от
5000 лева.
През
2009г. фирма „******“ била продадена на офшорна фирма. В. П. не е предприел
законови действия по търсене на твърдяното от него задължение. През 2010г. подсъдимият
Н. Н. регистрирал фирма „******“ с предмет транспортна дейност. След приключване на взаимоотношенията между „******“ ООД
и „******“ ООД, двата лизингови автомобила, които осъществавали международна
транспортна дейност по заявки на фирма „******“, останали собственост на фирмата
на свидетеля В. П.. Той отдал под наем двата товарни автомобила на „******“ и
„******“, които били регистрирани на негови познати. През 2010г. В. П. отново
потърсил подсъдимия Н. Н. за възлагане на превоз на товари, който да бъде
извършван от посочените по – горе двата автомобила. Съвместната дейност се
осъществявала като Н. Н. намирал товари от чужбина, възлагал ги на „******“ и „******“
и след извършването им заплащал съответния курс. Тази дейност била преустановена
в края на 2010г. В началото на 2011г. свидетелят В. П. продал фирма „******“
ООД за сумата от 20 000 лева. В този момент фирмата имала активи – три
собствени товарни автомобила, два лизингови и около 20 леки автомобила.
През
2010г. свидетелят Л. Н. започнал работа като шофьор в Р Г.. В края на месец
август или началото на месец септември 2011г. той започнал да работи за
подсъдимия Н. Н.. Съвместната им работа била свързана с международен транспорт.
Свидетелят Н. намирал фирми със същия предмет на дейност и ги свързвал с подс. Н.
Н., т.е извършвал посредническа дейност. По същото време свидетелят К. Ж. имал
спедиторска фирма - „******“. Фирмата на подсъдимия и фирмата на свидетеля Ж. работили
като бизнес партньори. Взаимоотношенията между двете фирми били във връзка с
извършвана спедиторска дейност, като фирмата на Ж. взимала конкретната заявка
от гръцката фирма и я предавала на фирмата на Н., която осъществявала транспорта
с помощта на подизпълнители. Тези подизпълнители били предимно български
транспортни фирми. В началото на лятото на 2012г. г.
фирма възложила на фирмата на К. Ж. да транспортира резервни части за акумулатори
до Ф.. „******“ възложила на фирмата на Н. Н. да извърши превоза на този
товар. Гарант по сделката пред възложителя била фирмата на св. К. Ж.. При
извършването на превоза от фирмата на Н. този товар бил откраднат. К. Ж. се усъмнил,
че този товар бил разтоварен в склад в гр. С. и след известно време бил изнесен
от подсъдимия Н. Н. и съпругата му Д. Н..
Свидетелите
Л. Н. и К. Ж. се познавали отдавна и дори работили заедно като използвали
фирмата на Ж.. Л. Н. се познавал и със свидетеля В. П., тъй като двамата са от
П. и известно време преди това работили заедно. Л. Н. знаел, че П. имал
финансови претенции към Н. Н.. Той запознал Ж. с П.. Тримата се срещнали в Г..
На тази среща Л. Н. поискал от В. П. да намерят единия от откраднатите товари,
а в замяна на това К. Ж. обещал да му даде пари.
На
30.08.2012г. К. Ж. подал жалба срещу Н. М. Н. в полицията в Г. за това, че незаконно
е присвоил 7бр. банкови чекове. С постановление от 14.04.2014г. на прокурора
при Районен съд гр. С. тази жалба е оставена без уважение.
На
04.09.2012г. Н. Н. подал жалба до Прокуратурата на Наказателен съд гр. С.
срещу свидетелите К. Ж. и Л. Н. /т.12, л.41 ДП/.
През
месец август 2012г. Н. Н. потърсил по телефона свидетеля Л. Н., който заедно с В.
П. бил в Г., и поискал да се срещнат. Срещата се провела в хотел „******“ гр. С..
На срещата заедно с подсъдимия Н. Н. дошли още лицата И. с прякор „Ч.", М.
Х., подсъдимият В. Н. и двама г. – Б. и Н. /с неустановени по делото други
имена/. На тази среща П. и Л. Н. пристигнали с автомобила на свид. В. П. - „Мерцедес"
с per. № ** **** **. Разговорът се водел по повод на дължими суми от страна на
Л. Н. към Б. като двамата имали претенции и към Н. Н.. На тази среща се
уточнявали финансови взаимоотношения между г. Б., Л. Н., В. П. и Н. Н.. Конкретните
претенции, които тези лица имали един към друг не са установени по безспорен начин.
На
тази среща Н. Н. казал на свид. Л. Н., че „няма да види бял свят и ще го
преследва докато е жив", а И. Ч. казал на В. П. - „че за 20 000 лева
може да го вдигне във въздуха". Целта на тази
среща била уреждане на споровете между свидетелите Л. Н. и К. Ж. и подсъдимия
Н. Н. във връзка с изчезналия товар и предприетите действия по издирването му.
Няколко
дни след срещата в гр. С., се провела среща в ресторант „******“ в гр.С. на ******.
На тази среща присъствали Н. Н., Л. Н., К. Г. и други лица. Срещата била по повод неизяснени финансови отношения
между Н. Н., Л. Н. и К. Г.. В края на срещата се появил свидетелят В. П. и
поставил въпрос за задължението на Н. Н. към него.
Свидетелите
И. И., Д. Л., М. П. и М. С. са от гр. П.. Д. Л. е собственик, заедно с баща си,
на ресторант „******“ гр. П.. Той се познавал с В. П. и Н. Н. от училище. На
01.09.2012г. се провела среща между Л. Н. и В. П., която се състояла в гр. П.,
р-т „******". Д. Л. научил от И. И., че В. П. „завлякъл“ хора от С. с
много пари и решил да му се обади и да го срещне с И.. На срещата присъствали Д.
Л., М. П., И. И. и . С.. И. И. обяснил, че фирма „******"- В. е негова и Н.
Н. му дължи 78 500 евро и заради жалбите на Л. Н. и В. П. в Г. парите му са
блокирани, той ще си ги „търси" от тях. Казал на двамата свидетели да отидат
на друга маса и да помислят как да върнат поне половината от тази сума или ще
трябва двамата да се „изнесат от града, даже от България, защото ще ги намерят
където и да са". Целта на И. И., Д. Л., М. П.
и М. С. била да уплашат В. Н. и В. П. с цел да вземат дължимите от Н. Н. пари
на фирма „******“.
Свидетелят
И. И. предложил на свид. Л. Н. и свид. В. П. да му върнат сумата от 38 500 евро
на части, а другата част от задължението ще го поиска от Н. Н.. Предложил още
да започнат да плащат сумите от 06.09.2012г., като на тази дата да бъде първата
вноска в размер на 8250 евро, а впоследствие да заплащат всеки месец по 5000
евро. Л. Н. и В. П. се съгласили, тъй като по думите на Л., тогава ги е било
страх от физическа самопразправа. Няколко дни по – късно, на 07.09.2012г., по
инициатива на свидетеля И. И. се състояла нова среща в х-л „******“, гр. П..
На нея присъствали И., Л. Н., В. П. и две други лица, близки на И.. Причина за
срещата отново били дължимите пари на И.. Той отново казал, че действията на Л.
Н. и В. П. са причина Н. Н. да не му плаща дължимите пари. Свидетелят Л. Н. заявил
на И., че двамата с В. П. не му дължат пари, а И. му отговорил „ще си ги вземе,
независимо по какъв начин."
Подсъдимият
В. Н. е втори братовчед с подсъдимия Н. Н.. През месец февруари 2012г. В. Н. започнал
работа във фирмата на Н. Н. като шофьор. Бизнесът на Н. Н. бил в затруднение и
В. бил наясно с причината за това, а именно действията предприети от К. Ж. и Л.
Н.. В. Н. знаел, че съпричастен към действията на Ж. и Л. Н. бил и В. П.. В този период В. П. и Л. Н. били съдружници и П.
събирал информация за изчезналия товар с резервни части за акумулатори. В. Н.
присъствал на срещите, описани по – горе и от разговорите разбрал причината за
финансовите затруднения на фирмата в която работил. Той асоциирал тези проблеми
именно с действията на Л. Н. и В. П.. Подсъдимият В. Н. е видял неколкократно
автомобила, с който пътували П. и Л. Н.. Това станало както на срещата в гр. С.,
така и при срещата в ресторонт „******“ в С..
По
делото не са събраха категорични и безспорни доказателства, че подсъдимия Н. Н.
е подбудил братовчед си да предприеме следващите действия по взривяването на
автомобила на П. с цел неговото убийство, както се твърди в обвинителния акт. Самият
В. Н. в обясненията си, дадени в хода на досъдебното производство посочва, че
сам е взел решението да сплаши хората от П. – Л. Н. и В. П..
Преди
да започне работа при Н. Н., В. работил в автомивка „******“ гр. С.. В
автомивката работили заедно с подсъдимия К. Г. и свидетеля З. Х.. В началото на
месец септември 2012г. В. Н. се свързал със своя приятел и бивш колега К. Г..
Двамата се познавали, тъй преди време били колеги в автомивка в гр. С.. Заедно
с тях на същото място работел и свид. З. Х.. Той живеел в България, но бил
сърбин и имал семейство в Сърбия. В. Н. се срещнал
с подсъдимия К. Г. и му казал, че човек от П. дължи 90 000 евро на братовчед му
Н. Н. и за да си върне братовчед му Н. парите, те трябва да свършат „една
работа" - да сложат бомба в колата на свид. В. П. Обещал да му
плати за участието. В. Н. поискал от Г. да му намери две СИМ карти на сръбски
оператор, като му дал 20 лева. Подсъдимият К. Г. се съгласил и се обадил на
свид. З. Х.. Последният донесъл СИМ картите на автомивката в началото на месец
септември 2012г., а В. Н. лично ги взел оттам. Н. обяснил на Г., че тези СИМ
карти са предназначени за изготвяне на бомба, която да бъде поставена на
автомобил в П., управляван от свид. П.. След като пробвал двете карти и провел
няколко разговора с тях, установил, че техният кредит е недостатъчен за целта и
чрез подсъдимия Г. отново поръчал две сръбски СИМ карти. Свидетелят З. С. - зет
на свидетеля Х. - взел картите от Сърбия, уговорил се и ги предал на В. Н.,
който ги взел от него на пътя при с. Д., област К.. На срещата подсъдимият
отишъл с лек автомобил „Ауди А4" с per. № ** **** **, в който имало и една
млада жена. Този автомобил е регистриран на сестрата на подсъдимия Н. Н. и
втора братовчедка на В. Н..
В.
Н. се запознавал с подсъдимия Й. А. К. през 2010г. Запознал ги техен общ
познат. В. Н. запознал Й. К. с подсъдимия К. Г.. Двамата ходили няколко пъти с
различни лица на гости на Й. К.. Последният живеел в гр. К. и бил собственик
на хотел-ресторант „******".
В.
Н. ползвал два мобилни номера, а именно 0********* и 0*********. Двата номера
били регистрирани на фирма „******“ ЕООД. Подсъдимият К. Г. ползвал мобилен
номер 0*********, а подсъдимия Й. К. 0*********. В резултат на изисканите
справки от мобилните оператори е установено, че тримата в периода средата на август
2012г. до 9.09.2012г. често контактували помежду си.
На
06.09.2012г. В. Н. и К. Г. отишли в гр. К., в хотел-ресторант „******". Целта
на конкретното посещение била да вземат части за бомбата, която да поставят в
автомобила на В. П. в гр. П.. До гр. К. двамата пътували отделно - В. Н. с
автомобил „Ауди" А4 с per. № ** **** **, а Г. пътувал с автомобил
„Фолксваген Голф"с ДК№ ** **** **. В. Н. знаел, че К. се занимава с
продажба на наркотици тъй като при предходно предходно посещение в гр. К. Н.
закупил от К. наркотици. Подсъдимият В. Н. знаел, че Й. К. има взривни вещества
и оръжия. Това той научил при неколкократните си срещи с К. и техни общи
познати. Двамата подържали активна комуникация и по мобилните си телефони.
Подсъдимите В. Н. и К. Г. пристигнали в гр. К. и отишли в ресторант
„******“ където се срещнали с подсъдимия Й. К.. Срещата се състояла в помещение
с диван и дървена маса. В. Н. и К. Г. отишли в гр. К., за да вземат частите за
бомбата, която по – късно да поставят в гр. П.. На срещата подсъдимите В. Н. и
Й. К. разменяли общи приказки. След десетина минути Й. К. излязъл от помещението,
за да донесе частите за взривното устройство. Върнал се след 1- 2 минути и в
ръцете си държал черен плик от който извадил три шашки тротил, два малки
магнита и три или четири капсул детонатора. К. обяснявал коя част какво
представлява и как да се сглоби бомбата на подсъдимия В. Н.. Последният го
прекъснал и казал, че знае как да сглоби бомбата и да я задейства с мобилен
телефон. В този момент К. Г. излязъл да изпуши една цигара. В. Н. сложил частите за
бомбата в червена раница, с надпис „Булдозер". Пет минути след това
излязъл и В. Н.. Той държал в ръцете си раница с преобладаващ червен цвят, в
която се намирали частите за бомбата. В. Н. дал трите тротилови
пресовки на подсъдимия К. Г., който ги сложил под предната седалка на
автомобила си, след което тръгнали за С.. След като пристигнали на Околовръстен
път в гр. С., Г. дал трите пресовки на подсъдимия В. Н.. Той ги сложил в раницата.
Преди
и след като взели частите за взривното устройство, двамата подсъдими няолко
пъти ходили до гр. П., за да проучат подробности около навиците и графика на
свидетеля В. П.. Те установили адреса на жилището
на свидетеля В. П., мястото където паркира автомобила си и обичайното време на
прибирането му вечер и излизането му сутрин от дома.
След като подсъдимите В. Н. и К. Г. се върнали от К., всички части,
които взели от подсъдимия Й. К., останали при В. Н.. Той сглобил самоделното
взривно устройство като използвал взривно вещество – 3 бр. тротилови пресовки с
обща маса около 1200 грама, средство за взривяване /електродетонатор/,
изпълнителен механизъм – мобилен телефон марка „Нокия“ 1616 с поставената в
него сръбска сим карта с номер *********, автономен източник на ел. енергия – стандартна Li – ion батерия за мобилен телефон Нокия – BL -5CB3,7V 750 Ma h, средство за закрепване – 2бр. неодимови магнита и скрипителен
елемен – черна хоби лента с ширина 50 мм. Подсъдимият В. Н. запоил към гнездото
на телефона едножилен многожичен проводник с черна на цвят изолация и дължина
25 см., другия край на проводника скрепил към едножилен многожичен проводник с
кафява на цвят изолация и дължина 23 см. Към кафявия проводник бил скрепен
едножилен, едножичен стоманен проводник с калаено покритие, с жълта на цвят
изолация с дължина 10 см. и диаметър на жилото 0,6 мм. На клемата на зумера на
мобилния телефон е направена допълнителна спойка и към тази клема е бил запоен
един брой едножилен многожичен проводник с червена на цвят изолация другия край,
на който бил свързан с електрически ключ за сигурност. От този ключ излизал
един едножилен многожичен проводник с червена на цвят изолация, към който е
прикрепен същия проводник със синя на цвят изолация. Към другия край на синия
проводник бил скрепен едножилен едножичен стоманен проводник с калаено покритие
с жълта на цвят изолация с дължина 1,5 см и диаметър на жилото 0,6 мм. Този
стоманен проводник е стандартен, фабрично произведен и към него е бил закрепен
електродетонатор тип ЕДМАН 25 – електродетонатор, милисекунден, антигризутен, с
нормална електрическа устойчивост с 25 милисекунди закъснение между степените.
Описаните компоненти са се съдържали в сглобеното от подсъдимия
В. Н. самоделно взривно устройство.
В.
Н. обяснил на К. Г., че двамата трябва да отидат до П. през нощта, за да
огледат автомобила „Мерцедес" и да закрепят бомбата в долната част на
автомобила.
На
09.09.2012г. В. Н. и К. Г. отишли до гр. П., като всеки пътувал със собствената
си кола. Двамата се срещнали на входа на гр. П.. В багажника на управлявания от
Н. автомобил „Ауди", модел „А 4", с peг. № ** **** **, се намирало
сглобеното от него взривно устройство. То било увито с черно тиксо и прикрепен
към него мобилен телефон, чрез който да се задейства. В мобилния телефон поставил
една от сръбските СИМ карти, а именно тази с № ************ на СИМ картата и мобилен
№ **********, която бил закупил преди това, чрез свид. З. Х.. Н. обяснил, че
трябва да поставят бомбата и да чакат до сутринта, тъй като целта е да взривят
автомобила, заедно с човека вътре в нея.
На
09.09.2012г. около 18.00 часа вечерта В. П. паркирал управлявания от него
автомобил Мерцедес, Е класа е 220, с ДК № ** **** **, седан, сив на цвят, пред
дома си на ******, гр. П.. По принцип я прибирал в гаража, но мислел да излиза
вечерта и я паркирал непосредствено до кооперацията, в която живеел. Мястото
било осветено.
Късно
през нощта на същата дата В. Н. и К. Г. отишли до кооперацията, в която живеел
В. П. - гр. П., ******. Там видели паркирания автомобил. Подсъдимият Г. се
мушнал под колата и закрепил взривното устройство под нея с два магнита. След
като монтирал бомбата, двамата излезли от града и спрели на отбивка в посока
гр. Л.. Подсъдимият В. Н. изразил съмнение, че Г. е закрепил правилно взривното
устройство към автомобила и след известно време с автомобила на В. Н. се
върнали обратно при автомобила. К. Г. попитал В. Н. защо да не взривят бомбата
сега, но той му отговорил, че трябва да останат да чакат до сутринта, за да
може когато свид. П. се качи в колата, да взриви бомбата. Г. изразил колебливо несъгласие с това да убиват човека,
но впоследствие се съгласил с намеренията на В. Н.. При пристигане на мястото
двамата видеили, че автомобилът е там, където бил паркиран. Подсъдимият К. Г.,
по настояване на В. Н., легнал под него и проверил закрепването на самоделното
взривно устройство. След като се уверил, че устройството е здраво закрепено за външната
страна на пода на автомобила, казал това на подсъдимия В. Н.. Двамата се
върнали обратно на отбивката на пътя от гр. П. в посока гр. Л., където изчакали
до сутринта на една отбивка от пътя.
На
следващия ден - 10.09.2012г., около 07.30 часа В. Н. и К. Г. се върнали обратно
на мястото, където бил паркиран автомобилът на свидетеля В. П. и установили, че
автомобилът е на мястото си. Двамата спрели в близост до мястото, като имали
непосредствена видимост към автомобила. Малко преди десет часа П. се появил и
се качил в автомобила. Той привел в движение автомобила си и тръгнал с него към
близката улица „*****“, за да се срещне със свидетеля Б. И.. Двамата се
уговорили да се видят по повод на това, че И. търсил да си закупи автомобил, а към
онзи момент П. притежавал автокъща. Срещата се провела в близост на сградата на
РДВР – П.. Разстоянието от мястото където била паркирана колата до мястото на
срещата било около 500 - 600 метра и с кола се стигало от 4 до 7-8 минути. Минавало
се през кръстовище, на което движението се регулира със светофар. В този момент,
когато П. потеглил от мястото и стигнал до
светофара, подсъдимият В. Н. започнал да звъни на сръбската СИМ карта с № **********
и мобилен № *********, която била в телефона, който бил поставен в
бомбата, за да активира взривното устройство. Тъй като взрив не последвал, Н.
продължавал да набира номера на сръбската карта, поставена в телефонния апарат,
но нищо не се случило. Автомобилът бил нисък, а частта с капсул детонатора, най
– изпъкнала от взривното устройство част от едната тротилова пресовка, се
ударила в неравност и се отчупила ведно с него. Безспорно е установено, че
взривното устройство било снабдено с капсул детонатор, закрепен с проводник към
батерията на мобилния телефон. След неколкократни позвънявания, В. Н. изразил
учудване, че бомбата не гръмнала и обвинил себе си за неуспеха.
Свидетелят
В. П. паркирал автомобила на ул. ****** пред ***. В автомобила се качил свидетеля
Б. И. и двамата разговаряли няколко минути. След като слязъл, В. П. потеглил в
посока към офиса на фирмата, където го чакал свидетеля Л. Н.. В този момент на
кафе в близост до мястото, където бил спрял автомобила на П. седели свидетелите
Б. П., Т. П. и съпругът й. Свидетелката П. имала пряка видимост към мястото, на
което спрял свидетеля П.. След като автомобилът потеглил, П. видяла, че на
мястото паднал черен предмет. Тя се пошегувала, че това бил портфейл пълен с
пари. Свидетелят Б. П. отишъл до пакета и след като същият му заприличал на
взривно устройство се обадил на телефон 112. Районът бил отцепен от полицията и
след извършен оглед взривното устройство било обезвредено с помощта на робот.
След
проведено издирване разследващите установили, че на мястото, където било
намерено взривното устройство бил паркиран автомобила на свидетеля В. П.. След
като се завърнал от С. той отишъл до сградата на РДВР – гр. П. и с протокол за
доброволно предаване предоставил на разследващите лекия автомобил.
Намирането
на взривното устройство се отразило много негативно на гражданския ищец. Той коренно
променил начина си на живот, потърсил помощ от психолог, променил
местоживеевето си, значително ограничил бизнеса си.
През
месец септември – октомври 2012г. подсъдимият В. Н. живеел на квартира в гр.
С., ул. *********.
На
11.10.2012г. в наетото от него жилище на посочения адрес било извършено
претърсване и изземване. При извършеното процесуално следствено действие под
дивана в хола на жилището била намерена и иззета кръгла кутия, съдържаща
зеленикава тревиста маса, обозначена като „ВД № 10"; запечатана в плик с
картон сер. А, № **** и силиконови печати с № ******; от мъжка черна, платнена
чанта за рамо е иззет един пистолет без марка и сериен номер с муфа за
заглушител , пълнител с № ****, осем броя патрони в пълнителя и без патрон в
цевта, запечатан в плик с картон сер. А, № ****** и силиконов печат № ******.
Видно
от заключението на назначената по делото физико-химична експертиза /т. 16 л.
106-107/ , зеленикавата суха растителна маса, съдържаща се в плик с картон сер.
А, № ***** и силиконови печати с № ******, се определя като коноп /марихуана/ с
нето тегло 92,15 грама, с концентрация на активния наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 1.3 % , на стойност 552, 90 лева.
По
делото е назначена балистична експертиза на пистолета, намерен в дома на В. Н.,
според заключението на която /т. 16 л. 137- 142/, пистолетът е сигнално-газов
„ИЖ 78-8" кал. 8мм, със заличен номер, преработен за стрелба с бойни
патрони кал. 6.35мм, чрез подмяна на оригиналната цев с бойна /нарезна/ кал.
6.35 мм. Същият
е технически изправен, годен да произведе изстрели и съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие. Изследваните 8 броя патрони са кал.
6.35 мм, предназначени за стрелба с пистолети 6.35 мм, включително и за
изследвания по-горе пистолет. Патроните са годни за употреба по предназначение
и съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелно
оръжие.
В. Н. нямал издадено
надлежно разрешение за държане на високорискови наркотични вещества, нито
надлежно разрешение за притежание на оръжия и боеприпаси.
Подсъдимият
К. С. Г. живеел
на квартира в гр.
С., ********. В
този апартамент живеел заедно със свидетелите В. К. Г. и В. Д. А.. Подсъдимият Г.
обитавал първата стая вдясно, до тоалетната.
На
11.10. 2012г. в жилище в гр. С., ***** е извършено
претърсване, при което от стаята на подсъдимия са иззети
описаните в протокол за претърсване и изземване от 11.10.2012г. вещи: пликче,
съдържащо суха зелена маса, запечатано с картон серия А **** и печат № *****; в хартиена
сгъвка е намерено бяло прахообразно вещество запечатано с картон серия А № ***** и печат № ******; в метална
кутийка са намерени семена от растения, като кутията е запечатана с картон
серия А № ***** и печат № *******, както и
електронна везна от бял метал с пластмасов капак.
Видно
от заключението на назначената по делото физико-химична експертиза, в пликчето,
запечатано с картон серия А ***** и печат № ****** се съдържат два
обекта / № 21 и № 22 в цитираното заключение /т. 16 л. 114- 122/ коноп
/марихуана/ с него тегло 0.26 грама с процентно съдържание на
тетрахидроканабинол 2.0%, на стойност 1.56 лева и 2.04 грама с процентно
съдържание на тетрахидроканабинол 1.0%, на стойност 12.24 лева.
Според
заключението на физикохимическата експертиза /т. 16 л. 99-103/ съдържащото се в
хартиена сгъвка вещество, запечатано с картон серия А № ***** и печат № ******, е с нето тегло
0.011 грама и съдържа метаамфетамин и кофеин на стойност 0.28 лева.
К. Г. нямал
издадено надлежно разрешение за държане на високорискови наркотични вещества.
На
23.10.2012г. подсъдимия Й. А. К. притежавал
хотел-ресторанта „*******" в гр. К..
Комплексът включвал кафе – барче, хотелска част и ресторант. Колев управлявал лек автомобил
„Фолксваген Джета" с per. № ** **** **.
На 23.10.2012г. в
гр. К., в хотелски
комплекс „*****" е
извършено претърсване, при което са иззети множество пликчета, съдържащи зелена
тревиста маса, кафяво прахообразно вещество, бяло прахообразно вещество,
всички запечатани в бял хартиен плик в червен восъчен печат с № *****. В помещение на първия етаж на комплекса в дясно се намирал офис. В
офиса в ляво се намирало малко помещение с
дървен шкаф. Описаните вещи са намерени в това помещение върху
дървения шкаф.
На
същата дата е извършено претърсване и на лекия ватомобил „Фолксваген Джета"
с per. № ** **** **, управляван и
ползван от подс. Й. К., като са иззети
6 броя пликчета, съдържащи суха зелена тревиста маса, запечатани в плик с печат
с № ****.
Видно
от заключението на назначената по делото физико-химична експертиза /Протокол №
Н - 127 на БНТЛ - ОД МВР Плевен т. 16, л. 114-122/, съдържащата се в обекти с
номера 1, 2, 3 /3/1, 3/2, 3/3,3/4, 3/5, 3/6/, 4, 5, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14,
15, и 16 суха растителна маса представлява коноп /марихуана/ с подробно описано
в заключението нето тегло и процентно съдържание на активния наркодействащ
компонент тетрахидроканабинол, а именно : обект № 1 с нето тегло 207.58 гр. със
съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 8.01% на стойност 1245.48
лева; обект № 2 с нето тегло 0.34 гр. със съдържание на активния компонент
тетрахидроканабинол 1.0% на стойност 2.04лв; обект № 3, Марихуана /коноп/ в
четири бр. топчета без опаковки с нето тегло 1.09гр, 0.87гр, 0.82гр, 0.53гр,
0.72, 0.35 и% АК-тетрахидроканабинол - 6.1, 8.5,7.8,6.2,11.5, 8.7 по ред на
изследваните обекти , общо тегло 4, 38 грама, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 26, 28 лева; обект № 4 с нето тегло 2.05 гр. със съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол 13.8 % на стойност 12.30 лв; обект № 5 с
нето тегло 2.58 гр. със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол
7.2% на стойност 15.48 лв; обект № 8 с нето тегло 0.84 гр. със съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол 7.9 % на стойност 5.04лв; обект № 9 с
нето тегло 0.99 гр. със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол
7.0 % на стойност 5.94лв; обект № 10 с нето тегло 0.69 гр. със съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол 8.6%о на стойност 4.14 лв; обект № 11 с
нето тегло 0.78 гр. със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол
8.3 % на стойност 4.68 лв; обект №12 с нето тегло 0.91 гр. със съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол 8.7 % на стойност 5.46 лв; обект № 13 с
нето тегло 1.72 гр. със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол
7.3 % на стойност 10.32лв; обект № 14 с нето тегло 4.78 гр. със съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол 8.0 % на стойност 28.68 лв; обект № 15 с
нето тегло 3.6 гр. със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 8.1
% на стойност 21.60 лв; обект № 16 с нето тегло 4.90 гр. със съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол 8.5% на стойност 29.40 лв;
Обекти
с номера 6, 7, 17, 18, 19 и 20 са изследвани в лаборатория на НИКК - МВР.
Според заключението на физикохимическа експертиза /Протокол № 1 З/НАР- 273 на
НИКК МВР /, обект № 6 е с нето тегло 0.283 гр. със съдържание на кокаин в
сместа 24.4 % на стойност 25.47 лв. Обект № 7 е с нето тегло 0.774 грама и
съдържание на кокаин в сместа 12.9 % на стойност 61.92 лв. Обект № 18 е с нето
тегло 5.900 грама и съдържание на кокаин в сместа 4.7 % на стойност 472.00 лв .
Обект № 19 е с нето тегло 11.523 грама и съдържание на кокаин в сместа 3.5 % на
стойност 921.84 лв; Обект № 20 - таблетки и прах от таблетки
представляват смес от амфетамин, кофеин и др., с нето тегло 52.794, като
съдържанието на амфетамин е 5.5% ва стойност 1583.82 лв.
К.
живеел в семейна къща, находяща се в гр. К., *****. В къщата живеели и негови
роднини. В двора на къщата имало гараж, който бил преустроен като оръжейна
работилница. Подсъдимият К. имал удостоверение за тази дейност, но не я практикувал.
На
23.10.2012г. в жилището на Й. К. и прилежащия към него гараж - работилница,
находящи се в гр К., ****** било извършено
претърсване, при което са иззети пистолети, устройства тип-оса, патрони за
пистолет „Макаров“, кутия с
патрони „Ремингтън", патрони „Лугер", множество кутии, съдържащи
патрони различен калибър, пушка, цилиндрични тела, с излизащи от тях
проводници, шнурове, буркан, съдържащ сиво, прахообразно вещество и др., всички
подробно описани в протокола за извършеното действие - /т. 4 л. 103- 107/.
Видно
от заключението на изготвената по делото комплексна експертиза обект № 1 - 3
броя цилиндрични картонени тела с надпис „артилерийски димки",
представляват 3 броя учебни димки; Обект № 2: 9 броя кафяви цилиндрични тела с
надпис „УЗРГМ -74 и МЗА РГ-424 представлява 9 броя имитационни части
/закъснител и картонена гилза с пиротехническа смес/ от универсална запалка за
ръчна граната образец 1974г. имитационна; Обект № 3, парче кафяво на цвят с
размери 4 по 4 см. е парче с тегло 46,1 грама от пресовка със състав -
смес от бризантните взривни вещества тринитротолуол /тротил/ и
циклотриметилентринитроамин /хексоген/; Обект № 4 е кафяв шнур с дължина около
60 см и представлява 610 мм детониращ шнур; Обект № 5: 5 броя сребристи
сферични тела с дължина около 4 см и представляват 5 броя части от
имитационната част - закъснител, от универсална запалка за ръчна граната
/УЗРГМ -ИМ/; Обект № 6: картонена тръбичка с дължина около 4 см и проходен
отвор представлява книжната драскателна запалка; Обект № 7: 2 броя медни
цилиндрични тела с дължина около 4 см и диаметър около 8 см с излизащи от тях
два жълти проводника, представялява четири броя български, фабрично
произведени електрозапалки с медна гилза; Обект № 8: стъклен буркан с бяла
капачка и съдържание сиво прахообразно вещество, представлява
пиротехническа смес с тегло 137, 9 грама със състав: калиев нитрат, метали на
плах, магнезий, желязо, стронций, никел и мед; фенолна новолачна смола; Обект №
9: стъклен буркан с жълта капачка, съдържащ сиво прахообразно вещество,
представлява пиротехническа смес с маса 67,9 грама със състав калиев нитрат,
метали на плах, магнезий, желязо, стронций, никел и мед; фенолна новолачна
смола; Обект № 10: метална кутия с надпис „оловен бездимен барут", пълен
със ситно гранулирано вещество, представлява едноосновен бездимен барут с тегло
50 гр. и сиво вещество, съдържащо се в плик, представлява пиротехническа смес с
тегло 565 грама.
Според
същото заключение обекти с номера № 3, 4, 6 , 7 и 10 представляват взривни
вещества по смисъла на ЗОБВВПИ. Обекти с номера 1, 2, 5, 8 9, както и
пиротехническата смес с тегло 565гр. представляват пиротехниечски изделия по
смисъла на ЗОБВВПИ.
По
делото е назначена съдебно-балистична експертиза на иззетите от обв. Й. К. оръжия и
боеприпаси, според заключението на която:
пистолет
без маркировка със заглушител представлява фабрично произведен газов пистолет
„ИЖ-79-8", който е пригоден за стрелба с бойни патрони 9x18 мм, годен е да
произведе изстрели с бойни патрони 9x18 Макаров и представлява огнестрелно
оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ;
пистолет
марка „ J Р SAUER & SOHN PATENT" модел 1927 г. и фабричен № 3771 З е огнестрелно
оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, годно да произведе изстрели с бойни патрони 6.35мм
х 15мм;
револвер,
без фабричен номер с изписани букви „ SW" , който представлява огнестрелно
оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ;
пистолет,
който се определя като огнестрелно оръжие подражание на система „Браунинг"
калибър 6.35мм
х 15мм,
представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ;
пистолет
марка „DREYSE CAL. 6.35" модел 1908 г. и фабричен номер 1361 е технически
изправен, годен да произвежда изстрели с бойни патрони и предствалява
огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ.
Едното
устройство за самозащита тип - оса е технически изправно, годно да прозвежда
изстрели и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ.
Изследваните
общо 192 броя бойни патрони, различен калибър, представляват
боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ;
Ловна
карабина марка „Зборьовка BRNO" с фабр. № 89 823 е технически изправна,
годна да произведе изстрел и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на
ЗОБВВПИ.
Й. К. нямал издадено
надлежно разрешение за държане на високорискови наркотични вещества, нито
надлежно разрешение за притежание на оръжия, боеприпаси и пиротехнически
изделия.
Амфетаминът
и метаамфетаминът са поставени под контрол в Списък I - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.
Кокаинът
и метилфенидатьт са поставени под контрол в Списък II - „Вещества с
висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с
чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.
Конопът
/Марихуана/ е поставена под контрол в Списък I - „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във
връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.
Стойността
на наркотичните вещества, които обвиняемите Н., К. и Г. са държали са
изчислени съобразно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. /изм. ДВ бр.
14/18.02.2000г./ за определяне цени на наркотичните вещества, пласирани на
улицата за нуждите на съдопроизводството/.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложените факти се
установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали:
частично от обясненията на подсъдимите Н. Н., В. Н., Й. К. и К. Г.; показанията,
дадени в хода на съдебното следствие от свидетелите В. Е. П., Л. В. Н., К. Н. Ж.,
Д. О. Л., М. В. П., М. Й. С., И. В. И., Т. Г. М., Б. Й. П., П. В. В., З. М. .,
Б. М. И., показанията на свидетелите за които е одобрено съгласие по чл.371, т.1 НПК, дадени във фазата на досъдебното производство, показания на свидетелите Р.
Д. Г., К. И. Н., М. С., З. С., В. Л. Е., В. В. В. и А. Н. Д., приобщените на
основание чл. 281, ал.5 НПК показания на свидетелката Т. П. И. /т. 1, л.
115-117; протоколите за извършени процесуално-следствени действия, ведно със
съдебните определения за тяхното одобрение: протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.09.2012г. /т. 1, л. 5-6 от ДП/, протокол за доброволно
предаване на л.а /т. 1, л. 24-25 от ДП/, протокол за оглед на веществени
доказателства /т. 1, л. 22 - 23 от ДП/, протокол за претърсване /т.4,л.85-88/,
справки от мобилни оператори, справки за съдимост на подсъдимите и други
писмени документи; комплексна съдебно техническа експертиза /т.7,л.118- 120/,
химическа експертиза /т.7л.98- 100/, химическа експертиза /т.6,л.64-67/, химическа
експертиза /т.6,л.36-38/, физико химична експертиза /т.16,л.106-107/,
балистична експертиза /т.16 л.137-142/, физико химична експертиза
/т.16,л.99-103/, физико химична експертиза /т.16,л.144-122/, както и
веществените доказателства по делото.
След като обсъди изброените
доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав прие за установена гореизложената фактическа обстановка.
Съдът подложи на обстоен и
критичен анализ показанията на свидетелят В. Е. П., като взе предвид
обстоятелството, че същият е и граждански ищец и частен обвинител в настоящото
производство.
В показанията си В. П. подробно
разказва за взаимоотношенията си с подсъдимия Н. Н. и техните бизнес отношения.
Съдът като цяло кредитира показанията на свидетеля П. относно бизнес отношенията
между фирмите „*****“ ООД и „*****“ ООД. Твърденията на П. обаче за наличен
дълг от страна на Н. към него не намират опора в други доказателства събрани в
хода на производството. Те се опровергават от свидетеля Т. М. и от приетия в
хода на съдебното следствие като писмено доказателство годишен счетоводен
отчет на „*****“ ООД за 2009г. и 2010г. В хода на досъдебното производство и на
съдебното следствие П. твърди, че тези задължения са по фактуриран превоз, извършен
от неговата фирма и обещава да представи документи. Такива по делото не са
представени. Съдът приема, че посочените от П. задължения са между две
търговски дружества, които към инкриминирания период не са собственост нито на В.
П., нито на Н. Н.. Този факт при допълнителния си разпит в хода на съдебното
следствие признава и самият П.. Това е и основната причина той да не предприеме
действия по събиране на твърдяното вземане. Следва да се отбележи и това, че
след като през 2008г. между Н. Н. и П. остават неуредени финансови
взаимоотношения, двамата през 2010г. отново
извършвали съвместно транспортна дейност. Свидетелите
Л. Н. и Х. Й. също свидетелстват за това, че Н. Н. дължи около 100 000
лева на В. П.. Съдът отчита обстоятелството, че и двамата свидетели са научили
за това от самия П.. Тези свидетели са близки на П. и предвид липсата на други
доказателства в подкрепа на това задължение, техните показания не са достатъчни,
за да се приеме то за безспорен, доказан факт.
Свидетелят К. Ж. също говори в
показанията си за това задължение на Н. към П.. Внимателния прочит на тези
показания налага извод, че той е научил за това от свидетеля Л. Н., когато
същия му е предложил да обединят усилията си с В. П. по търсене на изчезнали товари.
За съществуващо задължение към П.
говори в обясненията си и подсъдимия Н. Н. и в показанията си свидетеля М.. Те
обясняват подробно за произхода на задължението и за начина по който то е намалено
до няколко хиляди лева. Тези твърдения намират опора, както в установените
отношения при единия от лизинговите договори така и в прехвърлянето от страна
на „*****“ ООД на „*****“ ООД на няколко автомобила и товарно ремарке. Това
косвено се потвърждава от показанията на свидетеля П., който подробно описва
активите на „*****“ ООД към момента на продажбата й на трето лице.
Показанията на св. В. П. относно
срещата със свидетеля К. Ж. и Л. Н. и предприетите действия се подкрепят от
думите на тези свидетели и от обясненията на подсъдимия Н. Н.. По отношение на
изчезналия товар и съпричастността на Н. към това, в показанията си в хода на
съдебното следствие, дадени на 03.02.2014г., свидетелят П. споделя, че това не
е могло да се докаже.
Съдът приема за доказано, че
инициативата за срещата в хотел „*****“ гр. С. е на подсъдимия Н. Н. и че на
тази среща са присъствали посочените от останалите свидетели лица – И. „Ч.",
М. Х., подсъдимият В. Н. и двама г. – Б. и Н.. Анализът на показанията на
свидетелите относно целта на срещата сочи, че на нея Н. Н. е търсил сметка от Л.
Н. за дължими пари от него и К. Ж.. Въпросът за задължение на подсъдимия Н. към
свидетеля В. П. е поставен в контекста на този основен спор. Присъствието на
двамата г. граждани – Н. и Б. мотивират извод, че те също са имали претенции
към присъстващите и срещата е уговорена именно за уточнение на тези задължения.
В тази връзка правдоподобно звучат обясненията на подсъдимия Н. Н. за целта на
срещата инициирана от него. Не е логично при положение, че Н. Н. няма намерение
да плаща дълга си към свидетеля В. П. да инициира среща с цел постигане на
съгласие, а на срещата да присъстват и двамата г. граждани. Очевидно се налага
извода, че срещата е по повод на други спорове, които не са свързани с
претендираното от свидетеля В. П. вземане.
Посоченото от свидетеля П. за
отправени към него и към свидетеля Л. Н. заплахи се подкрепят и от показанията
на последния. Двамата свидетели посочват кои лица са отправяли заплахи и в
какво са се изразявали те. На тази среща заплаха към свидетеля П. отправило неустановено
по делото лице по прякор „Ч.“. Конкретните казани думи се потвърждават и от Л.
Н.. Това дава основание на съда да приеме показанията на П. относно тези
обстоятелства за достоверни.
Казаното от свидетеля за срещата,
състояла се в ресторант „******“ се потвърждава както от свидетеля Л. Н. така и
от подсъдимия Н. Н.. Разминаванията в детайлите и разменените реплики са несъществени
и не оказват влияние върху изводите на съдебния състав.
Твърдението на П., че срещата в
ресторант „******“ гр. П., е по инициатива на подсъдимия Н., не се подкрепя от
останалите доказателства. По делото е установено, че
срещата се провела по инициатива на свидетеля И. И. и на нея той имал финансови притенции към свидетелите В. П. и
Л. Н.. В тази връзка са и показанията на свидетеля А. Н. Д. които са приобщени
със одобреното по чл.371, т.1 НПК съгласие. Светлина върху конкретната среща
хвърлят първоначалните показания на В. П., дадени в хода на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.281, ал.1 НПК. След предприетите
действия от Л. Н. и К. Ж. в Г., Н. е имал неизплатени задължения към български
превозвачи. Свидетелят И. И. е потърсил среща с П., а и с Л. Н., именно за да иска
от тях да платят тези задължения. В подкрепа на този извод е и предадената от П.
с протокол за доброволно предаване собственоръчно написана схема за изплащане
на претендираната от И. сума. По делото не е изяснена връзката между свидетеля
И. и фирма „*****“, но Н. Н. в обясненията си потвърди, че това е една от
транспортните фирми, на които към септември 2012г. дължал пари и не се е
разплатил в срок поради предприетите от Л. Н. и К. Ж. действия в Г.. Съдът
смята, че именно заради тези задължения е инициирана срещата в ресторант „******“
гр.П..
В тази връзка не е доказано и
твърдението на П. за съпричастността на подсъдимия Н. Н. със срещата в хотел „******“.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля В. П. във връзка с действията му
вечерта на 9.09.2014г. и през целия ден на 10.09.2012г. Те се подкрепят от
показанията на свидетелите Б. И., Л. Н., Х. Й., от обясненията на досъдебното
производство на подсъдимия К. Г., протокола за оглед на местопроизшествието,
данните от мобилните оператори и заключенията на комплексната съдебно
техническа експертиза. Показанията на В. П. относно начина по който е разбрал
за поставеното взривно устройство под автомобила си, за последващите му
действия и това как конкретното деяние се е отразило на него, на бизнеса му и
на близките му са непротиворечиви и се подкрепят от показанията на свидетелите
Е. П., Х. Й., Л. Н. и К. Ж.. След констатирано противоречие относно преприетите
действия в Г. срещу подсъдимия Н. Н., показанията на П. бяха прочетени по реда
на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 НПК. След това той потвърждава, че действията по
блокиране на чековете в Г. били предприети от свидетеля К. Ж.. Това твърдение
кореспондира с приложените по делото жалби да г. официални власти и показанията
на свидетелите Л. Н. и К. Ж., както и с обясненията на подсъдимия Н. Н..
Думите
на свидетеля В. П., че копие от документи за задълженията
на Н. Н. към него е предоставял на органите на МВР и ДП през септември 2012г.,
не намират опора в писмените доказателства по делото. Конкретни документи за
тези задължения, които проиизлизали от 30 – 40 неплатени фактури не се намират
в материалите по делото. Липсата на доказателства, подкрепящи тези думи мотивират
съдебния състав в извода му за недоказаност на тези негови твърдения.
Показанията на свидетеля Л.
изясняват подробности около срещата, състояла се в ресторант „******“ гр. П.. На
срещата основно са се разисквали претенциите на И. И. към свидетеля Л. Н.. Причина
за тези претенции били действията на Л. Н. спрямо Н. Н. с които бил станал
причина последният да не е в състояние да плати на фирма на приятел на И..
Свидетелят Л. потвърждава до
голяма степен обясненията на Н. Н. относно фактите, свързани с действията на
свидетелите Ж. и Л. Н. и отражението им спрямо съконтрахентите на Н..
Поради съвпаденията им с
показанията на свидетелите И. И., Л. Н. и К. Ж., съдът ги намира за достоверни
и ги кредитира с доверието си.
Свидетелят М. П. потвърждава за
срещата в ресторанта, но твърди, че той само вечерял и не може да сподели
подробности за разговорите. Това съвпада с твърденията и на другите свидетели, присъствали
на срещата.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите К. Ж. и Л. Н. относно предприетите от тях действия срещу подсъдимия
Н. Н., за общите бизнес отношения и отношенията им с В. П..Техните показания
бяха разгледани от съдебния състав в контекста на споровете им с подсъдимия Н..
Твърдението на св.
Л. Н. относно това, че е знаел за задължението на Н. Н. към В. П. следва да се
приема за достоверно. Самият Л. Н. сочи, че основен източник на тази информация
е В. П.. Това е било и основната причина свидетелят Л. Н. да потърси
съдействието на В. П. за намиране на изчезналия товар като в замяна му обещал
да си вземе дължимите от Н. Н. пари.
В подкрепа на
извода, че показанията на Л. Н. са повлияни от споровете с подсъдимия Н. Н. е и
факта, че в тях той премълчава за заведената жалба за кражба на чанта с
пътнически чекове, каквито доказателства са приложени по делото. Приложените
решения на г. съд и прокуратура и обясненията на подсъдимия Н. Н. изясняват целите
на заявяването на кражбата на чантата с пътническите чекове. Този факт ясно
показва, че показанията на свидетеля Л. Н. в голяма степен са повлияни от
възникналите спорове с подсъдимия Н. Н. във връзка с общия им бизнес.
Внимание заслужават думите на Л. Н.,
свързани с получена от него информация от г. гражданин Н., че Н. Н. е давал
50 000 евро, за да взривят колата на В. П.. Доколкото свидетелят е
единствен източник на тази инфорция същата не следва да се приеме за доказана
по безспорен начин.
В останалата част показанията на
свидетеля Л. Н. кореспондират с показанията на другите свидетели и следва да се
приемат за достоверни, като се отчита отношението му към подсъдимия.
Съдът кредитира с доверието си
показанията на К. Ж., дадени в хода на съдебното следствие. Тези показания
кореспондират с показанията на Л. Н. и В. П., а в по - голямата си част и с
обясненията на Н. Н.. Разказаното от Ж. за среща на бензиностанция край гр. С.
и думите на подсъдимия Н. Н. по адрес на П. и Л. Н. няма причина да не бъдат
приети за достоверни. Те донякъде се подкрепят от обясненията на самия Н. който
подробно разказва, че свързвал своите проблеми не толкова с Ж. колкото с Л. Н..
Показанията на свидетеля Б. И.
изясняват подробности около времето, начина на пристигане и действията на В. П.
на мястото където е намерена част от взривното устройство. Те кореспондират с
показанията на свидетелите В. П., Б. П., Т. П.. Значение за изясняване на фактическата
обстановка имат думите на свидетеля относно това, че П. е пристигнал с
автомобила си на ул. ***** непосредствено преди да се срещнат. Посоченият от
свидетеля час на срещата кореспондира с показанията на Б. П. и на часа на
подадения на тел.112 сигнал.
Ценен доказателствен източник за
изясняване на фактическата обстановка са показанията на свидетеля Б. П.. Той
непосредствено е възприел падналото от автомобила на П. самоделно взривно
устройство и е подал сигнала в 10.19 минути на телефон 112. Тези показания се
кредитират от съда за изясняване на обективната истина. Те кореспондират с
показанията на свидетелката Т. П., които бяха приобщени към доказателствения
материал по делото чрез прочитането им в хода на съдебното следствие със
съгласието на страните. Тази свидетелка описва автомобила, който е бил на
мястото, където след това е възприела падналия черен предмет. Съдът смята заявеното
от свидетелката, че автомобилът е бил със с. регистрация, несъответно на установеното
поделото и го отдава на неточност и объркване.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля П. В. относно часа в който е намерен черният пакет. С оглед
изясняване на противоречието в показанията на този свидетел и свидетелят П.,
двамата бяха поставени в очна ставка. Същата не доведе до категорично
изясняване на противоречието, но то се преодоля чрез съпоставка с останалите
доказателства. Поради това съдът приема за достоверни показанията на свидетеля
П.. В останалата част показанията на свидетеля В. кореспондират с показанията
на останалите свидетели и се приемат за достоверни.
Показанията на свидетеля В. В. са
конкретни и допринасят за изясняване на състоянието на намереното самоделно взривно
устройство. Той описва как точно е изглеждало устройството и потвърждава, че е
липсвал капсул – детонатор. Тези описания кореспондират със записаното в
протокола за оглед на местопроизшествието и заключението на комплексната
техническа експертиза. Съдът цени показанията му относно предприетите действия
за установяване на автомобила от който е изпаднало намереното устройство и тези
за намиране на капсул детонатора. Свидетелят В. изяснява и вероятната причина
поради която не са намерени всички компотенти на взривното устройство и най –
вече капсул детонаторът. Огледът на маршрута по който се е движил автомобилът е
извършен на следващия ден. Обективно това не е могло да стане по – рано,
предвид късното установяване на автомобила, едва след завръщането на св. В. П.
от гр. С..
Свидетелят Е. П. е баща на
гражданския ищец и частен обвинител и подробно разказва за последствията, които
е оказала на сина му заложената под автомобила бомба. Няма причина неговите
показания да се приемат за недостоверни и съдът ги взема предвид при обсъждане
на основателността и размера на предявения граждански иск. Тези показания не
допринасят за изясняването на фактическата обстановка относно инкриминираното
деяние.
По отношение на психическото
състояние на В. П. съдът приема за достоверни и показанията на свидетелката Х.
Й.. Към момента на инкриминираното деяние и към момента на разпита й в хода на
съдебното следствие, свидетелката е живяла на семейни начала с В. П.. Тя също
разказва за задължението на подс. Н. към св. П. и обяснаява, че това го знае от
свидетеля Т. М., който е неин бивш съпруг и съдружник на Н..
Думите й за отправени заплахи
пред нея от Н. към П. не се потвърждават от други доказателства. Т. М. не
потвърждава и заявеното от свидетелката, че той лично я предупредил да стои
далеч от П. „защото Н. го почва“. Показанията на
свидетелката Х. Й., според съда, са повлияни от близките й отношения с
гражданския ищец и частен обвинител В. П. и следва да се ценят като се вземе
предвид това.
Съдът кредитира с доверието си
показанията на свидетеля Т. М. относно бизнес отношенията му с подсъдимия Н. Н.
и свидетеля В. П.. По отношение на твърдяното от П. задължение той го признава,
но категорично заявява, че то към момента е изчистено. Подорбно описва начина
по който то е сторено като признава, че е останала незначителна сума от това
задължение. Показанията на свидетеля в тази му част кореспондират с обясненията
на подсъдимия Н. Н. и с писмените доказателства – годишни финансови отчети на „*****“ ООД. Т. М. не потвърждава заявеното от
бившата си съпруга – свидетелката Й., че я предупредил да стои далеч от В. „тъй
като Н. го почва“.
Показанията на свидетеля И. И. за
срещата в ресторант „*****“ гр. П. кореспондират с думите на другите
присъствали свидетели, поради което съдът ги намира за достоверни. По отношение
на показанията за чутите разговори между подсъдимите Н. Н. и В. Н. следва да
се отчетат думите на свидетеля Л. А.. Този свидетел, допуснат до разпит по
искане на защитата, категорично опровергава думите на И.. Последният подробно
описва местоположението на килиите в арестта и заявява, че размяната на такива
реплики практически е невъзможно. Съдът подлага на съмнение показанията на И. в
тази му част и като има предвид описаната от другите свидетели, а и от него
самия при срещата в ресторант „*****“ фактическа обстановка. Предвид това, че
този свидетел е бил обвиняем в хода на производството, съдът смята, че
показанията му в тази част следва да се разглеждат като опит да се оневини и да
отхвърли обвиненията от себе си. При преценка относно достоверността на
показанията на свидетеля И. следва да се отчете и обстоятелството, че
подсъдимият В. Н. дава обяснение веднага след повдигане на обвинението срещу
него и преди задържането му в следствения арест. Очевидно е, че дори да е имало
такива реплики между двамата подсъдими, те не биха могли да повлияят на
обясненията на подсъдимия В. Н., дадени преди това.
Съдът смята, че показанията на свидетеля
В. Г., по прякор Г., изцяло обслужват защитната версия на подсъдимия К.. Тези
показания не се кредитират, тъй като те са противоречиви и не съответстват на
обясненията на подсъдимия К. Г.. Така например, К. Г. твърди, че с подсъдимия В.
Н. са били при Й. К. през есента, а свидетелят В. Г. твърди, че са били през
лятото. По-нататък, свидетелят В. Г. твърди, че с Й. К., освен в гр. К. са се
срещали на кафе в гр. С., докато подсъдимият К. твърди, че от срещата в неговия
ресторант, когато В. Г., заедно с К. и В. Н. са му били на гости, вижда
свидетеля В. Г. в съдебното заседание, проведено на 24.01.2015 год. Според
съдебния състав показанията на свидетеля Г. за съвместно посещение с
подсъдимите Н. и Г. в гр. К. не са релевантни към предмета на делото, тъй като
те се отнасят за друг случай различен от този на 6.09.2012г.
При преценката на достоверността
на обясненията на подсъдимите съдът отчита обстоятелството, че същите имат
двойствена правна природа – те са едновременно доказателствено средство и
средство за защита. Поради това, във всеки конкретен случай следва да бъдат
под-ложени на внимателен, прецизен и критичен анализ и да бъдат съпос-тавени с
останалите доказателства по делото. /Решение №35/28.01.1986г. на ВС, III н.о./
При анализа и съпоставката на
обясненията на подсъдимите Н. Н., В. Н., К. Г. и Й. К., съдът намира, че
следва да кредитира същите по отношение на познанството помежду им и свързаните
с това отношения.
Безспорно е
установено, че подсъдимите В. Н. и Й. К. се познавали от 2010г. В. Н. запознал К. Г. с
Й. К.. Също така е изяснена роднинската връзка между Н. Н. и В. Н. и
обстоятелството, че единия е работил при другия.
Основен въпрос в настоящото
наказателно производство е наличието на конкретен мотив за извършване на
престъплението. В тази връзка съдът подложи на обстоен анализ обясненията на
подсъдимия Н. Н..
В хода на съдебното следствие Н. Н.
подробно обяснява за отношенията си с В. П. и за
задълженията които е имало между двете фирми в които двамата са имали участие. Съдът
смята, че обясненията на подсъдимия се подкрепят от показанията на свидетеля П.. За
задълженията, възникнали през месец август 2008г., говорят свидетелите Т. М.
/съдружник на Н. Н./, Л. Н., Х. Й.. Последните
двама свидетели сочат като източник на информацията за тези задължения както
подсъдимия Н. Н. така и
свидетеля П.. Основното
разминаване е свързано с това дали тези задължения в основната си част са уредени
или към инкриминираната дата те са били налични. Твърдението на подсъдимия Н. Н., че
тези задължения са изчистени към месец август 2012г., се подкрепя от
показанията на свидетеля М., от писмените доказателства – годишни
счетоводни баланси на „******“ООД. Безспорно
е, че тези задължения са между две фирми, в които към инкриминирания момент
нито свидетеля П., нито
подсъдимия Н. са
имали участие. П. твърди,
че тези задължения произтичат от неплатени фактури за извършен превоз. По
делото липсват доказателства за наличието на такива фактури. П. не представя
доказателства за това си твърдение. В подкрепа на обясненията на Н. Н. е и
фактът, че П. не е
предприел в продължение на близо четири години законови действия по търсене на
твърдяното задължение. Обясненията за това, че счетоводно задълженията между
двете фирми са уредени косвено, се подкрепят от съвместната дейност между Н. и П. в един
последващ момент. Нелогично е да се приеме, че след описаната от П.
ситуация, той отново ще осъществява съвместна дейност с човек който е бил
некоректен бизнес партньор. В подрепа на обясненията на подсъдимия са и
показанията на свидетелката Ц. Г. И.. В тази част
обясненията на Н. Н. не се
опровергават от другите налични доказателства поради което съдът ги приема за
достоверни.
Обясненията
на Н.
Н.
за отношенията със свидетелите Л.
Н.
и К.
Ж.
се потвърждават както от тях самите така и от приложените и приети жалби до
компетентните власти в Г.. Доказателствата
по делото потвърждават думите на подсъдимия, че е бил налице финансов конфликт,
в който в един момент се е включил и свидетелят П..
Твърденията на Н., че зад фирмите
„******“
и „******“
стоял свидетелят П. се потвърждават
от свидетелката И. и от самият П..
Последният казва, че е отдал двата товарни автомобила на фирми на свои близки и
те са работили с английската фирма на Н.
Н..
Писменните доказателства по делото сочат, че действията по блокиране на чековете
в Г.
и жалбите срещу Н. Н.
са подадени от свидетелите Л.
Н.
и К.
Ж..
Няма причина да не се преценят като достоверни обясненията на Н.
за проведените две срещи на които е присъствал. По отношение на целта на
първата среща в хотел в гр. С.,
обясненията на Н. кореспондират с
показанията на Л. Н..
По делото е доказано, че инициативата за срещата е била на подсъдимия и на нея
са присъствали двама г. граждани. Именно
това обстоятелство според съда прави достоверни думите на Н.
Н.,
че целта на срещата била да се изяснят отношенията с Л.
Н.,
а не да се обсъжда задължение отпреди четири години към В.
П..
В обясненията
си пред настоящия съдебен състав, дадени в съдебното заседание на 18.11.2014
год., подсъдимият Г. конкретно
заяви, че „разпитът ми в гр. П.
пред съдия не отговаря на истината. Това, което съм казал там, не е вярно”. По-нататък в обясненията си К. Г. подробно
разяснява обстоятелствата около разпитите си и дадените от него показания.
Тезата му, че е бил принуден да даде записаните в протоколите показания следва
да се приема изцяло като версия, целяща да оневини себе си и другите подсъдими.
Съдът
смята, че следва да кредитира показанията на подсъдимия К.
Г.,
дадени в разпит пред съдия на 23.10.2012 год. по реда на чл. 222 от НПК. На
този разпит е присъствал както защитник така и обвиняемите към онзи момент лица
с техните защитници. Твърдението на Г.,
че спрямо него е упражнено някакъв вид насилие не може да бъде споделено то
съда, тъй като не са налични никакви доказателства в подкрепа на това
твърдение. Видно от протокола, никой от присъстващите не е направил възражение,
което е още един аргумент в подкрепа на горния извод. Процедурата по чл. 222 от НПК гарантира законосъобразното и доброволно снемане на обясненията на
подсъдимия. Обясненията на Г.,
дадени пред съдия, изцяло съвпадат и с обясненията му, дадени на 23.10.2012
год. в качеството му на обвиняем пред разследващ полицай.
Думите на подсъдимия К. Г. относно
купуването и предаването на сръбските СИМ-карти, се подкрепят от показанията на
свидетеля З. Х.. Те се
подкрепят и от показанията на неговата сестра – М. С. и свидетеля
З. С.. Твърденията
на Г. се
подкрепят от многоборойни други доказателства. Така например това, че В. Н. е
поръчал на подсъдимия К. Г. да помоли свидетеля Х., който
е сръбски гражданин, да закупи първо две, а след това, понеже тези карти не са
имали кредит, поръчал да купи още две сръбски СИМ-карти. Цената на една карта е
била 10 лв. За да получи първите СИМ-карти, подсъдимият В. Н. лично е
отишъл в автомивката при К. Г.. След като К. Г. е поръчал
вторите две карти, свидетелят Х. организирал тяхното закупуване чрез
сестра си. Предаването на вторите карти станало, като свидетелят З. С. ги
предал на В. Н..
Обясненията на
подсъдимия К. Г. относно цялата създадена организация по закупуването
на сим картите се потвърждават, както от показанията на свидетелите Х., М. С. и З. С., така и от разпечатките на мобилните оператори. Тези
писмени доказателства подкрепят всички детайли от обясненията на К. Г. и
мотивират съда да ги приеме за достоверни. Цитираните
доказателства потвърждават и изложеното от подсъдимия за пътуването на подсъдимите
В. Н. и К. Г. до гр.
К..
Съдът кредитира обясненията на Г., дадени
на досъдебното производство и приобщени към материалите по делото чрез прочитането
им по реда на чл.279 НПК, в цялост, тъй като те кореспондират с другите
доказателства и се подкрепят от тях. Обясненията на подсъдимия изясняват в
подробности действията на подсъдимите В. Н. и Й. К.. Те се
подкрепят от протоколите за претърсване и изземване и от заключенията на
назначените експертизи. Разпечатките за проведените разговори потвърждават, че
двамата подсъдими са пътували със собствените си автомобили до гр. К. и обратно
до гр. С.. Заключенията
на техническите екпертизи показват и начина по който компонентите за взривното
устройство са пренесени до гр. С.. Тези заключения потвърждават по
категоричен начин обясненията на К. Г., дадени пред
съдия в хода на досъдебното производство. Конкретиката на тези обяснения изключва
те да са плод на внушения на полицейски служители, тъй като те се потвърждават
в един по – късен момент. Тази конкретика е помогнала на разследващите органи
да съберат и други доказателства в тяхна подкрепа.
Описаната от подсъдимия
последователност на действията вечерта на 9.09.2012г. и сутринта на
10.09.2012г. също се потвърждава от коментираните доказателства. Мястото, където
е бил паркиран автомобилът, управляван от В. П. е изяснено от
неговите показания и констатираното противоречие с обясненията на подсъдимия се
преодолява чрез тях. Съдът приема, че мястото на паркиране на автомобила при
поставянето от К. Г.
на взривното устройство, е посоченото от свидетеля П.. Описанието което дава подсъдимия К. Г. на мястото, разположението на светофара и близкия парк потвърждават
показанията на свидетеля.
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия К. Г., че не
е знаел предварително за намерението на подсъдимия В. Н. да
задейства взривното устройство с човека в автомобила. В момента в който узнал
за това намерение той не е предприел действия с които да попречи на това
намерение, а се е съгласил с него.
В
обясненията на В. Н., дадени в хода на досъдебното производство /т. 4, л. 74, л.75 и л.76)
и прочетени в съдебното заседание на 12.01.2015 год., по реда на чл. 279, ал.
1, т. 4, се посочва, че през нощта на 09.09.2012 год. сам е изготвил бомбата с
тротил, който е имал отпреди и сам я поставил на лека кола „Мерцедес”, Е-класа,
сив на цвят, с п. регистрация. Изложената от В. Н. версия е мотивирана от желанието му сам да поеме вината и да
прикрие своите съучастници. В тази част обясненията на В. Н. не се кредитират от съда, защото противоречат на установената
чрез други доказателствени източници фактическа обстановка.
Признанието на В. Н., че е поръчал сръбска сим -карта на бивш колега от автомивката се
потвърждава от обясненията на К. Г.. Подсъдимият В. Н., както и подсъдимият Н. Н. говорят за извършената от свидетелите Л. Н. и К. Ж. кражба на 120 000 евро от Н. Н.. Според В. Н., тази кражба е и „мотивът да сложа бомбата”.
Съдът приема обясненията на
подсъдимия Й. К. относно
намерените при извършените претърсвания и иземвания от дома му, автомобила му и
от помещение в ресторанта оръжия, боеприпаси и наркотици за негова защитна
версия. Те се опровергават от протоколите за извършените процесуално следствени
действия. Безспорно е установено, че подсъдимият е присъствал на всяко от
извършените претърсвания и не е направил възражения. В същото време по
отношение на намерените оръжия и боеприпаси в гаража - работилница сам е
насочил разследващите като е заявил, че там има такива вещи.
Съдът не кредитира обясненията на
К. за
проведените срещи с подсъдимите В. Н. и К. Г.. Тази
част от обясненията на този подсъдим се опровергава на ценените от съда и
подкрепени с други доказателства думи на подс. К. Г.. Схематичните
обяснения на К. следва
да се съпоставят с подробните, логични и подкрепени с други доказателства
обяснения на Г.. Тази
съпоставка води до един единствен извод, че с разказа за двете посещения на
подсъдимите, като едното със свидетеля Г., са опит да изгради защитна
версия. Намерените в последствие в работилницата, ползвана от К.,
взривни вещества, капсул детонатори и др. сочи, че той е имал възможност да
снабди В. Н. с части
за сглобяване на взривно устройство.
Настоящият
състав съпостави показанията на свидетелите Б. А. и Х. Д.. Двете
свидетелки са поемни лица, присъствали при изземването на обтривки от
автомобила на свидетеля В. П.. Този автомобил е бил предаден с протокол да
доброволно предаване. Свидетелката Б. А. дава подробни показания, в които
изразява непосредствените си възприятия във връзка със законосъобразното
извършване на горното процесуално-следствено действие, като потвърждава, че са
били разяснени правата на поемните лица и действието е осъществено в присъствието
и на другото поемно лице – св. Д.. Последната, при разпита й в съдебно заседание,
заявява че не си спомня част от обстоятелствата, свързани с провеждането на
обиска, като твърди, че е положила подписа си върху предявения протокол.
Показанията на св. Б. И. са кратки, схематични и неточни, поради
което съдът не даде вяра на изложеното от него. От друга страна, показанията на
св. Г. П. са обективни, изчерпателни и логични, същите
кореспондират с показанията на свидетелите Б. П. и В. В. както и със съдържанието на изготвения
протокол за оглед на местопроизшествието, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдебният състав подложи на анализ показанията на свидетеля
Б. М., който е поемно лице, присъствал на претърсването на
жилището, автомобила и заведението на подсъдимият Й. К.. При
разглеждането на тези гласни доказателства, съдът взе предвид обстоятелството,
че св. М. е съгражданин на Й. К.. Показанията
на св. М. са непоследователни, като същият заявява, че не е видял
нищо от проведеното претърсване. Същевременно признава, че присъствал на
мястото и разказва подробности около извършените процесуално следствени
действия. Всички свидетели – поемни лица са подписали протоколите без възражения.
Сочените от тях твърдения не опровергават факта на тяхното присъствие при
провеждането на процесуално-следственото действие, обективирано с подписите им
в приложения протокол.
Съдът не споделя възраженията на защитата за наличието на пороци
при извършването на процесуално-следствени действия по обиск, претърсване и
изземване. Депозираните показания
на поемните лица не изключват законосъобразността на проведените процесуално-следствени
действия и не създават съмнение за истинността на резултатите от тях. Законът е
предвидил извършването на претърсване и изземване в присъствието на поемни
лица, за да създаде гаранции за достоверност, при това в най-общи линии, на
времето, мястото и начина на изпълнение на задълженията, възложени на
компетентните разследващи органи. От поемните лица не може да се изисква и
очаква да възпроизвеждат в подробности точното място на откриване, точния вид и
описание на отделните предмети, иззети като веществени доказателства със
съставения протокол. В случая за съда няма никакво съмнение, че действията на
държавните органи са съставлявали някаква организирана провокация, насочена към
създаване на неистински уличаващи доказателства. Всички процесуално-следствени
действия са извършени в присъствието на привлечените впоследствие към
наказателна отговорност лица, които са подписали протоколите без възражения и
писмено са заявили своето отношение към иззетите вещи. В тази насока е и
практиката на Върховния касационен съд на Република България в решение № 49 от
05.02.2009г. по наказателно дело № 681 от 2008 година, по описа на ВКС, второ
наказателно отделение.
Всички процесуално-следствени
действия „претърсване и изземване“ и „обиск и изземване“, извършени по
настоящото производство, включително и изброените по – горе
протоколи са изготвени в съответствие с изискванията на НПК и представляват
годни доказателствени средства. Макар и извършени при условията на
неотложност, същите притежават всички предписани от закона реквизити по
отношение на съставяне и съдържание и са надлежно одобрени от компетентния
първоинстанционен съд. Нещо повече, във всички протоколи е отразено
присъствието на обвиняемите лица, както и на поемни лица, като в нито един
протокол не са отразени възражения нито по начина на провеждане на
процесуално-следственото действие, нито срещу резултатите от него, от никое от
присъстващите лица.
Описаната от съда фактическа
обстановка се подкрепя също и от писмените и веществени доказателствата,
събрани и закрепени със съответните протоколи.
Съдът, като обсъди заключенията на
изброените експертизи и разпитите на вещите лица, изготвили експертизите,
счита, че експертите притежават необходимата квалификация, специални знания и
опит и разпитани в хода на съдебното следствие поддържат заключението си и го
допълват, поради което съдът прие, че експертизите са пълни, ясни,
непротиворечиви и мотивирани и ги кредитира изцяло. В хода на съдебното
следствие не се установиха основания, които да поставят под съмнение обосноваността им или да възбуждат съмнение относно тяхната
правилност.
Следва да се отбележи, че от особено
значение за формиране на изводите при изясняването на фактите по делото са
заключенията на някои от експертизите, върху които съдът насочи вниманието си.
Според експертното заключение от
протокол № 12, за извършена комплексна експертиза, т. 7, стр. 29, се
установява, че предмет на изследване е черен пакет с диаметър, около 6 см и с
дължина около 30 см. Този предмет може да се приеме, че е приличал на шише, както
го описва в обясненията си К. Г..
Тази експертиза доказва и че взривното
устройство е било сглобявано. Вещите лица са намерили „към гнездото за
зареждане на телефона запоен 1 бр. едножилен многожичен проводник, с черна на
цвят изолация и дължина 25 см. Другият край на проводника е скрепен към
едножилен многожичен проводник с кафява на цвят изолация и с дължина 23 см,
снимка № 4. Към кафявия проводник има скрепен едножилен стоманен проводник с
калаено покритие, с жълта на цвят изолация, с дължина 10 см и диаметър на
жилото 0.6 мм“, стр. 2 и 3 от протокола.
Основният въпрос, на който следва да се даде
обоснован отговор е, дали преди закрепването на устройството за автомобила, то е
билогодно взривно устройство. По този въпрос вещите лица много ясно сочат, че
в момента, когато са извършвали огледа на местопроизшествието, пакетът, който е
изпаднал върху пътното платно, е бил негоден, тъй като не са открили в пакета
електродетонатор. В конструкцията на взривното устройство експертите са открили
две цели тротилови пресовки и една част от тротилова пресовка с маса около 100
гр, като според вещите лица, това парче е било част от третата стандартна тротилова
пресовка, която е била разчупена при удар с твърд, тъп предмет. От разпита на
вещите лица се установява, че след като от „детонатора са останали само част от
електропроводниците”, трябва да се приеме, че е имало и електродетонатор. В
хода на съдебното следствие вещите лица изрично посочват, че електродетонатор следва
да бъде поставен само в една от пресовките и при взривяването на тази пресовка
ще се взривят и останалите две тротилови пресовки. Фактът, че има доказани три
тротилови пресовки и наличието на открити и изследвани „едножилни, едножични
стоманени проводници с калаено покритие и с диаметър на жилото 0,6 мм, с жълта
на цвят изолация, които според експертизата са от стандартен фабрично
произведен електродетонатор, тип „Едман-25”, дава достатъчно основание да се
приеме, че в самоделното взривно устройство е бил монтиран електродетонатор, който
е изпаднал при разчупването на едната пресовка.
Експертите изрично посочват, че
изследваният обект представлява импровизирано взривно устройство. Това взривно
устройство има изградена конструкция.
Според вещите лица, радиусът на опасната
зона по въздушна ударна вълна за хора е 32 м. Радиусът на опасната зона по
разлет на осколки може да достигне на 80–100 м от епицентъра на взрива, в зависимост
от конкретните условия.
Експертното заключение от протокол №120
за сим-картата доказва, че тя е изправна и работоспособна, както и че издател
на картата е мобилен телекомуникационен оператор „******”.
Експертният извод, че сим-картата е
сръбска се обвързва и подкрепя както от самопризнанията на подсъдимия К. Г., така и
от показанията на свидетеля З. Х., на неговата сестра и зет З. С. и М. С..
Видно от заключението на съдебо
техническата експертиза, фаб-ричният номер на СИМ картата, поставена в мобилния
апарат, свързан със самоделното взривно устройство е ******* и
съответства на мобилен номер ****** и е предплатена карта на сръбски
мобилен оператор.
От лекия автомобил „Мерцедес“ -
собственост на свидетеля В. П., в долната част на купето, върху
напречна предпазна планка, монтирана под изпускателните тръби, в дясната част
по посока на движението, на разстояние около 15 см е намерено сиво наслоено прахообразно
вещество.
Съдът намира, че възражението на
адвокат Х. за
пороци при изземване на автомобила е неоснователно. Същият е предаден доброволно
от свидетеля П. с
надлежен протокол. Този протокол за доброволно предаване не се нуждае от
одобрение от съд по реда на чл.161 НПК. В случая не е налице претърсване и
иземване, за което се изисква предварително разрешение или последващо одобрение
на съд.
Според заключението на
назначената химическа експертиза /т. 7, л. 98-100/, прахообразното вещество,
намерено под автомобила на свидетеля П. представлява взривно вещество
тротил и е от един и същи вид с взривното вещество, което е установено в
пакета, намерен на улица ********.
Видно от заключението на
химическа експертиза, Протокол № 128 на СДОТО- МВР /т. 6, л. 64-67/, всичките
10 броя тампони, напоени с разтворител с обтривки от купето и багажника на лек
автомобил „Ауди А 4“с регистрационен № ** **** ** и обозначени с номера от 1 до
10, в протокол за претърсване и изземване от 16.10.2012 г. се доказва наличие
на следи от бризантното вещество тринитротолуол /тротил/. Доказаното бризантно
вещество е със същия химичен състав като установеното в експертиза, Протокол
№ 121 на СДОТО.
По делото е извършено претърсване
на дома на свидетеля Р. Н., баща
на обвиняемия В. Н., /т. 4,
л. 85-88/, в с. Г., обл. П., при което
е иззета спортна раница с надпис „Булдозер“, червена на цвят.
Видно от заключението на
техническа експертиза, /т. 6 л. 36-38/, в раницата се доказва наличие на
бризантното взривно вещество тринитротолуол /тротил/, което е със същия химичен
състав, както установеното при изготвената експертиза на веществото от пакета,
намерен на ул. ******* и това
от автомобила на свидетеля В. П..
Заключението на химическата
експертиза, Протокол № 132, на иззетите обтривки и микроследи от подсъдимия Й. К. в
присъствието на поемни лица, показва наличие на следи от бризантно взривно устройство
вещество тротил, обект № 2, обтривки от волана, скоростния лост, вътрешните
дръжки на предните 2 врати и от ключалката на жабката на леката му кола, марка
„Фолксваген джета".
Същата експертиза намира и следи
от тротил от обтривките, иззети от бравите на механата във вътрешния двор.
Заключенията на всички изброени
експертизи водят до извода за идентичност между взривното вещество, закупено от
подсъдимите К. С. и В. Н. от
подсъдимия Й. К.,
взривното вещество в самоделното взривно устройство, взривното вещество, иззето
от автомобила на свидетеля П., това намерено в раницата на В. Н. и
веществото, иззето от лекия автомобил „Ауди А 4“ с регистрационен № ** **** **, управляван
от подсъдимия В. Н..
При анализ на изисканите и
приложени към материалите по делото разпечатки от мобилните оператори се
установява, че посочената СИМ карта е активирана на 08.09.2012г. в 19:35:28
часа чрез мобилен апарат с фабричен номер ИМЕЙ ****** в клетка № ***** на „*****,
намираща се в землището на с. Я., община С..
Получената справка за мобилен
апарат с посочения имей сочи, че със този апарат на 4.09.2012г. в 00:37:36 часа
е активирана и сръбска СИМ карта с № ******. С тази карта е
проведен 12 секунден разговор с един от номерата ползвани от подсъдимия В. Н., а
именно ******. В
момента на разговора апарата се е намирал в обхвата на клетка на „*****“
разположена в гр. С. *******.
Посочената
сръбска карта е активирана със същия мобилен апарат и на 6.09.2012г. като е
засечено от клетка, която се намира в землището на с. В., община
К..
На следващия ден – 07.09.2012г. в
19:14:45, в посочения мобилен апарат е активирана СИМ карта на „*****“ с № ********, за
който е установено, че се ползва от подсъдимия В. Н.. Посочената
в справката клетка се намира в гр.С., *******
Сръбската СИМ карта с № ******* е
активирана с мобилен апарат с имей *******. Отчетени са
три позвънявания от посочения номер към номера на поставената във взривното
устройство карта съответно на 08.09.2012г. В този момент телефона с посочения
имей се е намирал в землището на с.Я., клетка № ******.
Справката от мобилните оператори
потвърждава контактите между подсъдимите Й. К., В. Н. и К. Г.. Те
доказват и това, че Н. и Г. на
6.09.2012г. са се намирали в района на гр. К.. На 06.09.2012г. в 15:47:40 часа
от сръбската карта с номер ******** е проведен разговор с номер ******,
ползван от подсъдимия К.. Сръбската
сим карта е била поставена в мобилен апарат с имей ******, който
в момента на разговора е бил в обхвата на клетка на „******“,
разположена в землището на с. В., община К.. Същият мобилен
апарат е активиран с карта № ****** на 09.09.2012г. за времето от 01:55:48
до 06:28:49 часа, като са засечени 15 активации в обхвата на клетка на „******“,
разположена в гр.С., *******.
На 07.09.2012г. в 19:14:45 часа
картата с № ****** е
активи-рана със същия мобилен апарат, с който е активирана и сим картата
на-мерена във взривното устройство.
За времето от 06:28:49 часа на
09.09.2012г. до 10:44:43 часа на 10.09.2012г. посоченият по – горе мобилен
номер е бил неактивен. В посочения час е бил активиран и се е намирал в обхвата
на клетка на „******“
разположена в село М., община
У., като
впоследс-твие телефонът е засечен от клетки, разположени по трасето на автома-гистрала
„Хемус“. На 10.09.2012г. в 18:55:29 часа, този телефонен номер е засечен от
клетка на „*****“,
разположена в гр. С., ******.
В резултат на анализ на данните
предоставени от „******“ за
но-мер ******, също
ползван от подсъдимия В. Н. се установява,
че тази СИМ карта е поставяна единствено в мобилен апарат с ИМЕЙ ******.
За периода от 1.08.2012г. до
4.09.2012г., ползваният от В. Н. номер е провел 15 разговора с № ******,
ползван от под-съдимия Й. К..
Справката от мобилния оператор
доказва, че на 6.09.2012г. под-съдимите В. Н. и К. Г. са били
в района на гр. К., като
са пътували с различни МПС.
Например на 6.09.2012г. в
16:54:46 часа е провел телефонен раз-говор с № ******, като и двата са
засечени от клетки, разположени в гр. К.. В същото време в този район е
засечен и ползвателят на № ********.
На 8.09.2012г. в 20:52:36 часа
ползвателят на мобилен номер ****** се е намирал на територията на клетка №
****** на „*****“. Видно
от посоченото по горе, в района на същата клетка в 19:35:28 часа е активирана
СИМ карта ******** в
мобилния апарат с имей ********. Тази
сим карта и мобилен апарат са намерените във взривното устройство.
На същата дата и в обхвата на
същата клетка са извършени три позвънявания от сръбски мобилен номер ******* към
сръбски номер + ********. Времето
на позвъняванията съвпада с времето през което ползвателят на мобилен номер ******* се е
намирал на същото място.
В резултат на анализ на
информацията, получена от „*****“ се установява, че през целия ден на
09.09.2012г. ползвателят на номер ****** се е намирал в
гр.С., като в
21:28:01 часа се е намирал в обхвата на клетка в гр. П., *******.
Последната активност на мобилния номер е регистрирана в 03:05:41 часа на
10.09.2012г. в обхвата на клетка № ******, разположена в
частен имот в гр. П..
На същата дата в 12:01:30 часа
ползвателят на мобилния телефон се е намирал в обхвата на клетка на „******“,
разположена в гр.С., бул *******.
При така установените факти съдът приема
следното от
ПРАВНА СТРАНА:
По обвиненията
по чл.чл.116, ал.1, т.6, пр.1 и т.9, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 НК.
В настоящото производство не се
доказа подсъдимият Н. М. Н. да е
извършил престъпление по чл.116, ал.1, т. 6, пр.1 и т. 9, вр. с чл. 115, вр.с
чл.20, ал.3 от НК.
Подсъдимият В. Р. Н. е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпления по чл. чл.116,
ал.1, т.6, пр.1 и т.9, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, по чл.339,
ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2 НК, по чл.339, ал.1, пр.1 и пр.2 НК и по чл.354а,
ал.3, пр.2, т.1 НК. Подсъдимият В. Н. не е извършил
престъплението по чл.116 НК в съучастие с подсъдимите Н. М. Н. като
подбудител и Й. А. К. като
помагач.
Подсъдимият К. С. Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.116,
ал.1, т.6, пр.1, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, като не се
доказа същото да е извършено предумишлено и в съучастие с подсъдимите
Н. М. Н. като подбудител
и Й. А. К. като
помагач. Също така подсъдимият К. Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпления по чл. 339, ал.1, пр.1, вр.чл.20,
ал.2 НК и по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, пр.2, т.1 НК.
Подсъдимият Й. А. К. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.116,
ал.1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. с чл. 115, вр.с чл.20, ал.4 от НК. Подсъдимият Й. А. К. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпления по чл.339, ал.1 НК, по
чл.339, ал.2, вр.ал.1 НК и по чл.354а, ал.1, пр.4, алт.1 НК.
Изложеното предпоставя
възможността, а и необходимостта, преди да бъдат изложени правните изводи на
Съда по отношение авторството, виновността и отговорността на всяко от
подсъдимите лица по повдигнатото им обвинение за съпричастност към
квалифицираното умишлено убийство, да бъдат направени някои общи бележки.
1. За съставомерността на престъплението
по цитирания законов текст е необходимо да се установи на първо място,
обективната и субективна съставомерност на деянието по основния състав на умишленото
убийство, визиран в разпоредбата на чл.115 НК.
Основен признак от обективна
страна на престъплението по този законов текст, това е неговото изпълнително
деяние, изразяващо се в умъртвяване на другиго – такова въздействие върху
организма на пострадалия (друг жив човешки организъм, считано от началото на родилната
дейност до настъпването на биологичната смърт на индивида), което е от естество
да предизвика неговата биологична смърт. То може да бъде от различно естество –
физическо, химическо или биологично (вж. П 2-57-Пл., т. 8 и други).
Най-често умишлените убийства се
осъществяват чрез действие – причиняване на огнестрелна или прободна рана в
жизненоважни центрове на човешкото тяло, нанасяне на удари по такива места,
предизвикване проникването в организма на отровни вещества, на инфекция и много
други. Възможно е, обаче, смъртта на пострадалия да се предизвика и чрез
бездействие, когато деецът е бил длъжен да извърши определени действия, които
са били необходими за запазване и поддържане живота на пострадалия, но не ги е
извършил. Възможно е, също така, убийството да се осъществи и чрез по-сложна
система от действия и бездействия.
Убийството е типично резултатно
увреждащо престъпление, като то ще бъде довършено с настъпването на
биологичната смърт на жертвата, а когато деецът въз основа на едно решение, се
насочва да причини смъртта на повече от едно лица (хипотеза, въздигната в
квалифициращо обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 НК) – когато настъпи
смъртта на всички лица, които деецът цели да умъртви. Възможен е както довършеният,
така и недовършеният опит към това престъпление (вж. П 2-57-Пл., т. 4 и други).
Субект на умишленото убийство е
всяко наказателноотговорно лице, като това престъпление може да се извърши в
съучастие, във всяка от познатите му и уредени в наказателния закон форми.
Формата на вината при убийството
по чл. 115 НК е умисъл, който може да бъде както пряк, така и евентуален. И при
двете форми на умисъл деецът съзнава, че деянието му е общественоопасно, предвижда
настъпването на смъртта на жертвата (жертвите) и иска или допуска този
резултат.
Отговорността на подсъдимите лица
в настоящото производство е ангажирана и за осъществени няколко квалифицирани
признака сред уредените в чл. 116, ал. 1 НК, сочещи на завишена степен на обществена
опасност на деянието и обуславящи утежнена наказателна отговорност, в сравнение
с тази за умишлено убийство по основния състав.
На първо място, подсъдимите са
обвинени в това да са осъществили признака по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 НК –
убийство по начин и със средства, опасни за живота на мнозина. Това убийство
трябва да създава реална опасност от причиняване смъртта на поне още едно лице,
макар и тази опасност да не се е реализирала, като така създадената опасност и
обстоятелството, че тя произтича от използвания от дееца начин или средство,
трябва да се обхващат от умисъла му (вж. ППВС № 2-57-Пл., Р 212-85-ІІ, Р
525-95-ІІ, Р 236-97-ІІ и други).
За убийството, извършено по
начин, опасен за живота на мнозина, е характерно, че използваният от дееца
метод на умъртвяване създава опасност за живота на повече от едно лице в
конкретната обстановка, при която престъплението е извършено (вж. Р 60-71-ІІ, Р
428-76-І, Р 607-81-ІІ, Р 477-83-ІІ, Р 201-84-І и други).
Убийството е извършено със
средства, опасни за живота на мнозина, когато при употребата на такива средства
те по естеството си развиват голяма енергия и сила и имат широк обсег на
действие, с което създават опасност за живота на повече от едно лице (вж. Р
60-71-ІІ и други).
Подсъдимите
са привлечени да отговарят наказателно за осъществен състав на предумишлено
убийство, по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 9 НК.
Съгласно константната съдебна
практика (вж. П 2-57-Пл., т. 18, П 14-63-Пл., Р 309-70-І, Р 676-71-І, Р
43-72-ІІ, Р 472-78-ІІ, Р 802-91-І, Р 101-94-ІІ и други), убийството е
предумишлено, когато деецът го е извършил по предварително решение, взето при
сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, след обсъждане на мотивите „за”
и „против” извършването му.
Решението е взето предварително,
когато между момента, в който субектът решава да извърши престъплението, и този
на осъществяване на изпълнителното деяние, съществува известен период от време,
който позволява на дееца да обмисли решението спокойно и хладнокръвно.
Решението е взето в сравнително
спокойно и хладнокръвно състояние, когато интелектуалните способности на дееца
не са били повлияни от въздействието на външни дразнители, които да възбуждат
емоционалната дейност на мозъка. Това състояние позволява на субекта да обмисли
убийството спокойно и хладнокръвно и трябва да е налице при вземане на
решението за извършване на деянието.
Обсъждане на мотивите „за” и
„против” извършване на престъплението има, когато деецът действително е
обмислял решението, а не само когато е имал възможност за това.
Това са обективните и субективни
признаци на възведения срещу подсъдимите престъпен състав.
Отговорността на подсъдимите В. Н. и К. Г. е
ангажирана за съучастие помежду им, под формата на извършителство по смисъла на
чл. 20, ал. 2 НК, като е прието, че всеки от престъпните дейци е взел участие в
осъществявянето на елемент от изпълнителното деяние.
Оговорността на подсъдимия Н. М. Н. е
ангажирана за съучастие като подбудител, а подсъдимия Й. К. като
помагач по чл.20,
ал.4
НК.
По
делото не се събраха доказателства за това подсъдимият Н. Н. да е
поръчител на опита за убийство. На първо място събраните доказателства не сочат
по категоричен и безспорен начин, че е налице основателен мотив Н. Н. да
поръча убийството на В. П..
Твърденията за наличен мотив поради дължими от страна на Н. парични
суми, произтичащи от неплатени фактури от съвместна дейност от периода месец
септември 2008г. не се доказа. Това, че задълженията са между две фирми в които
към ин -криминирания момент двамата нямат участие, подкрепят този извод.
Наличието на основателен мотив е задължителен при изследване на поръчково
убийство. Този мотив следва да се търси при поръчителя, а не при извършителите
на убийството. При обсъждане на въпроса за липсата на основателен мотив следва
да се отчетат и други факти.
Свидетелят
В. П. така и
не представи документи в подкрепа на твърдението си за финансово задължение от
страна на подсъдимия. Той не е предприел законови действия по търсене на
твърдяното задължение, а и по неговите думи сам се е отказал от това. Няма нито
едно доказателство, че това задължение е по документи. Приетия като писменно
доказателство финансов отчет за фирма „*****“ не доказва
произтичащо от неплатени фактури вземане.
Тези
доказателства мотивират съда за извода му, че у Н. Н. не е
налице основателен мотив да поръча убийството на В. П. за това
твърдяно задължение. Наличните доказателства не сочат, че той би могъл да се
почуства застрашен от бъдещи действия на П. и с цел да предотврати
неблагоприятните последици от тях, е поръчл неговото физическо ликвидиране.
Следва
да се обсъди и въпроса дали предприетите от свидетелите действия в Република Г. и
търсенето на изчезналите товари биха се явили основателен мотив за извършване
на твърдяното престъпление. Съдът прие за установено, че В. П. е
търсил информация за изчезналия товар в гр. С., но при
преценката на това обстоятелство като мотив за престъплението, следва да се
имат предвид няколко факта. На първо място думите на П., че за
изчезналият товар не може да се докаже съпричастността на подсъдимия Н. Н.. Това
ясно показва, че получената от П. информация не би могла да
застраши подсъдимия. На следващо място, при изследване на мотив няма как да не
се вземе предвид, че целта на пътуването на 10.09.2012г. до гр. С. на П. е
именно събиране на информация за изчезналия товар. Няма нито едно доказателство,
че Н. Н. е знаел
за предстоящи действия на П., които чрез убийството му да бъдат
предотвратени.
Предходните
заплахи, които се твръдят от свидетелите не могат да бъдат доказани по
категоричен начин. Те се твърдят от свидетелите Х. Й., Л. Н. и К. Ж.. Дори
да бъдат приети за казани от Н., то те са общи и по скоро абстрактни
отколкото конкретни. Единствено казаното от Л. Н. и В. П. за
разказаното им от г.
гражданин Н. К. е
свързано с подобно намерение. Предвид невъзможността за разпит на този свидетел,
тази информация остана недоказана в хода на съдебното следствие и по тази
причина не може да се приеме за достоверна.
Множеството
телефонни разговори, които са провели помежду си подсъдимите Н. Н. и В. Н. в
периода 01.09.2012г. до 09.09.2012г. не могат да се приемат за косвено
доказателство относно съпричастността на Н. Н. към деянието.
Това е така, тъй като към онзи момент В. Н. е работил като
шофьор във фирмата на Н. Н. и не
може да се изключи вероятността, че тези разговори са свързани с работата му.
Няма
нито едно доказателство за конкретни действия от страна на подсъдимия Н. Н., които
да мотивират извод за съпричастност към извършеното от подсъдимите В. Н. и К. Г..
Единствено
в обясненията си, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, К. Г.
споменава името на Н. Н. в контекста
на поръчител на предприетите от В. Н. действия. Тези
думи всъщност категорично са отречени от от В. Н.. При
анализ на всички доказателства по делото, не можа да се докаже по безспорен и
категоричен начин повдигнатото на Н. обвинение.
Доколкото
за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и
точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в
тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването на който и
да е от тях – в случая неговото изпълнително деяние означава, че не е извършено
престъпление по този законов текст.
Поради
това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с
деянието си подсъдимият е осъществил от субективна страна престъпния състав с
горепосочената правна квалификация.
Безпредметно
е и обсъждането на съставомерността на деянието по вменените на подсъдимия
квалифицирани признаци.
По
отношение на обвинението срещу Й. К. за помагачество
към убийството съдът смята, че събраните доказателства не са достатъчни за
осъдителна присъда. По делото безспорно е доказано, че подсъдимия К. е
предоставил частите за сглобеното от подсъдимия В. Н. самоделно
взривно устройство. Няма съмнение, че предоставените от К.
тротилови пресовки, капсулдетонатор, шнурове са използвани за изготвяне на
устройството, поставено от подсъдимия К. Г. под колата на В. П.. В хода
на производството не се събраха доказателства, че К. е бил
запознат с преследваните от двамата извършители цели, т.е да използват
взривното устройство за умъртвяване на свидетеля В. П..
Няма
събрани конкретни доказателства за знанието на К. за целта,
преследвана от двамата съизвършители. Констатираната липса на преки и косвени
доказателства за знанието на К. за конкретното престъпление, ни изправя
пред непреодолим доказателствен дефицит.
Доказателствата
за съпричастност на подсъдимия К. към деянието по по чл. 116, ал.
1, т. 9, т. 6, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК са недостатъчни за
постановяване на осъдителна присъда поради което съдът го оправда по това
конкретно обвинение.
Съдът
смята за доказано, че самото взривяване е трябвало да се осъществи от
подсъдимия В. Н., чрез
набиране на съответния номер от мобилния телефон, с който е разполагал и ползвал
за тази цел. Това, че се е целяло убийството на свидетеля П., се
потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно наличието на част от
взривното устройство под колата на свидетеля П. и изпадането на
останалата част от устройството на улицата, където е обезвредено след удар в
тъп твърд предмет. Устройството е било монтирано с три пресовки тротил, сред
които е бил монтиран мобилен телефонен апарат със специално подбрана сръбска
сим-карта. Взривяването на устройството е било замислено да се осъществи
дистанционно след набиране на телефонния номер на монтирания мобилен телефонен
апарат в момента, когато свидетелят В. П. се намира в автомобила.
Деянието
по чл. 116, ал. 1, т. 9, т. 6, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК –
опитът за убийство на свидетеля В. П., е извършено
при квалифициращото обстоятелство „предумисъл” за подсъдимия В. Н..
Аргументите
за този правен довод са следните: в конкретния случай решението е взето
предварително, спокойно и хладнокръвно, с обмисляне на всички подробности. В
конкретния случай предумисълът се обективира от предварително изготвения план
за извършване на убийството, намирането на съучастници и разпределение на
ролите между тях, набавянето на необходимите части за изготвяне на взривното
устройство, за извършване на убийството. За да не бъде засечено активирането на
взривното устройство, извършителите са купили и монтирали в него сръбска
сим-карта. Предумисълът се установява и от начина по който компонентите на
взривното устройство са били пренасяни от гр. К. до гр. С. и гр. П.. Опитът
за убийство е насочен към свидетеля В. П.. Взривното
устройство е залепено за дъното на неговия „Мерцедес”. За да бъде извършено
убийството на П.,
извършителите – В. Н. и К. Г., за да
се прикрият, от разстояние са наблюдавали колата и в момента, когато П. се е качил
в минираната кола и когато потеглил, подсъдимият В. Н.
дистанционно, чрез набиране на номера на монтирания мобилен апарат във
взривното устройство започнал да го активира. Според обясненията на подсъдимия
К. Г., подсъдимият
В. Н. в този
момент няколко пъти е набирал номера на телефона, който е бил в устройството.
Този факт дава основание да се приеме, че самоделното взривно устройство е било
годно. Ако то не е било годно, подсъдимият В. Н. е нямало да
набира няколко пъти номера на телефона, чрез който е трябвало да се взриви
устройството.
Деянието
е спряло във фазата на опита. Същото съставлява недовършен опит за убийство на
свидетеля В. П., при
което е започнало изпълнението на умишленото престъпление, но от обективна страна
не се е осъществила изцяло изпълнителната деятелност, в резултат на което не е
настъпил желаният престъпен резултат. С избрания способ и начин на действие
върху обекта на престъплението започва началото на неговото изпълнение.
В
случая, случайно не се е реализирала опасността, която конкретното престъпно
деяние създава, поради отчупване на част от взривното устройство при движението
на автомобила.
Съдът
смята, че по несъмнен начин се доказва умисълът за извършване на престъплението
по чл. 116 от НК. Подсъдимият В. Н. 2 пъти е поръчал на К. Г. да
осигури сръбски сим-карти за монтиране в телефона, който е бил във взривното
устройство. В. Н. е организирал
и заедно с К. Г. е взел
от К. частите
за взривното устройство.
Прекият
умисъл за извършване на деянието се доказва и от факта, че подсъдимият В. Н. се
притеснявал и на всяка цена е искал, повторно да се провери дали бомбата не е
залепена на кардана на колата, откъдето може да изпадне при потеглянето на автомобила.
Също
така прекият умисъл се доказва и от действията на подсъдимите В. Н. и К. Г. при
изчакването и опита за взривяване на взривното устройство.
Фактът,
че подсъдимият В. Н. е искал
и очаквал изготвеното от него СВУ да бъде взривено, се потвърждава и от
споделеното с подсъдимия К. Г. учудване за неуспеха на
взривяването на устройството. Той е изказал съмнение за неговите действия, а
именно „явно че грешката е негова и че не е направил нещо както трябва”.
Всички
действия на подсъдимия В. Н.
говорят, че във взривното устройство е бил монтиран и капсул детонатор. Ако
поставеното под колата взривно устройство е било негодно, т. е. ако е било без
капсул детонатор, В. Н. нямаше
да иска Г. да
извърши повторна проверка за начина и мястото където е залепил бомбата. Нямаше
от далечно разстояние да наблюдава колата и да чака момента, когато в нея ще се
качи свидетелят П.. И
най-накрая, нямаше дистанционно няколко пъти да набира номера на апарата, който
е бил в тротиловите пресовки. Фактът, че взривното устройство е било годно,
говори и дадените обещания от подсъдимия В. Н. на К. Г., а
именно, че ще остане доволен заради участието му в подготовката и извършването
на деянието. Освен това, ако взривното устройство е било негодно, подсъдимият В. Н. нямаше
да предупреждава по телефона К. Г., след извършването на опита за
убийство, на следващия ден, 11.09.2012 год., че ако полицията го пита какво е
правил с него в гр. П., К. да
каже, че В. го извикал,
за да си направи колата в П.. Освен това двамата подсъдими са взели
от Й. К. и
капсул-детонатор, наред с другите части за изготвяне на взривното устройство.
Съдът, след анализ на
доказателствата стигна до извод, че подсъдимият К. Г. не е
действал при условията на предумисъл при извършване на това престъпление. Установените
факти по отношение на поведението на подсъдимия Г. сочат, че той е
узнал за това, че автомобилът ще бъде взривен с човека в него, непосредствено
преди да се предприемат действия от В. П. за взривяване
на самоделното устройство чрез набиране на поставения в него мобилен телефон. В
този момент неговото поведение сочи на несъгласие само в първия момент, но
впоследствие той се е съгласил с преследвания резултат. Именно гореизложеното
мотивира съда да оправдае Г. за това да е извършил деянето при
условията на предумисъл.
Предвид гореизложеното, съдът прие,
че подсъдимият В. Р. Н. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по по чл.
чл.116,ал.1,т.6 ,пр.1 и т.9 вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК
и го призна за виновен.
Съдът прие за доказано, че
подсъдимият К. С. Г. с
установените си действия е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по по чл. чл.116, ал.1, т.6, пр.1 вр.чл.115, вр.чл.18 , ал.1,
вр.чл.20, ал.2 НК и го призна за виновен.
По обвиненията
по чл.354а НК.
Събраните в хода на съдебното
следствие доказателства сочат , че подсъдимият В. Р. Н. на
11.10.2012г. в гр. С., ******, е
държал високорисково наркотично вещество коноп /марихуана/ с нето тегло 92,15
грама, с концентрация на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
1.3 % , на стойност 552, 90 лева .
Съдът намира, че от обективна
страна, с действията си подсъдимият В. Н. е реализирал
обективните признаци на престъплението, чрез формата на изпълнително деяние
„държане”, тъй като на инкриминираната дата е
упражнявал фактическата власт върху процесните високорискови наркотични
вещества.
Съгласно § 1, т. 11 на
допълнителната разпоредба на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, по смисъла на закона „Наркотично вещество“
е всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, както и всяко
друго природно и синтетично вещество, включено в горните списъци, което може да
предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие
върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на
двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и
настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.
В
чл. 3 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични (приета с ПМС № 293 от
27.10.2011 г., обн., ДВ, бр.
87 от 4.11.2011 г., в сила от 10.11.2011 г.) се посочва, че растенията и
веществата по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП), подлежащи на контрол от същия, се класифицират в
съответни списъци. Съгласно приложение № 2 към наредбата, марихуаната попада в Списък II
– „Вещества с висока степен на риск, намиращи
приложение в хуманната и ветеринарната медицина.“ Включването му в това приложение,
означава, че се третира като наркотично вещество по смисъла на §1, т. 11 от
ЗКНВП и същото е с висока степен на риск за общественото здраве.
Тъй като марихуаната няма легална
употреба, пазар и производство на територията на Република България, всички
действия с нея са поставени под строг контрол и са забранени при липса на
надлежно разрешение. По делото безспорно се установи обективния признак на
престъплението, а именно, че подсъдимият не е имал надлежно разрешение за
държането на наркотичните вещества.
Съгласно ПМС № 23 от 29.01.1998г.
за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на държаните от подсъдимия В. Н.
вещества е както следва коноп /марихуана/ с нето тегло 92,15 грама, с
концентрация на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1.3
% на стойност 552, 90 лева.
От субективна страна престъплението
по чл. 354а, ал. 3, предл. 2 от НК, е извършено от подсъдимия В. Н. умишлено,
като формата на вината е пряк умисъл, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на осъщественото
деяние, целял е и е искал настъпването на забранените му последици. Прекият му
умисъл е обхващал както обстоятелството, че е упражнявал фактическа власт върху
наркотичните вещества, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че тези
действия извършва по отношение на високорискови наркотични вещества и то без
надлежно разрешително за това.
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимия Й. А. К. е
осъществил състава на престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, т.1 НПК.
Съдът намира, че от обективна
страна, с действията си подсъдимият Й. К. е реализирал
обективните признаци на същото, чрез формата на изпълнително деяние „държане”
(с цел разпространение), тъй като на инкриминираната дата 23.10.2012г. в гр.К., ****** и в лек
автомобил „Фолксваген“ с ДК № ** **** ** е упражнявал фактическата власт върху
процесните високорискови наркотични вещества – коноп
/марихуана/ с общо нетно тегло 236,14 грама /двеста тридесет и шест гр. и четеринадесет
милиграма/ с процентно съдържание на тетрахидроканабинол, посочено по точки,
на обща стойност 1416.84 лева /хиляда четиристотин и шестнадесет лв и 68 ст./,
кокаин с общо нетно тегло 18,364 грама /осемнадесет грама и 364 милиграма/ с
процентно съдържание на активния компонент - посочено по точки, на обща
стойност 1471, 95 лева /хиляда четиристотин седемдесет и един лева и 95 ст./,
амфетамин с общо нетно тегло 52.794 грама /петдесет и два грама и 794
милиграма/ с процентно съдържание на активния компонент 5,5 %, на стойност
1583,82 лева /хиляда петстотин и осемдесет и три лв. и 93 ст./ и метамфетамин с
общо нето тегло 1.361 гр., на стойност 34, 25 лева, съгласно постановление №23
на МС от 29.01.1998г. /изм. ДВ бр.14/18.02.2000г./ за определяне на наркотичните
вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството, детайлно
както следва:
1/. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 207.58гр и % АК-тетрахидроканабинол - 8.01, с цена за 1 гр. - 6 лв., на
обща стойност 1245,48 лева.
2/. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 0.34гр и % АК-тетрахидроканабинол - 1.0, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 2,04 лева;
3/. Марихуана /коноп/ в четири
бр. топчета без опаковки с нето тегло 1.09гр, 0.87гр, 0.82гр, 0.53гр, 0.72,
0.35 и % АК-тетрахидроканабинол - 6.1, 8.5, 7.8, 6.2, 11.5, 8.7 по ред на
изследваните обекти , общо тегло 4, 38 грама, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 26, 28 лева;
4/. Марихуана /коноп/с нето тегло
2.05гр и % АК-тетрахидроканабинол - 13.8 , с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 12,30 лева.
5/. Марихуана /коноп/с нето тегло
2.58гр и % АК-тетрахидроканабинол 7.2, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 15,48 лева.
6/. Кокаин с нето тегло 0.283 гр.
със съдържание на активен компонент кокаин 24.4 %, с цена за 1 гр. - 90 лв., на
обща стойност 25.47 лева.
7/. Кокаин с нето тегло 0.774 гр
със съдържание на активен компонент кокаин - 12.9 % с цена за 1 гр. - 80 лв.,
на обща стойност 61,92 лева.
8/. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 0.84гр и % АК-тетрахидроканабинол - 7.9, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 5, 04 лева.
9/. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 0.99гр и % АК-тетрахидроканабинол 7.0, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 5, 94 лева.
10/. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 0.69гр и % АК-тетрахидроканабинол - 8.6, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 4,14 лева.
11/. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 0.78гр и % АК-тетрахидроканабинол - 8.3, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 4,68 лева.
12/. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 0.91 гр и % АК-тетрахидроканабинол - 8.7, с цена за 1 гр. - 6 лв., на
обща стойност 5,46 лева.
13/. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 1.72гр и % АК-тетрахидроканабинол - 7.3, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 10,32 лева.
14/. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 4.78гр и % АК-тетрахидроканабинол - 8.0, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 28,68 лева.
15/. Марихуана /коноп/ с нето
тегло З.бгр и % АК-тетрахидроканабинол 8.1, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 21,60 лева.
16/. Марихуана /коноп/ с нето
тегло 4.90гр и % АК-тетрахидроканабинол - 8.5, с цена за 1 гр. - 6 лв., на обща
стойност 29,40 лева.
17/. Метамфетамин /метилфенидат/
с общо нето тегло 1.361 гр., с цена за 1 гр. - 25 лв., на обща стойност 34, 25
лева.
18/. Кокаин с общо нето тегло
5.900 гр. със съдържание на активен компонент кокаин - 4.7% с цена за 1 гр. -
80 лв., на обща стойност 472.00 лева.
19/. Кокаин с общо нето тегло
11.523 гр. със съдържание на активен компонент кокаин 3.5%, с цена за 1 гр. -
80 лв., на обща стойност 921,84 лева.
20/. Амфетамин с общо нето тегло
52.794 гр. със съдържание на активно вещество амфетамин 5.5% с цена за 1 гр. -
30 лв., на обща стойност 1583,82 лева,
които съхранявал на първия етаж
в комплекс „*******“ в помещение
използвано за офис, в малко помещение с дървен шкаф и в управлявания от него
автомобил.
Съгласно § 1, т. 11 на
допълнителната разпоредба на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, по смисъла на закона „Наркотично вещество“ е всяко упойващо и
психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, както
и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в горните списъци, което
може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно
въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или
нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението,
възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия
организъм.
В чл. 3 на Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични (приета с ПМС № 293 от
27.10.2011 г., обн., ДВ, бр. 87 от 4.11.2011 г., в сила от 10.11.2011 г.) се
посочва, че растенията и веществата по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), подлежащи на
контрол от същия, се класифицират в съответни списъци. Съгласно приложение № 2
към наредбата, кокаинът попада в Списък II – „Вещества с висока степен на риск,
намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина.“ Включването му в
това приложение, означава, че се третира като наркотично вещество по смисъла на
§1, т. 11 от ЗКНВП и същото е с висока степен на риск за общественото здраве.
Тъй като кокаинът, марихуаната и
амфетаминът нямат легална употреба, пазар и производство на територията на
Република България, всички действия с него са поставени под строг контрол и са
забранени при липса на надлежно разрешение.
По делото безспорно се установи
обективният признак на престъплението, а именно, че подсъдимият Й. К. не
е имал надлежно разрешение за държането на наркотичните вещества, както и целта
на това държане, а именно с цел разпространение. Това е така, тъй като от
материалите по делото – писмените доказателствени средства – протокол за обиск
и изземване от 23.10.2012г. и физикохимическа експертиза, се установява, че
държаните от подс. К. високорискови наркотични вещества са
били разпределени на части. Намерените в автомобила разфасофки мотивират извод,
че същите са предназначени за разпространение.
В обясненията си подсъдимия К. Г. ясно
сочи, че при първото посещение в гр. К. другият подсъдим – В. Н. е
закупил наркотик от Й. К..
Съдът смята, че намерените в
работния офис на подсъдимия К. наркотични вещества са били
изключително под негова фактическа власт. Видно от съдържанието на протоколите
за претърсване и изземване той е присъствал на извършените процесуални действия
и не е направил възражение. Изложеното от него в обяснението му следва да се
разглежда като защитна позиция.
Съгласно ПМС № 23 от 29.01.1998г.
за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на държаните от подс. К. вещества
е както следва: коноп
/марихуана/ с общо нетно тегло 236,14 грама /двеста тридесет и шест гр. и
четеринадесет милиграма/ с процентно съдържание на тетрахидроканабинол ,
посочено по точки, на обща стойност 1416.84 лева /хиляда четиристотин и
шестнадесет лв и 68 ст./, кокаин с общо нетно тегло 18,364 грама /осемнадесет
грама и 364 милиграма/ с процентно съдържание на активния компонент - посочено
по точки, на обща стойност 1471, 95 лева /хиляда четиристотин седемдесет и един
лева и 95 ст./, амфетамин с общо нетно тегло 52.794 грама /петдесет и два грама
и 794 милиграма/ с процентно съдържание на активния компонент 5,5 %, на
стойност 1583,82 лева /хиляда петстотин и осемдесет и три лв. и 93 ст./ и метамфетамин
с общо нето тегло 1.361 гр., на стойност 34, 25 лева.
От субективна страна
престъплението по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК, е извършено от подс. Й. К.
умишлено, като формата на вината е пряк умисъл, с непосредствено целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал противоправния
характер на осъщественото деяние, целял е и е искал настъпването на забранените
му последици. Прекият му умисъл е обхващал както обстоятелството, че е
упражнявал фактическа власт върху наркотичните вещества, от вид и със съдържание,
описани по-горе, така и че тези действия е извършил по отношение на
високорискови наркотични вещества, и то без надлежно разрешително за това.
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият К. С. Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.354а,
ал.5 вр.ал.3, пр.2, т.1 НК.
Събраните в хода на съдебното
следствие доказателства сочат , че подсъдимият К. С. Г. на
11.10.2012г. в гр. С., ******* без надлежно
разрешително, съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73 ал.1 от ЗКНВП, вр. чл.30
от ЗКНВП държал - високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1,
т.1 и ал.2, вр. Приложение № 1 от ЗКНВП - Коноп /марихуана/- с нето тегло -
0,260 /двеста и шестдесет милиграма/ гр., с процентно съдържание - 2.00% на
тетрахидроканабинол на стойност - 1.56 лв /един лев и петдесет и шест
стотинки/, коноп /марихуана/ с нето тегло 2,04 гр. /два грама и четири
милиграма/ с процентно съдържание 1,00 % тетрахидроканабинол на стойност 12.24
лв /дванадесет лева и двадесет и четири стотинки/ и метаамфетамин /с кофеин/ -
с общо нетно тегло - 0,011 гр. /единадесет милиграма/ с неопределено процентно
съдържание на активния компонент на стойност - 0.28 лв. /двадесет и осем стотинки/.
Съдът намира, че от обективна
страна, с действията си подсъди-мият К. С. Г. е
реализирал обективните признаци на престъплението, чрез формата на изпълнително
деяние „държане”, тъй като на инкриминираната дата е упражнявал фактическата
власт върху процесните високорискови наркотични вещества.
От субективна страна
престъплението по чл. 354а, ал. 3, предл. 2 от НК, е извършено от подсъдимия К. Г.
умишлено, като формата на вината е пряк умисъл, с непосредствено целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал противоправния характер
на осъщественото деяние, целял е и е искал настъпването на забранените му
последици. Прекият му умисъл е обхващал както обстоятелството, че е упражнявал
фактическа власт върху наркотичните вещества, от вид и със съдържание, описани
по-горе, така и че тези действия извършва по отношение на високорискови наркотични
ве-щества, и то без надлежно разрешително за това.
Съдът смята, че малкото
количество на предмета на престъплението, незначителността на настъпилите
вредни последици, мотивите на подсъдимия, така и фактите за личността на автора
на престъпното деяние е основание случаят да се определи като маловажен по
смисъла на чл.354 а, ал.5 НК. Всички тези
обстоятелства , преценени в кумулативна даденост,
мотивират извода на съдебния състав, че случаят е маловажен.
По отношение на
обвиненията по чл.339 НК
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият Й. К. е осъществил
състава на престъпление по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл.339, ал.1 НК
, подсъдимият К. С. Г. по
чл.339, ал.1, пр.1 вр.чл.20, ал.2 НК, а подсъдимият В. Н. – по
чл.339, ал.1 от НК и по чл.339, ал.1, пр.1 вр.чл.20, ал.2 НК.
Престъплението по чл. 339, ал. 1
от НК е класическо формално престъпление, продължено по своя характер.
Изпълнителното деяние се изразява в няколко форми – придобиване, по какъвто и
да е начин; държане или предаване другиму на взривове, огнестрелно оръжие или
боеприпаси, без субектът да има за това надлежно разрешение. За съставомерността
е достатъчна само една от посочените изпълнителни форми.
Първата форма на изпълнителното
деяние - придобиването - обхваща всички възможни способи за установяване
фактическа власт върху предмета на престъплението - правомерни (например при
наследяване), неправомерни (например при кражба), възмездни, безвъзмездни и т.
н. Но “... отнемането на оръжие от въоръжено лице при самозащита или при
останалите хипотези на неизбежна отбрана изключва обществено опасния характер
на деянието и съставомерността по чл.339, ал.1 НК ...” (Р. 173-93-ВК). Когато
обаче деецът придобие общоопасните средства чрез престъпление (например грабеж)
и след това продължава да ги държи без надлежно разрешение, ще е налице реална съвкупност
на две престъпления.
Когато законът въздига в
престъпление придобиването по какъвто и да е начин на взривове, огнестрелни
оръжия или боеприпаси, има предвид всяко незаконно придобиване.
Понятието държане в тази норма
означава упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението, като
наказателният
кодекс използва този термин, без да отдава значение на съществуването или не на
правно основание за установяването на връзката между лицето и вещта. Държането
не държи сметка на действията на дееца по придобиване на вещите, а единствено
до фактическата им връзка с дееца.
Съставомерно по чл.339, ал.1 от НК „държане” ще е налице винаги,
когато за огнестрелното оръжие и боеприпасите няма надлежно разрешение, и
оръжието и боеприпасите обективно се намират във фактическа власт на дееца без
оглед на продължителността - часове, дни или повече. Фактът на държането на
посочените, поставени под специален контрол вещи, е достатъчен и за
съставомерността му е без значение начина на възникване на държането.
По смисъла на чл. 4, ал. 2 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/, огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда,
проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе,
изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество“. В чл. 7, ал.
1 от ЗОБВВПИ е поместена легалната дефиниция за боеприпаси, а именно:
„Боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са патрони или
изстрели или техните компоненти - снарядени гилзи, капсули или снаряди, които
се използват в огнестрелно оръжие.“
Съгласно разпоредбата на
чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ, „За граждански цели –
самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като
реквизит за театрални, филмови и други постановки, могат да се придобиват и
съхраняват: 1. огнестрелни оръжия за самоотбрана – късоцевни огнестрелни оръжия
– пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 50 броя боеприпаси
за всяко огнестрелно оръжие“.
Разрешителният режим за
придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси е уреден в чл. 50 от ЗОБВВПИ. В
ал. 1 на чл. 50 се посочва, че „Физически и юридически лица, регистрирани като
търговци по смисъла на Търговския закон, и културни организации по смисъла на
Закона за закрила и развитие на културата могат да придобиват взривни вещества
и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, чрез
закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна, след получаване на
разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от
оправомощено от него длъжностно лице или от началника на РУ на МВР по
местонахождение на обекта за съхранение“. Ал.3 на същия член предвижда, че
„Лицата по ал. 1 и ал. 2 могат да придобиват огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство,
след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на
МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР
по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице“.
Режимът на съхранение на огнестрелни
оръжия и боеприпаси е регламентиран в чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ, където се
посочва, че „Лицето по чл. 50, ал. 1 – 3, получило разрешение за придобиване,
може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите
изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи
и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, след получаване на
разрешение за съответните дейности от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено
от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на
обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.
Съдът смята, че събраните доказателства са
достатъчни, за да се приеме за доказано предаването от подсъдимия Й. К. на три
броя тротилови пресовки с общо тегло 1,200 кг.тротил на подсъдимите В. Р. Н. и К. С. Г.. Това
фактическо предавате е станало на 6.09.2012г. в гр. К..
Доказателствата за това са обясненията на подсъдимия К. Г.,
разпечатките от мобилните телефони на тримата, намерените при извършено
претърсване и изземване в дома на К. идентични тротилови пресовки.
По делото е доказано, че К. не е имал разрешение нито да държи нито
да търгува с оръжие и взривни вещества.
Установената фактическа обстановка мотивира
съда да приеме, че подсъдимите В. Н. и К. Г. в
съучастие са установили фактическа власт върху предадените им от подсъдимия К. взривни
вещества като по този начин са осъществили от обективна страна състава на
престъпление по чл.339, ал.1, пр.1 НК. Посочените по – горе доказателствени
източници мотивират съда в този му извод.
След като двамата подсъдими Г. и В. Н. са
придобили взривното вещество са го пренесли до гр.С.. След
това то е минало във фактическо владение на подсъдимия В. Н. и той
го е държал до момента в който е било поставено под автомобила на свидетеля В. П.. С тези
си действия Н.
упражнил трайна фактическа власт върху взривното вещество и осъществил
изпълнителното деяние „държане“ по смишсъла на чл.339, ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимите Й. К., В. Н. и К. Г. са осъществили
деянието с ясно съзнание за общественоопасния характер на извършеното и
неговите последици, като искали настъпването им. При така установеното съдът
прие, че деянието е извършено от всеки от подсъдимите при пряк умисъл като
форма на вината.
В
настоящия случай се доказа, че подсъдимият Й. К., в
нарушение на посочените разпоредби, а именно без да притежава надлежно
разрешение, на 23.10.2012г. вв гр. К. *******, държал взривни вещества, огнестрелни оръжия,
боеприпаси и пиротехнически изделия по смисъла на чл.3, чл.4 и чл.7 и чл.8 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение от компетентен орган, изискуемо
съгласно чл.50 и чл.51 от ЗОБВВПИ, в големи количества както следва: 1бр.
пистолет без надпис и номера с монтиран заглушител и 1 бр. пълнител в него, 1
бр. пистолет с калибър 6,35 мм „J Р SAUER & SOHN PATENT“ с номер 3771, 1бр.
револвер, без фабричен номер с изписани букви „ SW", 1 бр. пистолет, който
се определя като огнестрелно оръжие подражание на система „Браунинг"
калибър 6.35мм х15мм, 1бр. пушка „Зборьовка BRNO" с фабр. № 89 823, пистолет
марка „DREYSE CAL. 6.35" модел 1908г. и фабричен номер 1361, 2бр. цеви за
пистолет /един бр. черна на цвят с дължина 93 мм и Ф 10/9.2 мм и един бр. без
маркировка с дължина 100 мм с ф 7/6.2 мм/, 1 бр. метално устройство тип
„ОСА", 111 бр. патрони „Макаров" с калибър 9x18, 47 бр. патрона калибър
9x19 марка „Люгер“ - 16 бр. патрони калибър 9x18 за пистолет „ Макаров", 8
бр. патрони 6.35х15мм „S&B“, 2 бр. патрони калибър 7,65x17мм и 22 LR, 3 бр.
пиротехнически изделия - учебни димки; 9 бр. пиротехнически изделия -
имитационни части от УЗРГМ -74ИМ, 5 бр. пиротехнически изделия - части от
закъснител на запалка на ръчна граната /УЗРГМ-ИМ/, пиротехническа смес - 137.9
гр., представляваща пиротехническо изделие; пиротехническа смес - 67.9 гр.,
представляваща пиротехническо изделие; пиротехническа смес - 565 гр., представляваща
пиротехническо изделие; пресовка с тегло 46.1 гр. от тротил и хексоген,
представляваща взривно вещество; 610мм детониращ шнур, представляващ взривно
вещество; драскател на запалка, представляващ взривно вещество; 50 гр. бездимен
барут, представляващ взривно вещество.
Горното обстоятелство е установено
по надлежен ред, съгласно предвидените в НПК норми, чрез извършено претърсване,
резултатите от което са обективирани в протокол за претърсване и изземване от 23.10.2012г. /т. 4, л. 103 от ДП/, одобрен
по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК с разпореждане от 23.10.2012г. по НЧД № 779/2012г.
по описа на ОС – П.. Видът и техническата изправност на оръжията и
боеприпасите се установяват от заключението на извършената балистична експертиза.
Чрез
изброените доказателства и доказателствени средства се оборва по категоричен
начин изложената от подсъдимият К. версия, че достъп до работилницата са имали
различни лица, тъй като по безспорен начин се доказва намирането и изземването
на посочените оръжия и боеприпаси от помещението, ползвано от подсъдимия. Същият е присъствал при извършеното
претърсване и дори сам е насочил разследващите към процесния гараж –
работилница.
С оглед на горното съдът намира,
че подсъдимият Й. К. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, тъй като се доказа, че е налице държане, по смисъла на закона, тъй като към
23.10.2012г. същият не е притежавал надлежно разрешение за държане на
огнестрелно оръжие и боеприпаси.
От субективна страна
подсъдимият Й. К. е осъществил деянието с ясно съзнание за
общественоопасния характер на извършеното и неговите последици, като искал
настъпването им. При така установеното съдът прие, че деянието е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл като форма на вината.
Предвид броя на иззетите оръжия,
боеприпаси и взривни вещества, съдът счита, че е налице квалифициращият признак
„боеприпаси в голямо количество“ (в този смисъл ТР № 6
от 15.11.1973 г. по н. д. № 2/1973 г., ОСНК на ВС). Това е така,
тъй като при определяне на този признак е меродавен броят на държаните
боеприпаси. В настоящия случай са иззети голямо количество патрони с различен
калибър, огнестрелни оръжия, взривни мещества. Тяхното подробно описание е
отразено в протокола за претърсване и изземване, като същото се потвърждава и
допълва, относно техническите им специфики, от заключението на назначената
балистична експертиза.
Поради това съдът
прие, че извършеното от подсъдимия Й. К. деяние покрива, както обективните, така и субективните
признаци от състава на престъплението по чл. 339,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
Що се отнася до обвинението на
подсъдимия В. Р. Н., настоящият
състав намира, че последния е осъществил от обективна страна състава на чл.
339, ал. 1 от НК. Това е така, тъй като по делото се доказва по категоричен
начин, че подс. В. Н. е
упражнявал фактическата власт върху иззетото огнестрелно
оръжие – пистолет „Иж 78-8", кал. 8мм, със
заличен номер, преработен за стрелба с бойни патрони кал. 6.35 мм и осем броя
боеприпаси - патрони - кал. 6.35 мм - годни за употреба по смисъла на чл. 7,
ал. 1 от ЗОБВВПИ. Това обстоятелство се установява от приложения в
доказателствените материали протокол за претърсване и изземване от 11.10.2012г.
, извършено в жилище, находящо се на адрес: гр. С., *******, обитавано от
подс. В. Н., като
горното процесуално-следствено действие е одобрено по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК. Видът и естеството на намерените оръжие и боеприпаси се установява от
заключението на извършената балистична експертиза. От обективна страна е
установена и липсата на надлежно разрешително за извършеното от подсъдимия
действие на държане по отношение на инкриминираните оръжие и боеприпаси. Това
обстоятелство е видно от приложената по делото справка от служба „КОС“.
От субективна страна, в
интелектуалното и волевото съдържание на умисъла, е установено съзнаването от
страна на подсъдимия В. Н., че
няма издадено разрешително за държането на пистолета и боеприпасите и че
действа в нарушение на установените правила от законодателството на страната. С
оглед на това съдът приема, че деянието е извършено от подсъдимия при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
ПО НАКАЗАНИЯТА:
Наказанието е
средство за постигане целите по чл.36 НК. За да реши какъв обем наказателна
принуда да бъде упражнен по отношение на подсъдимите, съдът следва да прецени
по какъв начин тези цели биха се постигнали най-пълно. При тази преценка следва
да бъде отчетена относителната тежест на всички обстоятелства от значение за определяне
размерите на наказанията, каквито са степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършването на престъплението, както и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
В настоящия случай
при определянето на наказанията за извършените от подсъдимия Й. А. К.
престъпления, съдът взе предвид всички обстоятелства, визирани в нормата на чл.
54 от НК. Настоящият състав отчете като смекчаващи обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия, обстоятелството, че работи и че
се грижи за семейството си. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид
високата степен на ангажираност на подсъдимия при осъществяването на инкриминираните
деяния, както и обстоятелството, че подс. К. е държал в дома си множество вещи, създаващи
предпоставки за реализирането на престъпни деяния, а именно боеприпаси, оръжия,
взривове и наркотици.
За престъплението по чл. 339, ал.1 в НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. При
индивидуализиране на размера на наказанието, което наложи на подс. К., освен
изброените по-горе обстоятелства, съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието, както и дейността на подсъдимия за реализирането на
инкриминираното деяние. Предоставянето на взривни вещества на други лица само
по себе си е дяние с много висока степен на обществена опасност. Предоставените
в конкретния случай от подс.К. взривни вещества, представляват
практически всички компоненти, необходими за съставянето на една бомба, което
обстоятелство подсъдимият е съзнавал. С това свое поведение подсъдимият е
демонстрирал грубо незачитане на обществените отношения и установения в
страната законов ред. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото
деяние, на личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия, което ще постигне целите по чл.36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната превенции,
следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК при решаващ превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства в размер към максималния, предвиден в
закона за това престъпление, а именно седем години лишаване от свобода.
За престъплението по
чл.354а, ал.1, предл.4 от НК, законодателят предвижда, за държане с цел
разпространение на високорискови наркотични вещества, две кумулативни санкции,
а именно лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до
двадесет хиляди лева. Това престъпно деяние се характеризира с висока степен на
обществена опасност. Всички действия на подс. К., свързани с осъществяването
на инкриминираното деяние, разкриват висока степен на обществена опасност на
личността на подс. К.. Предвид тези обстоятелства, съдът прецени,
че необходимо и достатъчно за постигане на целите по чл.36 от НК, е да наложи
наказание „Лишаване от свобода“ на подсъдимия при превес на отегчаващите
наказателната отговорност обстоятелства, в размер над средния предвиден в
закона, а именно шест години лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото
наказание „глоба“ в среден размер, а именно десет хиляди лева. При определяне
на размера на наказанието „глоба“, съдът взе предвид и имотното състояние на
подсъдимия и неговите доходи. Същият притежава заведение и получава доходи от
него.
Нормата на чл.339,
ал. 2 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. В
конкретния случай, видът на инкриминираните огнестрелни оръжия, както и броят
на инкриминираните боеприпаси, обуславят извод за изключителна степен на
обществена опасност на осъщественото от подс. К. деяние. Поради това
съдът прецени, че за реализиране целите по чл. 36 от НК, на подс. К. следва
да се наложи наказание над средния предвиден в закона размер, а именно седем
години лишаване от свобода, като тук отдаде приоритет на смекчаващите
наказателната отговорност обстоятелства, изброени по – горе. Тук наказанието е
еднакво по размер с извършеното от подсъдимия по – леко наказуемо престъпление
по чл.339, ал.1 НК, но както беше отбелязано по – горе, то е наказано от съда
по – тежко, поради обстоятелството, че макар и предадените взривове да не са в
големи количества, то те са били частите за сглобяване на самоделно взривно
устройство, което е послужило за извършване на инкриминираното деяние по
чл.116, вр.чл.18, предмет на настоящото дело.
Съдът не приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, тъй като прецени, че не е налице нито една
от кумулативно дадените в този текст предпоставки за приложението му, а именно:
по отношение на подсъдимия К. не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства и така определеното наказание не се
явява несъразмерно тежко.
С оглед
обстоятелството, че подсъдимия Й. К. е извършил три отделни престъпления, при
условията на реална съвкупност, съдът счете, че в настоящия случай са налице
предпоставките по чл. 23, ал. 1 от НК, поради което определи на подс. К. едно
общо, най-тежко наказание, в размер на седем години лишаване от свобода.
Настоящият състав прецени, че за да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК,
следва на основание чл. 23, ал. 3 от НК да присъедини изцяло към така определеното
общо наказание и наказанието глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
Съдът определи режима и типа на
пенитенциарното заведение, в което подс. Й. К. следва да изтърпи
наложеното му общо наказание от седем години лишаване от свобода, като се съобрази
с разпоредбите на ЗИНЗС. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, когато наказанието
на осъдено за първи път лице надвишава пет години лишаване от свобода, същото
се изпраща в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Нормата на чл.
61, т. 2 от ЗИНЗС предвижда за последното да бъде определен първоначален „строг“
режим на изтърпяване. Поради това съдът определи подс. К. Д. да
изтърпи наложеното му наказание в затвор, при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване.
Видно от материалите по делото, подсъдимият
Й. К. е
бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото дело от
23.10.2012г. до 06.06.2014г., поради което на основание чл.59, ал.1 от НК, при
изпълнението на определеното общо наказание, прекараното в ареста време се приспадна.
При определянето на наказанията за
извършените от подсъдимия В. Н. престъпления, съдът взе предвид
всички обстоятелства, визирани в нормата на чл.54 от НК. Настоящият състав
отчете като отегчаващи обстоятелства обремененото му съдебно минало, високата
степен на ангажираност на подсъдимия при осъществяването на инкриминираните
деяния, както и обстоятелството, че с действията си е попречил на разкриване на
обективната истина.
За престъплението по чл. чл.116, ал.1,
т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. с чл. 115, вр.с чл.18,ал.1, вр.с чл.20,ал.2 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години,
доживотен затвър и доживотен затвор без право на замяна. При индивидуализацията
на наказанието съдът взе предвид изключително високата обществена опасност на
технологията по осъществяване на изпълнителното деяние, която би създала
опасност за много хора, но и това, че деянието е приключило във фазата на опита
и не са настъпили целените от подсъдимия последици. Съобразявайки
конкретните специфики на разглежданото деяние, на личността на подсъдимия и
тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
прие, че справедливото наказание на подсъдимия, което ще постигне целите по чл.
36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната превенции,
следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК. Преценявайки
съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и
като не намери нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства,
които да обуславят приложението на чл.55 от НК, съдът намери, че следва да
определи наказание за конкретното престъпление в размер на минималния предвиден
в закона, а именно петнадесет години лишаване от свобода.
За престъплението по чл.339, ал.1 в НК
се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. При
индивидуализиране на размера на наказанието, което наложи на подс. В. Н., освен
изброените по-горе обстоятелства, съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието, както и дейността на подсъдимия за реализирането на
инкриминираното деяние. Придобиването и държането на взривни вещества само по
себе си е деяние с много висока степен на обществена опасност. Както беше
отбелязано по – горе, тези взривни вещества са частите на изготвеното самоделно
взривно устройство и то изготвено от самия подсъдим. С това свое поведение
подсъдимият е демонстрирал грубо незачитане на обществените отношения и установения
в страната законов ред. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото
деяние, на личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание на
подсъдимия, което ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и
генералната и индивидуалната превенции, следва да бъде определено при условията
на чл.54 от НК при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в размер на
шест години лишаване от свобода.
За престъплението по чл.
354а, ал.3, пр. 2, т. 1, законодателят предвижда, за държане на високорискови наркотични
вещества наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди
до десет хиляди лева. Това престъпно деяние се характеризира с висока степен на
обществена опасност. След като прецени всички действия на подсъдимия, свързани
с осъществяването на инкриминираното деяние съдът намери, че необходимо и
достатъчно за постигане на целите по чл.36 от НК, е да наложи наказание
„Лишаване от свобода“ на подсъдимия при отчитане
на смекчаващите наказателната
отговорност обстоятелства – направените самопризнания за извършването на това престъпление и
сравнително малкото количество на държаното наркотично вещектво, в
размер под средния предвиден в закона, а
именно три години лишаване от свобода, както и
кумулативно предвиденото наказание „глоба“ около минималния размер, а именно
три хиляди лева. При определяне на размера на наказанието „глоба“, съдът взе
предвид данните по делото за имотното състояние на подсъдимия и неговите доходи.
За държания от подсъдимия В. Н. един
пистолет и осем броя патрони - нормата на чл.339, ал.1 от НК предвижда
наказание лишаване от свобода от две до осем години. В конкретния случай, съдът
отчете вида на държаното огнестрелно оръжие, количеството му и обремененото
съдебно минало на подсъдимия Н.. Поради това съдът прецени, че за
реализиране целите по чл. 36 от НК, на подсъдимия В. Н. следва
да се наложи наказание над минималния предвиден в закона размер, а именно три
години лишаване от свобода.
Съдът не приложи разпоредбата на чл. 55,
ал. 1 от НК, тъй като прецени, че не е налице нито една от кумулативно дадените
в този текст предпоставки за приложението му, а именно: по отношение на
подсъдимия В. Р. Н. не
са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства и така определеното наказание не се явява несъразмерно тежко.
С оглед обстоятелството, че подсъдимия В. Н. е извършил
четери отделни престъпления, при условията на реална съвкупност, съдът счете,
че в настоящия случай са налице предпоставките по чл.23, ал. 1 от НК, поради
което определи на подс. Н. едно
общо, най-тежко наказание, в размер на петнадесет години лишаване от свобода.
Настоящият състав прецени, че за да бъдат постигнати целите по чл.36 от НК,
следва на основание чл.23, ал.3 от НК да присъедини изцяло към така определеното
общо наказание и наказанието глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
Съдът определи режима и типа на
пенитенциарното заведение, в което подс. В. Н. следва да изтърпи
наложеното му общо наказание от петнадесет години години лишаване от свобода,
като се съобрази с разпоредбите на ЗИНЗС. Съгласно чл.60, ал.1 от ЗИНЗС,
когато наказанието на осъдено за първи път лице надвишава пет години лишаване
от свобода, същото се изпраща в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип. Нормата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС предвижда за последното да бъде определен
първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Поради това съдът определи
подсъдимия да изтърпи наложеното му наказание в затвор, при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване.
Видно от материалите по делото, подсъдимият
В. Р. Н. е
бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото дело от 12.10.2012г. поради което на основание чл.59,
ал.1 от НК, при изпълнението на определеното общо наказание, прекараното в
ареста време се приспадна.
При определянето на
наказанието за извършеното от подсъдимия К. С. Г. престъпление, настоящият състав отчете като
смекчаващи обстоятелства чистото му съдебно минало, младата му възраст и обстоятелството,
че подс. Г. съдейства с обясненията си за разкриване на обективната
истина. Съдът взе предвид, че без неговото съдействие, престъпленията
изключително трудно биха могли да бъдат разкрити. Като отегчаващи обстоятелства
съдът взе предвид обществената опасност на инкриминираното деяние и степента на
ангажираност на Г. при осъществяването на същото.
За престъплението по
чл.116, ал.1, т. 6, пр.1, вр. с чл.115, вр.с чл.18, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет
години, доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна. При
индивидуализиране на размера на наказанието, което наложи на подс. Г., съдът
отчете също и дейността на подсъдимия за реализиране на инкриминираното деяние.
При анализа на действията на подсъдимия Г., съдът отчете обстоятелството, че подс. В. Н. е
инициирал извършването на инкриминираното деяние, както и че същият е имал
ръководна роля спрямо подс. К. Г. при съгласуването на волите и разпределянето
на задачите на двамата подсъдими. Това от своя страна обуславя по - ниска
степен на обществена опасност на осъщественото от подс. Г.
деяние, в сравнение с това на подс. В. Н..
Съобразявайки
горните обстоятелства, съдът прие, че най-подходящо наказание, с оглед постигане целите по чл. 36 от НК, свързани с генералната
и индивидуалната превенции, следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК в размер под минималния, предвиден в закона за това престъпление, а именно десет
години лишаване от свобода.
За да намери
приложение нормата на чл. 55 НК съдът следва да установи наличието на две предпоставки
- изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и констатация за това,
че и най – лекото наказание, предвидено за съответното престъпление, се явява несъразмерно
тежко.
Изключителни
смекчаващи обстоятелства са тези, които са оказали много и необичайно силно
въздействие при вземане на решението за извършване на деянието, поради което
съществено отличават разглеждания казус от типичните случаи. Независимо от
употребеното множествено число в разпоредбата на чл.55 НК, в съдебната практика
е прието, че и само едно изключително смекчаващо обстоятелство може да даде
основание за прилагане на чл. 55 от НК – Решение № 49/1977 год. на ІІ н. о.
По отношение на
втората предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.55 НК, съдът следва да
констатира, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко
като реакция срещу извършеното престъпление, т.е. че когато е формулирал санкцията
на съответната норма от Особената част на НК, законодателят е имал предвид
деяния със значително по-висока степен на обществена опасност. Практиката на
В(К)С е категорична, че при липса на такава констатация, приложението на чл. 55 НК е незаконосъобразно, като в този смисъл са и Решение № 861/1969 на III н.о.
и Решение №315/1972 на I н.о.
За да определи наказанието
при условията на чл. 55 НК, съдът е длъжен да обсъди всички смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, да прецени едните и другите и да направи извод, че в
конкретния случай смекчаващите обстоятелства са изключителни или многобройни,
което обуславя значително по-ниска от типичната степен обществена опасност за
този вид престъпления.
Безспорен е изводът
в практиката, че нормата на чл. 55 НК се прилага по изключение само в случаите,
когато данните, които характеризират престъплението и автора му, показват, че
действително е налице по-ниска обществена опасност на деянието и дееца -
Решение № 63/1983 год. на ІІ н. о..
В настоящия случай съдът прие, че по отношение на
подсъдимия К. Г. са
налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан и престъплението е останало във фазата на
опита. Съвкупната преценка на степента на обществена опасност на деянието, от
една страна и на подсъдимия, от друга страна, младата му възраст и
изключителното му съдействие за разкриване на обективната истина, обуславят
извода, че и най – лекото, предвидено в нормата на закона наказание би било прекалено
тежко и такова под предвидения минимум би осъществило установените в
разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието. Така мотивиран, съдът на
основание разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, определи наказание
“Лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/ години.
Съдът отчете, че наказанието трябва да
постига справедлив баланс на принудително-предупредителните елементи и на
специалната и общата превенция. От първостепенен обществен интерес е наказанието
да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия, формиране на самоконтрол и
вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на други престъпления в
бъдеще. Поради това, като взе предвид личностните особености на подсъдимия Г., съдът
прие, че така определеното наказание не пренебрегва генералната превенция и не
игнорира високата степен на обществена опасност на извършеното от него
престъпление. Това е така, защото генералната превенция не може и не бива да се
противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително въздействие
върху обществото се постига само когато наказанието е съответно на конкретната
обществена опасност и морална укоримост на конкретния деец и на конкретното
деяние.
За престъплението по чл.354а, ал.5 вр.
ал.3, пр. 2, т.1, законодателят предвижда, за държане на високорискови
наркотични вещества наказание „глоба“ до 1000/хиляда/ лева. След като прецени
всички действия на подсъдимия, свързани с осъществяването на инкриминираното
деяние намери, че необходимо и достатъчно за постигане на целите по чл.36 от НК, е да наложи наказание в размер под средния предвиден в закона, а именно
глоба в размер на триста лева.
Нормата на чл.339, ал. 1 от НК предвижда
наказание лишаване от свобода от две до осем години. В конкретния случай, съдът
отчете ролята на подсъдимия Г. по придобиване на взривното вещество,
чистото му съдебно минало и съдействието му за разкриване на истината по делота.
Поради това съдът прецени, че за реализиране целите по чл.36 от НК, на
подсъдимия К. Г. следва
да се наложи наказание около минималния предвиден в закона размер, а именно три
години лишаване от свобода.
С оглед обстоятелството, че подсъдимия К. Г. е
извършил три отделни престъпления, при условията на реална съв-купност, съдът
счита, че в настоящия случай са налице предпоставките по чл.23, ал.1 от НК,
поради което определи на подс. Г. едно общо, най-тежко наказание,
в размер на десет години лишаване от свобода. Настоящият състав прецени, че за
да бъдат постигнати целите по чл.36 от НК, следва на основание чл.23, ал.3 от НК да присъедини изцяло към така определеното общо наказание и наказанието
глоба в размер на 300 /триста/ лева.
Съдът определи режима и типа на
пенитенциарното заведение, в което подс. К. Г. следва да изтърпи
наложеното му общо наказание от десет години години лишаване от свобода, като
се съобрази с разпоредбите на ЗИНЗС. Съгласно чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, когато наказанието
на осъдено за първи път лице надвишава пет години лишаване от свобода, същото
се изпраща в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Нормата на чл.
61, т. 2 от ЗИНЗС предвижда за последното да бъде определен първоначален
„строг“ режим на изтърпяване. Поради това съдът определи подсъдимия да изтърпи
наложеното му наказание в затвор, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
Видно от материалите по делото,
подсъдимият К. С. Г. е
бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото дело от
11.10.2012г. до до 23.10.2012г. и времето през което е бил с мярка за
неотклонение „домашен арест“ от 24.10.2012г. до 11.04.2014г, поради което на
основание чл. 59, ал. 1 от НК, при изпълнението на определеното общо наказание,
прекараното в ареста и в условията на домашен арест време се приспадна.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В хода на производството съдът прие за съвместно
разглеждане предявения от пострадалия В. Е. П.,
конституиран като граждански ищец по делото, против подсъдимите Н. М. Н., Й. А. К., В. Р. Н. и К. С. Г. граждански
иск в размер на 120 000 лв. за неимуществени вреди от престъпното деяние, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 10.09.2012 г. до окончателното
й изплащане.
Предвид приетата за установена фактическа обстановка
и изложените съображения за наказателната отговорност на подсъдимите В. Р. Н. и К. С. Г., съдът
намира, че в настоящият случай са налице всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане – деяние, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка и вина на дееца, поради което предявения граждански иск се
явява доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението, съдът се
съобрази с прокламирания в чл. 52 от ЗЗД принцип за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Категорията
справедливост е обективна даденост, съобразена с установените обстоятелства по
делото. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Обезщетение се дължи за
действителните болки и страдания. В тази връзка, съдът при определяне размера
на вредите взе предвид това, че на пострадалия е причинен преживения от него
психически стрес с оглед на реалната възможност да бъде причинена смъртта му,
поради което прие, че обезщетение в размер на 50 000 лева е достатъчно за обезвредата
на претърпените от П. душевни
страдания, промяна на начина му на живот и негативното влияние на бизнеса му. В резултат на преживения стрес В. П. започнал да изпитва страх да спи на тъмно, да се вози сам в
автомобил и винаги проверявал автомобила преди да се качи в него. Наложило се да потърси помощ от психолог и да проведе лечение.
Инкриминираното деяние довело до коренна промяна в поведението на П., както в личните му отношения, така и при управление на бизнеса
му. Той се затворил в себе си, трудно общувал, станал изключително подозрителен
и неприятен за общуване. П.
се приместил да живее в Г. и ликвидирал бизнеса си. Това се отразило изключително
негативно на доходите му и се стигнало да търси финансова помощ от баща си, за
да преживява.
Гореизложеното мотивира съда да уважи гражданския
иск до този размер. В останалата му част, до размер на 120 000 лева съдът намери
предявения граждански иск за недоказан, поради което го отхвърли.
Гражданският ищец претендира законна лихва от деня
на увреждането. Тъй като обезщетенията по чл.45 ЗЗД се присъждат от деня на
причинения деликт, който е 10.09.2012 г. Съдът от тази дата присъди законната
лихва върху горната сума.
Съдът осъди подсъдимите В. Н. и К. С. да
заплатят солидарно на гражданския ищец направените от него разноски по делото в
размер на 333,33 лева - възнаграждение за адвокат, съразмерно с уважената част
на гражданския иск.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД “Всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.” За да възникне
отговорност за непозволено увреждане, следва да са налице следните кумулативно
дадени предпоставки – противоправно деяние, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата и вина. С оглед констатираната липса на извършено от подсъдимите
Н. М. Н. и Й. А. К. противоправно
деяние с правна квалификация чл.116 от НК, липсва първият от елементите от
сложния фактически състав на нормата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД, поради което и
предявените граждански искове от гражданския ищец срещу всеки един от тях,
претендирани за причинени му неимуществени вреди вследствие извършеното от подсъдимите
престъпление, са неоснователни и съда ги отхвърли.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът обсъди естеството на писмените
и веществените доказателства, тяхната правна характеристика и връзката им с
предмета на доказване и стигна до следните изводи:
Веществените
доказателства - коноп /марихуана/ с общо нетно тегло 236,14 грама /двеста тридесет и
шест гр. и 0,14/, кокаин с общо нетно тегло 18, 364 грама/осемнадесет грама и
0,364/, амфетамин с общо нетно тегло 52.794 грама /петдесет и два грама и
0,794/ с процентно съдържание на активния компонент 5,5 % и метамфетамин с общо
нето тегло 1.361 гр., иззети от подсъдимия Й. Г. К., представляват предмет на престъплението по
чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК, поради което на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, следва да бъдат отнети в полза на държавата и след влизане на присъдата в
законна сила да бъдат унищожени по надлежния ред.
Веществените
доказателства - коноп /марихуана/- 92.15 грама с концентрация на активно
действащ компонент - тетрахидроканабинол 1.3 %., иззети от подсъдимия В. Р. Н., представляват
предмет на престъплението по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т.1 от НК, поради което
на основание чл.354а, ал. 6 от НК, следва да бъдат отнети в полза на държавата
и след влизане на присъдата в законна сила да бъдат унищожени по надлежния ред.
Веществените
доказателства - коноп /марихуана/- с нето тегло - 0,260 /двеста и шестдесет
милиграма/ гр., с процентно съдържание - 2.00 % тетрахидроканабинол, коноп
/марихуана/ с нето тегло 2,04 /два грама и четири милиграма/ гр. с процентно
съдържание 1,00 % тетрахидроканабинол и метаамфетамин /с кофеин/ - с общо нетно
тегло - 0,011 гр. /единадесет милиграма/ с неопределено процентно съдържание на
активния компонент, иззети от подсъдимия К. С. Г., представляват предмет на престъплението по
чл. 354а, ал.5, вр.ал.3, пр.2, т.1 от НК, поради което на основание чл.354а,
ал. 6 от НК, следва да бъдат отнети в полза на държавата и след влизане на
присъдата в законна сила да бъдат унищожени по надлежния ред.
Вещественото доказателство - 1бр.
пистолет без надпис и номера с монтиран заглушител и 1 бр. пълнител в него,1
бр. пистолет с калибър 6,35 мм „ J Р SAUER & SOHN PATENT“ и номер 3771,
1бр. револвер, без фабричен номер с изписани букви „ SW", 1 бр. пистолет,
който се определя като огнестрелно оръжие подражание на система „Браунинг"
калибър 6.35ммх15мм,1бр. пушка „Зборьовка BRNO" с фабр. № 89 823, пистолет
марка „DREYSE CAL. 6.35" модел 1908г. и фабричен номер 1361, 2бр. цеви за
пистолет /един бр. черна на цвят с дължина 93 мм и Ф 10/9.2 мм и един бр. без
маркировка с дължина 100 мм с ф 7/6.2 мм/, 1 бр. метално устройство тип
„ОСА",111 бр. патрони „Макаров" с калибър 9x18, 47 бр. патрона
калибър 9x19 марка „Люгер“ - 16 бр. патрони калибър 9x18 за пистолет „
Макаров", 8 бр. патрони 6.35х15мм „S&B“, 2 бр. патрони калибър
7,65x17мм и 22 LR, 3 бр. пиротехнически изделия - учебни димки; 9 бр.
пиротехнически изделия - имитационни части от УЗРГМ -74ИМ, 5 бр. пиротехнически
изделия - части от закъснител на запалка на ръчна граната /УЗРГМ-ИМ/,
пиротехническа смес - 137.9 гр., представляваща пиротехническо изделие;
пиротехническа смес - 67.9 гр., представляваща пиротехническо изделие; пиротехническа
смес - 565 гр., представляваща пиротехническо изделие; пресовка с тегло 46.1
гр. от тротил и хексоген, представляваща взривно вещество; 610мм детониращ
шнур, представляващ взривно вещество; драскател на запалка, представляващ
взривно вещество; 50 гр. бездимен барут, представляваща взривно вещество,
иззети при претърсването в гараж – работилница в дома на подсъдимият Й. А. К. ,
намиращи се на съхранение в Служба „КОС“ при РУП – К.,
представляват огнестрелни оръжия, съгласно разпоредбите на ЗОБВВПИ и са предмет
на престъплението по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и принадлежат на подс. К., поради
което на основание чл.53, ал.1, б. „б“ от НК следва да бъдат отнети в полза на
държавата.
Веществените доказателства - пистолет
„Иж 78-8", кал. 8мм, със заличен номер, преработен за стрелба с бойни
патрони кал. 6.35 мм и осем броя боеприпаси - патрони - кал. 6.35 мм - годни за
употреба, иззети при претърсването в дома на
подсъдимият В. Р. Н., намиращи
се на съхранение в Служба „КОС“ при 07 РУП – СДВР, са предмет на престъплението
по чл. 339, ал. 1 от НК и принадлежат на подс. В. Н., поради
което на основание чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК следва да бъдат отнети в полза
на държавата.
Иззетите от подсъдимия К. С. Г. веществени
доказателства: – 1бр. мобилен
телефон марка „Нокиа“,модел „1208“с имей ******* без сим карта ,
2бр. сим карти – 1бр. „Прима“ с № ******* и 1бр.бяла на
цвят със заличен сериен номер/ВД1/ 1бр. мобилен телефон марка „Нокиа“с имей ******* без
сим карта, 1. бр. /един брой/ мобилен апарат, марка „Сони Ериксон" с имей
№ ******** и
поставена в него сим карта на „*****“ № ********, запечатан с
печат № 406 на СДВР; 1.бр. /един брой/ преносим компютър марка „Асус", модел
„X50GL“ ведно със зарядно устройство, запечатани в черен плик, подпечатан с
печат № 406 на СДВР;3. /три / броя СИМ карти, запечатани с печат № 406 на СДВР
– 1бр.СИМ карта ***** № ******* ;
1бр.СИМ карта ***** № ******* и
1бр.СИМ карта „*****“ № ********., 1.
бр. /един брой/ мобилен апарат марка „Самсунг",модел „Х550“ с имей ******** без сим
карта , запечатан с печат № 406 на СДВР ,•2. бр. /два броя/ СИМ карти и 1. бр.
/един брой/ мобилен апарат марка „Нокиа" , запечатани с печат № 406 на
СДВР, не попадат в обхвата на чл.53 от НК и не са относими към предмета на
делото, поради което следва да бъдат върнати на притежателя им.
Веществените доказателства:
1бр. мобилен телефон марка
„Нокиа“с имей ******* и СИМ
карта на „******“ №********.
1бр. мобилен телефон марка
„Нокиа“ сребрист с имей ******** и СИМ
карта на ***** с № ********.
8бр.кутии за мобилни телефони,които
са иззети от Д. Е. Н., следва
да бъдат върнати на последната, тъй като не попадат в обхвата на чл. 53 от НК и
не са относими към предмета на делото.
Иззетите от дома на подсъдимия В. Р. Н. веществени
доказателства:
1бр.мобилен телефон „Сони
Ериксон С 902“ с имей ******* и сим
карта „******“ с №******* и
мултимедийна карта с № ********.
1бр.мобилен телефон „Нокия 1200“
с имей ******** и сим
карта „******“ с №******** и
абонатен № ******.
1бр.мобилен телефон „Самсунг“ с
имей ******** без
сим карта.
1бр.мобилен телефон „Нокия 101“ с
имей ******* ******* и имей ******** с две
сим карта „*****“№ ******** и
абонатен № ****** и „******“ с №*********.
1бр.мобилен телефон „Нокия 1616“
с имей ******** и сим
карта с № ********* с
лепенка на задния капак с надпис“*******“
1бр.мобилен телефон „Нокия N73“ с
имей ******* без сим
карта с надпис „******.
1бр.мобилен телефон „Нокия N95“ с
имей ******* без сим
карта,
1бр. персонален компютър с № *******/ВД3/,
1бр.нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека№**,рег.№****,н.д.***/****г.,
7бр.записи на заповед,
1бр.флаш памет в кожен
калъф,1бр.флаш памет с надпис „Кодак“,1бр.черна кутия със зарядно
/ВД6/,2бр.памет карти /ВД7/, сим карта с №******,
не попадат в обхвата на чл.53 от НК и не са относими към предмета на делото, подари което следва да бъдат върнати
на подс. В. Н..
Веществените доказателства 1бр. паспорт,
книжка и ламиниран документ на името на „****** *********“, л.к. ********* на
името на К. С. Х., ЕГН ********** и СУМПС
******* на
името на А. А. Г., ЕГН ********** да се
върнат на притежателите им.
Веществените доказателства 1бр.телефон
марка „Нокия“ с имей № ******** и сим
карта на ***** с № ********,1бр.телефон
марка „LG“с имей № ************* и сим
карта на ****** № ******** с № *******,1бр. Айфон
модел Н1387, документи: ксерокопие от учредителен акт – 3 лиса и удостоверение
от НАП с изх.№ ***********/**.**.****г, 1бр.мобилен
телефон „Самсунг“ с имей ************,2 бр. мобилни
телефона „Нокия“, 9бр. сим карти на различни оператори, 3бр. мемори карти и
3бр. платки от мобилни телефони, 2бр. празни картодържача за сим карти, 1бр. батерия
за телефон „Нокия“, 1бр. картонена кутия съдържаща части и цели телефони от 16
броя различни марки, иззети от подсъдимия Й. А. К. не
попадат в приложното поле на чл.53 НК и следва да се върнат на лицето от което
са иззети.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото,
направените разноски във връзка с воденото производство, следва да бъдат
платени от подсъдимите В. Р. Н., К. Г. С. и Й. А. К. както
следва:
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият В. Р. Н. /със
снета по делото самоличност/, да заплати в полза на държавата и по сметка на
СНС, направените по делото разноски в размер на 3916, 88 /три хиляди
деветстотин и шестнайсет лева и осемдесет и осем стотинки/ лева.
Съдът
смята, че следва подсъдимия В. Р. Н. да плати солидарно
с К. С. Г. и
2 000 /две хиляди/ лева по сметка на републиканския бюджет, представляваща 4%
такса върху уважената част в размер на 50 000 лева от предявения граждански
иск.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия В. Р. Н. /със
снета по делото самоличност/, да заплати в полза на държавата и по сметка на
СНС, направените по делото разноски в размер на 3916, 88 /три хиляди
деветстотин и шестнайсет лева и осемдесет и осем стотинки/ лева.
Съдът
смята , че следва подсъдимия В. Р. Н. да плати солидарно
с К. С. Г. и 2
000 /две хиляди/ лева по сметка на републиканския бюджет, представляваща 4%
такса върху уважената част в размер на 50 000 лева от предявения граждански
иск.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Й. А. К. /със
снета по делото самоличност/, следва да заплати в полза на държавата и по
сметка на СНС, направените по делото разноски в размер на 3916, 88 /три хиляди
деветстотин и шестнайсет лева и осемдесет и осем стотинки/ лева.
Мотивиран от горните съображения
съдът постанови присъдата си.
Председател:
Член - съдия :