Решение по дело №2848/2013 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 222
Дата: 10 март 2015 г. (в сила от 4 февруари 2016 г.)
Съдия: Албена Петрова Колева
Дело: 20133230102848
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2013 г.

Съдържание на акта

                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                      N 28, том ІІІ, стр. 31 от 10.03.2015г.

 

                                       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добрички  районен съд ,  гражданска колегия, десети състав, в проведеното на десети февруари    две хиляди и  петнадесета година

открито съдебно заседание в състав:

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: АЛБЕНА  КОЛЕВА

         При участието на секретар Д.Й. сложи за разглеждане гр.дело №2848 по описа на съда за 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:

              Предявен е иск от В.И.М., Ж.Х.М. и Г.Х.Н. срещу Община Д., Г.И.С., С.В.С., К.П.Д., М.Д.Д.

        В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор.

        Твърди се в исковата молба , че ПИ с NN ... с площ ...кв.м, УПИ ...  и .... с площ ...кв.м, УПИ ... са общинска собственост.

       Ищците притежават по наследство от наследодател Х.К.М. .... ид.ч от вещно право на строеж върху общински имот .... и ... ид. ч от вещното право на строеж върху .... заедно с жилищна сграда и постройки на допълващо застрояване. Наследодателят  придобил собствеността върху ... кв. м в ид. ч от двата терена / стар пл. NN ..., ..., п..../ на основание договор за дарение -  нот.акт N ..., том ... , н. дело N 62/1984 на нотариус при ДРС. Негов праводател е Г.Х.Н., която закупила ... кв. м в ид. ч от Й.К.Й./ нот. акт N ..., том ..., дело N 2178/1978   на ДРС/. От своя страна Й.К.Й. закупил ... кв.м в ид. ч от К.Й.П.  с нот. акт N ..., том  ..., н. дело N 1936/1972 г. ДРС. За праводателя  К.П. вещното право на строеж върху ... кв.м е признато  с Удостоверение N .../12.07.1961г.

       При заснемането на ПИ ... и ... и изготвянето на действащата кадастрална карта е допусната грешка при заснемане границата на двата имота. Същата е заснета на около 0,70 до 1,00 метър навътре от материализираната имотна граница в Пи ... в посока запад вместо действителната кадастрална граница. Допуснатата грешка е установена при проверка от Агенция по геодезия и кадастър гр.Добрич. Ищците възложили изготвяне на проект за изменение на кадастралната карта за отстраняване на допуснатата грешка на лицензирано лице; внесли проекта в Служба по кадастър гр.Добрич, но тъй като липсвало съгласие на ответниците като заинтересовани лица последвал отказ / писмо  от 14.11.2013г./ Иска се от съда да признае за установено, че при изготвянето на действащата кадастрална карта на гр.Добрич, одобрена със Заповед N РД-18-15/12.05.2005г.  е допусната грешка приз заснемане границата на двата имота ПИ N ... и ..., като кадастралната граница между имотите погрешно е заснета 70 см навътре в западна посока и че действителната  кадастрална граница  между двата имота е разположена навътре  от около 0,70 до 1,00 метър  в източна посока в ПИ ....

     Ответникът Община Д. с отговора оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита иска за недопустим, тъй като грешката, която ищците целяли за да установят представлявала промяна или поправка в кадастралния регистър, което се извършвало чрез административна процедура по ЗКИР. Ответникът счита, че е приложим пар.1, т.9 ЗКИР, тъй като налице била хипотеза на явна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между съществуващите обекти и данните за тях в кадастралната карта или план. Настоява за отхвърляне на иска като недопустим и евентуално като неоснователен.

     Останалите ответници с отговора оспорват иска. Липсвали предпоставките за предявяване на иск по чл.53 ЗКИР. Искът бил неоснователен, тъй като твърденията не отговаряли на действителността.

  По редовността на исковата молба-съдът я счита за редовна. Не се споделят доводите на ответниците Г.С., С.С., К.Д., М.Д., че не е посочена цена на иска. Искът е неоценяем и внесена съответната ДТ. Петитумът не е неразбираем, както се твърди от тези ответници. Ясно е,че е предявен иск по чл.53 ЗКИР. Друг е въпроса дали искът е основателен.

    По допустимостта: Искът е допустим. Налице е правен интерес от предявяване на иска, след като е осуетена възможността отстраняване на твърдяната грешка по административен ред.

   Между страните са спорни обстоятелствата, на които се основава иска.

   Предявен е иск по чл.53, ал.2 ЗКИР

   В тежест на ищците е да докажат, че са собственици на спорната площ към момента на одобряване на кадастралната карта и че границата между  ПИ N ... и ... е неправилно заснета.

     По делото са събрани писмени и гласни доказателства; извършена е съдебно-техническа експертиза.

     След като съобрази становищата на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:

   Наследодателят на ищците Х.К.М. е придобил от Г.Х.М./Н./жилищна сграда от .... и ... заедно с  правото на строеж  върху ... кв.м в ид.ч  от пл.N 7.../..., парцел ..., кв.... по плана на гр.Д. с дарение -  нот. акт N ..., том ... , дело N 62/1984.

    Наследници на Х.К.М. са ищците – В.И.М., Ж.Х.М. и Г.Х.Н.

      С покупко-продажба от 26.09.2007г.- нот. акт N ..., том ...,н.дело N .../...г., вписан под N ..., том ..., дело N .../...г. на СВ Добрич ответниците К.П.Д. и М.Д.Д. придобиват правото на собственост върху жилищна сграда с площ ... кв.м заедно с отстъпеното право на строеж  върху ПИ с идентификатор .... целия с площ ... кв.м   в гр.Д.

   С покупко-продажба от 06.07.2005г.- нот. акт N ..., том ..., дело N ...., вписан под N ..., том ..., дело N .../...г. на СВ гр.Добрич ответниците Г.И.С. и С.В.С. придобиват парвото на собственост върху масивно едноетажно жилище от ... кв.м и изби  с полезна площ ... кв.м заедно с правото на строеж върху ПИ с идентификатор   

    Съгл. Удостоверение от 12.07.1961г. на Градски Общински народен съвет гр.Толбухин  на К.Й.П. е признато право на строеж върху ... кв. м  държавно дворно място  - ½ ид. ч от парцел ..., кв...., N .../... и право на собственост върху  ... кв.м  в общински имот с кадастрален номер ..., включен в УПИ ..., който е отреден за имоти с кадастрални номера ... и .... по плана на гр.Д. одобрен със Заповед N 85/27.04.1999г./предишен парцел ... за пл.N N ... и ..., кв..../

    Всяка страна ангажира гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения:

   Съдебно-техническата експертиза дава заключение, че е налице грешка по отношение на границата на имотите на страните и по отношение на площите им, която е в рамките на допустимата грешка, тъй като достига до 60 см съобразно наредбите за създаване на кадастралната карта.

 Според експертизата в периода 1972-2005г. границата на двата имота ПИ ... и ... е заснета както следва:

 1.Кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед N 326 от 1987г./като имоти съответно ...-... и ...-...- урегулирани в парцел ..., кв..../

2.Регулационен и застроителен план/РЗП/ на ЖК Р., одобрен от Кмета на гр.Добрич със Заповед N  285/27.04.1999г. като имоти съответно ...., ..., урегулирани в парцел ..., кв....

     При сравнение на процесната граница в посочените два регулационни плана от 1987 и 1999г. и кадастралната карта вещото лице установява, че границата не е променяна. С Приложение N 2 от заключението на вещото лице е представена комбинирана скица с отразено припокриване на кадастралните граници по РЗП от 1999 г. на ЖК Р. и Кадастралната карта от 2005г.

    Допълнителната експертиза дава заключение въз основа на направени измервания на отстоянието между двете граници по кадастралната карта и фактически измереното за всяка чупка от т.1 до т.7 по продължение на спорната граница. Констатираните различия от вещото лице между кадастралната карта и фактическото измереното н променя заключението на вещото лице за наличие на допустима грешка в кадастралната карта по отношение на границата на процесните имоти.

      Правни изводи: 

Целта на производството по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е да бъде разрешен спор за действително притежаваните от собствениците на съседни имоти вещни права и предмет на иска с цитираното правно основание е именно принадлежността на правото на собственост към момента на приемане на плана, в който се твърди, че е допусната непълнота или грешка. В този случай – при съществуването на спор за материално право конкретната административна дейност по отстраняване на непълноти и грешки се осъществява и основава на влязлото в сила решение на съда по иска по чл.53, ал.2 ЗКИР. Разпоредбата на чл.53, ал.3 ЗКИР, която предвижда съставяне на акт за непълноти и грешки от службата по геодезия, картография и кадастър, не е предпоставка за предявяване на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР, който е свързан с наличие на спор за материално право и за този спор законът изисква да бъде решен по съдебен ред. Към този ред препраща и чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, уреждащ предпоставките за изменение на влезли в сила кадастрални планове или кадастрални карти в случаите на спор за имуществено право при непълнота и грешка в същите.

По отношение на наведените от ответниците доводи за недопустимост на предявената претенция следва да се има предвид също така, че предметът на иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР се свежда до установяване на твърдяния факт на допусната грешка при заснемане границите на определен недвижим имот от гледна точка на неговото ситуиране в кадастралната карта спрямо съседен имот или имоти в рамката на обема на притежаваното от ищците право на собственост. За да се установи погрешното отразяване на кадастралните граници, следва да се установи несъответствието на обема на правото на собственост, което притежават ищците, с обема или параметрите на отразено графично с кадастралните граници право на собственост на ответната страна. Поначало интерес от иска е налице, доколкото ищците претендират съществуващо право на собственост към момента на изготвяне на кадастралната основа и допустимостта на претенцията е обусловена от твърдението на ищците, че процесното място погрешно е заснето като имот на ответника. Правният интерес от завеждане на иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР се състои във възможността след установяването на правото на собственост върху един имот към един предходен момент да се извърши поправка в кадастъра и ако тя е релевантна за регулационните предвиждания - да се извърши изменение на границата на имота. Надлежен ответник е лицето чиито права на собственост отразява и легитимира кадастралната карта съобразно правилото на чл.2, ал.5 от ЗКИР. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника Община Д. за това, че исковото производство е обусловено от предварително проведено производство по попълване на кадастралната карта. Тъкмо напротив, именно успешното провеждане на иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР би обусловило попълване на картата съобразно желаната от ищците промяна.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан от съда по същество.

При сравнение на процесната граница в посочените два регулационни плана от 1987 и 1999г. и кадастралната карта експертизата установява, че границата не е променяна. Съдебно-техническата експертиза дава заключение, че е налице грешка  по отношение на границата на имотите на страните и по отношение на площите им, която е в рамките на допустимата грешка, тъй като достига до 60 см съобразно наредбите за създаване на кадастралната карта.

Съдът счита, че при така събраните доказателства и становището на вещото лице за съответствие на кадастралната карта с регулационните планове от 1987 и 1999г., измерената на място на грешка като допустима по Наредба N 3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, не следва да се преценява като грешка в картата.

Искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен

Съдът намира за необходимо да отбележи, че гласните доказателства не разколебават този извод на съда.

Св.Н.- съпруг на ищцата Г.Н. е заинтересован от изхода на спора и показанията му не се кредитират от съда. Св.М. /на ищеца/ и св.М./на ответника/ дава сведения за наличие на телена мрежа между съседните имоти на спорещите, която била премахната. Според св. М. мрежата не била далеч от къщата, на около 50-60 см; от съседи чула за дрязги между страните по повод мрежата. Според св.М.  „дядо Х. и Г.” имали спорове за оградата. Сега между двата имота имало някаква постройка и надолу от нея някаква ламаринена ограда.

С оглед изхода на спора и на осн.чл.78,ал.1 ГПК ищците трябва да заплатят на ответника Община Д. следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., а на  останалите ответници 600 лв.- адвокатско възнаграждение  в това производство. Искането за присъждане на разноски в административното производство като неоснователно, извън предмета на спора, подлежи на отхвърлянето.

С тези мотиви съдът

                               Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.И.М. ЕГН гр.Д., Ж.Х.М. ЕГН гр.Д., Г.Х.Н. ЕГН  гр.Д. срещу Община Д.,  Г.И.С. ЕГН и  С.В.С. ЕГН, двамата с адрес в гр.Д., К.П.Д. ЕГН и  М.Д.Д. ЕГН, двамата с адрес в гр.Д. за  установяване, че е налице грешка в заснемането на границата между имоти с NN ... и ..., общинска собственост по  кадастралната карта на гр.Д. и че действителната имотна граница е на 1 метър в източна посока към имот ... в сравнение със заснетата граница по действащата кадастрална карта.

     ОСЪЖДА  В.И.М. ЕГН гр.Д., Ж.Х.М. ЕГН гр.Д., Г.Х.Н. ЕГН  гр.Д. ДА ЗАПЛАТЯТ на  Община Д. направените по гр.дело N 2848/2013г. по описа на ДРС  разноски- 300 лв./  триста лева адвокатско възнаграждение/, като всеки  заплати по 100 лв.

    ОСЪЖДА В.И.М. ЕГН гр.Д., Ж.Х.М. ЕГН гр.Д., Г.Х.Н. ЕГН  гр.Д. ДА ЗАПЛАТЯТ  на Г.И.С. ЕГН и С.В.С. ЕГН , двамата с адрес в гр.Д.; К.П.Д. ЕГН и М.Д.Д. ЕГН, двамата с адрес в гр.Д. направените по делото разноски в размер на 600 лв./ шестстотин лева/- адвокатско възнаграждение, като всеки ищец заплати  сумата  от 200 лв.

ОТХВЪРЛЯ искането на Г.И.С. ЕГН и С.В.С. ЕГН, двамата с адрес в гр.Д.; К.П.Д. ЕГН  и М.Д.Д. ЕГН, двамата с адрес в гр.Д. срещу В.И.М. ЕГН гр.Д., Ж.Х.М. ЕГН гр.Д., Г.Х.Н. ЕГН гр.Д. за присъждане на разноски по 600 лв./шестстотин лева/- адвокатско възнаграждение  в административно производство.

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         Районен съдия :