О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 07.12.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - РУСЕ, в закрито
заседание на седми декември през 2020 год. в състав:
Председател: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Басарболиева
к.а.н.д. № 327 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във вр. с чл. 228 АПК, вр.
чл.144 АПК, вр.чл. 248
от ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 3733
от 22.10.2020 г. по описа на АС-Русе от Д.Х.С. ***, депозирана чрез
адвокат-пълномощник С. К. ***, с която се иска да бъде допълнено постановеното
по делото съдебно решение в частта му относно разноските, като бъдат присъдени
сторените такива в първата съдебна инстанция.
В срока по чл.
248, ал.2 от ГПК насрещната страна не е депозирала писмен отговор.
Съдът, за да се произнесе,
съобрази следното от фактическа страна:
С
Решение №334 от 08.10.2020 г. по настоящото дело касационния съд е отменил Решение
№ 553 от 17.07.2020 г., постановено по АНД № 411/2020 г.
по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 38-0000116 от 28.01.2020 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ -
София и вместо него е постановил отмяна на
Наказателно постановление № 38-0000116 от 28.01.2020 г. на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – София.
С разглежданата понастоящем молба жалбоподателят
С. е поискал присъждането на направените
разноски пред РРС. В първата инстанция той е бил представляван от адвокат П.Х.,
за която е договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 300 лева,
удостоверено с представяния по делото пред РРС договор за правна защита и
съдействие /л.11 от делото на РРС/, както и от адвокат С.К., за който също
е договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 300 лева, удостоверено
с представяния по делото пред РРС договор за правна защита и съдействие /л.34
от делото на РРС/.
В подадената до РРС жалба срещу НП е
заявено искане за присъждане на направените разноски пред първата инстанция.
В подадената до АС-Русе касационна
жалба искане касателно разноските липсва. В хода по същество на делото в
настоящата инстанция, относно разноските, процесуалният представител на
жалбоподателя – адв. Св.К. е заявил „Не претендирам разноски пред тази
инстанция“ /протокол от открито съдебно заседание на 30.09.2020 г./.
При
тези установявания, съдът прави следните изводи от правна страна:
В чл.
248, ал. 1 ГПК, приложим поради препратките на чл. 63 ал. 3 ЗАНН, във вр. с
чл. 228 АПК, във вр. с чл.144 АПК, е предвидено, че съдът по искане на страната
може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.
Първата хипотеза, а именно допълването на
решението в частта за разноските, обхваща случаите, при които съдът не се е
произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В тази
законова хипотеза е предявено процесното искане. То е подадено в срока по чл.
248, ал. 1 от ГПК, поради което е допустимо.
По същество искането на Д.Х.С. за допълване на
решението, като в негова полза бъдат присъдени разноските, сторени пред първата
инстанция, е неоснователно.
Отговорността за разноски
зависи от изхода на правния спор, но не се реализира служебно от съда, а по
искане на страната, за която съдебният акт е благоприятен, направено до
приключване на устните състезания в съответната инстанция и след представени
доказателства за действително направени разходи по водене на делото. В случая
тези условия не са изпълнени, тъй като искане за присъждане на направените
разноски по водене на делото пред първата съдебна инстанция, не е направено от
жалбоподателя Д.С. до приключване на устните състезания пред касационната
инстанция. Такова искане не е направено нито в касационната жалба, нито в
проведеното открито съдебно заседание пред АС-Русе на 30.09.2020 г. Поради това
настоящият касационен състав на АС-Русе намира, че не са налице основания за
допълване на съдебния акт в частта за разноските. Молбата на касатора е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Принципно, след като с
решението първоинстанционният съдебен акт е отменен и е постановено ново
решение по същество, съдът дължи произнасяне и по разноските, направени пред първата инстанция. Това принципно положение обаче
не променя горния извод, тъй като в случая искане за присъждане на направените
разходи по водене на делото, включващи и тези пред Районен съд –Русе, не е направено
до приключване на касационното производство, както се изисква според т. 11. на Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Х.С. *** за допълване
на Решение №334 от 08.10.2020 г. по кан дело №327/2020 г. по описа на АС-Русе, в
частта му за разноските.
Определението
е окончателно на основание
чл.
248, ал. 3, изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.