№ 158
гр. Варна, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20233100502506 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 7311/03.11.2023г. , подадена от
„КОНКОРДИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Провадия, ул. „Янко Сакъзов“ № 57 срещу Решение № 268/18.10.2023г.,
постановено по гр.д. № 269/2023г. на ПРС, 5-ти състав, с което са уважени
предявените от Д. Д. С., ЕГН ********** и Г. В. А., ЕГН ********** искове
срещу „КОНКОРДИ“ ЕООД, ЕИК *********, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът „КОНКОРДИ“ ЕООД, ЕИК
********* дължи на ищците суми, за които е издадена заповед №
26/16.01.2023 г. по гр. д. № 36/2023 г. по описа на РС-Провадия, както следва:
1.На Д. Д. С.: обезщетение в размер на 492.16 лева за неоснователно
обогатяване, изразяващо се в ползване на ПИ с идентификатор ****** и ПИ с
идентификатор ****** от ответника „Конкорди“ ЕООД ЕИК: ********* без
правно основание за стопанската 2017/2018г., ведно със законната лихва от
12.01.2023 г. до изплащане на вземането.; обезщетение в размер на 487.42
лева за неоснователно обогатяване, изразяващо се в ползване на ПИ е
идентификатор ****** и ПИ с идентификатор ****** без правно основание за
1
стопанската 2018/2019 г., ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до
изплащане на вземането.; обезщетение в размер на 487.42 лева за
неоснователно обогатяване, изразяващо се в ползване на ПИ е идентификатор
****** и ПИ с идентификатор ****** без правно основание за стопанската
2019/2020 г., ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до изплащане на
вземането; обезщетение в размер на 486.88 лева за неоснователно
обогатяване, изразяващо се в ползване на ПИ е идентификатор ****** и ПИ с
идентификатор ****** без правно основание за стопанската 2020/2021 г.,
ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до изплащане на вземането.
2. На Г. В. А.: обезщетение в размер на 492.16 лева за неоснователно
обогатяване, изразяващо се в ползване на ПИ с идентификатор ****** и ПИ с
идентификатор ****** от ответника „Конкорди“ ЕООД ЕИК: ********* без
правно основание за стопанската 2017/2018г., ведно със законната лихва от
12.01.2023 г. до изплащане на вземането.; обезщетение в размер на 487.42
лева за неоснователно обогатяване, изразяващо се в ползване на ПИ е
идентификатор ****** и ПИ с идентификатор ****** без правно основание за
стопанската 2018/2019 г., ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до
изплащане на вземането.; обезщетение в размер на 487.42 лева за
неоснователно обогатяване, изразяващо се в ползване на ПИ е идентификатор
****** и ПИ с идентификатор ****** без правно основание за стопанската
2019/2020 г., ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до изплащане на
вземането; обезщетение в размер на 486.88 лева за неоснователно
обогатяване, изразяващо се в ползване на ПИ е идентификатор ****** и ПИ с
идентификатор ****** без правно основание за стопанската 2020/2021 г.,
ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до изплащане на вземането.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението.
Сочи се, че съдът анализирайки фактическата обстановка не е достигнал до
правилни правни изводи. Жалбоподателят счита, че предявеният искове са
недопустими поради възможността на ищците да предявят деликтен иск.
Излага също, че не са налице задължителните предпоставки за осъществяване
състава на неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД, тъй като не е доказано
ответникът да се е обогатил за сметка на ищците, които да са обеднели.
Оспорва твърденията на ищците, че процесният договор за аренда
противоречи на добрите нрави и е сключен при явно неизгодни условия.
2
Счита, че с конклудентни действия ищците са се съгласили с уредбата на
отношенията си с арендатора. Сочи, че са имали възможност да изберат
плащане по договора в натура. В условията на евентуалност прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
суми. В заключение, моли съдът да отмени обжалваното решение и да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира и присъждане на
направените разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемите Д. Д. С. и Г. В. А., с който се излагат доводи за
неоснователност на жалбата. Сочат, че въззивната жалба преповтаря
възраженията от отговора на исковата молба, но не съдържа конкретни
оплаквания. Излагат, че с влязло в сила решение процесният договор е
прогласен за нищожен поради накърняване на добрите нрави, че в този
смисъл е ирелевантно дали ищците е следвало да заявят плащане в натура,
както и че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй
като вземането се погасява с петгодишна давност. Считат още, че са доказани
всички елементи на фактическия състав на неоснователното обогатяване.
Настояват да бъде потвърдено първоинстанционното решение и въззивникът
да бъде осъден да им заплати направените пред въззивната инстанция
разноски.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
3
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Д. Д.
С., ЕГН:********** и Г. В. А., ЕГН: ********** срещу „КОНКОРДИ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул. „Янко
Сакъзов“ № 57, с която са предявени искове по чл.422, във вр. с чл.415 от
ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищците суми, както следва: 1.На Д. Д. С.:
обезщетение в размер на 492.16 лева за неоснователно обогатяване,
изразяващо се в ползване на ПИ с идентификатор ****** и ПИ с
идентификатор ****** от ответника „Конкорди“ ЕООД ЕИК: ********* без
правно основание за стопанската 2017/2018г., ведно със законната лихва от
12.01.2023 г. до изплащане на вземането.; обезщетение в размер на 487.42
лева за неоснователно обогатяване, изразяващо се в ползване на ПИ е
идентификатор ****** и ПИ с идентификатор ****** без правно основание за
стопанската 2018/2019 г., ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до
изплащане на вземането.; обезщетение в размер на 487.42 лева за
неоснователно обогатяване, изразяващо се в ползване на ПИ е идентификатор
****** и ПИ с идентификатор ****** без правно основание за стопанската
2019/2020 г., ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до изплащане на
вземането; обезщетение в размер на 486.88 лева за неоснователно
обогатяване, изразяващо се в ползване на ПИ е идентификатор ****** и ПИ с
идентификатор ****** без правно основание за стопанската 2020/2021 г.,
ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до изплащане на вземането; 2. На
Г. В. А.: обезщетение в размер на 492.16 лева за неоснователно обогатяване,
изразяващо се в ползване на ПИ с идентификатор ****** и ПИ с
идентификатор ****** от ответника „Конкорди“ ЕООД ЕИК: ********* без
правно основание за стопанската 2017/2018г., ведно със законната лихва от
12.01.2023 г. до изплащане на вземането.; обезщетение в размер на 487.42
лева за неоснователно обогатяване, изразяващо се в ползване на ПИ е
идентификатор ****** и ПИ с идентификатор ****** без правно основание за
стопанската 2018/2019 г., ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до
изплащане на вземането.; обезщетение в размер на 487.42 лева за
неоснователно обогатяване, изразяващо се в ползване на ПИ е идентификатор
****** и ПИ с идентификатор ****** без правно основание за стопанската
4
2019/2020 г., ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до изплащане на
вземането; обезщетение в размер на 486.88 лева за неоснователно
обогатяване, изразяващо се в ползване на ПИ е идентификатор ****** и ПИ с
идентификатор ****** без правно основание за стопанската 2020/2021 г.,
ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са придобили в
режим на СИО общо 49/54 кв.м. ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
******, община Ветрино, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-1
067/09.05.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо
кадастралната карта и кадастралните регистри е от 27.08.2021 г., с адрес: с.
******, местност ******, с площ от 23 000 кв.м, трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 3 /трета/, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план
050052, при съседи: 03602.50.51, 03602.50.113, 03602.50.66, 03602.50.67,
03602.50.44; и от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ******, община Ветрино,
област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-1067/09.05.2018 г,- на ИД на
АГКК, последно изменение, засягащо кадастралната карта и кадастралните
регистри е от 27.08.2021 г., с адрес: с. ******, местност ******, с площ от 20
002 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 3 /трета/, предишен
идентификатор: няма, с номер по предходен план 065182, при съседи:
03602.65.264, 03602.65.181, 03602.65.190, 03602.65.1833. Излага се още, че
към момента на придобиване от тяхна страна на посочените ид.ч. от имотите,
другият съсобственик - П.И.И., в качеството си на арендодател, е сключил с
„КОНКОРДИ" ЕООД - дружество, на което е едноличен собственик на
капитала и управител, в качеството му на арендатор, Договор за аренда с
нотариална заверка на подписите с рег. № 6441/02.09.2016 г. на И.К.-
нотариус с район на действие района на ПРС, рег. № 225 в регистъра на НК,
вписан в CB-Провадия вх. рег. № 4637, акт № 85, том XII, дело № 2358/2016
г. за срок от 19 стопански години при размер на арендното плащане 20
лв./дка. за година. В тази връзка се твърди, че в резултат на този договор
„КОНКОРДИ" ЕООД е получило правото да ползва земите на цена
значително по-ниска от пазарната, която е в размер на 45 лв./дка за
5
стопанските 2017/2018г., 2018/2019г., 2019/2020г., 2020/2021г. Посочва се
още, че с влязло в сила Решение № 1555/02.12.2022г. по в.гр.д.№ 1854/2022г.
по описа на ВОС, с което е отменено Решение № 113/26.05.2022г. по гр.д. №
1134/2021г. по описа на PC – Провадия, горецитираният договор за аренда е
прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр, 3 ЗЗД - поради
накърняване на добрите нрави. Излага се, че в резултат на нищожността на
договора за аренда „Конкорди" ЕООД се е обогатило неоснователно за сметка
на обедняването на Д. С. и Г. А. със сумата от 3 907,75 лв., представляваща
разликата между сбора от пазарната стойност на рентите за имотите за
стопанските 2017/2018г„ 2018/2019г., 2019/2020г„ 2020/2021 г. съобразно дела
на ищците в общ размер на 7023,33 лв. и сбора на реално направените
арендни плащания от „Конкорди" ЕООД по нищожния договор за аренда в
общ размер на 3115,58 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска като частично
недопустим и неоснователен. Счита, че ищците следва да се защитят с
деликтен иск. Оспорва наличието на предпоставките за осъществяване
състава на неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД. Оспорва се договорът
за аренда да противоречи на добрите нрави. Твърди се, че с конклудентни
действия ищците са се съгласили с уредбата на отношенията си с арендатора,
както и че по предоставената им възможност за избор за избрали да
получават арендно плащане в пари, а не в натура, с което са пропуснали
възможността за увеличение в актива на имуществото си чрез получаване на
зърнени култури, които имат по-висока пазарна цена. Прави се и възражение
за изтекла погасителна давност, тъй като вземанията на арендодателя по
договор за аренда се погасяват с кратката тригодишна давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Обявено за безспорно и ненуждаещо се доказване между страните са
обстоятелствата, че ищците са придобили в режим на СИО 49/54 ид.ч. от
процесните два поземлени имота с идентификатори ****** и ****** по КККР
на с. ******, община Ветрино, област Варна; че П.И.И. в качеството си на
арендодател е сключила с „КОНКОРДИ“ ЕООД договор за аренда от
02.09.2016г. по отношение на процесните два имота; че с влязло в сила
6
Решение № 1555/02.12.2022г. по в.гр.д.№ 1854/2022г. по описа на ВОС
договорът за аренда от 02.09.2016г. е прогласен за нищожен поради
накърняване на добрите нрави, както и че ищците са получили от ответника
за стопанските 2017/2018г. 2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г. сума в общ
размер от 3115.58 лева. Не е оспорено от ответника, че по отделните
стопански години платените суми на двамата ищци общо за двата имота са
както следва: 771,50 лева /по 385,75 лева на човек/ за стопанската
2017/2018г., 781 лева /по 390,50 лева на човек/ за стопанската 2018/2019г., 781
лева /по 390,50 лева на човек/ за стопанската 2019/2020г. и 782,08 лева /по
391,04 лева на човек/ за стопанската 2020/2021г.
От заключението на допуснатата при първоинстанционното
разглеждане на делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че средната пазарна цена на арендата за процесния
поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на с. ******, община
Ветрино, област Варна за стопанските 2017/2018г. 2018/2019г., 2019/2020г. е
по 45 лева на декар, или общо по 1035 лева на година, а за стопанската
2020/2021г. е по 47 лева на декар или общо 1081 лева, а за процесния
поземлен имот с идентификатор 03602.50.182 по КККР на с. ******, община
Ветрино, област Варна за стопанските 2017/2018г. 2018/2019г., 2019/2020г. е
по 45 лева на декар, или общо по 900,13 лева на година, а за стопанската
2020/2021г. е по 47 лева на декар или общо 940,09 лева.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Настоящият въззвиен състав намира за неоснователно възражението на
въззивника/ответник в първоинстанционното производство, че предявеният
иск е недопустим поради наличието на друг иск, който би могъл да предявен
от ищците, а именно деликтен. Действително искът по чл.59 от ЗЗД е
субсидиарен и може да бъде предявен, когато няма друг иск, с който
обеднелият може да се защити. Деликтният иск обаче има съвсем друго
основание, а именно общата норма да не се вреди другиму и различни
предпоставки – противоправно поведение, вина, причинени вреди и причинна
връзка между противоправното поведение и вредите. В настоящия случай не
се касае за противоправно поведение, доколкото сключването на договор за
7
аренда /при това преди дори ищците да придобият своите идеални части от
имотите/ не съставлява такова. В този смисъл ищците не разполагат с
деликтен иск за защита на правата си.
Съгласно ППВС № 1 ОТ 28.05.1979г. „когато не са налице елементите
на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще
липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание
имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице,
обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Текстът намира приложение
например в случаите, когато незадължено по закон да дава издръжка лице
издържа нуждаещ се вместо законно задължения; когато държател подобри
чужд имот; когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго
лице го ползва без основание и т.н. В тези случаи обогатяването е налице не
само при увеличение на имуществото на едно лице; но и когато са му
спестени средства за сметка на имуществото на друго лице.“
Процесния случай касае именно твърдения за обедняването на ищците
поради лишаване от ползване на имота им без основание, обогатяване на
ответника, който е спестил средства като е ползвал имота, без да заплаща
поне средната пазарна цена за арендата, като е налице връзка между
обедняването на едната страна и обогатяването на другата. Предвид
изложеното правилно основанието на претендираните от ищците вземания е
квалифицирано по чл.59 от ЗЗД.
Възражението на въззивника за липса на фактическия състав на иска по
чл.59 от ЗЗД също е неоснователно. Безспорно установено по делото е, че
ищците като собственици на идеални части от процесните два имота не са
ползвали лично същите, тъй като са били отдадени по силата на договор за
аренда на „Конкорди“ ЕООД, а вместо това през стопанските 2017/2018г.
2018/2019г., 2019/2020г. и 2021/2022г. са получили арендно плащане
съобразно уговореното по договора и идеалните си части от имотите, или
общо сумата от 3115.58 лева. Впоследствие с влязло в сила съдебно решение
договорът е бил признат за нищожен поради накърняване на добрите нрави.
Нищожната сделка не поражда правни последици от момента на сключването
й, предвид което ползването на имота от арендатора е лишено от основание за
целия му период. Доколкото уговорената и заплащана на арендодателите цена
по договора е била по-ниска от средната аренда цена за относимите
8
стопански години, а ищците са били лишени от възможност сами да отдадат
под аренда имота си по цени, отговарящи поне на средните пазарни такива,
същите са обеднели, а ответното дружество се е обогатило като е спестило
разходи.
Възражението на въззивника относно евентуално съгласие на
въззиваемите с договора за аренда, изразено чрез конклудентни действия,
както и за направен от тях избор да получават плащане по договора в пари
вместо в натура са ирелевантни, доколкото договорът между страните е
обявен за нищожен, съответно не е породил никакви правни последици,
независимо от конкретното основание за нищожност.
Възражението за давност, направено с отговора на исковата молба и
поддържано във въззивната жалба, също се явява неоснователно.
Предявените от ищците претенции почиват на неоснователно обогатяване, а
не на облигационната връзка по договора за аренда, който е обявен за
нищожен. Следователно приложима е общата 5-годишна давност, а не 3-
годишната, относима към арендните плащания, които са периодични.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 13.01.2023г.,
поради което погасени по давност биха били всички вземания с падеж преди
13.01.2018г. В настоящия случай се касае за земеделски земи, поради което
извличането на ползи от тях /извън личното ползване/ става чрез отдаването
им под аренда, а арендни плащания при липсва на друга уговорка са дължими
за цялата стопанска година в първия работен ден след изтичането й /чл.8, ал.5
от ЗАЗ/. С оглед на изложеното, вземанията на ищците за всички стопански
години /за първата година падежът на задължението е 01.10.2018г./, които са
заявени, не са погасени по давност.
Съгласно константната съдебна практика размерът на дължимото
обезщетение в случай на лишаване от ползване се определя като средния
пазарен наем/аренда за периода на лишаването. В случая доколкото ищците
са получили арендно плащане, но в по-нисък от средния размер, то
обезщетението следва да се формира като разликата между средната пазарна
стойност на арендното плащане и полученото от ищците такова.
От заключението на приетата по делото СИЕ е установено, че средното
арендно плащане за поземлен имот с идентификатор ****** е, както следва:
за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019г., 2019/2020 г. – по 1035.00 лева; за
9
стопанската 2020/2021 г. – 1081.00 лева, а за поземлен имот с идентификатор
******: за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019г., 2019/2020 г. – по 900.13
лева; за стопанската 2020/2021 г. – 940.09 лева. Следователно за двата имота
средното арендно плащане е в размер на по 1935.13 лева за стопанските
2017/2018 г., 2018/2019г., 2019/2020 г. и 2021.09 лева за стопанската
2020/2021 г. Припадащата се от същото ид.ч. на ищците е в размер на по
1755.95 лева за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019г., 2019/2020 г. и 1833.95
лева за стопанската 2020/2021 г.
Безспорно по делото е, че ищците са получили арендни плащания за
процесните стопански години. Следователно обезщетението им за
неоснователно обогатяване следва да се формира като от средното за
годината арендно плащане за техните идеални части се приспаднат
получените от ищците суми за съответната година.
За стопанската 2017/2018г. ищците са получили общо плащане в размер
на 771,50 лева /по 385,75 лева на човек/, следователно дължимият размер на
обезщетението им за неоснователно обогатяване, е 984.45 лева /по 492.22 лева
на човек/.
За стопанските 2018/2019г. и 2019/2020г. ищците са получили общо
плащане в размер на по 781 лева /по 390,50 лева на човек на година/,
следователно дължимият размер на обезщетението им за неоснователно
обогатяване е 974.95 лева /по 487.48 лева на човек на година/.
За стопанската 2020/2021г. ищците са получили общо плащане в размер
на 782,08 лева /по 391,04 лева на човек, следователно дължимият размер на
обезщетението им за неоснователно обогатяване, е 1051.87 лева /по 529.93
лева на човек/.
Доколкото всички заявени от ищците претенции са в малко по-нисък от
горепосочения размер, то предявените искове се явяват изцяло основателни.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемите страни направените в настоящото производство разноски в
размер на по 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. От въззивника
10
е направено възражение за прекомерност на платеното от въззиваемите
адвокатско възнаграждение в случай, че надвишава минималните размери. В
настоящия казус минималното възнаграждение съобразно чл.7, ал.1, т.2 от
Наредба № 1 от 2004г. е в размер на 495,34 лева, поради което заплатеното
такова от 500 лева не се явява прекомерно.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 268/18.10.2023г., постановено по гр.д. №
269/2023г. на РС-Провадия, 5-ти състав.
ОСЪЖДА „КОНКОРДИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Провадия, ул. „Янко Сакъзов“ № 57 да заплати на Д. Д. С.,
ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща направени във
въззивната инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „КОНКОРДИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Провадия, ул. „Янко Сакъзов“ № 57 да заплати на Г. В. А.,
ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща направени във
въззивната инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11