Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ-16 9.07.2019 г. Град Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, шести въззивен състав
На осемнадесети февруари две
хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1694 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №63 от 3.08.18г. по гр.д.№189/18г.
на Районен съд гр.Царево ответниците С.В.Г. и Г.Т.Г., двамата от гр.Пловдив са
осъдени да заплатят солидарно на А.Л.Ч. от гр.Бургас сумата от 386,63 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на наводнение на
апартамент, находящ се в с.Лозенец, общ.Царево, ул.”Крайморска” №18, ет.3 ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 8.05.2018г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен над уважения размер до претендирания от 3000
лв. за главницата.
Отхвърлен е иска на А.Л.Ч. против С.В.Г. и Г.Т.Г. за осъждането им да
заплатят на ищцата сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати
ползи, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 8.05.2018г. до
окончателното изплащане.
Ответниците са
осъдени да заплатят на ищцата и деловодни разноски в размер на 143 лв. общо за
двамата, а ищцата е осъдена да им заплати разноски в размер на 696 лв. общо за
двамата.
С определение
№288 от 1.10.2018г. по същото дело са оставени без уважение молбите на страните
по делото за изменение на решението в частта за разноските.
Против решението са постъпили две въззивни жалби.
Първата е подадена от адв.М.П. като пълномощник на А.Л.Ч..
Същата е обжалвала решението в частта, с която са отхвърлени предявените от нея
искове, както и в частта за разноските. Изложени са оплаквания, че в тези му
части решението на РС-Царево е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Изложени са конкретни съображения като е извършен анализ на събраните по делото
доказателства. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части, като вместо
това се постанови ново, с което исковете бъдат уважени изцяло, като на ищцата
се присъдят разноските по делото. Ангажира доказателства.
Срещу тази въззивна жалба своевременно е постъпил
отговор от страна на ответниците, представлявани от адв.И.Й.. С него жалбата се
оспорва като неоснователна. Развити са съображения. Оспорени са
доказателствените искания на ищцата. Молят жалбата на ищцата да бъде оставена
без уважение, а на ответниците се присъдят разноските по делото.
Ответниците, представлявани от
адв.Й. са подали насрещна въззивна жалба. С нея решението на РС- Царево е
обжалвано в частта, с която са уважени исковете против тях. Изложени са
оплаквания за неправилна правна квалификация на иска, както и за недоказаност
на твърденията на ищцата. Развити са конкретни съображения, основани на
подробен анализ на събраните доказателства. Молят решението да бъде отменено в
обжалваната от тях част, а предявените искове бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни. Претендират разноски за двете инстанции.
Срещу насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от
страна на ищцата, представлявана от адв.П.. Въззивницата- ищца намира
насрещната въззивна жалба за неоснователна, а предявените от нея искове-
основателни и доказани, поради което моли за отхвърлянето на жалбата. Направено
е възражение за намаляване на разноските на ответниците поради прекомерност.
Подадена е и частна жалба срещу определението на съда,
с което е отказано изменение на решението в частта за разноските. Същата
изхожда от ответниците, чрез техния пълномощник- адв.Й.. Същите намират, че
определението на съда, с което е отказано поисканото от тях изменение на
решението в частта за разноските е неправилно поради допуснато от съда
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити
са подробни доводи. Молят определението да бъде отменено в обжалваната от тях
част, а решението на ЦРС да бъде изменено в частта за разноските, като на
ищците се присъдят такива в размер на по 738,16 лв. за първата инстанция, а на ищцата се платят
разноски от по 85,03 лв. от всеки от ответниците.
Ищцата, представлявана от адв.П. е представила отговор
на частната жалба, с който я оспорва като неоснователна и моли същата да бъде
отхвърлена.
По допустимостта на въззивното производство Бургаският
окръжен съд намира следното:
Въззивните и частната жалби са подадени в законния
срок от надлежно упълномощени представители на страни, които имат правен
интерес от обжалването в съответните части.
Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са допустими,
поради което следва да се разгледат по същество.
Като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Бургаският окръжен
съд приема следното от фактическа и правна страна:
А.Ч. е предявила против С. и Г. Гешеви обективно и
субективно съединени искове за заплащане на обезщетения за имуществени вреди и
пропуснати ползи, както и искове за заплащане на обезщетения за забавено
плащане в размер на законната лихва върху всяка от главниците.
Макар и лаконично, в исковата молба са изложени
обстоятелствата, на които се основават исковете: Ищцата е собственик на
апартамент в с.Лозенец, общ.Царево, ул.“Крайморска“ №18-А, ет.3, а ответниците-
на апартамента над нейния. Същите построили и цялата жилищна сграда, която била
въведена в експлоатация през 2008г. Жилището им се намирало на последния етаж и
имало голяма открита тераса, разположена изцяло над жилището на ищцата. В
продължение на 6 години апартамента на ищцата се наводнявал, като всяка
следваща година пораженията били все по-големи. Засегнати били всички
помещения- стени и тавани на трите стаи, трегери, коридор. Многократно били
провеждани разговори с ответника, който всяка година твърдял, че е направил
ремонт. През 2017г. застрахователят отказал да заплати нанесените на
имуществото на ищцата щети, понеже причините за наводнението не били
отстранени. През м.юли 2017г. бил извършен оглед на имота от сертифициран
оценител на имоти, който оценил щетите, като ищцата отправила нотариална покана
към ответника да ремонтира жилището си, да закачи водосточната тръба, която е
премахнал и да ѝ заплати нанесените щети. Въпреки обещанията му да стори
това, на следващата година пораженията в имота на ищцата били по-големи. Освен
наводнените стени и тавани било увредено имуществото и обзавеждането,
включително матраците били мухлясали, а и ламината трябвало да бъде подменен.
Повредена била ел.инсталацията, защото водата прониквала през тавана и
ел.кабели в стените и по тавана. Практически нямало осветление. Жилището не
било годно за обитаване. Сочи, че тя самата не може да направи ремонт в
жилището си преди да се отстранят причините за наводнението, нито да направи
ремонт в чуждия имот. Поради това търпяла имуществени вреди и пропуснати ползи,
защото жилището се давало под наем.
Претендира обезщетение за имуществени вреди в размер
на 3000 лв., ведно със законната лихва, както и обезщетение за пропуснати ползи
в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Ответниците са представили своевременно отговор на
исковата молба, с който е оспорили исковете като недопустими или евентуално- неоснователни.
Изтъкват, че фактите в исковата молба били подбрани преднамерено така, че да
създадат невярна представа за действителното фактическо положение. Значителна
част от фактите не отговаряли на истината, а множество истински факти били
премълчани, защото били неизгодни за ищцата. На първо място изтъкват, че имота
е продаден от тях на руски гражданин с нотариален акт от 27.09.2017г. Ищцата
премълчавала и факта, че над студиото ѝ, освен терасата на горното жилище
се намирала и част от покривната конструкция на сградата, която била и обща част
по смисъла на чл.38 ЗС. В резултат на постоянния психически тормоз, оказван им
от ищцата и с надеждата да удовлетворят неизчерпаемите ѝ претенции, в
периода март- април 2016г., ответниците предприели основен и скъп ремонт на
цялата тераса, като подменили цялата хидроизолация, всички отточни елементи
/барбакани/; всички керамични плочи; върху цялата тераса било изпълнено
силиконизиране и повърхностна лакова защита. Изпълнителят гарантирал, че
терасата е надлежно защитена, в резултат на което ако пораженията в апартамента
на ищцата били причинени от тяхната тераса, трябвало да спрат. Но проблемите на
ответниците не свършили. Ищцата продължавала да твърди, че апартамента ѝ
се наводнява и е убедена, че именно терасата е причината за това. Ответниците
се принудили за своя сметка да извършат водна проба, на която ищцата отказала
да присъства, резултатите от която показали, че пораженията в апартамента на
ищцата не са причинени от хидроизолацията на откритата тераса. Предполагат, че
същите се дължат на компрометирани външна изолация и покривната конструкция на
сградата, повлияни от тежката зима. Понеже се касаело за общи части на сградата
ищцата била уведомена за необходимостта всички етажни собственици да участват в
решаването на проблема. Вместо това ищцата подала жалба в общината, с
неудовлетворителен за нея резултат.
На следващо място са изложени оплаквания, че фактите в
исковата молба са хаотични и препятстват защитата им, поради което исковата
молба била нередовна, тъй като имало разминаване в обстоятелствената част и
петитума на иска, което препятствало правната квалификация. Не се сочело
конкретно противоправно деяние, извършено от ответниците, което според ищцата
да е причинило вредоносния резултат. Считат, че в последния случай правната
квалификация на иска следвала да е чл.50 ЗЗД, а не дадената от ищцата.
Отбелязват, че в исковата молба се съдържало плахо твърдение, че ответниците са
премахнали някаква водосточна тръба, поставена на фасадата на сградата, но не
било ясно кога е станало това, с каква цел, какво е било положението преди
извършването на действието и доколко същото е основна причина за наводненията
или същото само допринася за същите не било ясно, понеже ищцата не била
изложила факти, въз основа на които да се стигне до извод, че това деяние е
причина за пораженията в имота. Изтъкват, че в случая не било налице деяние от
страна на ответниците, нито тяхно виновно или противоправно поведение, което да
е причинило вреди на ищцата, поради което намират иска неоснователен и молят за
отхвърлянето му, като им се присъдят разноски. Ангажират доказателства.
С обжалваното решение съставът на Районен съд- Царево
е уважил частично иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди до
размер от 386,63 лв., ведно със законната лихва, като го е отхвърлил за
горницата над тази сума. Счел е, че от ищцата са ангажирани доказателства за
противоправното поведение от страна на ответниците. Приел е за установено по
несъмнен начин, че както преди, така и през 2017г., в резултат на водни течове
от терасата на ответниците са причинени имуществени вреди на ищцата, изразяващи
се в повреди на шпакловката по таваните в коридора, в трите стаи на нейния
апартамент, латексов грунд и латекс по стени и тавани. Ответниците с действията
и бездействията си причинили вреди на ищцата, които били пряка и непосредствена
последица от тези действия на ответниците. Посочил е още, че вината при
непозволеното увреждане се предполага до доказване на противното, а ответниците
не са ангажирали доказателства, които да установяват обстоятелства, изключващи
вината им.
За да отхвърли изцяло претенцията за обезщетение за
пропуснати ползи, районният съд е приел, че в хода на делото не са събрани
доказателства, които да сочат какви действително ползи и в какъв размер е
пропуснала ищцата поради наводненията на собствения ѝ апартамент, поради
което иска е неоснователен.
Разпределил е отговорността за разноски между страните.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт в
рамките на правомощията на въззивната инстанция по чл.269 ГПК, Бургаският
окръжен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдебният акт
е постановен по допустими искове от надлежен състав в изискуемата от закона
форма и отговаря на изискванията за съдържание по чл.236 ГПК.
Неоснователни са оплакванията в насрещната жалба /преповтарящи
тези в отговора на исковата молба/, че обстоятелствата в исковата молба са
хаотично изложени, като липсват твърдения за това с какви противоправни
действия ответниците са причинили вредите в апартамента на ищцата, поради което
защитата им била затруднена. По същество тези оплаквания касаят редовността на
исковата молба, за която въззивната инстанция също следи. В случая такава
нередовност не е налице. Вярно е, че твърденията в исковата молба са оскъдни,
както и че изобщо липсват ясно изведени твърдения за конкретни противоправни
действия на ответниците, вследствие на които ищцата е претърпяла увреждане на
имуществото си, поради което исковете не следва да се квалифицират като такива
по чл.45 ЗЗД. Но, въззивната инстанция счита, че са налице достатъчно твърдения
за обстоятелствата, на които се основата исковете, въз основа на които да се
определи правната им квалификация, поради което не се налага оставянето на
исковата молба без движение. Така например по иска за обезщетение за
имуществени вреди твърденията на ищцата за фактите, от които произтича тази
претенция са, че ответниците не ремонтират терасата на собствения си апартамент
въпреки нейните искания в тази насока, както и не поставят липсваща водосточна
тръба, в резултат на което поради течове са настъпили вреди по стените, тавана,
електрическата инсталация и мебелите на ищцата. По иска за обезщетение за
пропуснати ползи следва да се тълкува, че твърденията на ищцата са, че
вследствие уврежданията в апартамента същият не е бил отдаван под наем, с което
тя е пропуснала да реализира доходи от имуществото си. За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че едва в последното съдебно заседание
процесуалният представител на ищцата е въвел твърдения, че ответниците са
извършили архитектурни промени след приемането на сградата, като студиото им
било уширено за сметка на терасата, като зидовете му вече съвпадали с края на
покрива. Вече нямало достъп за други лица до покрива, а водооттичането ставало
по друг начин. Тези фактически твърдения не са включени от първоинстанционния
съд в предмета на делото, понеже са заявени след преклузивния срок за това-
първото по делото заседание, в което биха могли да пояснят твърденията си, още
повече, че не се твърдят и не се установява наличие на особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на чл.133 и 147 ГПК.
Въз основа на фактическите твърдения, изложени в
исковата молба, въззивният съд намира,
че правната квалификация на главните искове е чл.50 ЗЗД, както сочи и
процесуалният представител на ответниците. Съответно акцесорната претенция за
лихва за забава е с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД /определена правилно от
ЦРС/. Неправилно определената от първоинстанционния съд правна квалификация обаче
не представлява порок, свързан с нищожност или недопустимост на съдебния акт.
Съобразно задължителната за настоящата инстанция съдебна практика- например
решение №65 по гр.д.№3460/18г., II гр.отд. на
ВКС, решение №45 по гр.д.№2746/2018г., II гр.отд. на ВКС, както и цитираните в тях други
съдебни актове на ВКС, при неправилна правна квалификация на иска, дадена от
първата инстанция, въззивната е длъжна да даде правилната правна квалификация и
да разреши спора по същество съобразно действителната правна квалификация.
От фактическа страна по делото са установени следните
обстоятелства:
Не се спори, че ищцата е собственик на процесното
жилище в с.Лозенец /студио/ от 2007г., а ответниците са притежавали студио,
намиращо се над нейното, което са продали на 27.09.2017г. Не се спори между
страните, че няколко години преди ответниците да продадат своя имот ищцата започнала
да се оплаква, че в нейното жилище се появяват течове, причина за които е
терасата на ответниците, която се нуждае от ремонт. Данни за тези дългогодишни
оплаквания, както и за наличието на поражения от влага в имота на ищцата се
съдържат както в отговора на исковата молба, така и в отговора на С.Г. ***
/л.63 от делото на ЦРС/ по повод жалбата от м.юни 2017г. /л.48/, с която ищцата
е поискала съдействие от общинската администрация да бъдат задължени
ответниците да извършат неотложен ремонт на откритата си тераса и да отстранят
течовете в нейния апартамент. Безспорно е, че същата не е получила исканото
съдействие, като видно от отговора на кмета същия не разполага с правомощия да
разрешава правни спорове между съседи.
По делото са разпитани четирима свидетели, като съдът
намира, че липсват основания да бъдат игнорирани показанията на св.Начев и
св.Казаков, които са близки съответно на ищцата и на ответниците, както
неправилно е сторил районния съд. Същите следва да бъдат ценени наред с
останалите доказателства, като се има предвид възможната заинтересованост на
тези свидетели, предвид разпоредбата на чл.172 ГПК.
От доказателствата по делото- показанията на
св.Митрев, воден от ответниците, се установява, че през пролетта на 2016г.
ответниците действително са извършили ремонт на откритата тераса над
апартамента на ищцата, като била подменена хидроизолацията на терасата. Този
свидетел установява, че всичко било изкъртено до бетон, положена била нова
хидроизолация, поставени били плочки, като за отводняването на терасата били оставени съществуващите
барбакани. Отрича да е свалял или подменял водосточни тръби. Твърди, че разбира
от полагане на хидроизолация и плочки, т.е. че е квалифициран за извършения от
него ремонт.
Свидетелят Казаков сочи, че съпругата му и той лично
са полагали грижи за студиото на ответниците в тяхно отсъствие. По-конкретно,
при всеки проливен дъжд се качвал да провери лично състоянието на сифоните, а
ако има сняг- да го изхвърли през парапета долу на улицата. Твърди, че когато
терасата е почистена нормално, долу всичко е наред. Знае за оплакванията на
ищцата за нанесени вреди по тавана на нейния апартамент, но не и подробности. Сочи,
че не му е известно някой да е извършвал действия, с които да наводни долния
етаж, а според него влагата в жилището на ищцата може да се дължи на множество
причини. Заявява, че там има много чупки, покрив, барбакан, като според него не
може да се твърди, че пораженията са само от тази тераса и от този барбакан,
понеже водата си търси най-прекия път.
Свидетелят Начев, който твърди, че е придружител и
шофьор на ищцата, но не съжителства с нея, заявява, че проблемът се появил
преди 4-5 години. Студиото на ищцата започнало да се наводнява след извършени ремонти
и промени в студиото на ответниците. Променена била конструкцията, премахнати
били водосточни тръби, като от три останала само една. При големи дъждове тази
система не можела да поеме водата и се наводнявал апартамента на ищцата.
Заявява още, че са заварвали процесния апартамент мокър, а от крушките течала
вода.
Свидетелката Бойчева, водена от ищцата е извършила
оглед на имота и частна експертиза във връзка с оплакванията на ищцата от
течове през 2017г. Тази експертиза не съставлява годно доказателство за нуждите
на настоящото производство, но липсват пречки показанията на Бойчева като
свидетел да бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото, доколкото
същата има преки впечатления за състоянието на процесния имот. Огледът бил
извършен от нея на 5.07.2017г. Тогава свидетелката забелязала, че на терасата
на ответниците имало отвори за барбакани, които по специален начин трябвало да
хващат водата и да я отвеждат, но такива не били монтирани. Теракотът бил
поставен навън, стърчал извън терата на 5-6 см. и не бил подмазан добре отдолу.
Наклонът бил обърнат- към барбакана и отвън на терасата, при което дъждовната
вода и снега се отливали и влизали под недобре уплътнения теракот. От отвора на
барбакана водата се изливала между скосения покрив и битумните керемиди и се
получавал голям разлив. Сочи, че по време на огледа по таваните имало големи
петна, матраците били леко влажни с посипана мазилка на тях, ламинатът бил леко
повдигнат и се нуждаел от подмяна, мазилката под прозорците била изцяло
компрометирана- подпухнала и надута, че трябвало да се изкърти до тухла и да се
подмени перваза. На въпроси на процесуалния представител на ответниците
свидетелката е посочила, че е извършила справки по снимки на имота в „Гугъл“ и
е констатирала че между 2011-2012г. била променена архитектурата на
терасовидния етаж на сградата. Констатирала е, че ответниците са усвоили част от общата тераса, като я приобщили към
апартамента си /затворили я/, така че други лица да нямат достъп до нея.
Пред първата съдебна инстанция е приета
съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в.л.Бърза Кехайова. От заключението
на същата се установява, че причината за нанесените щети по апартамента на
ищцата, предвид тяхното местоположение са течове от покривната тераса,
разположена над жилището- дефектирала, некачествена или некачествено положена
хидроизолация; сгрешени наклони на отводняване, дефектни или неправилно подбрани
барбакани; необърната хидроизолация и холкер на връзката тераса- тухлен зид. В
съдебно заседание експертът е уточнил, че предвид местоположението на течовете
причината не е поразяване на скосената част на таваните, понеже по тази тяхна
част в стаите няма следи от течове. Ето защо приема, че причината е в
хидроизолацията. Вещото лице е изложило в обстоятелствената част на
експертизата също данни за извършени промени в отвеждането на водата от
покрива- демонтаж на водосточна тръба, ведно с водосточно казанче и подменена
крайна част на улука /без отвор за казанче/.
Според в.л.Кехайова
в процесния апартамент са констатирани следните щети: подкожушена
шпакловка по таваните в трите стаи, над които била разположена покривната
тераса, подкожушена шпакловка на височина
0,50 м., от пода по вътрешната стена в южната спалня, петна по стената в
коридора. Вещото лице е оценило стойността на необходимите строителни работи и
материали за отстраняването на приетите от него за относими към предмета на
делото щети на 386,63 лв. В експертизата е посочено, че изронената шпакловка
под вратопрозорците е възможно да е свързана с неуплътняване на фасадната
дограма. В съдебно заседание експертът е заявил, че не е констатирано увреждане
на имуществото и оборудването в студиото, включително увреждания на матраците
/мухъл/, а само изронена мазилка върху тях.
Тази експертиза е оспорена единствено от ищцата и то в
частта за действителните щети и тяхната оценка, но не и за причините за тях. В
тази връзка, по повод допуснато от първоинстанционният съд съществено
процесуално нарушение- отказ да се допусне своевременно поискана повторна съдебно-техническа
експертиза по този въпрос, въззивната инстанция е допуснала такава. Същата е
изпълнена от в.л.Р. и е приета без възражения от страните. Посочено е, че в
дневната има следи от навлажнявания под и около вратопрозореца, вследствие на
което шпакловката и мазилката са подкожушени, а част от нея е паднала върху
ламината. Имало следи и от теч по тавана, най-вече около и през абажура-
шпакловката била подкожушена, а под осветителното тяло ламината бил деформиран
в края на всяко парче от положената настилка. По тавана имало и следи от
паднала некачествено положена шпакловка, боядисана с бял латекс. В едната
спалня имало следи от влага по тавана, по стената под и около вратопрозореца,
вследствие на което мазилката и шпакловката били подкожушени. Имало и
навлажнявания от близко време, видими мокри петна. Имало влага по стените в
ъгъла към дневната. Във втората спалня също имало следи от влага по тавана, по
стената под вратопрозореца, по зидовете към съседната спалня и съседния
апартамент, около ел.контакта, при което мазилката и шпакловката били
подкожушени, на места- паднали. По матраците имало паднала боя и шпакловка.
Общата оценка на средствата, необходими за отстраняването на тези щети вещото
лице е оценило на 2039 лв. При разпита в съдебно заседание в.л.Р. е посочила,
че все още течовете не са отстранени, като според нея има некачествено
изпълнение на СМР по покрива или водоотвеждането.
След съвкупна преценка на събраните доказателства
съдът намира за доказан по основание иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди. В тази връзка съдът приема за достоверни показанията на св.Бойчева,
която е извършила оглед на имота през м.юли 2017г., докато ответниците все още
са били собственици на апартамента /студио/, находящ се над този на ищцата.
Същата подробно установява какви са били щетите по имуществото на ищцата - влага
по таваните и стените на апартамента, вследствие на което мазилките и
шпакловките били подкожушени, а на места- изпадали; увреждане на ламината;
навлажняване на матраците в стаите и замърсяването им с паднала мазилка и
шпакловка. От показанията на същата свидетелка се изяснява, че хидроизолацията
на терасата на апартамента на ответниците, макар и подменена през 2016г. от
св.Митрев, не била изпълнена качествено, поради което течовете в жилището на
ищцата продължили. Нейните показания се подкрепят и от изводите на
в.л.Кехайова, според която процесните вреди се дължат на течове от покривната
тераса, разположена над жилището- дефектирала, некачествена или некачествено
положена хидроизолация; сгрешени наклони на отводняване, дефектни или
неправилно подбрани барбакани; необърната хидроизолация и холкер на връзката
тераса- тухлен зид. Този извод не се опровергава от устно дадените в съдебно
заседание пред въззивната инстанция обяснения от в.л.Р., назначена да извърши
повторното остойностяване на вредите, според която причините за течовете в
апартамента на ищцата са най-общо казано некачествено извършени СМР по покрива
или водоотвеждането. Последният извод не е мотивиран по никакъв начин, за
разлика от извода на в.л.Кехайова, още повече, че в.л.Р. не е имала поставена
подобна задача.
Показанията на св.Митрев не следва да бъдат кредитирани
в частта им досежно качеството на
ремонта, тъй като този свидетел е заинтересован по смисъла на чл.172 ГПК,
понеже го е извършил и защото се опровергават от останалите безспорни
доказателства- показанията на св.Бойчева и СТЕ, изпълнена от в.л.Кехайова.
Показанията на св.Казаков не съдържат данни за това какво е било качеството на
извършения ремонт на хидроизолацията, както и тези на св.Начев, а доколкото и
двамата не са специалисти, за разлика от св.Бойчева, предположенията им относно
причините за течовете в имота на ищцата не могат да бъдат кредитирани. Не без
значение е и обстоятелството, че дори течовете да са възникнали по време
непосредствено след извършеното приобщаване на терасата към жилището на
ответниците, реконструкцията на покрива и на водоотвеждащата система, в каквато
насока са показанията на св.Начев, по мнение на съда дори да е било нарушено
водоотвеждането на сградата /както се твърди в исковата молба- не била
поставена водосточна тръба/, пряката и непосредствена причина за течовете,
респективно за вредите по имуществото на ищцата е дефектиралата, нарушена и
некачествено изпълнена хидроизолация на откритата част на терасата на
ответниците.
Затова съдът намира за недоказано възражението на
ответниците, че причините за наводненията в студиото на ищцата са
компрометираната външна изолация и покривната конструкция на сградата.
В заключение въззивната инстанция приема, че течовете
в студиото на ищцата, респективно- уврежданията на имуществото ѝ към
м.юли 2017г. се дължат на бездействието на ответниците да отстранят дефектите в
хидроизолацията на терасата към апартамента си, възникнали в хода на
експлоатацията на имота през 2012г.- 2017г. Вярно е, че същите са предприели
ремонт, извършен от св.Митрев, но според заключението на в.л.Кехайова този
ремонт не е бил качествен, поради което течовете в апартамента на ищцата са
продължили и през 2017г. Налице са предпоставките за ангажиране обективната
отговорност на ответниците за имуществените вреди, причинените на имуществото
на ищцата до 2017г. от собствената на ответниците вещ- апартамент /и
по-конкретно терасата към него/.
Съобразно експертизата на в.л.Р., разходите,
необходими за отстраняването на щетите по имуществото на ищцата са в размер на
2039 лв., поради което искът следва да бъде уважен до този размер. Въззивната
инстанция кредитира това заключение, за разлика от заключението на
в.л.Кехайова, защото е съобразено с показанията на св.Бойчева за състоянието на
увреденото имущество към м.юли 2017г., т.е. непосредствено преди завеждането на
иска и продажбата на апартамента на ответниците.
За горницата над сумата от 2039 лв. до претендирания
размер от 3000 лв. иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по
чл.50 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Тъй като районният съд е дал неправилна правна
квалификация на иска, залегнала и в диспозитива на решението, предвид трайната
съдебна практика на ВКС решението му в тази част следва да бъде отменено изцяло
и вместо него следва да се постанови ново, съобразно горните изводи на
настоящата инстанция, като искът бъде уважен до размер на 2039 лв., ведно с
акцесорната претенция за законна лихва от датата на завеждането на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, а за горницата до
претендираните 3000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По иска за присъждане на обезщетение за пропуснати
ползи:
Съобразно нормата на чл.51, ал.1, предл.1 ЗЗД,
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. В случая ищцата претендира сумата от 2000 лв., представляващи
обезщетение, че е пропуснала да реализира доходи от отдаването на собствения си
апартамент под наем.
Този иск е недоказан. По делото са представени два
договора за наем. Първият от тях е с дата 1.02.2017г. и е сключен между ищцата
в качеството на наемодател и Дафина Костадинова Чукова. Според него ищцата е
отдала под наем процесния апартамент за периода от 10.08.2017г. до
21.08.2017г., срещу заплащането на наемна цена от 100 лв. на ден, или общо 1000
лв. Вторият договор е сключен на същата дата с лицето Мира Николаева Георгиева,
като наемния период е от 21.08.2017г. до 30.08.2017г., като наемната цена за
този период е също 100 лв. на ден или общо 1000 лв.
Въз основа на тези договори не може да се направи
обоснован извод, че ищцата е пропуснала да реализира доход от процесния имот. В
исковата молба не се съдържат каквито и да било твърдения, че тези договори са
били развалени, или прекратени от наемателите поради невъзможност за
обитаването на процесния апартамент, т.е.- че договорите не са били изпълнени.
Липсват също и доказателства в тази насока. Ето защо иска за заплащане на
обезщетение за пропуснати ползи е недоказан и неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна
лихва върху главницата.
Макар като краен резултат изводите на двете инстанции
по този иск да съвпадат, решението на РС- Царево по този иск също следва да
бъде отменено, предвид неправилната правна квалификация на иска- чл.45, ал.1 ЗЗД, вместо чл.50 ЗЗД, като вместо него се постанови ново по същество, с което
този иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото, въззивната инстанция следва
да коригира дължимите разноски по делото, поради което решението на ЦРС, както
и определението, с което е отказано изменението му в частта за разноските също
следва да бъдат отменени.
С оглед изхода на делото разноските следва да се
разпределят както следва:
Ищцата е извършила следните разходи: 200 лв.- държавна
такса за първа инстанция и 500 лв. адвокатски хонорар за същата инстанция,
както и 400 лв.- хонорар за експертизата, или общо- 1100 лв. За въззивната
инстанция разходите са: 100 лв. за държавна такса; 200 лв. депозит за
експертиза; 800 лв. адвокатско възнаграждение, или още 1100 лв. Т.е. за двете
инстанции разходите са в размер на 2200 лв.
Всеки от ответниците е заплатил за първата инстанция
адвокатски хонорар в размер на 800 лв., а за въззивната инстанция- по 900 лв.,
както и 25 лв. държавна такса за всеки, или общо 925 лв. Т.е. за двете
инстанции разноските на всеки от ответниците са в размер на 1725 лв.
Със заявление от 27.06.2018г. процесуалният
представител на ищците е направил възражение за намаляване на адвокатското
възнаграждение на ответниците за първата инстанция, поради това, че делото не
се отличава с особена фактическа и правна сложност. Във въззивната инстанция
страните са направили възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна/ страни.
По въпроса за фактическата и правна сложност на делото
съдът намира следното.
Предявени са са два главни иска с цена 3000 лв. за
първия и 2000 лв. за втория, или общо интереса на ищеца, е в размер на 5000 лв.
Ответниците по тях са двама, като не е поискано солидарното им осъждане. При
това положение следва да се приеме, че от всеки от ответниците се претендира
половината от посочените искови суми- 1500 лв. по първия иск и 1000 лв. по
втория иск, т.е. по 2500 лв. от всеки. С оглед изложеното съдът намира, че
предвид неголямата фактическа и правна сложност на делото и при съобразяване на
извършената адвокатска защита пред първата инстанция /подаване на отговор на
исковата молба процесуално представителство, изготвяне на писмени бележки/,
адвокатското възнаграждение на всеки от ответниците следва да бъде намалено на
основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения- т.е. до 360 лв. за всеки
от ответниците.
Основателни са и възраженията на страните по чл.78,
ал.5 ГПК касаещи заплатените адвокатски възнаграждения. При преценката си за
конкретните размери съдът съобрази, че жалбите изхождат и от ищцовата и от ответната
страна, а така също са подадени и отговори по тях. Размерът на адвокатското
възнаграждение на ищцата следва да бъде намален на 770 лв. /440 лв. за
въззивната жалба и процесуалното представителство и 330 лв. по отговора на
насрещната жалба/, а този на всеки от ответниците до размер от 660 лв. /360 лв.
по насрещната въззивна жалба и представителство и 300 лв. по отговора на
въззивната жалба/.
Така общия размер на направените от ищцата разноски за
адвокатско възнаграждение за двете инстанции е 1270 лв., а този на ответниците-
по 1020 лв. Съответно разноските, направени от тях за цялото производство
следва да се редуцират до 2170 лв. за ищцата и до 1085 лв. за всеки от
ответниците.
Предвид изхода на делото ответниците дължат на ищцата
деловодни разноски в размер на 884,93 лв., а ищцата следва да заплати на всеки
от тях разноски в размер на 642,54 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271,
ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №63 от 3.08.18г. по гр.д.№189/18г. на Районен съд гр.Царево, както и
определение №288 от 1.10.2018г. по гр.д.№189/2018г. по описа на РС- Царево, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
на основание чл.50 от ЗЗД С.В.Г. ЕГН:**********
и Г.Т.Г. ЕГН:**********,*** да заплатят на А.Л.Ч. ЕГН:********** *** сумата от
2039 лв. /две
хиляди тридесет и девет лева/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на течове в
апартамента на последната, находящ се в с.Лозенец, общ. Царево,
ул.”Крайморска” №18, ет.3, причинени от некачествено изпълнена хидроизолация на
терасата към собствения на ответниците до 27.09.2017г. апартамент в с.Лозенец,
общ. Царево, находящ се на четвъртия етаж на сградата, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 8.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
горницата над уважения размер от 2039 лв. до претендирания от 3000 лв. като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
иска на А.Л.Ч. ЕГН:********** *** против С.В.Г. ЕГН:********** и Г.Т.Г.
ЕГН:**********,***, за осъждането им да заплатят на ищцата на основание чл.50 ЗЗД сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
отдаване под наем на собствения ѝ апартамент, находящ се в с.Лозенец, общ. Царево,
ул.”Крайморска” №18, ет.3, поради течове, причинени от некачествено изпълнена
хидроизолация на терасата към собствения на ответниците до 27.09.2017г. апартамент
в с.Лозенец, общ. Царево, находящ се на четвъртия етаж на сградата, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 8.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.В.Г. ЕГН:********** и Г.Т.Г. ЕГН:**********,*** да
заплатят на А.Л.Ч. ЕГН:********** *** сумата от 884,93 лв. /осемстотин
осемдесет и четири лева и деветдесет и три стотинки/, или по 442,46 лв. от
всеки от ответниците, представляваща разноски по делото съобразно уважения
размер на иска.
ОСЪЖДА А.Л.Ч. ЕГН:********** *** да заплати на С.В.Г. ЕГН:**********
*** сумата от 642,54лв. /шестстотин четиридесет и два лева и петдесет и четири
ст./, представляваща разноски по делото съобразно отхвърления размер на иска.
ОСЪЖДА А.Л.Ч. ЕГН:********** *** да заплати на Г.Т.Г. ЕГН:**********,***
сумата от 642,54лв. /шестстотин четиридесет и два лева и петдесет и четири
ст./, представляваща разноски по делото съобразно отхвърления размер на иска.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.