МОТИВИ
към
Присъда №358 от 19.12.2017г. по НОХД № 5058/2017г. по описа на Варненския
районен съд
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по внесен на 10.08.2017г. обвинителен
акт от Районна прокуратура-Варна, с който е възведено обвинения срещу
подсъдимия: Д.С.С., родена на ***г***, български гражданин, осъждана, омъжена, ЕГН **********, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр.
с чл. 194, ал. 1 вр. чл.26, ал. 1 от НК, за това, че:
в периода
29.10.2016г. до 31.12.2016г. включително, в град Варна, в условията на опасен
рецидив и в условията на продължавано престъпление, отнела чужди движими вещи
както следва:
- на
29.10.2016г., в град Варна, отнела чужди движими вещи на обща стойност 1018,65
лева - преносим компютър „Асег Aspire
ES1-531-P7WX/P404/P2MG" /Асер Аспире/ със сериен номер NXMZ8EX05260709D846600 от
владението на Мария Иванова Стойкова и преносим компютър „Lenovo
В-590 i3-3110M" /Леново/ със сериен номер WB11645604 от владението на Й.
Василев Найденов, които компютри са собственост на „Варненска и Великопреславска Света Митрополия", представлявана от
Иво Михов Иванов, Варненски и Великопреславски
Митрополит, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 15.12.2016г., в град
Варна, отнела чужди движими вещи на обща стойност 967,50 лева - мобилен телефон
„Самсунг Галакси1 Ноут"
с фабричен номе]5 354410052057265 с изгорял процесор,
прозрачен силиконов гръб за мобилен телефон, таблет
„Престижно визе 3037" със сериен номер
356925061731723, портмоне с висулка-синджирче и паричната сума от 700 лева, от
владението и собствеността на Е.Н.Д., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои;
- на 31.12.2016г., в град
Варна, отнела чужди движими вещи на обща стойност 535,60 лева - една бутилка
домашно вино от 1л., един брой парфюм „Уиш",
златен пръстен от 2гр. с червено камъче, златна четирилистна детелина от 1гр.,
златни обеци тип сфера от 2гр., кутия „Сваровски"
с поставена в нея брошка „Сваровски" във формата
на водно конче и сребърна буква „К" от 1гр., от владението и собствеността
на С.К.А. и Й.А.А. и един брой обувки „Тимбърленд" от владението и собствеността на А.Й.А.,
без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като общата
стойност на всички горепосочени вещи възлиза на 2521,75 лева.
Поради
горното и предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на
подсъдимата за разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от
НПК , на основание чл.252, ал.1 от НПК съдът разгледа делото незабавно след провеждане
на разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при
условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимата бе проведено
съкратено съдебно следствие. Същата, при условията на чл.371, т.2 от НПК призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените от подсъдимата самопризнания се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, поради което и обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимата без да
събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на
свидетелите и експертните заключения, дадени на досъдебното производство, без
да извършва разпит на подсъдимата, свидетелите и вещите лица.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявеното срещу
подсъдимата обвинение, описано в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че от събраните по делото доказателства
по категоричен и безспорен начин се установява, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК. Моли, да
се отчете като отегчаващо вината обстоятелство, че подсъдимата е многократно осъждана за престъпления против собствеността, като настоящото деяние извършила в условията на опасен
рецидив. Пледира за определяне на наказание
на основание чл.54, ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода
за срок от
три години при строг режим,
като на осн.чл.
58А от НК определеното
наказание да бъде намалено с една трета. Пледира за осъждане на подсъдимата да заплати направените по делото разноски
в размер на 232.95 лева.
Защитникът
на подсъдимата - адв.З. изразява становище, че подсъдимата
е виновна по така повдигнатото обвинение. Моли при определяне на размера на
наказанието да се вземе предвид смекчаващите вината обстоятелства, а именно:
пълни самопризнания, съдействието, което е оказала на органите на разследването
и на съда, самокритичното отношение, което има към извършеното, желанието да се
поправи и това че полага труд в затвора, където излежава присъда, както и
желанието да излекува зависимостта, която е причината за тези дела.
Подсъдимата Д.С. се признава за виновна,
изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изразява съжаление за извършеното, в последната си дума заявява, че съжалява.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Д.С.С.
е роден на ***г***. Тя е многократно осъждана, за престъпления против
собствеността на различни граждани.
Свидетелят Иво Михов Иванов е митрополит
на „Варненска и Великопреславска Света
Митрополия", която се намира в град Варна на пл. „Св.Св.Кирил
и Методий" №1. Митрополията притежавала в собственост вещи, сред които и
два броя преносими компютри - „Асеr Aspire ES1-531-P7WX/P404/P2MG" /Асер Аспире/
със сериен номер NXMZ8EX05260709D846600 и „Lenovo В-590 i3-3110M"
/Леново/ със сериен номер WB11645604.
Преносимите компютри се намирали в горепосочената сграда на Митрополията, на
първия етаж, вляво след стълбите, в стая обособена като канцелария, в която
имало работни места за служители. Първият преносим компютър се ползвал в
ежедневната й служебна дейност от св.М. И. С., която работела като секретар в
митрополията, а втория преносим компютър се ползвал в ежедневната му служебна
дейност от св.Й. В. Н., който също бил секретар в митрополията. Преносимите
компютри се намирали върху техните бюра, като след приключване на работния ден
оставали в канцеларията. На 28.10.2016г., петък, след приключване на работния
ден, свидетелите М. С. и Й. Н. приключили работа с ползваните от тях преносими
компютри и си тръгнали, като С. изключила преносимия компютър, а Н. го оставил
включен с поставено зарядно устройство, за да може да
се зарежда. От канцеларията си тръгнали и останалите работещи в помещението
служители, сред които свидетелите П. Х. Ф., Д. Б. С. и Б. Д. С.. На следващия
ден, събота, домакина на митрополията - св.Н. М. Н. отишъл в сградата на
митрополията, тъй като се очаквало да дойдат работници, които да поставят
пердета и корнизи в някои от помещенията в сградата. Той отключил централния
вход на сградата на митрополията, като отключил и вратата на горепосочената
канцелария. Непосредствено след влизане в канцеларията, вляво от входната й
врата се намирало друго обособено помещение-стая, което било кабинета на св.Д.
Б. С., който бил протосингел в митрополията. В този кабинет следвало да бъдат
поставени пердетата, поради което домакина Н.отключил и неговия кабинет. Около
10:00 часа на 29.10.2016г. дошли двамата работници- свидетелите В. Ц.Ц. и М. И.К.. Те заедно с домакина влезли през централния
вход на митрополията, на първия етаж в канцеларията, а оттам влезли в стаята на
протосингела и започнали да работят. Оказало се обаче, че донесените от
работниците пердета не били предназначени за кабинета на протосингела, което
наложило св.Веселин Цвятков да се върне до офиса на фирмата, в която те
работели, за да вземе съответните пердета. Докато св.Н. Н. и св.М. К. изчаквали
завръщането на св.Ц., св.М. К. монтирал корнизите за пердетата в кабината на
протосингела. Малко по-късно св.В. Ц. се върнал обратно и влязъл през вратата
на централния вход на митрополията с носените от него пердета, след което
заедно със св.М. К. поставили пердетата. След като приключили работата си в
стаята на протосингела, работниците излезли от канцеларията и с домакина Н. се
качили на втория етаж на митрополията, където продължили с поставянето на
пердета в една от стаите, намираща се на този етаж в сградата. Докато тримата
били на втория етаж, вратата, водеща към канцеларията на първия етаж, в която
се помещавали работните места на свидетелите М. С. и Й. Н., останала отворена.
По същото време подс.
Д.С.С. се намирала в близост до сградата на
митрополията и взела решение да влезе в нея и неправомерно да отнеме вещи. Тя
забелязала, че входната врата за централния вход на митрополията била леко
открехната. От вътрешната страна на касата на вратата имало кука, която била
закачена за желязо, монтирано на едното крило на вратата, посредством която
кука вратата не се затваряла автоматично, а оставала леко открехната. Подс.С. забелязала куката и с ръка я освободила, след което
влязла в митрополията, изкачила стълбите на първия
етаж, видяла, че вратата за канцеларията също била отворена и че на етажа
нямало никой. Тогава подс.С. влязла в канцеларията и
взела двата горепосочени преносими компютри от бюрата на свидетелите М. С. и Й.
Н., като оставила на място, зарядното устройство,
чрез което преносимия компютър, ползван от св.Н. се зареждал. След като отнела
вещите ги поставила в носен от нея сак, напуснала сградата на митрополията и
отишла при св.И. С. К., който бил нейн приятел. Тя го
помолила да продаде вещите на св.Е.и П. Я., който се занимавал с търговия на
мобилни телефони, лаптопи, таблети и аксесоари към
тях, чиито търговски магазин се намирал в град Варна, на ул. „Доктор Пискюлиев" №78-79. Подс.С. не
казала на св.И. К. от къде и по какъв начин се е сдобила с преносимите компютри.
Тя също познавала св.Е. Я., но не искала лично да отиде и да продаде
откраднатите от нея преносими компютри, тъй като няколко месеца по-рано
възникнал проблем с вещ, която му оставила за продажба. Поради това тя помолила
св.И. К., да отиде и да продаде
преносимите компютри. Двамата отишли до работното място на св.Е. Я., като при
него влязъл само св.И.К., а подс.С. го изчакала отвън.
Св.И. К. показал на св.Е. Я. двата преносими компютри, като последния възприел,
че те били „Асер" и „Леново", след което ги
купил, като за покупката на вещите не били съставени документи. След покупката
на преносимите компютри същите били впоследствие продадени от св.Е. Я. на
неустановени в хода на воденото разследване лица, а св.И. К. дал на обв.С. получените от продажбата на вещите парични суми,
които тя похарчила за лични нужди.
Около обяд на 15.12.2016г. св.Е.Н.Д.
била в дома си, находящ се в град Варна, на ул.
„Радецки" №45, ет.2, ап.1. Нейният приятел св.М.Б. Г. излязъл за кратко от
апартамента, като оставил входната врата затворена, но отключена. Подс.С. решила отново да извърши кражба, като на
горепосочената дата се намирала в близост до дома на св.Д.. Тя установила, че
входната врата на апартамента била отключена, при което я отворила и влязла в
дома на св.Е.Д.. По същото време св.Д. гледала телевизия, чула шума от
отварянето на вратата, но си помислила, че приятеля й Г. се е върнал, поради
което не обърнала внимание на това и продължила да гледа телевизия. Тогава подс.С. видяла, че в апартамента имало различни вещи,
отворила дамската чанта на св.Е.Д., която се намирала в спалнята на
апартамента, и от нея взела мобилния й телефон „Самсунг
Галакси Ноут" с
фабричен номер 354410052057265, който бил с изгорял процесор, покрит със
прозрачен силиконов гръб. В същата стая се намирал и таблет
„Престижно визе 3037" със сериен номер
356925061731723, портмоне с висулка-синджирче, което съдържало паричната сума
от 700 лева, които вещи също били собственост на св.Е.Д. и които вещи подс.С. взела. След като взела горепосочените вещи, подс.С. излязла от апартамента, като при нейното излизане
св.Е.Д. отново чула шум от отварянето и затварянето на входната жилищна врата.
Тогава решила да излезе в коридора на жилището и да види какво се случва. В
коридора тя забелязала, че вратата на спалнята е отворена, а когато отишла в
помещението установила липсата на гореописаните вещи. След връщането на св.М. Г.,
двамата уведомили полицията.
Около 15:00-16:00 часа на същата дата
15.12.2016г. подс.С. се срещнала с приятеля си св.И.
К., на който показала откраднатите от нея мобилен телефон и прозрачен силиконов
гръб, за които обаче не му споделила, че ги била откраднала, но го помолила да
зареди телефона. След това двамата се разделили, като подс.С.
изхвърлила портмонето, запазвайки от него само висулката-синджирче и паричната
сума от 700 лева. По-късно на същата дата, около 20:00 часа, подс.С. се намирала сама в района на ул. „Проф. Парашкев
Стоянов" до №8 в град Варна, като била забелязана от свидетелите А. Н. К.
и С. Е. Е., двамата полицейски служители при Първо РУ-Варна. Те изпълнявали
служебните си задължения, като извършвали обход в района на горепосочената
улица. Полицаите познавали подс.С. във връзка с това,
че тя имала предходни криминалистични регистрации, поради
което решили да й извършат проверка. В хода на проверката те установили, че подс.С. носи в себе си таблета
„Престижно визе 3037" със сериен номер
356925061731723, който по-рано през деня откраднала от дома на св.Е.Д..
Свидетелите А. К. и С. Е. установили идентичността на носения от подс.С. таблет и този, който бил
откраднат от дома на св.Е.Д., като пред полицейските служители подс.С. признала за извършената от нея през същия ден
кражба от дома на св.Д.. Подс.С. разказала на
полицейските служители, че откраднатият от нея мобилен телефон „Самсунг Галакси Ноут" с фабричен номер 354410052057265 дала на св.И. К.
Поради това органите на полицията посетили дома на св.К. за установяване на
сочените от подс.С. факти. Св.К. и подс.С. били отведени в сградата на Първо РУ-Варна, където
св.К. предал мобилния телефон със силиконовия гръб, а подс.С.
предала таблета и запазената от нея висулка-синджирче
от портмонето на св.Д..
Свидетелите С.К.А. и Й.А.А.
са съпрузи. Двамата съпрузи, заедно с техния пълнолетен син св.А.Й.А., живеели
в къща, находяща се в град Варна на ул. „Доспат"
№14. Къщата била оградена с външен двор, като, за да се влезе в двора се
преминавало през дворна врата. Дворната врата се затваряла от вътрешната страна
с резе, което резе обаче можело безпрепятствено да се отвори и от външната
страна на дворната врата. В двора, зад къщата, имало и избено помещение-маза, в
което съпрузите А. и техния син държали различни вещи. Вечерта на 31.12.2016г.,
около 18:00 часа, подс.С. минала покрай къщата на
семейство А. и решила да извърши кражба на чужди вещи. Тя се приближила до
дворната врата като от външната страна на вратата провряла ръката си и
освободила резето, след което отворила
вратата. След това подс.С. влязла в двора и се
насочила към външната входна врата на къщата, която била затворена, но
отключена. Тя влязла през вратата във вътрешността на къщата и взела от антрето
една бутилка домашно вино от 1л., която била собственост на съпрузите св.С.А. и
св.Й. А.. После излязла от къщата. Огледала
се и видяла, че зад къщата имало и
избено помещение-маза. Влязла в него през отключената му врата и взела от там
един брой парфюм „Уиш", златен пръстен от 2гр. с
червено камъче, златна четирилистна детелина от 1гр., златни обеци тип сфера от
2гр., кутия „Сваровски" с поставена в нея брошка
„Сваровски" във формата на водно конче и
сребърна буква „К" от 1гр., които вещи били собственост на съпрузите св.С.А.
и св.Й.А.. От избеното помещение подсъдимата взела и един брой обувки „Тимбърленд", които били собственост на св.А.А.. След като взела вещите подс.С.
се отправила към вратата на избеното помещение, за да излезе навън. По същото
време на св.Й.А. решил да отиде до избеното помещение. Влязъл в него и видял подс.С. в коридора. Св.Й.А. не познавал подс.С.,
поради което се изненадал като я видял и я попитал какво правела в избата.
Подсъдимата му обяснила, че търсела хостел за
нощуване за нова година. Св.Й.А. казал на подс.С. да
го придружи до двора на къщата, където повикал съпругата си и сина си. В тяхно
присъствие той видял горната част на взетата от подс.С.
бутилка с вино, която се намирала в една от носените от нея чанти, при което
св.Й.А. веднага разпознал бутилката домашно вино. Подс.С.
първоначално казала, че бутилката с вино била нейна, но после си признала, че я
е взела от антрето на къщата, оставила бутилката с вино и си тръгнала. След
като подс.С. си тръгнала, свидетелите Й.А., С.А. и А.А. установили липсата и на останалите горепосочени вещи,
при което сигнализирали полицията.
Около 22:00 часа на 01.01.2017г. полицейски служители при Първо РУ-Варна -
свидетелите Н. Д. Н. и С. М. С. установили подс.С. на
адрес *** и тъй като тя се издирвала, била отведена в сградата на районното
управление. Там била проведена беседа с подс.С., в
хода на която тя обяснила, че по-рано влязла в къща и избено помещение, от
където взела чужди вещи. По така дадените обяснения полицейските органи
установили, че подс.С. е извършила кражба от къщата и
избеното помещение на семейство А., за което вече имало подаден сигнал в полицията.
В хода на разследването било
извършено разпознаване на лица, при което св.Е. Я. разпознал подс.С. като лице, което преди е било клиент в магазина му.
При проведено действие по
разследването разпознаване на лица в хода на ДП, свидетелите А.А., Й.А.
и С.А. разпознали подс.С. като лицето, което заварили
в дома си на 31.12.2016г.
С протокол за доброволно
предаване св.И. К. предал в полицията мобилен телефон „Самсунг
Галакси Ноут" с
фабричен номер 354410052057265 с изгорял процесор, ведно с прозрачния силиконов
гръб.
С протокол за доброволно
предаване подс.С. предала в полицията таблет „Престижно визе 3037"
със сериен номер 356925061731723 и висулката-синджирче, което запазила от
отнетото портмоне на св.Д..
Предадените с протоколите
за доброволно предаване вещи, в хода на воденото досъдебно производство, били
върнати на св.Д..
В хода на разследването
били назначени и изготвени три съдебно-оценителни експертизи, от заключенията
на които е видно, че стойността на отнетите вещи от „Варненска и Великопреславска митрополия“ възлиза обща стойност 1018,65
лева, стйността на отнетите вещи собственост на св.Д.
възлиза на 967,50 лв., а стойността на
отнетите вещи собственост на съпрузите А. и техния син възлиза на 535,60 лева.
От така изготвените експертизи е видно, че общата стойност на инкриминираните
вещи възлиза на 2521,75 лева.
В хода на разследването е
била назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза /л.369-372, том ІІ/,
видно от която подс.С. страда от синдром на
зависимост към херион, вредна употреба на марихуана и
амфетамини. Същата е в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си.
Психическото й състояние и позволява да дава годни обяснения о случая и да
участва пълноценно в наказателното производство.
От приетите по делото справки съдимост, ведно
с бюлетини за подс.С. е видно, че същата е многократно
осъждана, както следва:
1/ С определение по НОХД № 5824/08 г. по описа на ВРС,
влязло в сила на 19.03.2009 г. за престъпление по чл. 195 ал.1 от НК, извършено
на 02.09.2009 г. й е наложено наказание „Пробация” в
съвкупност от задължителните пробационни мерки за
срок от шест месеца;
2/ С
присъда по НОХД № 6371/08 г. по описа на РС-Варна, влязло в сила на 29.04.2009
г. , за престъпление по чл. 194 ал.3 от НК, извършено на 08.01.2008 г. на лицето е наложено наказание „Глоба” в
размер на 300 лева.
3/ с присъда по
НОХД № 6198/2008 г. по описа на РС-Варна, влязла в сила на 24.06.2009 г., за
престъпление по чл. 194 ал.3 от НК, извършено на 12.02.2008 г. й е наложено
наказание „Пробация” в съвкупност от задължителните пробационни мерки за срок от една година.
С протоколно определение по същото дело
на основание чл. 25 ал.1 вр.чл. 23 ал.1 от НК са кумулирани наказанията по присъдите по пункт1/, 2/ и 3/
като е наложено общо наказание „Пробация” в
съвкупност от задължителните пробационни мерки за
срок от една година.
4/ С присъда по НОХД № 2835/2009 г.по описа
на РС-Варна, влязла в сила на 21.10.2009 г., за престъпление по чл. 194 ал.1 от НК, извършено на 14.08.2008 г. й е наложено наказание „Пробация”
в съвкупност от задължителните пробационни мерки за
срок от една година и пробазионната мярка по чл. 42а
ал.2 т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа
годишно за срок от една календарна година;
На основание чл. 25 ал.1, вр. с чл. 23 ал.1 от НК е кумулирано
наказанието по пункт 4/ с наказанията по пункт 1/, 2/ и 3/ , като е наложено
общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно „Пробация”
в съвкупност от задължителните пробационни мерки за
срок от една година и пробационната мярка по чл. 42а
ал.2 т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа
годишно за срок от една календарна година. На осн.
чл. 23 ал.3 от НК и присъединено към така определеното общо наказание ,
наказанието наложено по нохд № 637/08 г. на ВРС, а
именно „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева;
5/ С присъда по НОХД № 3762/09 г. по
описа на ВРС, влязла в сила на 06.01.2010 г., за престъпление по чл. 194 ал.1
от НК, извършено на 09.01.2009 г. й е наложено наказание в съвкупност от
задължителните пробационни мерки- за срок от една
година и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото от 150 часа за
срок от година и шест месеца;
6/ С присъда по НОХД № 5740/2009 г. по
описа на ВРС, влязла в сила на 13.02.2010 г., за престъпление по чл. 195 ал.1
от НК, извършено на 27.05.2009 г. й е наложено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от шест месеца при първоначален строг режим;
С протоколно определение по ЧНД №
870/2010 г. на ВРС са групирани наказанията по НОХД №№ 6198/08 г., 2835/09
г.,3762/09 г. и 5740/09 г. като е определено общо наказание „Лишаване от
свобода” за срок от шест месеца, изтърпяно на 06.06.2010
г.
7/ С определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 2242/11 г. по описа на ВРС, влязло в сила на 13.09.2011
г. , за престъпление по чл. 195 ал.1 от НК , извършено на 30.10.2010 г. й е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца , което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в „Затвор”.
8/ С присъда по НОХД № 7009/2011 г. по
описа на РС-Варна, влязла в сила на 07.03.3012 г., за престъпление по чл. 195
ал.1 от НК, извършено в периода от 31.05.2011 г. до 01.06.2011 г. му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца, което
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.
С протоколно определение по ЧНД №
1783/2012г. влязло в сила на 30.05.2012г. на основание чл. 25 ал.1 от НК вр. с чл. 23 ал.1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 2242/11
г. и по НОХД № 7009/11 г. по описа на ВРС като е определено общо наказание
„Лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца при строг режим. Наказанието по тази група от
присъди е изтърпяно на 19.06.2013г.
9/ С присъда по НОХД № 345/13 г. по
описа на ВРС, влязла в сила на 16.05.2013 г., за престъпление по чл. 196 ал.1
от НК, извършено на 12.09.2012 г. й е наложено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от една година при строг режим в затвор.
10/ С присъда по НОХД № 2314/13 г. по
описа на РС-Варна, влязла в сила на 12.06.2013 г. за престъпление по чл. 196
ал.1 от НК, извършено на 14.09.2013 г.й е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от две години, което да бъде изтърпяно в „Затвор” при
първоначален строг режим;
С протоколно определение по ЧНД № 3479/13
г. на ВРС на основание чл. 25 ал.1 от НК вр. с чл. 23
ал.1 от НК са кумулирани наказанията по НОХД № 345/13
г. и по НОХД № 2314/13 г. по описа на ВРС като е определено общо наказание
„Лишаване от свобода” за срок от две години, при строг режим в Затвор.
11/ С определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 6492/16 г. по описа на ВРС, влязло в сила на 24.01.2017
г. за престъпление по чл. 196 ал.1 от НК, извършено на 24.07.2016 г. й е
наложено наказание „Лишаване от свобода за срок от една година, при строг режим
в затвор;
12/ С определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 359/17 г. по описа на ВРС, влязло в сила на 06.02.2017
г. за престъпление по чл. 196 ал.1 от НК, извършено в периода от края на мес. ноември 2016 г. до 30.12.2016 г. й е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години при първоначален строг
режим в Затвор.
13/ С
присъда по НОХД №752/2017 г. на PC -Варна, влязла в законна сила на 01.04.2017
г. за деяние, извършено за времето от 14.11.2016г. до 16.11.2016г. по чл.196,
ал.1, т. 1 от НК, й е наложено наказание "Лишаване от свобода" за
срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца, при първоначален СТРОГ режим
14/ Със споразумение по НОХД № 3617/2017г.
по описа на РС-Варна, влязло в сила на 25.10.2017г., за престъпление по чл.354а
ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК, извършено на 06.11.2016г., й
е наложено наказание ГЛОБА в размер на
200/двеста/ лева.
Подс. Д.С.С. е родена на ***г***, български
гражданин, осъждана, омъжена, ЕГН **********, Към момента на деянието тя е бил осъждана.
Горната фактическа обстановка, принципно
безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото- самопризнанията
на подсъдимата С., която изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, от показанията на свидетелите И. М. И., М.
И. С. , Й. В. Н., П. Х. Ф., Х. Г. Ф., Д. Б. С., И. Г. Г., В.Г. Х., Б. Д. С., Н.
К. Д., Н. М. Н., В. Ц. Ц. ,М. И. К., Й. П. С., С. Д.
Я., С. Я. Г., М.Т. М., И. П. Н., П. Й. К., И. С. К., Е. П. Я., С. М. С., В. Н. П., К. В. К., Д. С. С. , Д. Т. Я., А. Н. К., С. Е. Е., М. Б. Г., Х. К. И. и Н. Д.
Н., дадени в хода на досъдебното
производство, съдебно-оценителни експертизи, съдебно-психиатрична експертиза, протоколи
за доброволно предаване, протоколи за разпознаване, протоколи за оглед на
местопроизшествие, разписки, справка за
съдимост, както и от другите писмени материали по делото, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не
оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на
подсъдимия Д., тъй като същите напълно кореспондират с останалия
събран доказателствен материал.
Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите И. М. И., М. И. С. , Й.
В. Н., П. Х. Ф., Х. Г. Ф., Д. Б. С., И. Г. Г., В. Г. Х., Б. Д. С., Н. К. Д., Н.
М. Н., В. Ц. Ц. ,М. И. К., Й. П. С, С. Д. Я., С. Я. Г.,
М. Т. М., И. П. Н., П. Й. К., И. С. К., Е. П. Я. ,С. М. С.,В. Н. П., К. В. К.,
Д. С. С. ,Д. Т. Я., А. Н. К., С. Е. Е.,
М. Б. Г., Х. К. И. и Н. Д. Н., тъй като същите са непротиворечиви,
последователни и взаимно допълващи се.
Съдът приема заключенията на изготвените в
хода на досъдебното производство съдебно-оценителни експертизи и съдебно
психиатрична експертиза, като компетентни и безпристрастни, като освен това
кредитира и всички писмени материали, приобщени към доказателствата по делото,
тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената
фактическа обстановка.
При
така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
Подс. Д.С.С. е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъпление чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл.26, ал. 1 от НК, тъй като:
в периода
29.10.2016г. до 31.12.2016г. включително, в град Варна, в условията на опасен
рецидив и в условията на продължавано престъпление, отнела чужди движими вещи
както следва:
- на 29.10.2016г., в град
Варна, отнела чужди движими вещи на обща стойност 1018,65 лева - преносим
компютър „Асег Aspire
ES1-531-P7WX/P404/P2MG" /Асер Аспире/ със сериен номер NXMZ8EX05260709D846600 от
владението на М. И. С. и преносим компютър „Lenovo
В-590 i3-3110M" /Леново/ със сериен номер WB11645604 от владението на Й.
В. Н., които компютри са собственост на „Варненска и Великопреславска
Света Митрополия", представлявана от И. М. И., Варненски и Великопреславски Митрополит, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои;
- на
15.12.2016г., в град Варна, отнела чужди движими вещи на обща стойност 967,50
лева - мобилен телефон „Самсунг Галакси
Ноут" с фабричен номе]5
354410052057265 с изгорял процесор, прозрачен силиконов гръб за мобилен
телефон, таблет „Престижно визе
3037" със сериен номер 356925061731723, портмоне с висулка-синджирче и
паричната сума от 700 лева, от владението и собствеността на Е.Н.Д., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 31.12.2016г., в град
Варна, отнела чужди движими вещи на обща стойност 535,60 лева - една бутилка
домашно вино от 1л., един брой парфюм „Уиш",
златен пръстен от 2гр. с червено камъче, златна четирилистна детелина от 1гр.,
златни обеци тип сфера от 2гр., кутия „Сваровски"
с поставена в нея брошка „Сваровски" във формата
на водно конче и сребърна буква „К" от 1гр., от владението и собствеността
на С.К.А. и Й.А.А. и един брой обувки „Тимбърленд" от владението и собствеността на А.Й.А.,
без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като общата
стойност на всички горепосочени вещи възлиза на 2521,75 лева.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл.26,
ал. 1 от НК се изразява в отнемане от подсъдимата на чужди движими
вещи, посочени в диспозитива на обвинението,
собственост на юридическо лице и различни физически лица, при което се
прекъсва владението върху вещта, без съгласието на
техните владелци и се установява нова фактическа власт.
Квалификацията по чл. 196 ал.1 т.2 от НК се определя от обстоятелството, че подс. С. е извършила деянието при условията на опасен
рецидив. От обективна страна деянието е извършено при условията на опасен
рецидив, тъй като при предходна съдимост на С. са налице условията на чл.29 ал.1 от НК –подсъдимата е осъдена за
умишлени престъпления, като са й налагани наказания над една година,
които е изтърпяла ефективно и от изтърпяването им не са изтекли сроковете по
чл.30 от НК.
При
квалифициране на деянието й като опасен
рецидив следва да се вземат предвид осъжданията на подсъдимата по:
1. НОХД №
2242/ 11 г. и по НОХД № 7009/11 г., двете по описа на ВРС , които с протоколно
определение ЧНД № 1783/2012г. влязло в
сила на 30.05.2012г. на основание чл. 25 ал.1 от НК вр.
с чл. 23 ал.1 от НК са групирани, като е определено общо наказание „Лишаване от
свобода” за срок от една година и четири месеца
при строг режим. Наказанието по тази група от присъди е изтърпяно на
19.06.2013г. /видно от отбелязването в справката за съдимост/;
2. НОХД № 345/13 г. и НОХД № 2314/13 г., двете по
описа на ВРС, които с протоколно определение по ЧНД № 3479/13 г. на ВРС на
основание чл. 25 ал.1 от НК вр. с чл. 23 ал.1 от НК
са групирани като е определено общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от
две години, при строг режим. Определеното общо наказание по тази група е било
изтърпяно на 28.12.2014г./видно от отбелязването в справката за съдимост/.
Видно от горното не е изтекъл 5-годишният срок
по чл.30 от НК от изтърпяване на наказанията по горепосочените групи от присъди.
Гореописаните деяния, извършени в периода в периода 29.10.2016г. до 31.12.2016г.
включително, са осъществени от подсъдимата Д.С.С.
при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление, осъществени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което всяко следващо деяние се явява продължение на предходното
такова. В случая подсъдимата, освен че е имала цялостно поведение насочено към
сдобиване със средства чрез престъплението „кражба” и при трите деяния е
осъществила състава на едно и също престъпление -кражба.
Касае
се за престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване на
правото на собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с
неговото придобиване, упражняване и запазване.
От субективна страна подсъдимата е съзнавала, че с противоправните си действия прекъсва
владението върху чуждите движими вещи и установява своя фактическа
власт, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване, като е действал с
намерение да свои вещите – да се разпорежда с тях в свой интерес т. е. извършила е инкриминираните деяния виновно, при форма на
вината - пряк умисъл.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема съдействието
оказано в хода на разследването, както и изразеното съжаление за извършеното. Самопризнанието,
предвид процедурата, по която протече съдебното производство, не би могло да се
приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това би било в разрез със задължителната съдебна практика по
приложение на института на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ОСНК на
ВКС. Съгласно цитираната точка от ТР, при определяне на
наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371,
т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Като отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелство съдът отчете трайно формираните престъпни навици у
подсъдимата С., както и наличие на осъждания -невлияещи на настоящата
квалификация.
Изложеното води съда до извода, че не са
налични нито многобройни, нито дори едно но изключително по своята същност
смекчаващо отговорността обстоятелство и наказанието на подсъдимата следва да
се индивидуализира при условията на чл.54 от НК.
Причините
за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимата и незачитане
на обществените отношения, свързани с правото на собственост.
Мотивът
за извършване на престъплението е стремежът за облагодетелстване по
неправомерен начин .
Съдът, определяйки наказанието с оглед разпоредбите на
НК и предвид изричната разпоредба на
чл.373,ал.2 от НПК прецени, че на подсъдимата следва да се наложи наказание при
условията на чл.58а, ал.1 от НК.
Съгласно действащата разпоредба на чл.58а от НК, при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. Предвид коментираните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, при превес на
първите, съдът
намира, че наказанието на подсъдимата следва да бъде определено при условията
на чл.58а,ал.1 вр. чл.54 от НК. За престъплението по чл. 196,
ал. 1, т.1, вр.
чл. 194, ал. 1 вр.
чл.26, ал.1 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 10 години. Съдът, счита
че целите на наказанието съгласно чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат ако на
подсъдимата С. бъде определено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ над
минимално предвидения от правната норма размер, а именно за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ. Това наказание би било съответно както на обществената опасност на
дееца, така и на извършените общо три деяния и би било необходимо и достатъчно
за постигане на нужното поправително, възпитателно и възпиращо въздействие,
като наказание лишаване от свобода за по-дълъг срок би имало по-скоро негативно
въздействие спрямо Стефанов. Предвид горното, след като определи наказание на
подсъдимата Д.С.- „Лишаване от свобода” за срок от четири години, на основание
чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с една трета и
наложи на подсъдимата наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И
ОСЕМ МЕСЕЦА. С оглед специалната и
генерална превенция и предвид предходната съдимост и срокът на наложеното
наказание съдът намира, че същото следва да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, тъй като не за първи път
на подсъдимата се налага наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
ефективно.
Съдът
прецени, че след влизане в сила на присъдата веществените доказателства по
делото , а именно един брой секретен патрон на брава „Metal“ с един брой секретен ключ с
надпис „Cerrebi“ от бял метал следва да бъдат върнати на „Варненска и
Великопреславска Света Митрополия“.
На осн.
чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимата да заплати
направените по делото разноски в полза на Държавата.
Мотивиран
от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :