Решение по дело №9640/2018 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 26.06.2019 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Боряна Воденичарова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №9640 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №364486 от 10.03.2016 год., постановено по гр.дело №19782/2016 год. по описа на СРС, ГО, 57 с-в, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу Х.Ф.К. иск с правно основание чл.59 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата 57,81 лева– сума с която се е обогатил без основание в размер на цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 год. до 31.03.2013 год. за топлоснабден имот- ателие, находящ се в гр.София, ул.“********, ет.1, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.дело №81065/2016 год. по описа на СРС, ГО, 57с-в – 29.12.2015 год., до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 886,38 лева. Отхвърлен е изцяло предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата 239,32 лева- обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 886,38 лева за периода от 31.12.2012г. до 06.11.2015г. и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направени разноски по делото в размер на 32,61 лв., както и направени разноски в заповедното производство в размер на 16,69 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 796,86 лева.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.“ЕАД.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е кредитирал изцяло заключението на изслушаната техническа експертиза, вместо представените по делото изравнителни сметки и редовно водените му счетоводни книги. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът- уважен в тази част. Претендира разноски.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът по делото оспорва същата. Счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, се установява че реално потребената от ответника топлоенергия за исковия период е на стойност 57,81 лева. Потребителят дължи заплащане само на реално потребената от него енергия.

Доколкото вземането на ищеца се основава на института на неоснователното обогатяване и по делото не са представени доказателства ответникът да е бил поканен да заплати задължението си преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ответникът не дължи обезщетение за забава за посочения в исковата молба период.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да се присъдят сторените разноски пред въззивната инстанция в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.280, ал.3 ГПК настоящето решение не подлежи на обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

 

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №364486 от 10.03.2016 год., постановено по гр.дело №19782/2016 год. по описа на СРС, ГО, 57 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД с ЕИК******** да заплати на Х.Ф.К. с ЕГН********** сумата от 400лв. (четиристотин лева)- разноски във въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.“ЕАД.

Решението е окончателно.

 

                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

                                                                                   

2/