Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260108

 

гр. София, 06.12.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, пети състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО РОДОПСКИ

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 56, по описа за 2021 година, на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Х.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Я.Д. от САК е предявила срещу Г. Ф., *** искове, с правно основание чл.519, ал.1, т.1, вр. чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120000,00 лева, за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, както и за заплащане на обезщетение в размер на 3620,60 лева, за причинени й имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи във връзка с лечение, причинени й в резултат на ПТП, осъществило се на 13.11.2020г. около 13:50 часа на второстепенен път № 62 км. 48+400 /Самоков – Дупница/ между мотор марка „Кавазаки", модел „3ХР750“ с peг. №М1109Х, управляван от С.С.И., ЕГН ********** и микробус марка „Форд“, модел „Транзит“ с peг. №СА1855ХА, управляван от Й.С.З., ЕГН **********, по вина на водача  – С.И., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.03.2021 година (датата на постановен отказ от страна на ответника), до окончателното им заплащане.

            Претендират се и направените по делото разноски, включително и за процесуално представителство, съгласно своевременно и надлежно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ищцата твърди в исковата си молба, че при предприета маневра „изпреварване“ от страна на моториста и поради несъобразяване с пътните условия, последният изгубил контрол и ударил странично микробус с peг.№ СА 1855 ХА. Местопроизшествието било посетено от автоконтрольор, дежурен ПТП при РУ-Самоков, който съставил Констативен протокол №148. В него били описани както причините и обстоятелствата за настъпване на инцидента, така и участниците в него. По случая било образувано и досъдебно производство ЗМ №414/13.11.2020 г. по описа на РУ-Самоков, прокурорска преписка №1177/2020 по описа на Районна прокуратура- С. Към момента същото не е приключило.

Ищцата твърди още в исковата си молба, че при инцидента пострадала в качеството си на пътник на мотор, марка „Кавазаки“, модел „3ХР750“ с peг.№ М 11 09 Х. На място й била поставена работна диагноза фрактура на ляв крак и фрактура на таза. Била откарана по спешност и приета в УМБАЛ „С.А.“ АД - София на 13.11.2020г. След проведени образни и лабораторни изследвания й била поставена следната окончателна диагноза:

-    фрактура феморис синистра /фрактура на лява бедрена кост/

-   фрактура пелвис /фрактура на таза/, състояща се във: фрактура на горни и долни клонове на двете пубисни кости, полифрагментна фрактура на ляв ацетабулум, фрактура на сакрум вдясно.

-     контузио капитис/контузия на глава/;

На 16.11.2020г., на ищцата била извършена операция РСОМ- открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. За фиксиране на фрактурата бил поставен един интрамедуларен пирон с проксимални и дистални застопоряващи винтове. След два месеца ищцата отново постъпила в УМБАЛ „Света Анна“ за продължаване на лечението. Извършена й била оперативна интервенция по отстраняване на имплантираните уреди от костта в областта на фемура.

Ищцата поддържа още, че травматичните увреждания в областта на лявата й бедрена кост и таза са й причинили нестихващи болки и страдания дори и при покой, и усилвали до нетърпимост при всяко едно нейно движение. Цялата ситуация принуждавала ищцата постоянно да лежи. В процеса на нейното постепенно оздравяване тя се придвижвала с две помощни средства. Раздвижването й било съпътствано с интензивни болки и невъзможност за стъпване на увредения крайник. Това довело до трайна промяна в походката и стойката й.

Излага, че лечението й било свързано с множество разходи за заплащане на медицински средства, консумативи и лекарства, чиято тежест е поемала изцяло тя с лични средства. Общо направените разходи за лечението й възлизали на 3620.60 лева.

Твърди се още в исковата молба, че доколкото моторът, чийто водач станал причина за настъпилите вреди, нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност", била налице хипотезата, предвидена в чл. 519 ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността на Г. фонд с оглед репарирането на причинените вследствие на ПТП вреди на ищцата.

По повод пътния инцидент ищцата сезирала ответника с Претенция с вх.№ 24-01-691/23.12.2020 г., на основание чл. 519, ал.1, от КЗ - за изплащане на обезщетение за претърпяна щета № 20210337/23.12.2020 г. С писмо изх. № 24-01-691/20/12.03.2021 г. ответникът отказал изплащане на обезщетение по горепосочената щета.

С исковата молба са направени доказателствени искания за приобщаване на писмени доказателства, представени в заверен препис към и.м. и описани на стр.6 от делото; за допускане на гласни доказателства – един свидетел за установяване на вида и обема на неимуществените вреди; за допускане на съдебно-медицинска и  автотехническа експертизи и искане за изискване на материалите по досъдебното производство образувано във връзка с процесното ПТП, а при условията на евентуалност за снабдяване на ищцта със съдебно удостоверение за набавяне на материалите от ДП.

            В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Г. ФОНД е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк.К.Я., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Възразява и срещу датата, от която се претендира законна лихва върху процесните обезщетения. Твърди, че не е изпаднал в забава, тъй като ищцата не му била представила доказателства за претенцията си. Прави и възражение за съпричиняване от страна на ищцата, тъй като пътувала на процесния мотоциклет без поставена предпазна каска и с неправоспособен водач на мотора.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :

Не се спори между страните, че на 13.11.2020 година, около 13:50 часа, на второстепенен път № 62 км. 48+400 /Самоков – Дупница/ е осъществено ПТП между мотор марка „Кавазаки", модел „3ХР750“ с peг. №М1109Х, управляван от С.С.И., ЕГН ********** и микробус марка „Форд“, модел „Транзит“ с peг. №СА1855ХА, управляван от Й.С.З., ЕГН **********, по вина на водача  – С.И., нито че водачът на мотора станал причина за настъпилите вреди, при възражение от ответника за съпричиняване от страна на ищцата. Не се спори, че водачът на мотора нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност", нито че по повод пътния инцидент ищцата сезирала ответника с Претенция с вх.№ 24-01-691/23.12.2020 г., на основание чл. 519, ал.1, от КЗ - за изплащане на обезщетение за претърпяна щета № 20210337/23.12.2020 г.

     От заключението по назначената САТЕ се установява, че при предприета маневра „изпреварване“ от страна на моториста и поради несъобразяване с пътните условия, последният изгубил контрол и ударил странично микробус с peг.№ СА 1855 ХА. Ударът между процесните превозни средства е настъпил в лявата част на дясната лента за движение на превозните средства в посока от гр.С., към гр.Д. Скоростта на движение на мотоциклета „Кавазаки”в зоната на ПТП е била около 97 километра в час, а на товарния автомобил – около 69 км/час. При извършване на изпреварването на товарния автомобил мотоциклетистът се е движил със много по - висока скорост от нормативно допустимата и е извършвал изпреварване в участък, в който тази маневра е била забранена с пътен знак, поради което причините, довели до инцидента са субективните действия от страна на  водача на мотоциклет „Кавазаки” - С.С.И., който в участък с въведена с пътни знаци забрана за изпреварване и за движение със скорост по-висока от 60 километра в час, се е движил със скорост 97 километра в час и е извършвал изпреварване на товарен автомобил, като по време на изпреварването не е осигурил достатъчно странично разстояние, между своето и изпреварваното пътно превозно средство

От заключението по назначената СМЕ става ясно, че в резултат на пътния инцидент ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на лявата бедрена кост, причинило й трайно затруднение на движението на левия, долен крайник за срок от около  8 - 9 месеца; счупване на срамната кост двустранно, причинило й трайно затруднение на движението на долните крайници за срок от около  1,5 - 2 месеца; контузия на главата,  причинила й болка и страдание. Претърпените телесни увреждания се намират в причинна връзка с процесното ПТП. В резултат на причинените увреждания пострадалата е изпитвала първоначално силни, а в последствие с намаляващ интензитет болки и страдания за посочения срок на възстановяване. След приключване на възстановителните процеси болка ще се наблюдава при физическо натоварване на долните крайници и при промяна на времето доживот.

Според експерта е налице възстановяване на функцията на крайника в пълен обем, но в резултат на лечението в областта на външната повърхност на лявото бедро на пострадалата са останали ръбци, които загрозяват външния облик и могат да бъдат причина за промяна в поведението й при общуване с противоположния пол, което може да причини проблеми и да наложи работа с психиатър и/или психолог.

Експертът излага, че получената контузия от пострадалата в областта на главата не е могла да се предотврати и от наличие на предпазна каска.

От представените от ищцата счетоводни документи, описани подробно в приложение 1 към и.м. и в т.6 от СМЕ, представляващи калкулация на извършени медицински разноски, причинени от инцидента е видно, че за нейното лечение и възстановяване същите възлизат на обща стойност от 3620.60 лева.

От показанията на свидетеля Г.П. – баща на ищцата става ясно, че след пътния инцидент ищцата е била настанена в болница за около десет дни, където претърпяла сложна операция на крака, с поставяне на импланти и престой в гипсово корито. След като я изписали, около два месеца е била на домашно лечение, като не е могла да се придвижва и обслужва сама. Изпитвала силни болки, неудобства от битов и депресивен характер, към момента продължавала да куца, а тъй като работела като сервитьорка, след инцидента и до днес останала без работа. Все още не се е възстановила физически и психически.

            При така установената фактическа обстановка съдът възприе следните правни изводи :

Исковите претенции се явяват допустими, а разгледани по същество – частично основателни.

В настоящия казус, доколкото моторът, чийто водач станал причина за настъпилите вреди нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" е налице хипотезата, предвидена в чл. 519 ал.1, т.1 от КЗ за ангажиране отговорността на Г. ф. с оглед репарирането на причинените вследствие на ПТП вреди на ищцата.

По повод пътния инцидент ищцата сезирала ответника с Претенция с вх.№ 24-01-691/23.12.2020 г., на основание чл. 519, ал.1, от КЗ - за изплащане на обезщетение за претърпяна щета № 20210337/23.12.2020 г. С писмо изх. № 24-01-691/20/12.03.2021 г. ответникът отказал изплащане на обезщетение по горепосочената щета.

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а в случая по реда на чл.519, ал.1, т.1 от КЗ, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства, че причината за настъпването на описаното с исковата молба ПТП са били субективните действия на водача на мотоциклета С.И., който извършвайки неправилна маневра на изпреварване с превишена скорост е реализирал гореописаното ПТП, в резултат на което на  ищцата са причинени подробно описаните в СМЕ травматични увреждания, които се намират в пряка причинно-следствената връзка с пътния инцидент, както и направените финансови разходи за лечение и възстановяване. В тази насока съдът кредитира заключенията на вещите лица по СМЕ и САТЕ, като компетентни, обективни и обосновани, поради което поради което предявените  искове с правно основание чл.519, ал.1, т.1, вр.чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди, се явяват доказани по основание, като искът за имуществени вреди – изцяло по размер, а иска за неимуществени вреди - частично по размер.

Не са налице основания за наличие на съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на вредоносния резултат, тъй като в конкретния случай вида и интензитета на получената травма в областта на главата не е свързана с носенето на предпазна каска.

 Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и страдания вследствие нанесените на ищцата травматични увреждания, подробно описани по – горе, съпроводени с болезнени оперативни интервенции, дълъг и мъчителен възстановителен период – около година. Първоначалните силни болки постепенно отшумявали, но при подобни случаи при физическо натоварване на крайника и промяна на времето можело да се изпитва доживотна болезненост. От лечението в областта на външната повърхност на лявото бедро на пострадалата са останали ръбци, които загрозяват външния облик и могат да причинят промяна в поведението й при общуване с противоположния пол, което може да причини проблеми и да наложи работа с психиатър и/или психолог. Към момента ищцата е на 28 години – в млада възраст, като с оглед естеството на получените от нея наранявания не е настъпило пълно възстановяване от травматичните увреждания, видно от заключението по назначената СМЕ, неоспорено от страните, а в резултат на инцидента и до днес е останала без работа, чувства се подтисната, тревожна и с понижено самочувствие.

Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на причинените на ищцата увреждания налагат определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в нейния патримониум, а именно – обезщетение в размер на 90000,00 (деветдесет хиляди) лева. Предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен за разликата до пълния  предявен размер от 120000,00 (сто и двадесет хиляди) лева.

Искът за причинени имуществени вреди в размер на 3620.60 (три хиляди шестстотин и двадесет лева и шестдесет стотинки) лева, изразяващи се в извършени разходи във връзка с лечение, причинени й в резултат на ПТП следва да бъде уважен изцяло, като доказан по основание и размер.

Върху присъдените суми от 90000,00 (деветдесет хиляди) лева и 3620.60 (три хиляди шестстотин и двадесет лева и шестдесет стотинки) лева съдът, на осн.чл.409 от КЗ следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 12.03.2021 година (датата на постановения отказ от страна на ответника), до окончателното им заплащане.

 

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като с определение от 19.04.2021 г., на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била освободена от заплащане на такси, но не и от разноски по настоящото производство, с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска – ДТ в размер на  3745,00 лева.

В  хода на производството по делото ищцата е направила съдебни разноски за вещи лица в размер на 600,00 лева, поради което същите следва да й бъдат присъдени, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК от страна на ответника, съразмерно с уважената част от исковите претенции, в размер на 450,00 лева.

Видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищцата и адвокат Я.Д.Д. от САК, ЕГН **********, същият е за оказване, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, което обуславя на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо на 3339,00 лева (минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 от наредбата при уважен интерес от 93620,60 лева), като осъди ответника да я заплати на пълномощника, осъществил безплатното процесуално представителство, съобразно уважената част от иска.

Тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт, но не е поискал присъждане на разноски и не е представил в срок списък по чл.80 от ГПК, съдът не следва да му присъжда такива, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно с отхвърлената част от иска за неимуществени вреди.

            Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.519, ал.1, т.1, вр. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ Г. ФОНД, *** да заплати на Х.Г.П., ЕГН ********** сумите от:  90000,00 (деветдесет хиляди) лева - за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания и обезщетение в размер на 3620,60 (три хиляди шестстотин и двадесет лева и шестдесет стотинки) лева - за причинени й имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи във връзка с лечение, причинени й в резултат на ПТП, осъществило се на 13.11.2020г. около 13:50 часа на второстепенен път № 62 км. 48+400 /Самоков – Дупница/ между мотор марка „Кавазаки", модел „3ХР750“ с peг. №М1109Х, управляван от С.С.И., ЕГН ********** и микробус марка „Форд“, модел „Транзит“ с peг. №СА1855ХА, управляван от Й.С.З., ЕГН **********, по вина на водача  – С.И., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.03.2021 година (датата на постановен отказ от страна на ответника), до окончателното им заплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди, като неоснователен В ЧАСТТА за разликата над присъдената сума от 90000,00 (деветдесет хиляди) лева, до пълния предявен размер от 120000,00 (сто и двадесет хиляди) лева

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Г. Ф. да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 3745,00 (три хиляди седемстотин четиридесет и пет) лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Г. Ф. да заплати на Х.Г.П., ЕГН ********** сумата от 450,00 (четиристотин и петдесет) лева -  съдебни разноски.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА Г. Ф.да заплати на адвокат Я.Д.Д. от САК, ЕГН ********** сумата от 3339,00 (три хиляди триста тридесет и девет) лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

Решението е постановено при участието на С.С.И.,  ЕГН **********,***, в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :