№ 1517
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:К. Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100513175 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. И. Т., действащ лично и като баща и законен
представител на малолетното дете И. Д. Т., срещу Решение № 20038351/26.05.2022 г.,
постановено по гр. дело № 18170/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 158-ми
състав, с което е отхвърлена молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 28000171/01.04.2021 г.,
депозирана от Д. И. Т., действащ лично, и в качеството му на баща и законен представител
на детето И. Д. Т., за издаване на заповед за защита срещу Л. М. Т., К. Д. К., М. Ф. К. и Ф.
М. Ф., за акт на домашно насилие от 31.03.2021 г., като е отказано да бъде издадена заповед
за защита.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, излагат се
съображения. Моли се да се уважи молбата като основателна и да се издаде заповед за
защита на молителите Д. И. Т. и детето И. Д. Т. срещу ответниците Л. Т., М. К., К. К. и Ф.
Ф.. Претендират се разноски.
Въззиваемите Л. М. Т., К. Д. К., М. Ф. К. и Ф. М. Ф. оспорват въззивната жалба и
молят за оставянето й без уважение.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в
първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу
1
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Д. И. Т. и И. Д. Т.,
действащ чрез неговия баща и законен представител Д. И. Т., срещу Л. М. Т., К. Д. К., М. Ф.
К. и Ф. М. Ф., за защита от домашно насилие, извършено на 31.03.2021 г., подробно описано
в сезиращата съда молба от 01.04.2021 г. г.
Ответниците са оспорили твърденията в подадената молба за извършено от тях
насилие.
С Решение № 20038351/26.05.2022 г., постановено по гр. дело № 18170/2021 г. по
-ми
описа на Софийски районен съд, III ГО, 158 състав, е отхвърлена молбата по чл. 8, т. 1
ЗЗДН с вх. № 28000171/01.04.2021 г., депозирана от Д. И. Т., лично, и в качеството му на
баща и законен представител на детето И. Д. Т. за издаване на заповед за защита срещу Л.
М. Т., К. Д. К., М. Ф. К. и Ф. М. Ф., за акт на домашно насилие от 31.03.2021 г., като е
отказано да бъде издадена заповед за защита, осъден е, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Д.
И. Т., да заплати на Л. М. Т. сумата от 331,08 лв., представляваща сторени в производството
разноски за депозити за вещо лице и за призоваване на свидетели; както и на М. Ф. К.
сумата от 1140,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, осъден е Д. И. Т. да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на
25,00 лв.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете се
смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил
и преценил всички събрани по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност)
относно релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях
противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и
кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а на другите не вярва. Въззивният съд
2
споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях. В случая следва да се
посочи, че първоинстанционният съд правилно е посочил, че между страните са образувани
и други съдебни производства с предмет извършване на твърдения акт на домашно насилие,
като във връзка с твърдения акт на насилие е издадено и Постановление за отказ да се
образува досъдебно наказателно производство по пр. вх. №16784/2021 по описа на СРП
/л.269 от първоинстанционното дело/. Правилни са констатациите на СРС, че между
страните е налице конфликт, като комуникацията помежду им излиза извън рамките на
нормално човешко общуване. Настоящият съд намира, че правилно СРС е приел, че не
следва да кредитира показанията на единствения свидетел, който твърди да е очевидец на
упражненото върху Д. Т. насилие – св. Г., доколкото същите са вътрешнопротиворечиви и
не кореспондират с останалите доказателства по делото – СМУ, показанията на св. П. и
показанията на св. Н. и св. А.. Видно от тези свидетелски показания, инкорпорирани в
протокола от открито съдебно заседание, проведено пред Софийски районен съд на
09.12.2021 г., св. Г. едновременно е посочила, че не е присъствала на инцидент между
страните, но същевременно видяла на паркинга пред магазин Лидл /в далечината/ как
групичка от хора се карат, като един по-възрастен ударил един господин, който паднал, а
после друг по-млад, започнал да го налага на земята, започнал да удря с ръце, с крака,
първият път го ударили по главата, св. не знае как е паднал. След като излязла от магазина,
св. видяла, че групата хора все още били там, като забелязала, че на ударения господин
главата му била подута, имал подутина в областта на челото.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба относно обсъдените от СРС
показания на свидетелите Н. и А., полицейски служители, неоснователни се явяват доводите
в същата жалба, че разпитът на тези свидетели е извършен „шест месеца“ след домашното
насилие, както и че тези служители, изпълнявайки служебните си задължения ежедневно са
присъствали на множество инциденти, довели до дадените показания в стил „не помня“, „не
си спомням“. Това е така, тъй като видно от материалите по пр. преписка 16784/2021 г.,
приложени към първоинстанционното дело, в същата преписка на лист 306 и лист 307 от
делото на СРС се съдържат сведения относно инцидента на 31.03.2021 г. около 12 часа,
дадени от П. А. на 10.06.2021 г. и от Н. Н. на 18.06.2021 г., т.е. значително по-рано от датата
на проведеното открито съдебно заседание пред СРС (09.12.2021 г.), като в същите сведения
служителите на МВР са посочили относно твърденията за побой, че не са забелязали
наранявания и следи от побой по никой от участниците в спора. Правилен е и изводът, че
представеното СМУ представлява годно доказателство за установяване претърпени от
молителя увреждания, но не установява времето, по което нараняванията са претърпени и в
тази част не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Предвид това и
противоречивите свидетелски показания /св. Г. и П./ за наличието и вида на травматичните
увреждания, не може да бъде направен категоричен извод дали последните са настъпили
вследствие на твърдения акт на домашно насилие или след това.
Верни са и изводите на СРС, че свидетелските показания на св. П. и Г. не се
подкрепят и от приетия по делото видеозапис и допуснатата СТЕ, от заключението на която
3
е установено, че на записа не е видно молителят да е бил удрян в главата или тялото или
събарян на земята.
Относно молбата за защита на И. Д. Т.:
Видно от актуален социален доклад на ДСП–Кърджали, представен пред настоящата
инстанция, понастоящем детето И. Д. Т. се отглежда от бащата в семейна среда, на майката
е определен режим на лични контакти с детето, която по нейни твърдения, тя стриктно
спазва, но извън този режим, не поддържа контакти, тъй като бащата не й позволява.
От актуален социален доклад на ДСП- Младост, представен пред настоящата
инстанция, до началото на 2021г. семейството е живяло в гр. София и детето е било
отглеждано в семейна среда от двамата си родители, но понастоящем съпрузите са във
фактическа раздяла, като всеки от тях желае да е носител на родителските права спрямо
роденото от брака им дете, и двамата родители разполагат с дом, доходи и подкрепата на
родителите си, но към настоящия момент детето И. Т. се отглежда от бащата, с определен от
съда режим на лични контакти с майката.
Следва да бъде отбелязано, че когато актът на насилие е извършен в отсъствието на
очевидци (“на четири очи”), декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е достатъчна, за да се
приложат спрямо ответника мерките за защита (арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), предвид
нейната материална доказателствена сила, но ако в обективния мир има други доказателства
за извършеното насилие (напр. очевидци) и молителят не положи дължимата грижа за
събирането им, съдът не може да уважи молбата за защита. В случая по делото, освен
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, са събрани и други доказателства, които обаче не
установяват по категоричен начин извършени актове на домашно насилие по смисъла на чл.
2 от ЗЗДН по отношение на молителя и детето.
Молителят Д. И. Т. е поискал защита за детето И. Д. Т. от домашно насилие и
съобразно необоримата презумпция на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, но предвид недоказаността на
твърдяното насилие – че който и да е от ответниците е извършил такова спрямо Д. И. Т.,
тази презумпция в случая не може да бъде приложена.
При тези доказателства правилно съдът е приел, че и молбата за защита, подадена от
името на малолетното дете, е неоснователна.
Настоящият съд изцяло се солидализира с изводите на СРС, че производството по
ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава незабавна защита в случаи, при които е
налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие. Това
производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните
интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно
при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не следва да се
използва за разрешаване на междуличностни конфликти, вкл. и спорове между родители
относно упражняване на родителски права.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в
жалбата. Въззивниците не са доказали по безспорен начин твърденията си за извършени
4
актове на домашно насилие от страна на въззиваемите на процесните дати. Постановеното
решение е съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта за незабавна
защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 от ЗЗДН).
Въззивният съд постанови въззивникът Д. И. Т. да заплати по сметка на СГС
държавна такса за жалбата й в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото, въззивниците нямат право на разноски. Такива се следват
на въззиваемите, като съдът осъжда Д. И. Т. да заплати на Л. М. Т., К. Д. К., М. Ф. К. и Ф.
М. Ф. сторените разноски във въззивното производство в размер на по 360 лв. на всеки един
от въззиваемите, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Въпреки изхода на въззивното дело, въззивникът И. Д. Т. не дължи на СГС държавна
такса за въззивната си жалба – този въззивник не е навършил 18-годишна възраст, поради
което държавната такса за жалбата му трябва да остане в тежест на бюджета на съда (арг. от
чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20038351/26.05.2022 г., постановено по гр. дело №
-ми
18170/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 158 състав.
ОСЪЖДА Д. И. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 12.50 лева.
ОСЪЖДА Д. И. Т., ЕГН **********, да заплати на Л. М. Т., ЕГН **********, 360
лв. (триста и шестдесет лева), представляващи сторени разноски в производството по в. гр.
-ви
дело № 13175/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I въззивен брачен състав, за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. И. Т., ЕГН **********, да заплати на К. Д. К. 360 лв. (триста и
шестдесет лева), представляващи сторени разноски в производството по в. гр. дело №
-ви
13175/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I въззивен брачен състав, за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. И. Т., ЕГН **********, да заплати на М. Ф. К., ЕГН **********, 360
лв. (триста и шестдесет лева), представляващи сторени разноски в производството по в. гр.
-ви
дело № 13175/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I въззивен брачен състав, за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. И. Т., ЕГН **********, да заплати на Ф. М. Ф., ЕГН **********, 360
лв. (триста и шестдесет лева), представляващи сторени разноски в производството по в. гр.
5
-ви
дело № 13175/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I въззивен брачен състав, за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Д. И. Т., ЕГН **********, и И. Д. Т.,
ЕГН **********, действащ чрез неговия баща и законен представител Д. И. Т., за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6