Решение по дело №659/2020 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 182
Дата: 19 май 2021 г. (в сила от 19 май 2021 г.)
Съдия: Станислав Стефански
Дело: 20204100500659
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Велико Търново , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова

Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20204100500659 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Жалбоподателят Г. Т. И., ЕГН **********, с адрес гр. Велико Търново, ул. „Тодор
Балина“ № 11, вх. А, ет. 5 ап. 24 ДЛЪЖНИК по изп. дело № 243/2020 год. по описа на ЧСИ
Мария Глушкова, рег. № 730 на КЧСИ, обжалва разпореждането, съобщено й на 24.09.2020
година относно дължимите по изпълнителното производство разноски в общ размер от
349.04 лв., в които се съдържат и задължения към ТД на НАП. Твърди, че делото е
образувано по молба на В. В. Х. въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. д. №
822/2017г. на РС-Свищов относно режимът на лични отношения между него и детето Ния
Василева Х.а, без да е давала повод за това. Твърди, че не е препятствала осъществяването и
изпълнението на решението и поради това не дължи разноски и на основание чл. 78, ал. 2 от
ГПК същите следвало да останат в тежест на Х.. Смята че платеният от взискателя
адвокатски хонорар от 200 лв. е завишен, тъй като съгласно действащата към датата на
сключване на договора за правна помощ Наредба за минималните адвокатски
възнаграждение това за образуване на изпълнително дело било 100 лв. По изпълнителното
дело не били извършвани никакви изпълнителни действия. Оспорва и посоченото
задължение за неплатени осигуровки. Твърди, че ти е заплатила.
1
Взискателят В.Х. е получил препис от жалбата, но не представя писмено възражение
Съдебния изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваното действие в които
излага и доводи относно това, че на жалбоподателката е разяснено какво представляват
посочените разноски. Сочи, че съгласно чл. 458, ал. 1 от ГПК съдебния изпълнител има
задължение при всяко образувано изпълнително дело и започнало изпълнение да уведомява
ТД на НАП. Чрез изпратеното от ТД на НАП Велико Търново се установило, че
жалбоподателката имала задължение към Държавата за неплатени осигурителни вноски в
размер на 57,84 лв. Изразява становище от една страна за недопустимост на жалбата като
просрочена по отношение на разноските, а по отношение на вземането на НАП
неоснователно.
Великотърновският окръжен съд, след като разгледа жалба, обсъди наведените
доводи и след преценка на относимите по спора доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано като изп. дело № 243/2020 година по
описа на ЧСИ Мария Глушкова, рег. № 730 на КЧСИ, въз основа на представен
изпълнителен лист от 12.06.2020 година, издаден по гр.д. № 822/2017 г. по описа на РС-
Свищов относно режима на упражняване родителските права и лични отношения с другия
родител по отношение на малолетното дете Ния Василева Х.а. Изпълнителният лист е
издаден в полза на В. В. Х.. В изпълнителното производство взискателят е защитаван и
представляван от адв. Милка Ламбева – договор за правна защита и съдействие от
21.06.2020 година, в който е договорено адвокатско възнаграждение 200 лева, което е
платено изцяло и в брой при подписването му. Изпратена е покана за доброволно
изпълнение по реда на чл. 528 от ГПК получена от длъжника на 10.07.2020 година. На
13.07.2020 година Г.И. е дала писмено становище в отговор на получената ПДИ и е изразила
съгласие да предаде детето.
Съгласно чл. 458, ал. 1 изр. 2 от ГПК ЧСИ е изпратил уведомление до ТД на НАП
Велико Търново относно образуваното изпълнение. От ТД на НАП е изпратено
удостоверение № 040372002194906/01.07.2020 година, в което е посочено, че длъжника има
публични задължения към Държавата осигурителни вноски в размер на 57,84 лв.
ЧСИ е изпратил съобщение до Г. Т. И. изх. № 8986/16.07.2020 година , получено на
24.07.2020 година, което се установява от известие за доставяне обр. 112 с баркод
050000717001. Видно от това съобщение длъжникът е уведомен че има задължение в размер
на 349, 04 лв., ведно със задължение към ТД на НАП. На 06.08.2020 година ЧСИ е състави
протокол, в който е отразено, че на длъжникът е извършено разяснение за какво се дължи
сумата от 349,04 лв.- 24 лв. с ДДС за образуване на делото, 24 лв. за изпращане на ПДИ, 12
лв. с ДДС за съобщение по пощата; сумата от 57,84 лв. – публично задължение към
Държавата – неплатени осигуровки; 200 лв. – разноски в полза на взискателя.
2
На 07.08.2020 година длъжникът подава разглежданата жалба.
При така описаната фактическа обстановка, която не се спори от страните по делото,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата доколкото се атакува разпореждане на съдебния изпълнител по отношение
на разноските в изпълнителното производство е процесуално допустима, освен това е
подадена от длъжника в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество обаче се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение по следните съображения.
Длъжникът оспорва да дължи сумата от 349,04лв. посочена от съдебния изпълнител
като разноски с включени и 57,84 лв. задължение към ТД на НАП – неплатени осигурителни
вноски. Претендира че не следва да заплаща сумата от 57,84 лв., тъй като неправилно в това
изпълнително производство била присъединена Държавата като взискател, тъй като то не
било за парично вземане. Вярно, че изпълнителното дело е образуване за предаване на дете
по реда на чл. 528 от ГПК, но от друга страна пък за съдебния изпълнел съществува
задължение да уведомява НАП за всяко започнато от него изпълнение. В този смисъл съдът
не намира за незаконосъобразно това действие. Жалбоподателката твърди,че е заплатила
осигурителните си вноски, но не е представила доказателства, които да оборват
съдържанието на издаденото от ТД на НАП Велико Търново удостоверение
040372002194906/01.07.2020 година.
Нормата на чл. 78 от ГПК се отнася за присъждане на разноските в исковия процес,
когато съдът със сила на пресъдено нещо разрешава правния спор, повдигнат за разглеждане
чрез предявяване на иск или пък присъждане на разноските при прекратяване на делото.
Разноските по изпълнението се разпределят съгласно чл. 79 от ГПК, където изрично е
предвидено, че разноските са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в чл. 79,
ал.1 т. 1-3 от ГПК случаи, но това са разноските по отношение на осъществяваното
принудително изпълнение и те не се отнасят към заплатено възнаграждение за оказаната
правна защита и съдействие. Длъжникът по изпълнението следва да заплати разноските,
които е сторил и взискателя във връзка с изпълнението. Видно от договора за правна защита
и съдействие от 21.06.2020 година взискателят е ползвал правна помощ на основание този
договор, за която е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, които
длъжникът следва да заплати. Не са налице основания да се приеме, че това адвокатско
възнаграждение е прекомерно. Вярно е че надвишава предвидените в Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения, но това не е в такава степен, че да не съответства
да оказаната правна защита и съдействие.Ето защо и това възражение се явява
неоснователно.
Останалата част от разноските, посочени в съобщението, връчено на 24.07.2020
3
година и по-късно разяснени на 07.08.2020 година са такива, които се дължат на ЧСИ за
образуване на делото, изпращане на ПДИ и други съобщения по делото и са съгласно
Тарифата за ТР ЗЧСИ. Същите са опредени в съответствие със закона и тарифата и са за
реално извършени действия от ЧСИ.
Имайки предвид всичко изложено съдът намира, че съдебния изпълнител правилно и
законосъобразно е определил окончателно дължимата сума по изпълнителното дело в
размер на 349, 04 лв., включваща разноски по изпълнението, разноски дължими в полза на
взискателя и задължението към Държавата – неплатените осигурителни вноски. Жалбата на
И. се явява неоснователна и съдът следва да я остави без уважени.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. Т. И., ЕГН **********, с адрес гр.
Велико Търново, ул. „Тодор Балина“ № 11, вх. А, ет. 5 ап. 24 ДЛЪЖНИК по изп. дело №
243/2020 год. по описа на ЧСИ Мария Глушкова, рег. № 730 на КЧСИ против съобщението
от 24.07.2020 година, съдържащо разпореждане за окончателно дължимите по
изъплинтелното дело парични суми в размер на 349, 04 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4