РЕШЕНИЕ
гр.
София, 28.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3707 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищецът К.Т. твърди, че на 28.11.2015 г. на пътя
между с. Бузовград и с. Розово, община Казанлък е настъпило ПТП, причинено
от водача на л.а. „Мерцедес Ц180“ с рег. № ********, който навлиза в лентата за
насрещно движение и се удря в насрещно движещия се л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № ********.
Вследствие на това ПТП на ищеца, който е пътник в л.а. „Шкода Фабия“, са причинени телесни увреждания, подробно описани
в исковата молба, които от своя страна са довели и до отрицателно отражение
върху емоционалното състояние на ищеца и върху начина му на живот. Ищецът
твърди, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Мерцедес Ц180“ към момента на процесното ПТП е
застрахована при ответника, поради което иска той да му заплати обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.
(предявен като частичен иск от пълния размер от 40 000 лв.). Претендира
разноски по делото.
Ответникът З. „О.“ АД оспорва искa. Твърди, че процесното ПТП е
причинено изключително от поведението на водача на л.а. „Шкода Фабия“, а
евентуално сочи, че този водач е допринесъл за настъпването на процесното ПТП.
Ответникът също така счита, че не всички увреждания, получени от ищеца, са в
резултат от процесното ПТП. Възразява и за съпричиняване на вредите от страна
на ищеца, тъй като твърди, че той е пътувал без поставен предпазен колан. Твърди
и че ищецът е страдал от други заболявания, които са довели до утежняване на
състоянието му и забавяне на възстановяването му. Счита и че размерът на
претендираното обезщетение е завишен по размер. Претендира разноски.
Третото лице помагач на ответника по делото ЗК „Л.И.“
АД изразява становище са неоснователност на предявения иск. Заявява, че
процесното ПТП не се е състояло по сочения от ищеца начин, а също така счита,
че водачът на л.а. „Шкода Фабия“ не е станал причина или допринесъл с
действията си за настъпване на ПТП, съответно твърди, че причина за ПТП е
изцяло или преимуществено поведението на водача на л.а. „Мерцедес Ц180“.
Посочва и че не всички заявени от ищеца увреждания са причинени от процесното
ПТП. Прави и възражение за съпричиняване на уврежданията от страна на ищеца,
като твърди, че той е бил без поставен предпазен колан. Счита и че размерът на
претендираното обезщетение е завишен и не отговаря на вида и интензитета на
понесените от ищеца болки и страдания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по
делото, намира следното:
Съгласно представените
констативен протокол за ПТП от 10.12.2015 г. и протокол за оглед на
местопроизшествие от 29.11.2015 г. на 28.11.2015 г. на пътя между с. Розово и
с. Бузовград, община Казанлък е настъпило ПТП между л.а. „Мерцедес Ц180“ с рег.
№ ******** и л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № ********, при което е пострадал ищецът
К. Т.. Настъпването на процесното ПТП, както и обстоятелството, че в момента на
настъпването му ищецът е пътувал на задната седалка на л.а. „Шкода Фабия“ се
потвърждава и от показанията на свидетеля Д.Ц., който е управлявал посочения
автомобил. Следва да се посочи, че за установяване на начина, по който се е
осъществило процесното ПТП и получените от него увреждания от ищеца, не следва
да се разглеждат приетите по делото протоколи за разпити на свидетели на
проведеното досъдебно производство, както и назначените на досъдебното
производство автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, които са
недопустими доказателства в настоящото производство.
Според заключението на
автотехническата експертиза по делото, която е съобразила и представения
протокол за оглед на местопроизшествието, заедно с придружаващия го снимков
материал, процесното ПТП е настъпило, като л.а. „Мерцедес Ц180“ е навлязъл
изцяло в лентата за насрещно движение,
по която в този момент се е движел л.а. „Шкода Фабия“. Според
експертизата към момента, в който л.а. „Мерцедес Ц180“ се е отклонил от
движението си в дясната част на платното за движение и е навлязъл в частта от
платното, предназначена за насрещно движените се автомобили, скоростта на
движение на автомобила е 117,86 км/ч, а скоростта на л.а. „Шкода Фабия“ е 86,33
км/ч. При посочените скорости разстоянието, което следва да измине всеки от
автомобилите, за да може да спре (опасната зона на автомобилите), е съответно 136,95
м за л.а. „Мерцедес Ц180“ и 85,02 м за л.а. „Шкода Фабия“. Тъй като към момента
на навлизане на л.а. „Мерцедес Ц180“ в лентата за насрещно движение, т.е. към
момента, в който и за двамата водачи вече е била видима опасността от
настъпване на ПТП, разстоянието между двата автомобила според експертизата е 53
м, следва да се приеме, че след навлизането на автомобила в лентата за насрещно
движение настъпилият удар е бил непредотвратим и за двамата водачи.
Както се посочи, процесното ПТП е
настъпило на път извън границите на населено място, при което и при липса на
други данни по делото, следва да се приеме, че допустимата скорост на движение
на автомобилите е 90 км/ч (според чл. 21, ал. 1 ЗДвП). В протокола за оглед на
местопроизшествието е посочено, че пътната настилка е от стар асфалт с
неравности, както и че при извършване на огледа пътното платно е мокро, а също
така процесното ПТП е настъпило през тъмната част на денонощието (около
полунощ). Въпреки това обаче, при липса на други доказателства, не може да се приеме, че тези данни за
пътната обстановка сочат на необходимост водачите да се движат със скорост
по-ниска от максимално допустимата (според изискването на чл. 20, ал. 2 ЗДвП),
тъй като липсват достатъчно данни за влиянието на посочените фактори на пътната
обстановка върху движението на автомобилите в конкретния случай. При това
положение следва да се приеме, че водачът на л.а. „Шкода Фабия“ към момента на
процесното ПТП се е движил с допустима и съобразена с пътните условия скорост
(86,33 км/ч). Липсват и други данни за поведение на този водач, което да е
свързано с настъпването на ПТП, като следва да се съобрази, че л.а. „Шкода
Фабия“ към момента на удара е бил в най-дясната спрямо посоката му на движение
част на платното и дори водачът е направил опит да изнесе автомобила още
по-надясно, което е видно и от приложените скици към заключението на
автотехническата експертиза, тъй като при удара автомобилът е бил на границата
между платното за движение и банкета. От друга страна следва да се съобрази, че
при настъпването на удара л.а. „Мерцедес Ц180“ изцяло е навлязъл в лентата за
насрещно движение, като при това се е движел със скорост (117,86 км/ч), която значително
надвишава допустимата. В допълнение следва да се имат предвид и посочените в
констативния протокол за ПТП данни за установената концентрация на алкохол в
кръвта на водача на л.а. „Мерцедес Ц180“, която е 1,88 %о – концентрация, която
съществено надхвърля допустимите нива и поначало се отразява върху способността
на водача да възприема пътната обстановка и да контролира автомобила.
С оглед на така установените
обстоятелства относно настъпването на процесното ПТП следва да се приеме, че
единствена причина за настъпването му е поведението на водача на л.а. „Мерцедес
Ц180“, който в нарушение на правилото на чл. 15, ал. 1 ЗДвП е навлязъл в лявата
половина на платното за движение. Вследствие на това поведение е настъпил и
ударът между двата автомобила, който е бил непредотвратим за водача на л.а.
„Шкода Фабия“.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза по делото, която е съобразила и представената
по делото медицинска документация, вследствие на процесното ПТП ищецът е
получил наранявания в областта на главата и сътресение на мозъка, но без
мозъчна травма, като нараняванията включват и разкъсно-контузна рана от 4 см в
челната област и от 0,5 см на брадата, а също и охлузвания по лицето и контузии
на лявото рамо и в областта на гърдите. Според вещото лице всички описани
телесни увреждания съответстват на ударите, които пътник в автомобила може да
получи при процесното ПТП, поради което следва да се приеме, че те са в причинна
връзка с това ПТП. Липсват и данни по делото за предходни наранявания или
заболявания на ищеца, които да са свързани с установените увреждания на
здравето му или да имат отражение върху възстановяването му, поради което това
възражение на ответника е неоснователно.
Следователно налице е
противоправно поведение на водача на л.а. „Мерцедес Ц180“, което е осъществено
виновно (с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Това поведение е довело
до настъпването на процесното ПТП, в резултат на което са настъпили посочените
увреждания за ищеца. Следователно за ищеца е възникнало вземане за обезщетение
на претърпяните от него неимуществени вреди във връзка с причинените му
увреждания.
Според медицинската експертиза и
показанията на свидетеля Н. Т. при полученото от ищеца мозъчно сътресение той е
загубил за кратно съзнание, като е страдал от главоболие, световъртеж и гадене.
Първоначално (за пет дни според представената епикриза) ищецът е бил в болница,
а впоследствие е продължило лечението му в домашни условия, като първите две
седмици не е можел да става. Поради световъртежа и главоболието и с оглед на
необходимия възстановителен режим ищецът не е можел и да гледа телевизия или да
стои на светло, като след 25-тия ден състоянието му е започнало да се подобрява
(започнал е да се изправя според свидетеля), което съвпада и със заключението
на вещото лице, че при спазване на съответния лечебен режим симптомите на
мозъчното сътресение са отшумели за около 20-25 дни. За същото време (за 2-3
седмици според експертизата) са отшумели болките от раните и охлузванията,
получени от ищеца, които са били по-интензивни в началото на лечението му.
Според вещото лице нараняванията на ищеца изцяло са заздравели, с изключение на
белезите на челото и брадичката от разкъсните рани, които са били шити. Тези
белези с времето избледняват, както сочи вещото лице, но не могат изцяло да
бъдат заличени и са видими. Според показанията на свидетеля възстановяването на
ищеца от разкъсните разни на главата и стреса от преживяното е продължило около
5-6 месеца, като следва да се приеме, че свидетелят има предвид именно
възстановяване от тези травми както с оглед на начина, по който свидетелят е
посочил това обстоятелство при разпита си, така и във връзка със заключението
на медицинската експертиза относно периодите за възстановяване на другите
травми. Свидетелят посочва и че ищецът продължава да изпитва страх от високи
скорости, което може да се обясни с нормалния преживян стрес от участието му в
процесното произшествие. Не следва обаче да се съобразяват дадените показания
на ищеца за продължаващи световъртежи и главоболие, изпитвани от ищеца, тъй
като тези симптоми следва отдавна да са отшумели според заключението на медицинската
експертиза.
Следователно получените от ищеца
в резултат на процесното ПТП увреждания са довели до по-значителни болки и
значителен дискомфорт от симптомите на мозъчното увреждане за период, който е
продължил по-малко от месец. Ищецът е пребивавал в болницата за кратък период
от пет дни, като по-съществените ограничения в нормалното протичане на
ежедневието му са продължили по-малко от месец. Следва да се отчете и
преживения от ищеца стрес както непосредствено от процесното ПТП, така и
останалия за продължително време след това страх при пътуване в автомобил с
по-голяма скорост, свързан с преживяното от него. От съществено значение е и наличието
на белези по лицето на ищеца, които обективно са в състояние да го загрозят и
които са били по-изразени за период от около 5-6 месеца, при което ищецът е
изпитвал срам при излизането си навън (според показанията на свидетеля), като
тези белези ще останат завинаги освен при прилагане на съответна козметична
процедура (както сочи вещото лице по медицинската експертиза). Същевременно обаче
следва да се отчете, че липсват данни по делото за това каква е степента, в
която белезите по лицето на ищеца са естетически неприемливи и се отразяват на
емоционалното му състояние. В тази връзка следва да се отчете и че показанията
на свидетеля свързват срама на ищеца от излизане навън поради белезите на
лицето му само с първоначалния период на заздравяване от 5-6 месеца, като
свидетелят говори за белезите в минало време, което предполага и че към момента
на разпита му тези белези вече не са толкова изразени.
Като се съобразят посочени
по-горе обстоятелства, както и момента на настъпването на процесното ПТП през
2015 г., когато ищецът е бил на 41 години, съдът намира, че обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 15 000
лв.
Относно направените от ответника
и от третото лице помагач възражения за съпричиняване на уврежданията от ищеца,
поради това, че е пътувал без поставен предпазен колан, следва да се съобрази
заключението на медицинската експертиза, според която от една страна сред
документираните наранявания на ищеца липсват такива, които да са характерни за
поставен предпазен колан, но от друга страна липсва и съдебно-медицинско
описание на травмите на ищеца, от което да се направи категоричен извод за това
дали е бил поставен предпазен колан или не. Вещото лице също така посочва, че
част от травмите на ищеца биха се получили и при поставен предпазен колан (по
крайниците и гърдите), а други (особено тези на главата) също биха могли да се
получат при движението на главата, дори и при поставен предпазен колан. Поради
това следва да се приеме, че по делото липсват категорични доказателства за
това, че ищецът е бил без поставен предпазен колан към момента на процесното
ПТП, както и че поставянето на предпазен колан би допринесло за намаляването на
получените от ищеца травми. Следователно възражението за съпричиняване на
уврежданията от поведението на ищеца е неоснователно.
По делото е безспорно
обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Мерцедес Ц180“,
причинил процесното ПТП, към момента на ПТП е застрахована при ответника З. „О.“
АД (което е видно и от отбелязаното в констативния протокол за ПТП и от
представената справка от информационната система на Гаранционния фонд). Поради
това предявеният иск следва да се уважи за сумата 15 000 лв., като се
отхвърли в останалата част.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят разноски, съответно на уважената част от иска, които възлизат общо
на 233,65 лв. (за заплатена държавна такса по делото на СРС и разноски за
съдебни експертизи). На ответника също следва да се присъдят разноски на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от иска, които възлизат общо на
1 207,89 лв. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие ищецът
не е заплатил на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38 ЗА,
поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на
адвоката на ищеца възнаграждение в размер на 755,77 лв., което е съответно
на уважената част от иска. Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса във връзка с увеличаването на размера на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата
571,15 лв., представляваща дължимата от ищеца такса, съответно на уважената
част от иска.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.А.Д.ОЗК-З.“
АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на К.В.Т., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 15 000 лв. (петнадесет
хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, състояло
се на 28.11.2015 г. на път между с. Бузовград и с. Розово, община Казанлък,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 26 000 лв. (частичен иск от общия размер от 40 000 лв.).
ОСЪЖДА „З.А.Д.ОЗК-З.“
АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на К.В.Т., ЕГН **********, адрес *** сумата 233,65 лв. (двеста
тридесет и три лева и 65 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.А.Д.ОЗК-З.“
АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адвокат Д.П.Д.,*** на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 755,77 лв. (седемстотин петдесет и
пет лева и 77 ст.) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.В.Т., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „З.А.Д.ОЗК-З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** сумата
1 207,89 лв. (хиляда двеста
и седем лева и 89 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.А.Д.ОЗК-З.“
АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 571,15 лв. (петстотин седемдесет и един лева и
15 ст.) – разноски по делото за държавна такса.
Решението е поставено при участието на „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК ********като трето
лице помагач на страната на ищеца „З.А.Д.ОЗК-З.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: