МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1162 от 09.08.2018 г. по НAХД № 3477/2018 г. по описа на РС - Бургас, XXI –
наказателен състав
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесено в съда от Районна прокуратура – Бургас постановление
с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на обвиняемия Т.Р.Т.
– ЕГН: **********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***,
българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, за това, че на
03.02.2018 г. по път И-99, на разклона за хижа „Странджа”, общ. Бургас,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Хюндай”, модел
„Галопер” с Рег. № ********, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, наложена му със Заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-0769-002744/ 18.09.2017 г., издадена от
Началник Група при Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Бургас, връчена му на
28.09.2017 г.- престъпление по чл. 343в, ал.3, вр. ал. 1 НК.
Представителят на РП – Бургас
поддържа внесеното постановление и счита, че обвиняемият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и да
му бъде наложена глоба в размер на 2000 лева. Поддържа
становището, че на основание чл. 172, ал. 6 ЗДвП заповедта за прилагане на ПАМ
има предварително изпълнение и за съставомерността на деянието е достатъчно да
е била връчена на обвиняемия, което е било сторено, а не да е влязла в сила.
Защитникът адв. Д. пледира
обвиняемият да бъде оправдан, като счита, че не е налице извършено
престъпление. В хода на съдебните прения излага подробни съображения в тази
насока.
Обвиняемият моли да бъде оправдан,
като в случай че съдът го признае за виновен моли да му бъде наложено минимално
наказание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият Т.Р.Т. – ЕГН: ********** е роден на *** ***, с постоянен
адрес:***, българин, български гражданин, женен, с висше образование.
От свидетелството за съдимост на лицето е видно, че към
момента на извършване на процесното деяние (03.02.2018 г.) обвиняемият не е бил осъждан (реабилитиран) и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност.
На 03.02.2018 г. около 12:15 часа обвиняемият Т. управлявал по път И-99, в община Бургас лек автомобил „Хюндай”, модел „Галопер” с Рег. № ********,
като на разклона за хижа „Странджа“ обвиняемият бил спрян за проверка от свидетелите Й.Р., Т. П. и Н.П.–
полицейски служители при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Бургас. При извършване на
проверката обвиняемият не представил СУМПС. След извършена справка в информационната
системата се установило, че СУМПС на обвиняемия е било отнето с АУАН №
170835/17.09.2017 г. За констатираното нарушение, а именно, че обвиняемият
управлява МПС без съответно СУМПС свидетелят Т. П. съставил на обвиняемия АУАН.
След запознаване с преписката полицейски инспектор в сектор „ПП” извършил
справка в АИС АНД и установил, че СУМПС на обвиняемия е било временно отнето до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца със Заповед за
прилагане на ПАМ № 17-0769-002744/18.09.2017 г. Заповедта е била връчена на
обвиняемия на 28.09.2017 г. Обвиняемият е обжалвал заповедта, като с Решение в
сила от 23.04.2018 г. състав на Административен съд – Бургас е отхвърлил
жалбата като неоснователна.
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите Й.Р., Т. П. и Н.П.са последователни и непротиворечиви.
Показанията на свидетелите се потвърждават и от събраните по делото писмени
доказателства. От приложена справка на водач се установява, че на обвиняемия е
било издадено на 04.10.2010 г. СУМПС № ********* и контролен талон № 3927077. Видно от представена Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0769-002744/18.09.2017 г., издадена от началник група към ОД на МВР – Бургас сектор „ПП“ и
връчена лично на обвиняемия на 28.09.2017 г., СУМПС на обвиняемия е било
временно отнето до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В досъдебно
производство обвиняемият дава обяснения, като твърди, че след като е обжалвал
заповедта за прилагане на ПАМ, тя не е влязла в сила. В проведеното съдебно
заседание обвиняемият отново излага, че не е съзнавал, че извършва
престъпление, тъй като е считал, че заповедта не е влязла в сила.
Събраните писмени доказателства, в
съвкупност с гласните такива, допринасят за категорично установяване на
гореописаната фактическа обстановка. Съдът намира, че събраните доказателства са вътрешно и взаимно
безпротиворечиви и допълващи се, поради което ги кредитира изцяло. По делото
не се събра доказателствен материал, който да поставят под съмнение така
установените факти.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.
343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 НК изисква от обективна страна деецът да е управлявал
моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство. В случая срещу
обвиняемия е била издадена на 18.09.2017г.
заповед за прилагане на ПАМ 17-0769-002744, с която е било временно отнето на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП свидетелството
му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е била връчена на обвиняемия на 28.09.2017 г. Обвиняемият подал жалба
срещу заповедта и било образувано дело в Административен съд – Бургас. Същевременно
на 03.02.2018 г. е било установено, че обвиняемият отново
управлява МПС. Към датата на деянието (03.02.2018 г.) не е имало произнасяне от
съда по подадената срещу заповедта за прилагане на ПАМ жалба. Следователно се
налага извод, че в срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУПМС на
обвиняемия, същият е управлявал МПС. В тази връзка съдът не споделя доводите на
защитата за несъставомерност на деянието.
Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалба не спира
изпълнението на приложената административна мярка. Т.е. налага се извод,
че заповедта има предварително изпълнение и подадената от обвиняемия жалба
срещу нея не е спряло действието й.
Обвиняемият излага защитна теза, че към
датата на деянието заповедта не е влязла в сила, поради което той не е
съзнавал, че процесното деяние съставлява престъпление. В действителност
заповедта за прилагане на ПАМ не е влязла в сила към датата на деянието
(03.02.2018 г.), тъй като жалбоподателят се е възползвал от правото си на жалба
срещу издадения акт. В случая обаче следва да се направи ясно разграничение
между влязъл в сила акт и такъв с предварително изпълнение. Постановен акт
влиза в сила ако подлежи на обжалване, както е в настоящия случай, когато
изтече срокът за обжалване и няма подадена жалба, или при обжалване когато
влезе в сила съдебен акт, с който се отхвърля подадената жалба. При предварителното изпълнение се придава
действие на акт, който не е влязъл в сила, но важни причини налагат неговото
действие до влизането му в сила. Именно такава хипотеза е налице в настоящия
случай. Законодателят в чл. 172, ал. 6 ЗДвП е предвидил предварително
изпълнение на наложената на обвиняемия принудителна административна мярка. За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да се допусне, че Административният
съд беше уважил жалбата на обвиняемия и отмени наложената му принудителна мярка
– временно отнемане на СУПМС, отмяната ще има действие за в бъдеще, т.е. няма
да отпадне с обратна сила предвиденото в закона предварително изпълнение на
мярката.
На следващо място съдът не споделя
направения от защитника на обвиняемия анализ за връзката между ал. 1 и ал. 3 на
чл. 343в НК. Двете алинеи предвиждат два отделни фактически състава на две
престъпления, като единствената връзка между тях е относно вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи, както и че двете деяния се осъществяват
при управление на МПС. Препращането към алинея 1 на чл. 343в НК касае
единствено наказанието, не и обективните признаци на двете отделни
престъпления.
Ето защо съдът счете, че обвиняемият е
извършил деянието от обективна страна.
Налице е и субективната страна на деянието по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК. По делото се установи, че издадената Заповед за прилагане на ПАМ №
17-0769-002744/18.09.2017 г. на началник група сектор „ПП” при ОД на МВР – Бургас, с която му е било временно отнето
СУМПС е била връчена лично на обвиняемия на 28.09.2017 г. При това положение
към датата на деянието (03.02.2018 г.) обвиняемият е формирал знание, че СУМПС
е било временно отнето и че управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка. В тази връзка съдът не споделя защитната теза на
обвиняемия, че не е съзнавал, че извършва престъпление, тъй като си мислел, че
след като е обжалвал заповедта и тя не е
влязла в сила, същата няма действие. Предварителното изпълнение на заповедта за
прилагане на ПАМ е уредено в ЗДвП и субективните възприятия на обвиняемия
относно този факт са ирелевантни при преценка дали деянието е извършено от
субективна страна. Незнанието на законовите предписания не оправдава
поведението на обвиняемия. За да се приеме, че е осъществен състав на престъпление
по чл. 343в, ал. 3 НК от субективна страна е достатъчно да се установи по
безспорен начин, че е достигнало до знанието на обвиняемия, че му се налага
съответната принудителна административна мярка, т.е. че в случая се отнема
временно СУМПС на обвиняемия. От
събраните по делото доказателства категорично се установява, че издадената Заповед за прилагане на ПАМ №
17-0769-002744/18.09.2017 г. за временно отнемане на СУМПС е
била връчена на обвиняемия лично на 28.09.2017г. По тази причина съдът прие, че
обвиняемият е извършил престъплението, за което е бил обвинен и от субективна
страна.
По изложените съображения съдът призна обвиняемия за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр.
ал. 1 НК, като
на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освободи от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба”.
По вида и размера на наказанието:
Съдът прие, че са налице предпоставките
на чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез
налагане на административно наказание.
Предвиденото в чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК наказание е до три години лишаване от свобода, както и глоба от 200 лева до
1000 лева. Както се установи по-горе в изложението обвиняемият не е осъждан
(реабилитиран) и не е освобождаван от наказателна отговорност към момента на
извършване на деянието. От престъплението не са причинени имуществени вреди. С
тези мотиви съдът приложи чл. 78а, ал. 1 НК и освободи обвиняемия от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание „глоба”.
При определяне размера на глобата съдът
взе предвид, постановките, дадени в т. 6
от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по
н.д. № 4/1985г., пленум на ВС, според която след освобождаването от наказателна
отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по чл. 78а НК,
се прилагат разпоредбите на закона за административните нарушения и наказания,
включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне
на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя.
В
така очертаните рамки съдът прие, че наказанието на обвиняемия следва да бъде
определено като „глоба” в минимално предвидения размер от 1000 лв. Обществената
опасност на извършеното от обвиняемия не е висока, като и самият той следва да
се определи като лице с ниска степен на обществена опасност. Тези обстоятелства
се отчитат като смекчаващи отговорността от настоящата инстанция. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът съобрази наличието на други нарушения по
ЗДвП. Съдът определи наказанието глоба в минималния размер от 1000 лв. при
превес на смекчаващите вината обстоятелства. Така наложеното наказание в
пълнота ще изпълни и целите си, като въздейства възпитателно върху обвиняемия и
обществото.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС