№ 3984
гр. Варна, 09.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502582 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1 вр. чл.419 ГПК. Образувано е по ЧЖ на М. Д. Д.,
ЕГН ********** и АНГ. Д. Д., ЕГН **********, двамата от гр.Варна, първият чрез
пълномощника си адв.Анг.Д., последната и лично, срещу разпореждане
№268738/30.10.2020г., постановено по ЧГД №13790/2020г. по описа на ВРС, 33 състав, с
което съдът е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
в полза на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, срещу длъжниците –физически лица
/жалбоподателите/, въз основа извлечение от сметка на банката – кредитодател, по договор
за потребителски кредит, за всички заявени по чл.417 ГПК, суми, както следва: 24 545.07
евро, представляващи неиздължена главница по договор за потребителски кредит №HL-
36701 от 15.05.2008г. ведно с допълнителни споразумения, подписани към него, последното
от които на 07.09.2017г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението на 29.10.2020г. до окончателното изплащане; сумата 1 346.22 евро,
възнаградителна лихва за периода от 10.10.2019г. до 07.08.2020г.; сумата от 948.81 евро,
наказателна лихва за просрочие, начислена за периода от 10.10.2019г. до 26.10.2020г.; сумата
от 86.62 евро, такси за периода от 10.11.2019г. до 26.10.2020г.; сумата от 125 лева, такси за
периода от 10.11.2019г. до 26.10.2020г.; 120 лева нотариални разноски в периода
05.10.2020г. до 26.10.2020г. и разноски за заповедното производство в размер на 1058.18
лева – държавна такса и 1588.36 лева – адв.възнаграждение.
В жалбата се излага, че постановеното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се претендира отмяната му и вместо това отхвърляне на
заявените претенции. Твърди се, че са налице обстоятелства за отхвърляне на заявлението
при предпоставките на чл.418, ал.2 ГПК и поради основаването му на неравноправна клауза
на договор, сключен с потребител, т.е. нередовност от външна страна на документа по
чл.417 ГПК, липса на изискуемост на заявеното вземане и неравноправни клаузи в договора
за кредит, основание на заявеното. На първо място се оспорва качеството на извлечение от
сметка и съдържанието на приложения от банката документ по чл.417, т.2 ГПК.
Жалбоподателите излагат доводи относно правната характеристика на извлечението от
сметка като считат, че приложения към заявлението документ не съответства на тези
изисквания, а освен това и формално не носи датата на която е съставен. Според
жалбоподателите, приложеният документ представлява обяснителна записка по кредитната
сделка, но не и извлечение от счетоводните книги на банката. Оспорва се и
представителната власт на лицата, подписали документа за банката, предвид приложеното
1
пълномощно на Л.В. и Г.В.. Посочва се, че приложеното извлечение е непълен, а
следователно и нередовен от външна страна документ. Оспорват се всички обективирани в
документа дължими суми като се прави довод, че в продължение на 11 години
жалбоподателите заплащат редовно погасителни вноски, които от предявената претенция за
главницата, сочи на погасяване едва на 500 евро от нея. С ЧЖ се представят извлечения от
извършените от кредитополучателите ежемесечни плащания за удостоверяване на
редовното обслужване на кредита. Чрез отнасяне на извършените плащания към погасяване
на акцесорни задължения, а не към главницата, банката фактически е лишила длъжниците
от възможност да изпълняват основното си задължение по договора. Твърди се, че
извлечението е съставено за целите на заповедното производство като записите в него не
съответстват на представените извлечения от счетоводните регистри. На следващо място се
твърди, че отправените до двамата длъжници нот.покани за обявяване на предсрочната
изискуемост на дълга не изхождат от банката, а от пълномощник без представителна власт,
чието пълномощно е представена едва в заповедното производство. Поради това се излага,
че длъжниците не са възприели получените покани като годен документ, които да ги
обвърже. Поради изложеното се оспорва и валидността на извършеното уведомяване
съгласно т.18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. На трето място, жалбоподателите твърдят
наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит съгласно чл.143 вр.чл.146 ЗЗП с
оглед качеството „потребители“ на кредитополучеталите. Твърди се за очевидно липсата на
индивидуално договаряне на страните по кредита. Твърди се, че клаузите от допълнителните
споразумения, които предвиждат анатоцизъм, или прибавяне на изтекли лихви върху
размера на редовната главница, са нищожни. Твърди се неравноправност на клаузите на
чл.3, ал.5, чл.5, ал.3 и чл.12 от договора за кредит, които предвиждат едностранна промяна
на БЛП на банката както и на таксите от Тарифата на банката и приложимите лихви при
превалутиране. Не се оспорва спиране на плащанията по кредита като жалбоподателите
заявяват, че действително са спрели обслужването на дълга след м.01.2020г., когато са
установили, че извършваните от тях ежемесечни вноски не намаляват главницата по дълга.
В срока за отговор е постъпило становище на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, чрез
пълномощника на банката адв.Д.М., който оспорва нейната основателност. Сочи, че всички
изложени в ЧЖ аргументи и доводи са несъстоятелни и нещо повече, жалбоподателите сами
признават, че са спрели обслужването на задълженията по договора за кредит. Претендира
се отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на сторените в частното производство
разноски.
Съдът намира жалбата за редовна и производството по нея за допустимо. Същата е
подадена от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и в
законовия срок, едновременно с подадено възражение по чл.414 ГПК.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните
съображения: За постановяване незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист
съгласно чл.418, ал.1 и ал.2 ГПК, съдът следва да извърши проверка на документа от
външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява подлежащо на
изпълнение вземане. Видно от депозираното заявление кредиторът е претендирал издаване
на
заповед за изпълнение и допускане на нейното незабавно изпълнение, въз основа на
документ по чл.417, т.2 ГПК, а именно извлечение от счетоводните книги, основавайки се
на настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Релевираното в жалбата възражение за нередовност на извлечението от
външна страна не се споделя от съда. Видно от самото извлечение, същото е изготвено от
длъжностно лице на банката, скрепено с печат, съдържа данни за задължените лица по
договор за кредит от 15.05.2008г., идентичен с предявения като основание. В извлечението е
посочен общият размер на дължимата сума по кредита, посочени са просрочените вноски по
период и размера на просрочените задължения, както и датата на обявената предсрочна
изискуемост, а така също и основанието за това, посочена е и датата на изготвяне на
извлечението– към 26.10.2020г. Възраженията срещу представителната власт на лицата,
2
подписали извлечението, съдът намира за неотносими при преценка редовността на същото
от външна страна, а и извън правомощията на длъжника. Представеното извлечение,
преценено ведно с приложения към заявлението договор за кредит от 15.05.2008г. налага
извода за наличие на редовен от външна страна документ, предвиден в текста на чл.417, т.2
ГПК, въз основа на който може да се заяви искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.418 ГПК.
Освен извлечението от сметка към заявлението на банката са приложени както
договорът за кредит, така и всички подписани към същия допълнителни споразумения за
преструктуриране на дълга. Наличието на разминаване в датата на договора спрямо
посочената в извлечението и в заявлението по чл.417 ГПК, при наличие на достатъчно
индивидуализиращи го реквизити, не сочи на каквато и да е недействителност на
съглашението или опорочаване на основанието на вземането.
За да е настъпила предсрочна изискуемост на дълга следва да е налице упражнено от
банката потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът
да е уведомен. Релевантен за производството е именно факта на уведомяване на длъжника
да е осъществен преди подаване на заявлението, като точния момент на настъпване на
предсрочната изискуемост е въпрос, който ще бъде установяван в исковото производство. В
случая се установява от приложените нот.покани до ЧСИ З.Д., рег.№808 в КЧСИ /на л.68 и
сл. по заповедното досие/, че банката е адресирала надлежно уведомление за обявяване на
предсрочната изискуемост до двамата длъжници, които са достигнали до тях. Впрочем, това
обстоятелство не е спорно. Оспорване на представителната власт на лицата, от които
изхожда уведомлението до длъжниците, е без правно значение в настоящото производство.
Установява се еднозначно, че жалбоподателите са уведомени за предсрочната изискуемост
на задължението по договора на 07.08.2020г., преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК,
на 26.10.2020г. Ето защо, въззивният състав намира, че са изпълнени изискванията както за
наличие на материално основание за изискуемост на дълга /чл.18 от договора за кредит,
приложен към заявлението/, така и надлежно удостоверяване на настъпилата предсрочна
изискуемост на задължението по представения договор за кредит съгласно чл.418, ал.3 ГПК,
поради което и документът по чл.417, т.2 ГПК съставлява годно основание за издаване на
заповед за незабавно изпълнение.
В жалбата жалбоподателите се позовават на наличието на неравноправни клаузи в
договора за кредит по отношение възможността за едностранна промяна на лихвения
процент и таксите от Тарифата на банката както и на извършен анатоцизъм с подписаните
допълнителни споразумения. Отделно от това новата редакция на чл.411, ал.2, т.3 ГПК
налага служебно задължение на съда да приложи закрилни императивни норми,
изключващи безспорния характер на задълженията, а съобразно разпоредбата на чл.419, ал.3
ГПК /изм.ДВ, бр.100/19г./ съдът отменя разпореждането, когато не са налице
предпоставките на чл.418, ал.2, изречение първо и ал.3, както и когато вземането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Дори да са налице
клаузи в договора за кредит, за които възниква обоснована вероятност за неравноправност
по смисъла на ЗЗП, предвид формалния характер на преценката, която се дължи в
заповедното производство, настоящият състав не може да посочи как същите биха се
отразили на размера на дълга. От друга страна преценката за валидност е възпрепятствана и
от общо заявеното оспорване на изброени клаузи от договора, без да са изложени конкретни
фактически твърдения, които да могат да бъдат субсумирани под някой от предвидените в
чл.143 ЗЗП фактически състави, представляващи основания за недействителност, още повече
предвид вероятността да е налице индивидуално договаряне. Същевременно, от
приложените към договора за кредит допълнителни споразумения е очевидно, че е налице
уговорка за капитализиране на натрупани задължения по кредита към редовната усвоена и
непогасена главница по първоначалния кредит, която капитализирана главница се олихвява
с първоначалния договорен или различен лихвен процент, т.е. по същество се стига до
анатоцизъм. Последният съобр. чл.10, ал.3 ЗЗД съставлява начисляване на лихва върху
лихва. Съдът намира за недопустимо начисляването на възнаградителна лихва върху
3
капитализирана с лихви част от главницата. Уговореното по този начин олихвяване е
нищожно поради противоречие с императивната забрана в чл.10, ал.3 ЗЗД. В нарушение на
принципа за добросъвестност тази уговорка създава във вреда на потребителите значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Извършеното
преструктуриране на дълга с цел облекчаване погасяването на кредита всъщност оскъпява
същия без потребителите да могат да преценят икономическите последици. В този смисъл,
посочените клаузи от допълнителните споразумения, се явяват неравноправни по смисъла
на чл.143, т.19 ЗЗП. Тъй като извършеното от банката олихвяване на лихва върху лихва е
нищожно /в който смисъл е налице постоянната практика на съдилищата/, то горното би се
отразило съществено на размера на целия дълг, вкл. по отделни пера, т.е. би засегнало
основния предмет на договора. Именно в този смисъл е направеното и с частната жалба
възражение на длъжниците. Въз основа на изложеното, съдът намира, че клаузите,
предвиждащи олихвяване на лихва върху лихва се явяват в пряко противоречие със закона,
добрите нрави и с предвидената в чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП потребителска закрила.
Извършената служебна проверка на представен от заявителя договор за кредит и
приложенията към същия, сочат на очевидната неравноправност на клаузи, на които се
основава вземането на банката. По изложените съображения, настоящият състав намира
жалбата за основателна. Постановеното в полза на банката незабавно изпълнение и издаване
на изпълнителен лист, следва да бъдат отменени.
Поради различните правни изводи, разпореждането на РС следва да бъде отменено в
частта за незабавното изпълнение и издаване на изпълнителен лист.
Воден от изложеното по-горе, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №268738/30.10.2020г., постановено по ЧГД №13790/2020г.
по описа на ВРС, 33 състав, в частта, в която е постановено незабавно изпълнение на
Заповед №261190/30.10.2020г. и издаване на изпълнителен лист, в полза на заявителя
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от
сметка по договор за кредит от 15.05.2008г., срещу М. Д. Д., ЕГН ********** и АНГ. Д. Д.,
ЕГН **********, на основание чл.419, ал.3 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на заповедта за незабавно изпълнение
изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Делото да се задържи с оглед висящите обусловени производства пред ВОС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4