Решение по дело №748/2017 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 12.02.2018 г.

 

 

 

            СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи състав, в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИРИНА СЛАВЧЕВА                                                                    ЧЛЕНОВЕ:   РОСИНА ДОНЧЕВА

                  ВАНЯ ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.дело № 748 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            С решение № 89/04.08.2017 год. по гр.д. № 268/2017 год. Свогенският районен съд е осъдил Т.В.П. *** да заплаща, считано от 15.12.2016 год. месечна издръжка на сина си Т.Е.П. чрез неговия баща и законен представител Е.Т.П. ***, в размер на 130 лв. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 170 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 305,88 лв. адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата в осъдителната част. Моли съда да намали размера на определената издръжка, тъй като е безработна и полага сама грижи за другото си дете – И., родено от първия й брак. Сочи също така, че е заплатила 800 лв. за операция на детето Т. и е превела по банков път издръжка в размер на 80 лв. за месеците април и май 2017 год., които суми следва да се приспаднат от дължимата издръжка. Твърди също така, че неправилно е осъдена да заплати разноски на ищеца, при липса на представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът не е депозирал писмен  отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез адв. Г. същият оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за раждане от *** год. на СО-район „С.“ детето Т.П. е родено на *** год. от майка Т.П. и баща Е.П..

По делото не се спори, че от м. декември 2016 год. страните са във фактическа раздяла, като непосредствените грижи за детето полага бащата Е.П..

Съгласно удостоверение, издадено от ЕТ „Е.П.“***/17.05.2017 год., ищецът през периода 01.05.2016 год. – 30.04.2017 год. е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 480 лв. средно месечно.

През периода м. юли 2016 год. – м. декември 2016 год. брутният средномесечен доход на ответницата е възлизал на 341,50 лв., видно от удостоверение от 27.06.2017 год., издадено от ЕТ „М.-89-А. А.“

През периода м. декември 2016 год. – м. февруари 2017 год. средномесечният доход на ответницата е бил в размер на 436,27 лв., видно от удостоверение от 03.07.2017 год., издадено от „С.“ ЕООД, гр. Б..

Според показанията на св. П. – син на ищеца, от края на м. декември 2016 год. детето Т. живее с баща си и с брат си /свидетеля/, като ответницата заминала да работи в Германия, а другото дете на ответницата – И., отишло да живее при по-голямата си сестра А.в с. Ж.. През периода от раздялата досега за детето Т. се грижи неговият баща. На детето била направена операция на окото, като майката заплатила част от  разходите за нея в размер на 800 лв., а останалата част била заплатена от бащата. Други пари за издръжка на детето майката не е предоставяла.

Съгласно показанията на св. А.В.– дъщеря на ответницата, детето Т. живее с баща си, а И. – дъщеря на ответницата от първия й брак - на 17 год., живее при свидетелката, като издръжката се поема от майка й Т.. Ответницата е работила до м. март 2017 год., след което е заминала в Германия, където си търси работа и живее от спестяванията си, като няма постоянни и сигурни доходи.

Видно от вносна бележка от 17.05.2012 год. ответницата е внесла еднократно 80 лв. по сметка на Е.П. за детето Т. „за м. април и май“.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Въззивната жалба е допустима. Същата е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, който е валиден и допустим.    

Въззивният съд счита, че предявеният иск за издръжка е основателен, като 

 

 

 

 

 

 

 

 издръжката следва да се присъди, считано от датата на фактическата раздяла - 15.12.2016 год., предхождаща датата на подаване на исковата молба /22.05.2017 год./. По делото не се спори, а и от събраните по делото свидетелски показания се установи, че  през този период детето е живяло с бащата, като не са  представени доказателства майката да е плащала ежемесечно издръжка през времето на фактическата раздяла.   

 

 

 

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК

 родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. В настоящия случай детето безспорно се нуждае от средства за издръжка - за храна, облекло, обучение и т. н. през процесния период. По делото не са представени доказателства за доходите на майката понастоящем, като през периода м. декември 2016 год. – м. февруари 2017 год. средномесечният доход на ответницата е бил в размер на 436,27 лв. Съдът взе предвид, че същата е в трудоспособна възраст и липсва уважителна причина, поради която да не е в състояние да продължи да си осигурява доходи в посочения размер, поради което съдът следва да определи издръжка в размер на 130 лв. месечно, близък до посочения в чл. 142, ал. 2 от СК размер, а именно - една четвърт от  МРЗ, която за м. декември 2016 год. е в размер на 420 лв. /ПМС № 375/28.12.2015 год./., от 01.01.2017 год. до 31.12.2017 год. е в размер на 460 лв., а от 01.01.2018 год. е в размер на 510 лв. Понастоящем ответницата не дължи издръжка на детето И., тъй като същото е навършило пълнолетие на 10.11.2017 год. Неоснователно е искането на ответницата от дължимата издръжка да бъде приспадната сумата 800 лв., тъй като същата е предоставена за лечение на детето и не е била предназначена да покрие нуждите за неговата издръжка през релевантния период. Колкото до еднократно преведената сума в размер на 80 лв., липсват данни същата да е предоставена за издръжка на детето именно за процесния период.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с която ответницата е осъдена да заплаща на детето Т. чрез неговия баща и законен представител Е.П. месечна издръжка в размер на 130 лв., считано от 15.12.2016 год. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

При този изход на спора ответницата дължи на ищеца и сумата 305,88 лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Неоснователно е възражението за недължимост на разноските поради това, че не е представен списък по чл. 80 от ГПК. Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Липсата на списък не освобождава съда от задължението да се произнесе по искането за присъждане на разноски и да присъди такива в полза на страната по правилата на чл. 78 от ГПК, а има за единствена последица лишаването на страната от възможността да иска изменение на решението в частта за разноските, тъй като това искане би било недопустимо /в този смисъл т. 9 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС на РБ/.

При този изход на спора въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на ответника и сумата 300 лв., представляваща направените в настоящото производство разноски.

    Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 89/04.08.2017 год. по гр.д. № 268/2017 год. на Свогенския районен съд в ЧАСТТА, с която Т.В.П. *** е осъдена да заплаща, считано от 15.12.2016 год. месечна издръжка на сина си Т.Е.П., чрез неговия баща и законен представител Е.Т.П. ***, в размер на 130 лв. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, като е постановил предварително изпълнение на решението, както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 305,88 лв. разноски, както и държавна такса в размер на 187,20 лв.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Т.В.П. *** да заплати на Е.Т.П. *** сумата 300 лв., представляваща направени във въззивното производство разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                 2.