РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2398
гр.
Пловдив, 15.12.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и
участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от
Председателя к.а.н.д. № 1977 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.А.И., против Решение № 1152 от 06.06.2022 г.,
постановено по АНД № 1511 по описа за 2022г.на Районен съд - Пловдив, ХVII н.с., с което е потвърден Електронен
фиш (ЕФ) серия К № 4128095, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на М.А.И., като
законен представител на „МАИ-ГРУП ХОЛДИНГ“ ООД, на основание чл. 189, ал. 4,
във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С касационната жалба се претендира
отмяна на решението на районния съд поради неправилност и незаконосъобразност. Излагат
се съображения, свързани с реквизитите на ЕФ и по-конкретно, поради
непосочване на конкретен негов издател, както и на подпис на лицето, което го е
съставило. Навежда възражение относно посочването на различен от постоянния си
адрес, което води до неяснота кой е установеният и кой е наказаният нарушител. Сочи
се също, че районният съд не е установил по безспорен път, разминаването между
посочените GPS координати, които посочват мястото на извършване на нарушението,
и мястото посочено в процесния ЕФ. Твърди, че по делото няма никакви
доказателства, че автомобилът е собственост на представляваното от него
дружество. Взема се становище да е налице разминаване между приетото превишение
на скоростта в електронния фиш и в снимковия материал към него, което да
нарушава правото на защита.
Ответникът - ОД на МВР – Пловдив,
редовно призован не изпраща представител и не дава становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Пловдив, дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че решението на Районен съд – гр. Пловдив следва да бъде
потвърдено, като правилно
законосъобразно.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните
доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
касационната жалба:
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. Ето защо е ДОПУСТИМА.
По същество:
Пловдивският районен
съд е бил сезиран с жалба на М.А.И. срещу ЕФ серия К № 4128095 издаден от ОД на
МВР – Пловдив. С оспорения ЕФ, Йовчев е санкциониран затова, че на 27.08.2020г.
в 14:03ч. в гр. Пловдив на ул. „Цариградско шосе“ № 51 посока запад
жалбоподателят И. управлявал „АУДИ С 8“ с регистрационен номер ***, собственост
на „Маи-Груп Холдинг“ ООД, при максимално разрешена скорост в населено място от
50 км/ч. и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, се е движил
със скорост 80 км./ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената срокост с 30 км/ч. Нарушението
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 №11743са.
За да потвърди
електронния фиш, районният съд е приел, че извършването
на нарушението е установено по несъмнен начин, процесния фиш съдържа предвидените от закона
реквизити, както и че на констатираното превишение на скоростта е дадена
правилната правна квалификация.
Въззивният съд е приел също, че
мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред достатъчно
подробно в електронния фиш, както и че същият съдържа в достатъчна степен предвидените от закона реквизити.
В мотивите на оспорения съдебен
акт е посочено, че нарушението безспорно е установено че жалбоподателят И. е
извършил от обективна и субективна страна административното нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 27.08.2020 г. в 14:03 часа в гр.
Пловдив, на ул. „Цариградско шосе“ № 51 в посока запад жалбоподателят е
управлявал лек автомобил "Ауди С 8" с рег. № ***, като се е движил
със скорост от 80 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Така
направеното описание позволява мястото на извършване на нарушението да бъде
еднозначно определено и отграничено от кое да е друго място в обективната
действителност, като същевременно не възниква съмнение или неяснота къде точно
е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за
движение, както и че това е станало в границите на населено място. В тази
връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост в процесния
пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Районният съд е посочил, че
правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, а
именно М.А.И., като законен представител на дружеството собственик на МПС,
който не се е възползвал от процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Обсъдено е в съдебното решение и
приспадането на нормативно опредения толеранс от 3 км/ч при определяне на
установената наказуема скорост като в тази връзка е съобразил разпоредбата на
чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и данните от приложените по
делото протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и статично
изображение.
По отношение на размера на наложената
глоба в мотивите на съдебния акт е посочено, че същият е правилно определен
съобразно размерът посочен в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Решението е правилно.
Същият е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в
пълнота и правилно от съдебната инстанция, като на същите е правена съвкупна
преценка, въз основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за
съставомерност за извършено административно нарушение от конкретното
административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените
изводи за установяване на нарушението, авторът на административно нарушение,
неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите
на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните
по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Въззивният
съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани
необходимите доказателства относно механизма на извършване на нарушението,
което е довело до законосъобразно изпълнение на административнопроизводствените
правила. Безспорно са спазени правилата, възведени с разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Спазена е процедурата по издаване
на ЕФ. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния
съд, като същите не следва да бъдат преповтаряни, а съобразно чл.221 ал.2 изр.2
от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях.
Наведените в касационната жалба
оплаквания, се явяват неоснователни. В по-голямата си част същите касаят
възражения по отношение на издадения ЕФ, а не по отношение на оспорваното
съдебно решение като в тази връзка районният съд вече е разгледал същите и им е
дал законосъобразен отговор.
Неправилно е становището на
касатора и относно това, че посочването на различен от постоянния адрес в ЕФ
представлява съществено процесуално нарушение. Настоящия състав споделя
направените от въззивния съд изводи, съгласно които данните на И.,посочени в ЕФ
/три имена и ЕГН/ са достатъчни за категоричната и несъмнена индивидуализация
на лицето и посочения различен от постоянния адрес не води до неяснота кой е
установения и кой наказания нарушител. Неоснователно
е възражението, че в ЕФ не е посочен неговият издател, тъй като това е
направено. Не се приемат от настоящия съдебен състав като основателни
твърденията на касатора за липса на описание на извършеното нарушение, на
посочване на точното място и на обстоятелствата при извършването му, както и
сочените за липсващи в административната преписка доказателства за вида на
АТСС, с което е установено нарушението, протокол за използването му, както и
справка за собственика на МПС. Същите са налични в административната преписка
по издаване на ЕФ и са обсъдени обстойно в мотивите на обжалваното решение.
Ето защо жалбата е неоснователна,а решението на районния съд
следва да се остави в сила, като валидно, допустимо и правилно.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1152 от 06.06.2022г., постановено по АНД № 1511/2022
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVII
н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.