№ 1277
гр. Пловдив , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330103925 по описа за 2021 година
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника ТР. С. АТ., че
последната дължи на ищеца сумата от 3808,58 лв., представляваща неплатени
задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от
13.02.2019 г. – 21.10.2020 г. за обект, находящ се в гр. *****, както и мораторна лихва в
размер на 202,30 лв. за периода 30.04.2019 г. – 31.10.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.12.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 262271/ 07.12.2020 г. по ч.гр.д. № 16167 по описа за 2020 г. на Районен
съд Пловдив, ХII гр.с. Претендира и разноски в исковото производство.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ***** за имот,
находящ се в гр. *****, като потребител на на ВиК услуги. Сочи, че в имота на
потребителя имало монтирани две измервателни устройства с номера ***** и *****,
като отчетът бил извършван посредством показанията на второто. Водомерът бил
монтиран през 2014 г. и бил в метрологична годност. Установено било, че в имота
имало теч, което довело до начисляване на процесните количества вода. Ответницата
сключила споразумение за разсрочване на задължението, в чийто обхват попадали и
задълженията по настоящото дело. Ищецът е поискал издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за процесните
суми, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 16167 по описа за 2020 г. на Районен
1
съд Пловдив, ХII гр.с. Срещу така издадената заповед длъжникът е депозирал
възражение по чл.414 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правният интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли за уважаването им и присъждане на
сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Същият не се явява в откритото съдебно заседание и не е направила искане делото да
се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на
страните, намира следното:
Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са
процесуално допустими – предявени са в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4
ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК. Налице е
идентичност между сумите, предмет на заповедното производство и тези, предмет на
настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е
уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с
оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото
доказателства.
Процесуалният представител на ищцовото дружество в откритото съдебно
заседание, както и в исковата молба прави искане за постановяване на неприсъствено
решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание чрез
лице от домашните, съгласно да приеме съобщението съгласно чл.46, ал.1 ГПК, видно
от призовка – л.44 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на
ответната страна лично – л.39 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е
депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за
последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно
призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово
отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени
доказателства – справка за неплатени задължения, справка за водомерите на абонат,
опис на фактури, опис на сметки за лихви по делото, копия от карнет, общи условия за
предоставяне на ВиК услуги, се прави изводът за вероятна основателност на исковата
претенция.
2
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради
това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените
искове да се уважат. Като законна последица от уважаването на исковете е
присъждането на законна лихва върху главницата за периода от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 03.12.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 122,12 лв. Ищцовото
дружество претендира юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в
размер на 100 лв. Общият размер на сумите в исковото производство е 222,12 Следва
да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса –
80,22 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., или общо 130,22 лв., като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне
с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. С. А.,
ЕГН: **********, адрес: гр. *****, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, следните суми: сумата от 3808,58 лв., представляваща неплатени
задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от
13.02.2019 г. – 21.10.2020 г. за обект, находящ се в гр. *****, както и мораторна лихва в
размер на 202,30 лв. за периода 30.04.2019 г. – 31.10.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.12.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 262271/ 07.12.2020 г. по ч.гр.д. № 16167 по описа за 2020 г. на Районен
съд Пловдив, ХII гр.с.
ОСЪЖДА Т. С. А., ЕГН: ********** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 222,12 лв. (двеста двадесет и два лева
и дванадесет стотинки) – разноски пред първата инстанция за ДТ, както и сумата от
130,22 лв. (сто и тридесет лева и двадесет и две стотинки) – разноски в заповедното
производство, сторени по ч.гр.д. № 16167 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив,
ХII гр.с.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита
по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се изпрати на РС Пловдив, ХII гр.с., ведно с
приложеното за послужване ч.гр.д. № 16167 по описа за 2020 г.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4