№ 7210
гр. София, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20241100110886 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 5925/03.02.2022 г., предявена от Н. Ц.
С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, СО – район „Нови Искър“, с. Световрачане,
ул. ****, против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2.
Ищецът Н. Ц. С. твърди, че на 07.06.2017 г. бил задържан от служители на
ГДБОП-МВР, след което било извършено претърсване в дома му в с. Световрачане. На
следващия ден 08.06.2017 г., бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321
ал. 3 пр. 2 и 4 т. 2 вр. ал. 2 НК, бил задържан за 72 часа с постановление на прокурора,
и му била направена полицейска регистрация. По НЧД № 1755/2017 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, по отношение на ищеца мярка за неотклонение
парична гаранция в размер на 7000 лева. На 15.06.2017 г. състав на Апелативния
специализиран наказателен съд изменил мярката в „Домашен арест“. Около три
месеца по-късно, мярката за неотклонение била изменена по искане на ищеца, в
„Парична гаранция“ от 15 000 лева. На 02.08.2021 г., Специализираната прокуратура
внесла обвинителен акт срещу ищеца и още пет лица, по който било образувано НОХД
№ 2396/2021 г. по описа на СНС 6 състав. Съдът прекратил съдебното производство и
върнал делото на Специализираната прокуратура за отстраняване на констатирани
процесуални нарушения. След изпълнение на указанията на съда, Специализираната
прокуратура отново внесла обвинителен акт, по който било образувано НОХД №
3455/2021 г. на СНС 6 с-в. Делото било разгледано в периода от 16.11.2021 г. до
1
17.10.2022 г. На 17.10.2022 г. състав на СГС постановил оправдателна присъда, която
била потвърдена с решение № 258 от 03.07.2023 г. по ВНОХД № 336/2023 г. на САС.
Оправдателната присъда влязла в сила на 12.09.2023 г., като общата продължителност
на наказателното производство била шест години, три месеца и пет дни.
Ищецът твърди, че в резултат на привличането му като обвиняем е претърпял
неимуществени вреди, които се изразявали в негативни психически преживявания,
сериозни и продължителни душевни болки и страдания, остър стрес, проблеми със
съня, увреждане на психическата стабилност, което наложило специализирана помощ
от психиатър. Според твърденията на ищеца, обвиненията се отразили отрицателно
върху общото му физическо здравословно състояние и му причинили оплаквания от
силно главоболие, нестабилност, замайване и световъртеж. Обвиненията довели до
силно негативно отношение от страна на близки и познати, злепоставящи публикации
в средствата за масова информация, уронване на честта и достойнството на ищеца като
служител в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 70 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконното
обвинение. Сумата се претендират ведно със законната лихва, считано от 12.09.2023 г.
до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски и
дължимите такси.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва иска с
възражението, че е неоснователен. Ответникът оспорва размера на претенцията за
неимуществени вреди, като сочи, че по делото липсват доказателства, които да ги
установяват. Твърди, че не са представени доказателства, установяващи наличието на
причинна връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и воденото срещу
него наказателно производство. Релевира възражение за недоказаност на причинната
връзка между наказателното преследване срещу ищеца и твърдените от него
здравословни проблеми. Сочи, че претенцията е прекомерна, не е съобразена с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с трайната съдебна практика.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Ищецът Ни. Ц. С. е работел в „ДАИ“ – РО ДАИ – гр. София (том ІІ, л. 530 от
делото), като считано от 15.05.2015 г. е бил назначен на длъжността „Инспектор“ в
Отдел „Водачи и административна дейност“ в Главна дирекция „Автомобилна
инспекция“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (видно от
заповед № 271/24.06.2015 г., том ІІ, л. 529).
С постановление от 22.11.2016 г. на прокурор от СПП е била назначена
2
предварителна проверка (по повод подаден сигнал) по пр.пр. № 664/2016 г., която е
възложена на органите на ГД „Борба с организираната престъпност“ (л. 519).
На 14.03.2017 г. е образувано наказателно производство срещу неизвестен
извършител – с постановление на прокурор от СпП (л. 521).
С определение от 03.06.2017 г. по НЧД № 1589/2017 г. по описа на
Специализирания наказателен съд (СпНС) е било разрешено извършването на
процесуално – следствено действие (ПСД) по претърсване на недвижим жилищен
имот, ведно с прилежащите му постройки и помещения, находящи се в с.
Световрачане, общ. Столична, ул. ****, обитавани от Ни. Ц. С. и изземване на
движими вещи и предмети от значение за образуваното наказателно производство (л.
552).
С определение от 03.06.2017 г. по НЧД № 1610/2017 г. по описа на
Специализирания наказателен съд (СпНС) е било разрешено извършването на
процесуално – следствено действие (ПСД) по претърсване на лицето Ни. Ц. С. и
изземване на движими вещи, съотносими към предмета на разследването (л. 572), а с
определения от същата дата по НЧД № 1571/2017 г. и по НЧД № 1572/2017 г. на СпНС
– и на автомобилите, управлявани от ищеца (л. 580, л. 581).
На 07.06.2017 г., в сградата на ОО „АА“ – гр. София, ул. ****, Ни. Ц. С. е
задържан за срок от 24 часа – със Заповед за задържане на лице на инспектор при
ГДБОП – МВР (л. 523). На ищеца е бил извършен обиск (видно от Протокол за обиск
и изземване от 07.06.2017 г., л. 518), претърсване в дома му с. Световрачане, ул. **** и
личен обиск (Протокол за личен обиск на лице – л. 525).
Видно от Заповед за конвоиране на лице (л. 526), на 07.06.2017 г. Ни. Ц. С. е
бил конвоиран от ОО „АА“ – гр. София, ул. ****, през с. Световрачане, през ГДБОП –
МВР – бул. „Цариградско шосе“ № 133А, през МИ – МВР до 07 РУ на СДВР.
Не се спори по делото, че на 08.06.2017 г., с Постановление на старши
разследващ полицай от ГДБОП – МВР, Ни. Ц. С. е бил привлечен като обвиняем за
това, че за периода от неустановена дата през месец януари 2016 г. до настоящия
момент, на територията на гр. София, в качеството му на длъжностно лице – старши
инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. София, участвал в
организирана престъпна група, създадена с цел да вършат престъпления по чл. 301 и
чл. 282 от НК (получаване на доходи от престъпна дейност), като групата е създадена с
користна цел и в нея са участвали длъжностни лица - престъпление по чл. 321 ал. 3
пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 НК (л. 511 и сл.). Впоследствие, обвинение е прецизирано и
С. отново е привличан като обвиняем – с постановление от 23.03.2021 г. (л. 488) и др.
С Постановление от 08.06.2017 г., ищецът бил задържан под стража за срок от
72 часа. Мярката за неотклонение е изпълнена в ареста на ОЗ „СА“ – София, находящ
3
се в сградата на НСлС – гр. София, ул. „Майор Викилски“ № 2 (л. 514 и сл.).
С определение от 10.06.2017 г. по НЧД № 1755/2017 г. по описа на СпНС,
спрямо Ни. Ц. С. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 7000
лева“ (л. 14 – л. 32). С оконочателно определение от 25.07.2017 г. по ВНЧД № 219/2017
г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд (АСпНС), е отменено
първоинстанционното определение и е оставено без уважение искането за изменение
на мярката за неотклонение „Домашен арест“, изпълнявана спрямо обв. Ни. Ц. С. (л.
545 и сл.).
С определение от 05.09.2017 г. по ВНЧД № 257/2017 г. по описа на АСпНС, по
отношение на Ни. Ц. С. е определена мярка за неотклонение „Парична гаранция в
размер на 15 000 лева“.
На 16.10.2018г ., прокурор от СпП е внесъл Искане по чл. 69, ал. 1 НПК – за
отстраняване на Ни. Ц. С. от длъжност (л. 36).
С Постановление от 04.02.2019 г. на прокурор при СпП, е отменена взетата по
пр.пр. № 664/2016 г. по описа на СП по отношение на Ни. Ц. С. мярка за неотклонение
„Парична гаранция в размер на 15 000 лева“ (л. 505).
На 02.08.2021 г., Специализираната прокуратура внесла обвинителен акт срещу
ищеца и още пет лица, по който било образувано НОХД № 2396/2021 г. по описа на
СпНС 6 състав. С протоколно определение № 482 от 30.09.2021 г. (л. 79), СпНС
прекратил съдебното производство по делото и върнал същото на СпП за отстраняване
на допуснати в обвинителния акт съществени нарушения на процесуалните правила.
Определението на СпНС било потвърдено (частично) – определение № 233/26.10.2021
г. по ВЧНД № 385/2021 г. по описа на АСпНС (л. 56 и сл.).
На 01.11.2021 г., Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу ищеца и още пет лица, по който било образувано НОХД № 3445/2021 г. по
описа на СпНС 6 състав (л. 39 и сл.). С Разпореждане №2204/16.11.2021г.,
производството е насрочено, за разглеждане в разпоредително заседание на 26.11.2021
г. Проведени са тринадесет открити съдебни заседания в рамките на календарната
2022 г., както следва: 17.01., 24.02., 18.03., 28.03., 20.04., 09.05., 19.05., 30.05., 09.06.,
20.06., 25.07., 17.10., 27.10. След закриване на Специализирания наказателен съд,
разглеждането на делото е продължило от Софийския градски съд.
С Присъда № 30001 от 17.11.2022 г. СГС-СНС /закрит/, 6-ти състав, е признал
Ни. Ц. С. за невиновен и го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение (л. 59 и
сл. и л. 413 и сл.).
Присъдата е потвърдена с решение № 258/03.07.2023г. по ВНОХД № 336/2023
г., по описа на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав, като е
влязла в сила на 12.09.2023 г. (видно от извършеното отбелязване, л. 593)
4
По делото са представени разпечатки на статии от интернет издания, както
следва (л. 606 и сл.): от „Днес“ от 12.06.2017 г., със заглавие „Иван Гешев: Ако
задържаните от ДАИ се върнат на работа, същите схеми са възможни“; от „Труд“ от
08.06.2017 г. със заглавие „Арест на 12 от ДАИ, пускали убийци на пътя (обзор)“; от
издание, което не се чете със заглавие „Иван Гешев: Корумпираните от ДАИ трябва да
бъдат отстранение, ако няма арест“; От Клуб Z от 08.06.2017 г. със заглавие „12
задържани в ДАИ при акция на ГДБОП“; От „Вести“ от 08.06.2017 г. със заглавие
„Арестуваха 14 души при акция в ДАИ;
По делото е представена Епикриза към ИЗ № 8269/2017 г. (л. 89), в която е
посочено, че 19.09.2017 г., Н. Ц. С. е бил приет за лечение в Клиника по нервни
болести на МБАЛНП „Свети Наум“, с оплаквания от замайване при завъртане на
главата наляво, болка и схващане на врата, болки в кръста и изтръпване на десния
крак. Поставена е диагноза „Други периферни световъртежи“. Придружаващи
заболявания: 1. Есенциална хипертония. 2 Увреждания на шийните коренчета,
некласифицирани, другаде. На 23.09.2017 г., ищецът е бил изписан от болничното
заведение с препоръка да остане под наблюдение на личния лекар и невролог.
Предписано му е и домашно лечение до 18.10.2017 г. (л. л. 90), като на 25.10.2017 г.
отново е прегледан (л. 91).
По делото е прието заключението по съдебно – медицинска експертиза,
извършена от вещото лице д-р А. М..
Вещото лице, след като е констатирало данните от представената по делото
Епикриза (и медицинско направление), както и посоченото от Н. Ц. С. при разпита му
на 08.06.2017 г. (че преди няколко дни е паднал от мотор и че страда от високо кръвно
налягане) е приел, че при ищеца е установен световъртеж, свързан с увреждания от
коренчета на шийни нерви във връзка с ошипяване на шийни прешлени на фона на
артериална хипертония. Вещото лице е посочило, че при стресово състояние, може да
се обостри единствено артериалната хипертония с повишаване на стойностите на
кръвното налягане. Констатирало е също, че при престоя в болница „Св. Наум“,
кръвното налягане на ищеца е било в норма (130/80 mmHg), а пулса е бил 70 удара в
минута. На ищеца е приложено симптоматично лечение (отговор на задача № 4).
Видно от СМЕ, и ошипяването на шийните прешлени и артериалната
хипертония, описани в приложената медицинска документация са с давност отпреди
месец юни 2017 г. При тези данни теоретично е възможно от стрес и тревожност да се
обостри диагнозата артериална хипертония, но практически категорична причинно –
следствена връзка за обостряне на артериалната хипертония и установените в болница
„Св. Наум“ оплаквания, не би могло да се направи. Отделно от това, няма
медицинска документация за оплаквания след 2017 г.
В открито съдебно заседание на 12..2024 г., вещото лице М. отново заявява, че
5
заболяванията, описани в Епикризата от болница „Свети Наум“ са били отпреди ареста
на ищеца. Световъртежът основно е бил свързан с артериалната хипертония на фона
на ошипяване. При стресова ситуация, ошипяването по никакъв начин не се повлиява,
но артериалната хипертония е възможно да реагира с високи стойности на кръвното
налягане. ВЛ заявява също, че се касае за заболявания, които са с голяма давност и
няма как на определена дата „да се каже какво е било и стойностите на кръвното
налягане и всичките останали неща“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е.И.М.
и Н.М.М.-С.а.
Свидетелят Е.И.М. е колега на ищеца. Двамата работели като инспектори в
Автомобилна администрация - гр. София. Свидетелят сочи, че в края на работния ден,
прибирайки се от изпит, и двамата били причакани, където работели и били
арестувани. Делото за мерките за неотклонение било в Специализирания съд. Над 8
часа ги държали в сградата, били доведени с белезници като „три синджира роби“.
Чувствали се смазани, унижени. Н., както и всички останали, си криел лицето.
Интересът бил огромен. Държавата с тях ставала и с тях лягала, било сензация. Те
били новината на деня. Мярката, която определили на Н., била парична сума, на след
протеста на прокуратурата я изменили в домашен арест. През периода на домашния му
арест, не комуникирали, тъй като ищецът си изключил телефона. По-късно свидетелят
разбрал, че ищецът е изпитвал огромен страх. Свидетелят ходил да види ищеца 1-2
пъти в Световрачане. Състоянието му не било никак добро. Бил замислен, отчаян.
Питал свидетеля дали те са най-големите престъпници на България.
След като ищецът се върнал на работа, обстановката била коренно различна.
Преди били сплотен колектив, помагали си, а след това имало дистанция от колегите
им. Били отделени в една стая като изолатор само шестимата. Отбягвали да общуват с
тях, дори когато трябвало да вършат служебни задачи, имало една невидима преграда
към тях. Съдът отказал да ги отстрани от работа и ръководството решило да ги праща
в страната. В месеца ходели 2-3 пъти като седмици в различни градове.
Състоянието на ищеца не било добро, страхувал се да не влезе в затвора,
тежало му дългото производство, бил изнервен, непрекъснато мислел за делото. На
всички показваха лицата, особено когато ги водели с белезници в Специализирани
съд, всички си криели физиономиите, защото много хора ги познавали.
Сутрин новините започвали с тях и вечер завършвали с тях. Говорителката на
прокуратурата казала, че са заплаха за националната сигурност. Че жертвите и кръвта
по пътищата е „благодарение“ на тях.
Свидетелят сочи, че познава ищеца от 25 години, бил много общителен, весел
човек, искал винаги да помогне. Бил и много квалифициран, владеел чужди езици и
участвал в изработването на материали за повишаване на квалификацията. В хода на
6
наказателното дело, станал друг човек, непрекъснато замислен, споделял, че му се
върти свят, че се чувства като в камера. Имало и случаи, когато му потичало и кръв от
носа. Оплаквал се от високо кръвно.. В резултат на случилото се, загубили, като
отношение, като приятелство, много близки хора, изолирали. Ищецът споделял, че не
иска нито на гости да ходи, нито да приема вкъщи.
Свидетелят Н.М.М.-С.а е съпруга на ищеца. През юни 2017 г., свидетелката се
прибрала вкъщи с дъщеря си и видяла съпруга си, както и служителите от ГДБОП,
които били обърнали къщата „нагоре с краката“. Ищецът бил в състояние на ужас,
срам, положението му било страшно. Свидетелката се грижела за него докато бил под
домашен адрес. От един жизнерадостен човек, отворен към живота, той се затворил, не
желаел да разговаря с никой, не искал никой да вижда, не спял нощно време,
здравословното му състояние се влошило. Цялото наказателно дело се отразило на
психическото състояние на ищеца, станал изключително затворен, мрачен човек. Било
го срам от това, че е градил авторитет, бил е уважаван навсякъде и в един момент го
виждат с белезници, вкл. и съседи, децата му. Името му се споменавало в медиите.
Започнал да вдига кръвно, случвало се да му тече кръв от носа. Не можели спокойно
да отидат и на лекар Когато приключил домашния арест, отишли на кардиолог, който
казал че сърцето му е увредено. След приключване на делото с оправдателна присъда,
негативните емоции не отшумели напълно, това било нещо, което цял живот щял да
го носи и му било поставено едно петно върху него като човек.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Отговорността на Прокуратурата на Република България се претендира на
основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно
които прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер
и осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на
досъдебното производство. Следователно Прокуратурата на Република България (като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по
предявения иск, тъй като осъществява ръководство и надзор върху разследващите
органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и
върху действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото (чл. 219, ал.
1 НПК).
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Следователно, основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ
предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: спрямо ищеца да е
7
било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; ищецът
да е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение; да е
претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди и между незаконното
действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е
налице причинно следствена връзка. Посочените елементи от фактическият състав
трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест – чл. 154, ал.1, изр.1-во от ГПК.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. От така
цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и
страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на
държавните органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е
гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица.
В настоящия случай се установи, че на 08.06.2017 г., ищецът Н. Ц. С. е бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр. 4, т. 2
вр. ал. 2 НК (л. 511 и сл.).
Безспорно се установи също така, че с влязла в сила на 12.09.2023 г. присъда №
30001 от 17.11.2022 г. по НОХД № 3445/2021 г. по описа на СГС-СНС /закрит/, 6-ти
състав, Н. Ц. С., е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършване на престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 НК.
При това положение съдът приема, че са налице първите две от посочените по-
горе предпоставки за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде
ангажиране на отговорността на ответника, остава да бъде установено наличието на
причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и обвинението в
престъпление, за което ищецът е бил оправдан.
За установяването на твърдените неимуществени вреди по делото са събрани
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, от които съдът приема за
доказано по делото, че провежданото наказателно производство се е отразило
неблагоприятно на ищеца.
Съдът приема, че негативните последици върху личността и психиката на
обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на
упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. Така или иначе, тези негативни
последици се установяват и от показанията на свидетелите Е.И.М. и Н.М.М.-С.а. В
случая за процесния период - от 08.06.2017 г. до влизане в сила на постановената
оправдателна присъда на 12.09.2023 г., ищецът е имал неблагоприятни психични
8
изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от
държавата.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като
е нормално такива вреди да са търпени (решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). С решение №
457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК е прието, че доказването на релевантните за спора факти е съвкупността
от процесуални действия на съда и страните, насочени към разкриване на обективната
истина. Предмет на доказване са фактите от обективната действителност и връзките
между тях /т. нар. опитни правила/. Именно с помощта на опитните правила - такива
на житейския опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и
техниката, се разкриват връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни
или писмени доказателства, посредством един логически извод се разкриват явления
от действителността.
Ето защо, при наличие на една оправдателна присъда по воденото срещу
ищеца наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени
вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което
ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на
своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен
еквивалент, както е посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1091/2009 г., IIІ ГО. В този смисъл е и напр. решение от 02.02. 2006г. на
Европейския съд по правата на човека, Първо отделение, по делото Йовчев срещу
България (Iovchev v. Bulgaria), образувано по жалба № 41211/98г., в което е посочено,
че имайки предвид предмета на иска, предявен от жалбоподателя, този подход - да се
изискват отделни доказателства за неимуществените вреди, претърпени от
жалбоподателя, изглежда необосновано формалистичен и позволяващ голям брой
искове, подобни на този на жалбоподателя, където фактите не могат да бъдат
обективно, външно доказани … да бъдат отхвърляни като неоснователни.
С оглед на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно
производство се е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като
неблагоприятните изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
провежданото спрямо ищеца наказателно производство по обвинение за извършено
престъпление.
При това положение съдът приема, че са налице са предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца
9
неимуществени вреди съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, приложим предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост” като морално-етично понятие включва „съотношението между
деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата
и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има ефекта на овъзмездяване, а като
база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и
икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Съгласно
ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за справедливост на обезщетение съдът следва да
отчете и конкретните обстоятелства, включително характер на увреждането,
състоянието, причинителят и др. Т.е. критериите за определяне на този размер са
видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените вреди, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение
за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди
следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
ищеца, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото, в каквато насока
е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България.
Съдът, при определяне на обезщетението, което да репарира причинените
неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението, неговата
продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на
неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за
процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв
интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били извършени,
ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение (решение №
532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение №356/09.12.2014 г. по гр.д.
№2946/2014 г. IV ГО, ГК).
В решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г., IV г. о., ВКС, е
подчертано, че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е
за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите
се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като база за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и
10
обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация.
Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за
пострадалия.
В решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО (и в
цитираните в него решения на ВКС) е прието, че при исковете по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ,
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или
за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или
по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното
производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко
това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му -
здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.
При съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази периодът, през
който е продължило процесното наказателно производство, наказанието, предвидено
за престъплението, за което ищецът е бил обвинен, взетите спрямо него мерки за
неотклонение и продължителността им („Задържане под стража“, „Домашен арест“ и
„Парична гаранция“), възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението –
51 год.
При отчитане на всички тези критерии и обстоятелства съдът приема, че
справедливото обезщетение е в размер на 35 000 лева. Този размер на обезщетението е
съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от
конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. За разликата до пълния предявен размер от
70 000 лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Посочената сума следва да се заплати, ведно със законната лихва, която е
дължима от увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от влизане в сила на оправдателната присъда – 12.09.2023
г., до окончателното й погасяване. От този момент държавните органи изпадат в забава
(в този смисъл т. 4 от ТР №3/22.04.2005г.).
Относно разноските: Ищецът е направил своевременно искане за
присъждане на разноски и е представил доказателства за извършени такива - 10 лв. –
платена държавна такса, която на основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ, следва да
му се присъди.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
11
представител на ищеца – адв. К. Н., сумата от 3125 лева – адвокатско възнаграждение
(6250 лева х 0.50).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 21 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Н. Ц. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, СО – район „Нови Искър“, с. Световрачане, ул. ****, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ:
- сумата от 35 000 лева – главница, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, причинени на ищеца от незаконното му обвинение в
извършване на престъпление, за което е оправдан с присъда № 30001 от 17.11.2022 г.
по НОХД № 3445/2021 г. по описа на СГС-СНС /закрит/, 6-ти състав, ведно със
законната лихва, считано от 12.09.2023 г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата от 10 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на
разликата над 35 000 лева до пълния предявен размер от 70000 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на адвокат К. Н., с адрес: гр. София, ул. ****,
на основание чл. 10, ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 3125
лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12