О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 15.09.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на петнадесети септември две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 7508 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба,
подадена от Г.Г.К., в качеството му на управител на „А.“ ООД, срещу определение
от 02.06.2020 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията към Агенция
по вписванията, гр. София, с което е отказано вписване на договор за
преобразуване на търговско предприятие чрез отделяне, сключен между „К.-У.-Б.“
ООД и „А.“ ООД. Счита, че определението е неправилно и необосновано. Твърди, че
в подаденото заявление и приложените към него доказателства се съдържат всички
изискуеми документи, необходими за извършване на вписването на договора за
преобразуване на търговското предприятие, включително подробен опис на недвижимите
имоти, включени в активите на предприятието, със заверен подпис на отчуждителя,
декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК със заверен подпис на отчуждителя, както и
заверен баланс на дълготрайните активи на предприятието за тримесечието,
предхождащо прехвърлянето. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното
определение и да се постанови вписване на представения със заявлението договор
за преобразуване на търговско предприятие чрез отделяне с нотариална заверка на
подписите.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадената в
законоустановения едноседмичен срок, който съдът приема за спазен при
съобразяване представените с молба от 26.08.2020 г. документи, във връзка с
дадените указания на жалбоподателя, и от лице, което има право и интерес от
обжалване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
частната жалба е неоснователна.
Със заявление от 02.06.2020 г. Г.Г.К.
е поискал да се разпореди вписване на следния акт: магазин – 77 116,11
лева и подземно паркомясто – 19 865,72 лева.
Към заявлението са описани и
приложени: молба от „А.“ ООД, удостоверение от 07.11.20219 г., анекс към
договор за преобразуване чрез отделяне, 2 бр. удостоверения, удостоверение за
идентичност, 2 бр. удостоверения за данъчна оценка, 2 бр. схеми, сметка 203 и
писмо.
По заявлението на 02.06.2020 г. е
постановен отказ, в която е прието, че не е представена декларация за вписване
с описани недвижими имоти, включени в активите на предприятието със заверен
подпис на отчуждителя; не е представена декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК със
заверен подпис на отчуждителя; не е представен заверен баланс на дълготрайните
активи на предприятието, поради което на основание чл. 32а ПВ е отказано да се
разпореди вписване на договор за преобразуване чрез отделяне.
Съобразно чл. 32а, ал. 1 от
Правилника за вписванията, както и задължителните указания по прилагане на тази
разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г.,
постановено по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, проверката, която
извършва съдията по вписванията включва това дали представеният за вписване акт
подлежи на вписване и относно изискването за неговата форма и съдържание. Съдията
по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните
предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е
изрично предвидено в закон.
В чл. 263и, ал. 6 ТЗ е предвидено,
че когато в имуществото на преобразуващо се дружество има вещно право върху
недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване,
удостовереното за вписване по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 се представя за
вписване в съответния регистър. При разделяне и отделяне се прилага и договорът
или плана за преобразуване.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т. 3 от Тълкувателно решение от 25.04.2013
г. по тълк. дело № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
вписването на удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ в случай
на преобразуване на търговски дружества, притежаващи вещно право върху недвижим
имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, се извършва
по реда на раздел ІІ от Правилника за вписванията. Основанието за вписване е
нормата на чл. 4, б. „и“ ПВ, тъй като се касае за акт, който не е изрично
посочен в б. „а“ – „з“ на чл. 4 от Правилника за вписванията. Дължимата такса
се определя по чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията,
като за база се взема балансовата стойност на недвижимите имоти по
заключителния баланс на дружеството - праводател, но не по-малко от данъчната
оценка. В цитираното ТР е посочено, че правоприемството при преобразуването на
търговските дружества настъпва от датата на вписването на преобразуването в
търговския регистър (арг. от чл. 263и ТЗ), т.е. от тази дата титуляр/и на
правата, притежавани преди преобразуването от преобразуващото/щите се
дружество/а, става новоучреденото/ните и/или приемащото/щите дружество/а.
Когато преобразуващото/щите се дружество/а е притежавало вещни права върху
недвижими имоти или други права, за които закон изисква отчуждаването им да
бъде вписано в книгите по ПВ, чл. 263и, ал. 6 ТЗ предвижда издаване на
удостоверение за вписване на преобразуването и задължава управителния орган на
новоучреденото/ните или приемащото/щите дружество/а да го представи пред
съответния регистър. Законодателят отчита необходимостта от оповестяване на
преминаването на права и постановява нещо различно от общия принцип, че на
вписване в книгите по ПВ подлежат актове за недвижими имоти (чл. 4 ПВ). В
случая правоприемството се осъществява въз основа на смесен фактически състав,
в който се включват както юридически факти на частното право, така и вписването
в търговския регистър, което става въз основа на волеизявление на държавен
орган. Когато се осъществят всички факти от състава, правоприемството е
настъпило и остава единствено да бъде оповестено по надлежния начин, доколкото
са преминали права, които по принцип подлежат на вписване. Видно от изложеното,
удостоверението за вписване по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ не е акт за
прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 4, б. „а“ ПВ, нито е акт, който
може да бъде приравнен на някои от другите описани в чл. 4, б. „б“ – „з“ ПВ. То
само удостоверява настъпилото правоприемство и поради това се явява акт, за
който със закон (ТЗ) е предвидено, че подлежи
на вписване, по смисъла на чл. 4, б. „и“ ПВ. По тази причина неговото вписване
следва да се извърши по реда на раздел ІІ ПВ, като се спазят изискванията на
чл. 6-9 ПВ.
В разглеждания случай не се спазени
изискванията нито за надлежна идентификация на страните и на имотите, нито е
поискано вписване на удостоверението за преобразуване.
Както
е констатирано в обжалвания отказ, няма яснота кои са недвижимите имоти, по
отношение на които се иска вписване. Също така не е представена декларация по
чл. 264, ал. 1 ДОПК. Липсва индивидуализация на имотите, по отношение на които
се иска вписване, нито е заявено, че се иска вписване на удостоверение за
преобразуване, като акт, който подлежи на вписване, съобразно гореизложените
мотиви.
Предвид
изложеното настоящият въззивен състав счита, че искането е изцяло нередовно и
правилно е отказано вписване от съдията по вписванията.
В т. 1 от Тълкувателно
решение от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС е
прието, че при констатирана нередовност на молбата за вписване съдията по
вписванията е длъжен да постанови отказ, съгласно чл. 32а от Правилника за
вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. В
този случай актът следва да бъде представен наново за вписване и вписването ще
има ред от представянето на редовния акт.
Предвид изложените съображения,
съдът намира, че не са налице всички предпоставки за извършване на поисканото
вписване от „А.“ ООД, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена с вх. № 74473/24.07.2020
г. на СГС, подадена от Г.Г.К., в
качеството му на управител на „А.“ ООД, срещу определение от 02.06.2020 г. на
съдия по вписванията при Служба по вписванията към Агенция по вписванията, гр.
София, с което е отказано вписване на договор за преобразуване на търговско
предприятие чрез отделяне, сключен между „К.-У.-Б.“ ООД и „А.“ ООД.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението пред Върховния касационен съд при наличието на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.