Решение по дело №2544/2014 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№   189          /03.04.2015 година, гр. Хасково

Том ІІ, стр.166-168

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на пети март две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Дарина Петрова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2544 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от Н.М.Ц. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във връзка с чл. 255, ал. 1; чл. 224, ал. 1; чл. 150, във връзка с чл. 262, ал. 1; чл. 264 и чл. 261 от Кодекса на труда /КТ/ срещу Областна Дирекция на МВР /ОДМВР/ - Хасково.

Ищецът твърди, че работил при ответника на длъжността „пазач” с месечно брутно трудово възнаграждение от 680 лева, но със заповед № 2537 от 05.10.2014 г. на Директора на ОДМВР - Хасково, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, трудовото му правоотношение било прекратено. Счита се, че заповедта била незаконосъобразна, тъй като не била мотивирана, а и с нея не били индивидуализирани дължимите му обезщетения по КТ. Освен това извършеното „съкращение на щата" било напълно формално и не бил извършен подбор за съкращаване на длъжността между служителите с код по НКТД - 54140014 в ОДМВР -Хасково. Поддържа се, че не му било изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер общо на 1 878,00 лева, от които дължими както следва: 486,00 лева за 15 дни неизползван платен годишен отпуск за 2011 г., 453,00 лева за 14 дни неизползван платен годишен отпуск за 2012 г., 486,00 лева за 15 дни неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. и 453,00 лева за 14 дни неизползван платен годишен отпуск за 2014 г. Работодателят му дължал и трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от м.02.2014 г. до 05.10.2014 г. в общ размер на 1 488,00 лева за 223 часа, както следва: за месец 02.2014 г. - 12 часа извънреден труд на 28.02.2014год. - в размер на 76,50 лева; за месец 03.2014 г. – 8 часа извънредния труд на 28.03.2014 г. - в размер на 59,50 лева; за месец 05.2014 г. – 32 часа извънреден труд на 25 и 29.05.2014 г - в размер на 204,00 лева; за месец 06.2014 г. - 32часа извънреден труд на 26 и 30.06.2014 г. - в размер на 204,00 лева; за месец 07.2014 г. – 8 часа извънреден труд на 28.07.2014 г. в размер на 51,00 лева; за месец 08.2014 г. – 80 часа извънреден труд на 20, 23, 26 и 28.08.2014 г. в размер на 535,50 лева; за месец 09.2014 г. – 56 часа извънреден труд на 22, 26 и 30.09.2014 г. в размер на 357,50лева, изчислени по реда на чл. 262, ал. 1 КТ. Сочи се и че в периода от 20.02.2014 г. до 02.10.2014 г. полагал нощен труд от 22,00 часа до 06.00 часа в рамките на двадесет и четири часови дежурства, съответно през месец 02.2014 г. - три дежурства; през месец 03.2014 г. - 7 дежурства; през месец 04.2014 г. - 6 дежурства; през месец 05.2014 г. - 8 дежурства; през месец 06.2014 г. - 8 дежурства; през месец 07.2014 г. - 7 дежурства; през месец 08.2014 г. - 10 дежурства; през месец 09.2014 г. - 9 дежурства и през м.10.2014 г. - 1 дежурство, или общо 472 часа нощен труд по време на 59 дежурства. Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 17.01.2007 г., във вр. с чл. 261 КТ за всеки отработен нощен час се заплащало допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лв. на час, т.е. за 472 часа му се дължала надбавка в размер на 118,00 лева, но такава не му била изплатена. Освен това в периода от 20.02.2014 г. до 02.10.2014 г., а именно 08.03.2014 г.; 16.03.2014 г.; 05.04.2014 г.; 14.04.2014 г.; 27.04.2014 г.; 17.05.2014 г.; 14.06.2014 г.; 22.06.2014 г.; 12.07.2014 г.; 20.07.2014 г.; 17.08.2014 г.; 23.08.2014 г.; 07.09.2014 г. и 14.09.2014г., ищецът работил в почивни и празнични дни, като тези 14 дни по 24 часова смяна, или 336 часа, на основание чл. 263, ал. 2 КТ, му се дължала надбавка в размер на общо 2 499 лева, която също не му била заплатена. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението на ищеца, извършено със заповед № 2537 от 05.10.2014 г. на Директора на ОДМВР - Хасково, за незаконно и за неговата отмяна; да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „пазач" в ОДМВР - Хасково, да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа - за периода от 07.10.2014 г. до 06.04.2015 г. в размер на 4 080 лева, както и горепосочените суми от 486,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 58 дни в периода от 2011 г. до 2014 г.; 1 488,00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 223 часа извънреден труд за времето от м.02.2014 г. до 05.10.2014 г. включително; 118,00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 472 часа нощен труд за времето от 20.02.2014 г. до 02.10.2014 г. включително; 2 499,00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 336 часа положен труд през почивни и празнични дни за времето от 20.02.2014 г. до 02.10.2014 г. включително; ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба до окончателно им изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове като допустими, но неоснователни. Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца било законосъобразно. Със заповед № 8121К-673/12.06.2014 г. на Министъра на вътрешните работи била изменена заповед № К-4243/27.12.2013 г. относно утвърждаване на щата на ОДМВР – Хасково, като се съкращавал щата с 15 щатни бройки за лица, работещи по трудово правоотношение, от които 2 щатни бройки в група „Отбранително - мобилизационна подготовка" /„ОМП"/ за длъжността „пазач (обект 366)" и 3 щатни бройки в „Управление на собствеността и социални дейности" /„УССД”/. В тази връзка било изготвено предложение рег. № 15630/06.06.2014 г. до Министъра на вътрешните работи за съкращаване на длъжности от щата на ОДМВР – Хасково и била издадена заповед № 1713/03.07.2014 г., с която се определяла комисия, която да извърши подбор и утвърждаване на карта за оценка, в която били посочени критериите за извършване на подбора. В подбора били включени всички служители, заемащи длъжност „пазач" съответно в „ОМП" и в „УССД”, а и в щата на ОДМВР - Хасково нямало други длъжности, които да имат сходни функционални задължения с тези на длъжността „пазач". С протокол за работа на комисията по така утвърдените критерии било направено класиране на служителите, след което към тях били отправени искания за предоставяне на информация за ползване на защита по чл. 333 КТ и на тези с най - малко точки, сред които и ищеца, били връчени предизвестия и заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения. Оспорват се и претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, както и за заплащане на извънреден, нощен труд, и положен труд през почивни и празнични дни. Предвид изложеното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените трудов договор № 405/16.04.2003 г. и допълнително споразумение към него № 332/03.02.2014 г. се установява, че страните са се споразумели ищецът да работи при ответника за неопределено време на длъжността „пазач” /обект 366/ в група „Отбранително-мобилизационна подготовка” при ОДМВР-Хасково, с основно месечно трудово възнаграждение от 255 лв. и допълнителни месечни трудови възнаграждения за работа в МВР – 22 %.

Със Заповед № 8121К-673/12.06.2014 г. на Министъра на вътрешните работи е изменена т. 1 на Заповед № К-4243/27.12.2013 г. за утвърждаване на щат на ОДМВР-Хасково, като е съкратен щата с 15 щатни бройки за лица, работещи по трудово правоотношение, от които 2 щатни бройки в група „Отбранително-мобилизационна подготовка” за длъжността „пазач” (обект 366) и 3 щатни бройки в „Управление на собствеността и социални дейности” за длъжността „пазач” (Учебна база „Кенана”).

Със Заповед № 1713/03.07.2014 г. на директора на ОДМВР-Хасково е разпоредено да се пристъпи към процедура за извършване на подбор на всички служители, назначени на длъжности, еднакви или сходни на съкращаваните по щата на съответното структурно звено при ОДМВР-Хасково, определена е комисия за извършване на подбор и са утвърдени конкретни критерии.

От Протокол № 188873/ 11.07.2014 г. на комисията за предварителен подбор се установява извършеният подбор, в който са включени всички служители, заемащи длъжност „пазач” в група „УССД” и група „ОМП”, както и тяхното класиране, като ищецът е поставен на четвърто място от общо осем служители на длъжност „пазач”.

Видно от писмо № 367/31.07.201 4г. на НСГА-МВР Управителният съвет на Националния синдикат на гражданската администрация в МВР е дал съгласие за прекратяване на трудовия договор на ищеца.

С предизвестие № 20339/29.07.2014 г. на директора на ОДМВР-Хасково ищецът е уведомен, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, във връзка с чл. 326, ал. 2 КТ след изтичането на уговорения срок от 2 месеца, считано от 05.08.2014 г.

Със Заповед № 2537/03.10.2014 г. на директора на ОДМВР-Хасково, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, е прекратен трудовият договор с ищеца, считано от 06.10.2014 г., поради съкращаване в щата.

По делото са представени и дневници за приемане и сдаване на дежурство  на обект „366”, както и графици за дежурствата през периода от м.02.2014 г. до м.10.2014 г.

По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, тъй като се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор.

От показанията на свидетелите Т.Г.А. и Т.Д.Т. се установява, че те също са работили като пазачи в обект „366” на 24-часови смени. Във връзка с графика за дежурствата са се издавали нарочни заповеди, които обаче не са се спазвали, а реалното отработено време се е отразявало в книгата за приемане и сдаване на дежурствата. Почивките между смените са се определяли в зависимост от броя на лицата, които работели на длъжност „пазач” в обект „366”.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че размерът на дължимото на ищеца обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 07.10.2014 г. до 06.04.2015 г. е в общ размер на 2 880.36 лв., а на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2011 г. до 2014 г. включително /за общо 134 дни/ – 3 063.24 лв., като последното му е било изплатено по банков път. За периода от м.02.2014 г. до м.10.2014 г. ищецът е положил извънреден труд в размер общо на 266 часа на обща стойност 1 153.28 лв., както и общо 32 часа по време на официални празници на обща стойност 93.37 лв. На същия не са изплатени обезщетения: за нощен труд в общ размер на 236.00 лв.; за извънреден труд в общ размер на 1 153.28 лв.; за работа през официални празници в общ размер на 93.37 лв. Установява се и че длъжностите с код по НКТД – 54140014 в ОДМВР-Хасково с наименование „пазач” са 8 – съответно 4 бр. в група „УССД” и 4 бр. в „ОМП”, като всички са участвали при извършването на подбора във връзка с прекратяването на трудовите правоотношения по повод Заповед № 8121К-673/12.06.2014 г. на Министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във връзка с чл. 255, ал. 1; чл. 224, ал. 1; чл. 150, във връзка с чл. 262, ал. 1; чл. 264 и чл. 261 КТ, които са процесуално допустими.

По съществото на спора:

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен. Съображенията за това са следните:

По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответника на длъжността „пазач” до 06.10.2014 г., когато то е било прекратено със заповед № 2537/03.10.2014 г. на директора на ОДМВР-Хасково, поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ. Не може да се приеме тезата на ищеца, че тази заповед не е мотивирана. В нея изрично е посочено освен правното основание за прекратяване на трудовия му договор, така и причината за издаването й - "поради съкращаване в щата" въз основа на заповед № 8121К-673/12.06.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е изменена заповед № К-4243/27.12.2013 г. относно утвърждаване на щата на ОДМВР – Хасково. В този случай не е предвидено изискване работодателят да описва в какво точно се изразява съкращаването на щата. Не може да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като тя касае дисциплинарните наказания, а не безвиновните основания за прекратяване на трудовото правоотношение, каквото е това по чл. 328, ал. 1, т. 2. предл. 2 КТ. В този ред на мисли не е необходимо допълнително мотивиране, а въпросите по съкращаването на щата са свързани със законосъобразността на уволнението и се проверяват в производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Липсата на индивидуализация на дължимите му обезщетения по КТ също не опорочава уволнителната заповед, доколкото в закона не е предвидено подобно изискване.

Неоснователно е и възражението, че нямало реално съкращаване на длъжността, която е заемал ищеца. Извършването му се установява от неоспорената Заповед № 8121К-673/12.06.2014 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва да се има предвид и че по своята правна същност тя не е административен акт, който е необходимо да влезе в сила, а представлява гражданскоправно изявления, което не променят правната сфера на други правни субекти и пораждат действие според волята на изявителя. Тя е адресирана до съответните служители, които трябва да предприемат последващи действия в изпълнение на взетото решение.

Според настоящия съдебен състав ответникът е извършил законосъобразен подбор между всички лица, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции, в съответствие с императивните критерии по чл. 329, ал. 1 КТ – професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В тази връзка съдът цени приетите и неоспорени Заповед № 1713/03.07.2014 г., Протокол № 188873/ 11.07.2014 г. и карта за оценка на Н.М.Ц.. От тях се установява, че в случая подборът е извършен от надлежно назначена комисия според законовите критерии и въз основа на действителни качества на участниците, като ищецът е показал по-слаб резултат в сравнение с останалите участници. Безспорно е, че тези документи не са официални, а частни свидетелстващи документи, но те не са оспорени своевременно от ищеца нито по отношение на автентичността им, нито относно верността им или пък че са съставени с оглед интересите на процеса. Ето защо следва да се приеме, че те са годни доказателствени средства за установяване на отразеното в тях, поради което не е необходимо ответникът да сочи и други доказателства, установяващи извършването на подбора. Още повече, че нито в исковата молба, нито по-късно след представяне на цитираните по-горе документи, не са правени възражения срещу неговите оценки, съответно тези на другите служители, участвали в подбора, че не са обективни и по този въпрос няма спор между страните, а и тези обстоятелства не се опровергават от други събрани по делото доказателства. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - Решение № 190 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 1638/2010 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

При това положение предявеният иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ се явява недоказан, а оттам и неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

Предвид обусловеността на останалите кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ от изхода на спора по главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и доколкото съдът намира същия за неоснователен и недоказан, следва да се отхвърлят и претенциите на ищеца за възстановяването му на предишната длъжност и за присъждане на обезщетение в размер на 4 080 лева за периода от 07.10.2014 г. до 06.04.2015 г.

След като не се установи неговата незаконност, не е възможно възстановяване на съществувалото преди трудово правоотношение между страните. Поради същата причина се налага да бъде отхвърлен и искът за изплащане на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, защото той е основателен само, ако уволнението действително бъде признато за незаконно и в следствие на него работникът/служителят е претърпял имуществени вреди, изразяващи се липсата му на трудова заетост през този период от време. Освен това в случая не е доказан и фактът на оставане без работа на ищеца през процесния период, което е в негова тежест. 

Искът по чл. 224, ал. 1 КТ е неоснователен.

От приетото и неоспорено заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на ищеца е било изплатено по банков път дължимото му обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2011 г. до 2014 г. включително /за общо 134 дни/ в размер на 3 063.24 лв.

Исковете по чл. 150, във връзка с чл. 262, ал. 1; чл. 264 и чл. 261 КТ са частично основателни.

В случая полагането на извънреден и нощен труд, както и на труд през почивни и празнични дни през процесния период се установява по безспорен начин от съвкупния анализ на събраните писмени и гласни показания - дневниците за приемане и сдаване на дежурство  на обект „366” и графиците за дежурствата през периода от м.02.2014 г. до м.10.2014 г., както и от показанията на свидетелите Т.Г.А. и Т.Д.Т.. Освен това ответникът не възразява по същество срещу тези претенции, а общо е заявил, че ги оспорва, като не е навел конкретни доводи и/или насрещни твърдения. От приетото и неоспорено заключение на вещото лице Е.Д. се установяват размерите на дължимите от работодателя възнаграждения, а именно - 1 153.28 лв. за положен извънреден труд; 236.00 лв. за положен нощен труд; 93.37 лв. за работа през официални празници, за които суми няма данни да са платени на ищеца. Предвид изложеното исковете в останалата част до пълните предявени размери от съотв. 1 488,00 лева и 2 499,00 лева, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

С оглед изхода на делото съдът счита, че на никоя от страните не следва да бъдат присъждани разноски. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Хасково дължимите държавни такси върху уважените размери на предявените искове, а именно общо сумата от 150,00 лева, определена на база чл. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 100,00 лева за възнаграждение на вещо лице, платено от бюджетните средства на съда

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.М.Ц., ЕГН ********** ***, съдебен адрес: гр. Хасково, ул. „Драгоман” № 2, оф. № 3, адв. Венелин Челебиев, срещу Областна дирекция на МВР – Хасково, адрес: гр. Хасково, бул. ”България” № 111, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във връзка с чл. 255, ал. 1 КТ за признаване на уволнението му, извършеното със заповед № 2537 от 05.10.2014 г. на Директора на ОДМВР - Хасково, за незаконно и за неговата отмяна; за възстановяването му заеманата от него преди уволнението длъжност „пазач" в ОДМВР – Хасково и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа - за периода от 07.10.2014 г. до 06.04.2015 г., в размер на 4 080 лева, ведно със законата лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.Ц., ЕГН ********** ***, съдебен адрес: гр. Хасково, ул. „Драгоман” № 2, оф. № 3, адв. Венелин Челебиев, срещу Областна дирекция на МВР – Хасково, адрес: гр. Хасково, бул. ”България” № 111, иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за присъждане на сумата от 1 878,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2011 г. до 2014 г., ведно със законата лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково, адрес: гр. Хасково, бул. "България" № 111, на основание чл. 150, във връзка с чл. 262, ал. 1 КТ да заплати  на Н.М.Ц., ЕГН ********** ***, съдебен адрес: гр. Хасково, ул. „Драгоман” № 2, оф. № 3, адв. Венелин Челебиев, сумата от 1 153,28 лв., представляващо дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от м.02.2014 г. до м.10.2014 г, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.12.2014 г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата до пълния предявен размер от 1 488,00 лв. ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково, адрес: гр. Хасково, бул. "България" № 111, на основание чл. 261 КТ да заплати  на Н.М.Ц., ЕГН ********** ***, съдебен адрес: гр. Хасково, ул. „Драгоман” № 2, оф. № 3, адв. Венелин Челебиев, сумата от 118 лв., представляващо дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд  за периода от 20.02.2014 г. до 02.10.2014г, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.12.2014 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково, адрес: гр. Хасково, бул. "България" № 111 на основание чл. 264 КТ да заплати  на Н.М.Ц., ЕГН ********** ***, съдебен адрес: гр. Хасково, ул. „Драгоман” № 2, оф. № 3, адв. Венелин Челебиев, сумата от 93,37 лв., представляващо дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за работа през официални празници за периода от 20.02.2014 г. до 02.10.2014 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.12.2014 г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата до пълния предявен размер от 2 499,00 лв. ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково, адрес: гр. Хасково, бул. "България" № 111, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 250,00 лева за дължими държавни такси и разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                  

 

                                                                                               СЪДИЯ:/п/ не се чете

/Петър Вунов/

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: М.С.