№ 303
гр. София , 17.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20211001000426 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Депозирана е частна жалба от В. И. Й., чрез адв. И. Ц. М. срещу решение № 260359
от 04.03.2021г. по т.дело № 2290/2020г. по описа на СГС,ТО, VI – 11 състав, с което е
оставена без уважение молбата му по реда на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по
делото решение от 22.12.2020 г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност на постановеното
определение. Сочи, че съдът е формирал законосъобразен извод за допустимост на молбата
за допълване на решението в частта за разноските, но е приложил неправилно закона.
Излага, че с изменение на разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ от „Държавен
вестник“ бр. 105 от 2020 г. е предвидена възможност за присъждане на разноски в полза на
страните в производството по обжалване на отказите на длъжностните лица по
регистрацията по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Сочи, че разпоредбата е процесуална по своя
характер, поради което има незабавно действие. Предвид наличието на доказателства за
реално заплащане на разноските, моли съда да отмени обжалваното определение и да осъди
ответника да му заплати направените по делото разноски.
Ответникът по частната жалба Агенция по вписванията изразява становище за
неоснователност на същата.Навежда доводи за недопустимост на молбата, по съображения
от пар.13 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, съгласно който образуването до влизане в сила на
изменението производства се довършват по досегашния ред. Излага съображения за
недопустимост на молбата, тъй като същата е депозирана извън срока по чл. 248 от ГПК,
както и за неоснователност на същата, поради липса на доказателства за реално заплащане
на възнаграждение в полза на упълномощения адвокат. В съотношение на евентуалност
моли възнаграждението за производството пред въззивната инстанция да бъде намалено с
1/3, съобразно правилото на чл. 7 ал.1 т.7 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
1
Производството пред първоинстанционния съд е образувано на 25.11.2020 г. въз
основа на жалба от В. И. Й. срещу отказ № 20201109143312-2/12.11.2020 г. на длъжностно
лице по регистрацията за заличаване на ЕТ“ А.А.А.- В.- В.Й.“ на длъжностно лот
търговския регистър. В жалбата е наведено искане за присъждане на направените за водене
на производството разноски, като към същата се представи доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в полза на адвокат И. М.. С решение № 260619/23.12.2020г. по
т.дело № 2290/20 г. обжалваният отказ е отменен.
С молба,депозирана в канцеларията на СГС на 27.01.2021г. жалбоподателят е
допълване на решението в частта за разноските. С обжалваното решение № 260359 от
04.03.2021г. , имащо характера на определение по чл. 248 ал. 3 от ГПК е оставена без
уважение молбата му по реда на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото
решение, чрез присъждане на разноски. В мотивите към обжалваното определение съдът е
посочил, че разпоредбата на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не предвижда възможност за
присъждане на разноски, предвид характера на производството - на охранително съдебно
производство, поради което и на основание чл. 541 от ГПК същите следва да бъдат понесени
от заявителя в регистърното производство.
Така постановеното определение се явява незаконосъобразно. Към датата на
постановяване на решение № 260619/23.12.2020г. по т.дело № 2290/20 г. е влязла в сила и е
действала разпоредбата на чл. 25 ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която в производството по
обжалване на отказите съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския
процесуален кодекс. Законодателните изменения са въведени по силата на пар. 14 от ПЗР на
Закона за изменение и допълнение на закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража и са обнародвани в Държавен вестник, бр. 105 от 11 декември 2020 г. Доколкото
новоприетата разпоредба е процесуална по своя характер, същата намира незабавно
приложение, включително и по отношение на заварените висящи производства по
обжалване на откази на длъжностите лица по регистрацията, каквото е и настоящото
производство. Доводите на ответника, че заварените от изменението висящи производства
следва да бъдат довършени по досегашния ред не намират опора в закона. Позоваването на
пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, е неоснователно, доколкото цитираният параграф
урежда единствено производствата по единствено основния закон, предмет на изменение -
Закона за изменение и допълнение на закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража .Измененията в ЗТРРЮЛНЦ са въведени по силата на пар. 14 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража , който се намира систематично след пар.13, поради което същият не би могъл да
намери приложение спрямо производствата по ЗТРРЮЛНЦ.
Неоснователни се явяват и доводите на ответника за просрочие на молбата за
допълване на решението в частта за разноските. Последните изменения на разпоредбата на
чл. 25 ал. 4 от ЗТРЮЛНЦ предвиждат възможност Агенция по вписванията да депозира
2
отговор по постъпилата жалба срещу отказа, да ангажира доказателства, както и изричното
й легитимиране за обжалване на решението. Горното обосновава извод двустранен и
състезателен характер на съдебното производство, още от момента на неговото образуване.
С оглед на горното първоинстанционният съд е бил длъжен да връчи преписи от
постановеното решение на страните с указание за сроковете и реда за неговото обжалване. В
настоящия случай горното задължение не е изпълнено, поради което и срокът за депозиране
на молбата за допълване по чл. 248 ал. 1 от ГПК следва да бъде броен от датата на узнаване
на постановеното решение. Същото е обявено в търговския регистър на 20.01.2021 г., а
молбата за допълване е депозирана в съда на 27.01.2021 г. - в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК.
При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ Агенция
по вписванията следва да бъде осъдена да заплати на В. И. Й. 350 лева - разноски за
адвокатско възнаграждение, направени в първоинстанционното производство, както и 15
лева - държавна такса заплатена за обжалване пред Софийски градски съд. Представен е
договор за правна защита и съдействие № 787790 от който е видно, че сумата от 350 лева е
заплатена изцяло и брой в полза на пълномощника на жалбоподателя. Съдът намира, че
така представения договор е достатъчно доказателство, че тези разноски са заплатени от В.
И. Й. /така т.1 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Жалбоподателят претендира присъждане на разноски и за настоящата съдебна
инстанция – заплатено за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, както и 15 лв.
държавна такса. Представен е договор за правна защита и съдействие № 787794 от който е
видно, че сумата от 300 лева е заплатена изцяло в брой. От страна на Агенция по
вписванията е направено възражение за прекомерност на така претендирания адвокатски
хонорар. Съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 11 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че така
претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено с 1/3 , предвид
образуването на производството въз основа на частна жалба, а именно до размера на
сумата от 200 лева .
Водим от гореизложеното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение № 260359 от 04.03.2021г. / имащо характера на определение/
постановено по т.дело № 2290/20г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 11 състав, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 260619 от 23.12.20г. по т.дело
№ 2290/20г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 11 състав, в частта за разноските,
като:
3
ОСЪЖДА Агенция по вписванията, гр. София, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 да
заплати на В. И. Й., ЕГН ********** на основание чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ вр. с чл. 78,
ал. 1 от ГПК, направените за водене на първоинстанционното производство разноски в
размер на 365 лева, както и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
215 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4