№ 5405
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100507545 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20086945 от 07.04.2023 г. по гр.д. № 71252/2019 г. по описа на
СРС, 71 с-в са уважени в една част предявените искове, като са осъдени Н. Ф. Д. с ЕГН
********** и И. Д. Д. с ЕГН **********, и двамата с адрес гр. София, ж.к. ****, в
качеството им на наследници по закон на Д.Б. Д., ЕГН **********, /а първата и в
лично качество/, да заплатят разделно /3/4 ид.ч. Н. Д. и 1/4 ид.ч. И. Д./ на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от 556,15 лв. за доставена в периода от
м.10.2016г. до м.04.2018г. топлинна енергия в имот, представляващ ап. № 51, находящ
се в гр.София, ж.к. ****, отразена в общи фактури №№ **********/31.07.2017г. и
**********/31.07.2018г., ведно със законна лихва от 06.12.2019 г. до изплащане на
вземането, като е отхвърлен иска за горницата до пълния заявен размер от 818,51 лв. и
за периода м.10.2015г. - м.09.2016г., като погасен по давност; сумата от 128,82 лв. -
мораторна лихва върху главница в размер от 556,15 лв. за периода от 15.12.2016 г. до
08.10.2019 г., като е отхвърлен иска за периода преди 15.12.2016г.; сумата от 15,92 лв.,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2016г.
до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 06.12.2019г., до окончателното заплащане
на вземането, като е отхвърлен изцяло иска за мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение в размер на 3,14 лв. за периода от 31.10.2016г. до 08.10.2019г., като
1
неоснователен.
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника И. Д. Д.
с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон,
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост.
Поддържа, че не се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с
доставката на ТЕ за битови нужди. Чрез събраните в производството доказателства
било установено, че партидата се води на името на другия съсобственик, поради което
той е потребител на ТЕ в имота и дължи заплащане на потребените количества. При
постановяване на решението не било съобразено, че не е пасивно легитимиран да
отговаря за незаплатените задължения за потребена в имота ТЕ. Жалбоподателят
отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете
спрямо него като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която изразява становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответниците са съсобственици на имота при квоти 3/4 ид.ч. за Н. Д.
и 1/4 ид.ч. за И. Д., който имот представлява ап. № 51, находящ се в гр. София, ж.к.
**** с аб. № 127770, поради което са битови клиенти по смисъла на §1, т. 2а от ДР на
ЗЕ, за процесиите период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между
2
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за
продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребители на ТЕ в имота –
жилищен обект ответниците дължат разходи за заплащане на цена на потребена
топлинна енергия и мораторна лихва върху сумата за ТЕ, чиято стойност възлиза на
исковата стойност при съобразяване като основателно в една част релевираното
възражение за погасяване по давност на част от вземанията.
Решението е правилно.
Чрез представените пред СРС доказателства е установено, че ответниците Н. Ф.
Д.- преживяла съпруга и И. Д. Д.- син са собственици по наследствено
правоприемство, /а Н. Ф. Д. и на собствено основание, тъй като имота е придобит в
режим на семейна имуществена общност/ на процесния недвижим имот, при следните
квоти: 3/4 ид.ч. за Н. Ф. Д. и 1/4 ид.ч. за И. Д. Д.. В това си качество ответниците се
явяват клиенти на топлинна енергия и съответно са обвързани от облигационни връзка
с предмет - доставка на топлинна енергия. Със смъртта на наследодателя Д.Б. Д., поч.
на 13.08.2019г., наследството му е било открито и ответниците като наследници по
закон са придобили собствеността върху описания имот- част от наследствената маса.
Установено е и в производството не е спорно, че процесният имот е
топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира имота/ е
присъединена към топлопреносната мрежа. Подаването на топлинна енергия към
сградата, в която се намира процесния имот, в периода от м. 10.2015г. до м.04.2018г., за
който са предявени исковете също не е спорно между страните, както правилно е
отбелязал СРС и се установява от настоящата инстанция.
Доводите на въззивника, че партидата на имота е открита единствено на името
на ответницата Н. Ф. Д., което я прави единствен клиент на потребената в имота ТЕ,
съдът намира за неоснователни. В производството не е доказано облигационното
правоотношение по доставяне на ТЕ в описания имот да е възникнало и да съществува
през исковия период само с ответницата Н. Ф. Д. като единствен собственик на имота.
Напротив, както бе посочено, чрез ангажираните пред първата инстанция
доказателства е установено, че ответникът И. Д. Д. е придобил по наследяване част от
собствеността върху имота. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. /потребител, респ. битов клиент
на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
През процесния период клиент на ТЕ съобразно придобитото вещно право на
собственост върху процесния имот са ответниците при посочените квоти от
съсобствеността - арг. чл.153 чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. С оглед това
3
същите са били обвързани от облигационно правоотношение по договор с ищеца за
продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи
условия на топлофикационното дружество за продажба на топлинна енергия за битови
нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ. През процесния период са действали Общи условия, одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. С цитираната разпоредба е предвидено, че
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена
форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В този см. са и
разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ
ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.
Според приетите като доказателства по делото пред първата инстанция общи
фактури № **********/31.07.2017г. и № **********/31.07.2018г., които не са
оспорени от ответниците, размерът на сумите за реално потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. възлиза на 784,75 лв., а за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. възлиза на 848,01 лв., или общо 1632,76 лв., което е в
повече от претендиралото, както правилно е констатирал и СРС. Към посочената по-
горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение за периода от м.09.2016г. до м.04.2018г. в общ размер от 15,92
лв., които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
При съобразяване принципът на диспозитивното начало указан с чл.6 ГПК и при
отчитане като основателни в една част направените възражениея за погасяване по
давност на част от претенциите за периода от м.10.2015г. - м.09.2016г. в общ размер на
262,37 лв., исковете срещу ответника И. Д. Д. следва да бъдат уважени за сумата 139.04
лв.- за доставена в периода от м.10.2016г. до м.04.2018г. топлинна енергия в имот,
представляващ ап. № 51, находящ се в гр.София, ж.к. ****, отразена в общи фактури
№№ **********/31.07.2017г. и **********/31.07.2018г., ведно със законна лихва от
06.12.2019 г. до изплащане на вземането; сумата от 32.21 лв. - мораторна лихва върху
главница в размер от 139.04 лв. за периода от 15.12.2016 г. до 08.10.2019 г., сумата от
3.98 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от
4
м.09.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 06.12.2019г., до окончателното
заплащане на вземането.
Посочените дължими суми съставляват 1/4 ид.ч. от следните незаплатени на
ищеца суми: сумата от 556,15 лв. за доставена в периода от м.10.2016г. до м.04.2018г.
топлинна енергия в имот, представляващ ап. № 51, находящ се в гр.София, ж.к. ****,
отразена в общи фактури №№ **********/31.07.2017г. и **********/31.07.2018г.,
ведно със законна лихва от 06.12.2019 г. до изплащане на вземането; сумата от 128,82
лв. - мораторна лихва върху главница в размер от 556,15 лв. за периода от 15.12.2016 г.
до 08.10.2019 г.; сумата от 15,92 лв., представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м.09.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от
06.12.2019г., до окончателното заплащане на вземането.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20086945 от 07.04.2023 г. по гр.д. № 71252/2019 г.
по описа на СРС, 71 с-в, В ЧАСТТА, с която са уважени в една част предявените
искове, като е осъден И. Д. Д. с ЕГН **********, и двамата с адрес гр. София, ж.к.
****, в качеството му на наследник по закон на Д.Б. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, 1/4 ид.ч. от следните суми:
сумата от 556,15 лв. за доставена в периода от м.10.2016г. до м.04.2018г.
топлинна енергия в имот, представляващ ап. № 51, находящ се в гр.София, ж.к. ****,
отразена в общи фактури №№ **********/31.07.2017г. и **********/31.07.2018г.,
ведно със законна лихва от 06.12.2019 г. до изплащане на вземането,
сумата от 128,82 лв. - мораторна лихва върху главница в размер от 556,15 лв. за
периода от 15.12.2016 г. до 08.10.2019 г.;
сумата от 15,92 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение
за периода от м.09.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 06.12.2019г., до
окончателното заплащане на вземането.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6