О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /31.03.2021 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание
на 31.03.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от
съдията г. д. № 517/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК ********* /ЕСО ЕАД/, против П.Ж.В., ЕГН **********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника, поради което и на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи
делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект
за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви
следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на дружеството - ищец:
В исковата молба се
твърди, че в резултат на неправомерно ползване на данъчно облекчение от
ответника П.Ж.В. във връзка със сключен застрахователен договор „Живот” между
него и „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“, се е наложило „ЕСО ЕАД,
като работодател на ответника, да извърши корекция на дължимия от ответника
данък върху доходите на физическите лица /ДДФЛ/ за периода от 01.12.2013 г. до
30.06.2018 г. и да внесе дължимите от ответника суми по сметка на НАП, при
което без да е налице правно основание за това, имущественото състояние на ECO
ЕАД се е намалило със сумата 1 174.62 лв., а
във връзка с това ответникът се е обогатил за сметка на ECO ЕАД със сумата
1 174.62 лв. Обогатяването конкретно се изразявало в това, че ответникът
не е възстановил на ECO
ЕАД платения от него като работодател дължим от
ответника данък върху доходите на физическите лица след направената от НАП
корекция на данъчните задължения поради неправомерното ползване на данъчно
облекчение от ответника.
Излага, че между ECO
ЕАД и ответника П.Ж.В. е съществувало трудово
правоотношение, което било прекратено по взаимно съгласие със заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение № 130 от 02.07.2018 г. Ответникът е
работил по трудов договор № 2222/04.06.1993 г., сключен първоначално с Клон
Електроснабдяване - Варна, впоследствие изменен на основание чл. 123, ал. 1, т.
4 от КТ поради промяна на работодателя с допълнително споразумение от
09.06.2000 г., като му работодател вече бил НЕК ЕАД Предприятие „Мрежи високо
напрежение“ Електропреносен район Варна. С допълнително споразумение №
190/04.01.2007 г. трудовият договор на ответника отново бил изменен на
основание чл. 123, ал. 1, т. 4 от КТ поради промяна на работодателя, като
правоприемник на работодателя вече бил „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД Мрежови
експлоатационен район Варна. Мрежови експлоатационен район Варна /МЕР Варна/ било
поделение в структурата на ЕСО ЕАД, което нямало съдебна регистрация като
отделно юридическо лице, но имало отделен ЕИК по Булстат и икономическа
обособеност.
В ЕСО ЕАД била
извършена проверка от НАП за периода от 01.12.2012 г. до 30.11.2018 г. на лица,
работещи по трудово правоотношение с ЕСО ЕАД и имащи сключен индивидуален
застрахователен договор „Живот“ със „Синдикална взаимозастрахователна
кооперация - СиВЗК“. Застрахованите лица са ползвали данъчно облекчение по реда
на чл. 42, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 10 на
сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ. Впоследствие се оказало,
че през горепосочените месеци СиВЗК е отпускала на застрахованите лица субсидии
в размер на 80 на сто от премията по застрахователните полици, т.е.
застрахователната компания е връщала на застрахованите лица по банковата им
сметка 80% от застрахователната премия, която ЕСО ЕАД като работодател е
превеждал от името на лицата по банков път на застрахователя СиВЗК. Това обаче
се е случвало без знанието на ЕСО ЕАД, който като работодател не е бил
информиран нито от своите работници, нито от застрахователната компания, че тя
връща по-голямата част от застрахователната премия на застрахованите лица. Също
така ЕСО ЕАД не е било запознато с клаузите на застрахователния договор, нито с
договорките между страните по него.
НАП изискал от ЕСО
ЕАД да представи документи и писмени обяснения с Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № П-
29002918227539-040-001/03.01.2019 г.
С писмо с изх. № ЦУ-ЕСО-547/16.01.2019 г. ЕСО ЕАД
представило справки по лица, месеци и години за месечната вноска, данъчното
облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ и месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2
от ЗДДФЛ преди приспадане на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ.
В хода на проверката
за установяване на факти и обстоятелства от НАП било констатирано, че за
проверявания период три лица, които са били служители на ЕСО ЕАД, имат сключени
индивидуални застрахователни договори „Живот“ със СиВЗК, като едното лице е
ответникът П.Ж.В.. Този застрахователен договор „Живот“ бил договор, при който
на застрахованото лице се удържала и се внасяла в СиВЗК ежемесечно
застрахователна премия от работодателя на застрахованото лице /независимо, че
работодателят не е страна по договора/, като застрахованото лице ползвало
максималния размер на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ чрез
работодателя. Впоследствие на застрахованото лице се връщала част /80%-90%/ от
застрахователната премия под формата на субсидия по банкова сметка ***.
Твърди, че ECO
ЕАД не е сключвало договор със „Синдикална
взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“ с ЕИК ********* и също така нямало
информация за договореностите между застрахователя и застрахованите лица, в
това число и ответника.
При извършената
проверка било установено, че ответникът П.Ж.В. е имал сключен застрахователен
договор „Живот“ със „Синдикална взаимозастрахователна кооперация-СиВЗК“ Полица
№ 196191 *********, Тарифа: ТЕТА. ECO ЕАД Мрежови
експлоатационен район Варна като работодател му е удържал ежемесечно
застрахователна премия и я е превеждал на СиВЗК, като ответникът е ползвал
максималния размер на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Впоследствие по-голямата част от тази премия е била възстановявана от
застрахователя по банковата сметка на ответника под формата на субсидия, но
работодателят не е знаел нито кога, нито каква част от сумата е била
възстановявана на застрахования.
Според НАП този
договор следвало да се третира като договор, сключен с цел отклонение от
данъчно облагане. Целта му била формално да бъдат изпълнени условията за
ползване на данъчно облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ, за да бъде намален
размерът на дължимия ДДФЛ. В подкрепа на това становище на НАП била и
практиката на ВАС, изразяваща се в Решение № 4673/2006 г., Решение № 7920/2006 г.,
Решение № 7760/2006г. и Решение № 4165/2007г. Според НАП ответникът
неправомерно е ползвал данъчно облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ на база на
горепосочения застрахователен договор „Живот“. Действията на страните по
сключения застрахователен договор и последващото отпускане на „заеми“
/субсидии/ като резултат били постигнали отклонение от данъчното облагане на 10
на сто от месечната, респективно годишната данъчна основа, поради което на
основание чл. 77 от ЗДДФЛ този договор не следвало да бъде зачетен за целите на
облагането по този закон.
Това наложило да бъде
извършена корекция от ECO ЕАД
като работодател на дължимия ДДФЛ на ответника и на другите две лица, които са
били застраховани при СиВЗК и които са ползвали данъчно облекчение по чл. 19,
ал. 2 от ЗДДФЛ за периода от 01.12.2012 г. до 30.11.2018 г.
Въпреки че
работодателят не бил страна по горепосочения застрахователен договор, според
данъчното законодателство, той бил отговорен за определянето, удържането и
внасянето на дължимия данък за доходите по трудови правоотношения и в това си
качество бил данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДФЛ.
За установените
несъответствия в декларираните данни НАП връчил по електронен път на ECO
ЕАД Покана по чл. 103 от ДОПК с изх.№ П-29002918227539-177-001/02.102019
г. С писмо с изх. № ЦУ-ЕСО-8150/2/15.10.2019 г. ECO ЕАД
уведомил НАП, че задълженията към бюджета от м. декември 2012 г. до м. ноември
2013 г. били погасени поради изтичане на предвидения в чл. 171, ал. 1 от ДОПК
петгодишен давностен срок, поради което на основание чл. 173 от ДОПК те били
отписани от НАП. В законоустановения срок от получаване на поканата ECO
ЕАД отстранил несъответствията по дължимия данък от
застрахованите към СиВЗК лица, подал до НАП съответните декларации Образец № 6
„Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ и извършил необходимите
плащания за корекция на дължимия ДДФЛ, както и лихвите върху него. Сумата,
която ECO ЕАД е внесло по сметка на НАП за
корекция на дължимия от ответника ДДФЛ поради неправомерно ползване на данъчно
облекчение по реда на чл. 42, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ била
в размер на 1174.62 лв., от които главница, представляваща дължимия ДДФЛ
за периода от м. декември 2013 г. до м. юни 2018 г. в размер на 880.62 лв. и
лихви за посочения период в размер на 294 лв.
С писмо с изх. №
ЕСО-ВН-1302/17.10.2019 г. ECO ЕАД
информирало ответника за това, че трябва да възстанови на ECO
ЕАД внесените суми за коригиране на неправомерно
ползваното от него данъчно облекчение и го поканило в едномесечен срок от
датата на получаване на писмото да заплати дължимата сума в касата на
дружеството или по банков път или да подпише споразумение за разсрочено плащане
на задължението си. С уведомление с вх. № ЕСО-ВН-1498/25.11.2019 г. ответникът
информирал дружеството, че не е съгласен да заплати посочената от него сума,
като ищецът твърди, че до момента ответникът не е възстановил на ECO
ЕАД сумата от 1174.62 лв., съставляваща стойността на
това, с което същият се е обогатил за сметка на ECO
ЕАД, до размера на това, с което е намалено
имуществото на ECO ЕАД.
Поради изложеното и
предвид липса на каквото и да било друго средство за правна защита на правата
на ECO ЕАД, за ищеца се
пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл.
59 от ЗЗД.
Моли съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответника П.Ж.В. да заплати на ECO
ЕАД сумата 1174.62 лв., съставляваща стойността
на това, с което същият се е обогатил за сметка на ECO
ЕАД без правно основание, до размера на това, с което е
намалено имуществото на ECO ЕАД,
ведно със законната лихва върху исковата претенция от деня на завеждане на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумата от ответника. Претендира
разноски. Посочва банкова сметка.
***, на
основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, указва на ищеца в едноседмичен
срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за
ответника да уточни периода от време /по месеци и години, през които твърди, че
Си ВЗК е отпускала субсидии в размер на 80% от премията по застрахователната
полица на застрахованото лице – ответника /връщала по банковата сметка на
ответника 80% от застрахователната премия/, доколкото в исковата молба е
посочен само периодът на дължимия от ответника данък върху доходите на
физическите лица /ДДФЛ/ - 01.12.2013 г. до 30.06.2018 г., за който е извършена
корекцията, както и да посочи размер по месеци и по години на твърдените
данъчни задължения на ответника, включени в корекцията.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
Изразява становище за
допустимост, но неоснователност на исковата претенция.
Оспорва изложените обстоятелства, с
твърдението, че същите не отговарят на обективната истина, както и заявената
претенция. Твърди, че не е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на
чл. 77 от ЗДДФЛ, реализирано, чрез сключен между него и Синдикална взаимозастрахователна
кооперация - СиВЗК застрахователен договор, че същият представлявал основание
за ползване на данъчно облекчение на осн. чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ, както и че
реализираните от страните по договора действия са законосъобразни и в
съответствие със съдържанието на договора, който ги обвързва. В този смисъл
твърди, че изводите, обективирани в Покана по чл. 103 от ДОПК № П - 29002918227539-177-001/02.10.2019 г. и Протокол №
П-29002918227539-073-001/19.11.2019 г., изготвен от Снежанка Михайлова
Христова, в качеството й на служител в НАП на длъжност Главен инспектор по
приходите са неправилни и в нарушение на чл. 19, ал. 1, чл. 42 и чл. 49 от ЗДДФЛ. В Общите условия на застрахователя била предвидена възможност за отпускане
на заем по застраховка, поради което и реализирането
на визираното действие, съставлявало изпълнение на договорните условия. Предвид
изложеното твърди, че наличието на сключен между него и Синдикална взаимозатрахователна
кооперация - СиВЗК застрахователен договор „Живот“ съставлява основание за
данъчното облекчение и оспорва дължимостта на сумата, съставляваща допълнително
начислен върху коригираната основа данък по ЗДДФЛ за него. Излага, че формираната
в тази насока от постановените съдебни решения практика била категорична, че
корекцията, по която е извършено плащане към НАП от ищеца било недопустимо да
бъде осъществена, по реда на чл. 103 от ДОПК, тъй като не засягала данъчната
основа или размера на задължението - не се касаело за несъответствие между
съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или
между данните в декларацията и данни, които да са получени от органите по
приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и
осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън
случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от ДОПК. В конкретния случай
извършената корекция по своето същество представлявала установяване от органа
по приходите на данъчно задължение в резултат на изследване на предпоставки за
прилагане на института на чл. 77 от ЗДДФЛ - преценката за наличието на
изискванията на закона, и засягала основанието на данъчното задължение, което
подлежало на изследване в ревизионно производство, при съобразяване на специалните
за него процесуални правила и компетентност на участващите органи. След като в
случая не ставало дума за несъответствие в данните на декларацията относно
данъчната основа и размера на установения данък, а се е налагало извършване на
допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства, както е посочил
ищецът, за установяване на размера на данъчните задължения по ЗДДФЛ, то е
следвало да бъде възложено извършването на ревизия, като в ревизионното
производство, при гарантиране на правото на защита на данъчно-задълженото лице,
се извърши събиране на доказателствата, обосноват се фактически констатации въз
основа на тях и се установят публичните задължения за периода. В случая
органите по приходите били обосновавали несъответствие между подадените
декларации и основанията за ползване на данъчно облекчение, като в резултат на
това определили задължения по ЗДДФЛ, като тази преценка подлежала на
установяване в ревизионно производство. Позовава се на решение № 94/9.5.2019 г.,
постановено по Административно дело № 42 по описа на 2019 година на АС Ямбол.
Оспорва, че ищецът е
заплатил визираната в исковата молба сума, а именно 1174.62 лева, съставляваща
допълнително начислен и заплатен данък, определен върху коригирана, в
съответствие с Покана по чл. 103 от ДОПК № П - 29002918227539-177-001/02.10.2019 г. данъчна основа, касаеща
ответника П.В..
Оспорва, че в случая са налице
основанията за прилагане на чл. 59 от ЗЗД, вкл. и че дължи на Електроенергиен
системен оператор ЕАД сума в размер на 1174.62 лева.
Безспорно и обективно изложено в
посочения документ било единствено обстоятелството за наличието на трудово
правоотношение, възникнало въз основа на Трудов
договор № 2222/04.06.1993 г. и прекратено със Заповед № 130/02.07.2018 г.,
издадена инж. Хр. Гергов, представляващ работодателя Електроенергиен системен
оператор ЕАД, МЕР Варна, както и че е сключил застрахователен договор „Живот“
със Синдикална взаимозатрахователна кооперация - СиВЗК. В аспекта на изложеното
твърди, че настоящия казус не притежава разглежданите в правната доктрина
характеристики на правилото, установено в чл. 59 от ЗЗД, поради което, според
ответника, претенцията на ищеца била неоснователна. Поддържа, че липсвало
разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат, на което ответникът
да се е обогатил за сметка на ищеца. Видно било, че претендираната от
Електроенергиен системен оператор ЕАД сума в размер на 1174.62 лева, съставлявала
част от платено от последния по сметка на НАП задължение на ищеца, установено с
Покана по чл. 103 от ДОПК № Г1 - 29002918227539-177-001/02.10.2019 г. и
Протокол № Г1-29002918227539-073-001/19.11.2019 г., изготвен от Снежанка
Михайлова Христова, в качеството й на служител в НАП на длъжност Главен
инспектор по приходите. В посочения протокол, обективиращ резултатите от
осъществената проверка за дължим данък върху доходите на физическите лица за
периода от месец декември 2012 г. до месец ноември 2018 г. изрично било
посочено проверяваното лице - Електроенергиен системен оператор ЕАД, в
качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДФЛ. Визираните в цитираните документи констатации не били
оспорени от ищеца, въпреки наличната възможност за това, което сочело
съгласието му, както с крайния извод досежно дължимостта на сумите и техния
размер, така и с качеството си на задължено лице. Ето защо, Електроенергиен
системен оператор ЕАД е заплатил в полза на НАП парична сума, съгласно
посочената по - горе покана, в размер на 4159.78 лева, включваща и процесните
1174.62 лева, приемайки визираното за свое законово вменено задължение по чл.
42 и чл. 49, във вр. с чл. 77 от ЗДДФЛ. Посочените разпоредби очертавали
параметрите, в които работодателят следва да реализира задълженията си и
самостоятелно да определи данъчната основа, респ. дължимия данък и да го внесе
в бюджета. В този смисъл твърди, че платената от ищеца сума не носи
характеристики на обедняване. Излага, че неправомерното поведение на
работодателя, състоящо се в неправилно прилагане разпоредбите на чл. 42 и чл.
49 от ЗДДФЛ не можело да се вмени във вина и следователно в отговорност на
работника. Задължението на ответника се изчерпвало с необходимостта да уведоми
работодателя си за сключения застрахователен договор, което своевременно и
точно е изпълнил, доколкото именно работодателят е заплащал на застрахователя
месечната застрахователна премия, дължима по сключения застрахователен договор.
Твърдението на ищеца, индиректно посочено в исковата молба, че не разполага с
договора за застраховка „Живот“, поради обективираното доказателствено искане
съдът да задължи ответника да го представи, сочело също виновно неизпълнение на
задълженията му по чл. 42 и чл. 49 от ЗДДФЛ, резонна последица, от което са и
констатациите на проверяващите органи за нередовност в счетоводното отчитане. Позовава
се на разпоредбата на чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗДДФЛ, според която годишната
данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3 се намалява с годишния размер на данъчните
облекчения по чл. 19 и 22, когато сумите са удържани от работодателя при
изплащане на дохода от трудово правоотношение, а според ал. 4 на същата норма
алинея 3 се прилага, когато работникът предостави на работодателя в срок от 30
ноември до 31 декември на данъчната година копия на договорите със
застрахователното дружество - за данъчното облекчение по чл. 19. Тоест работодателят,
в случай че не разполага с договора за застраховка, което обстоятелство се
опитвал установи, не е имал правна възможност да прилага текста на чл. 49 от ЗДДФЛ, както е сторил.
Твърденията на ищеца
в тази насока имали за цел да определят негова невъзможност да установи
уговорките между страните по договора за застраховка и по този начин да изключи
отговорността си за коригираните суми, платени към НАП въз основа на посочената
по - горе покана. Цитираните разпоредби от ЗДДФЛ сочели обратното, а именно, че
при съблюдаване на данъчните облекчения от работодателя в условията на чл. 42 и
чл. 49 от ЗДДФЛ, последният е длъжен да разполага с обективирана в писмени
документи релевантна информация, въз основа на която да направи съответните
изчисления, като, ако работникът не представи нужните документи, последица от
това следва да бъде отказ на
работодателя да приложи текстовете на ЗДДФЛ, предвиждащи зачитане на данъчните
облекчения, а не последващо компенсиране от страна на работника на негативните
резултати от допуснатите нарушения.
В този смисъл твърди,
че освен, че не било налице обедняване за ищеца, в случая не се установявало и
обогатяване от страна на ответника. Позовава се на разпоредбата на чл. 19, ал.
1 и ал. 2 от ЗДДФЛ, според която сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се
намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно
осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по
чл. 17, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно
осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ
размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17, а
месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения
се намалява с направените през месеца чрез работодател лични вноски за
допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от месечната
данъчна основа по чл. 42, ал. 2, както и с внесените през месеца за сметка на
лицето лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по
договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от
месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2, прехвърлянето на набраните до този
момент средства се извършва по банков път. Процесният застрахователен договор „Живот“
бил обективно съществуващ факт, обвързващ ответника и застрахователя - Синдикална
взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК, съставляващ валидно основание за
ползване на предвиденото в чл. 19 от ЗДДФЛ данъчно облекчение. Според ответника
в случая следвало да се вземе предвид, че установеният за данъчното право
принцип на "автономност" по см. на чл. 77 от ЗДДФЛ при преценка на
гражданските правоотношения не намирал приложение в отношенията между самите
правни субекти. Законодателят е предоставил правомощието за нуждите на данъчното
облагане, данъчният орган да не зачете резултата от сключена сделка, чието
изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Облигационното
правоотношение между застрахователя и застрахования обаче не подлежало на
проверка от данъчния орган, т. е. той не можел да прогласява
"недействителността" на сделката, нито да я разваля, нито да игнорира
задължителната ѝ сила, съгл. чл. 20, б. "а " от ЗЗД. Ето защо твърди,
че не се е обогатил със сумите, съставляващи данъчно облекчение, а е получил
дължимото му, съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ и договорната му обвързаност по
договор за застраховка „Живот“. Позовава се и на ППВС № 1/28.05.1979 г., като
счита същото за относимо към предмета на настоящото производство, в което е прието, че не се дължи връщане на
даденото без основание, когато законът не допуска да се искат обратно дадените
суми, какъвто е настоящия случай, с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от КТ.
Излага, че съдебната практика е категорична, че не подлежат па връщане сумите от
трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение, каквито са
плащанията извършени от ищеца към ответника, когато те са изплатени неправилно,
ако работникът или служителят е бил добросъвестен. Последващото отпадане на
основанието няма отношение към добросъвестността. Преценката дали работникът
следва да върне на работодателя изплатените му суми, които е получил
добросъвестно, се определяла от субективното отношение на получателя към
основанието за получаване на сумите. За да отпадне задължението му за връщане
на сумите, било достатъчно той да е имал съзнанието, че за него съществува
правото да ги получи, каквато увереност по изложените по - горе съображения
съществувала по отношение на ответника. Позовава се на съдебна практика: решение
№ 623 от 24.06.2002 г. по гр. д. № 933/2001 г., III г. о. на ВКС, докладчик -
председател на отделение Таня Митова; решение № 791 от 17.01.2011 г. по гр.д. №
271/2010 г. на ВКС.
Твърди, че не е
налице и другият задължителен елемент, обосноваващ приложението на чл. 59 от ЗЗД - връзка между обедняването и обогатяването При хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД от значение била не причинната връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти,
от които произтичат обедняването и обогатяването. Фактът, обуславящ размера на
месечното трудово възнаграждение, получавано от него за процесния период, бил
наличието на валиден трудов договор, както и валиден застрахователен договор за
застраховка „Живот“. Фактът, пораждащ твърдяното от ищеца обедняване, бил
осъществената в рамките на т. н. данъчна автономия, преценка от главен
инспектор по приходите на НАП Снежанка Христова, неоспорена от работодателя, че
последният е допуснал нарушение при изпълнение на задълженията си по прилагане
разпоредбите на чл. 42 и чл. 49 от ЗДДФЛ, поради което се е наложило да довнесе
дължимия данък, вкл. и свързания с облагането на ответника в по-късен момент,
въз основа на Покана по чл. 103 от ДОПК № П - 29002918227539-177-001/02.10.2019
г.
В условията на
евентуалност, ако се приеме, че са налице условията на чл. 59 от ЗЗД, твърди,
че претенцията на ищеца е погасена по давност. В случаите на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД погасителната давност за произтичащото от неоснователно обогатяване вземане
започва да тече от деня на получаване на престацията, в случая от датата на
получаване на трудовите възнаграждения за всеки от месеците, включени в
процесния период, (в този смисъл Определение № 189 от 02.03.2016 г. по т. д. №
1288 / 2015 г. на ВКС, 2-ро т.о.). Именно датата на получаване на всяко от
възнагражденията, съставлявало т. нар. дата на имущественото разместване, макар да твърди,
че в контекста на казуса не са налице условията, за прилагане разпоредбата на
чл. 59 от ЗЗД. Ето защо възразява, че вземанията за периода от 01.12.2013 г. до
30.06.2015 г., вкл. са погасени по давност, с оглед изтичането на петгодишната
такава от датата на преминаването на престацията до датата на депозиране на
исковата молба в съда, на осн. чл. 110 от ЗЗД.
Едновременно с това
оспорва и размера на претенцията, обективирана в депозираната искова молба.
Визираната сума в размер на 1174.62 лева, била общата стойността, която ищецът
е заплатил по сметка на НАП въз основа на Покана по чл. 103 от ДОПК № П -
29002918227539-177-001/02.10.2019 г. и в срока за доброволно изпълнение, т.е.
посочената стойност включвала в себе си както размера на довнесения за отделните
месеци данък, така и дължимата лихва за забава, с оглед констатираните от
органа по приходите неправилно определени от работодателя данъчни задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД задължението на длъжника спрямо
кредитора е за по-малкото между обогатяването и обедняването. Посочва, че по
този повод в Решение № 190 от 12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г. на ВКС, 1 -
во т.о. е прието, че неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да
върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на обедняването,
като е дължима по-малката от двете стойности при разлика между тях. В този
смисъл счита, че следва да бъде отговорен до размера на главницата,
съставляваща допълнително начисления и заплатен данък, без размера на начислената
и заплатена от работодателя - настоящ ищец, лихва.
Оспорва претенцията
на ищеца за заплащане на законна лихва върху исковата претенция от деня на
завеждане на иска до окончателно заплащане на сумата от ответника предвид
акцесорния характер на този иск и неоснователността на главния иск.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят
следните
обстоятелства: че между ECO ЕАД и ответника П.Ж.В. е съществувало
трудово правоотношение, което е било прекратено по взаимно съгласие със заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение № 130 от 02.07.2018 г., че преди прекратяване
на трудовото правоотношение, между ответника и трето за спора лице - „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“, е бил сключен
договор за застраховка „Живот”, че в ЕСО ЕАД е била извършена проверка от НАП
за периода от 01.12.2012 г. до 30.11.2018 г. на лица, работещи по трудово
правоотношение с ЕСО ЕАД и имащи сключен индивидуален застрахователен договор
„Живот“ със „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“, че СиВЗК е
отпускала на застрахованото лице – ответника по делото, субсидии в размер на 80
на сто от премията по застрахователните полици, т.е. застрахователната компания
е връщала на застрахованите лица по банковата им сметка 80% от
застрахователната премия, която ЕСО ЕАД като работодател е превеждал от името
на лицата по банков път на застрахователя СиВЗК, че за установените
несъответствия в декларираните данни НАП връчил по електронен път на ECO ЕАД Покана по чл. 103 от ДОПК с изх. № П-29002918227539-177-001/02.102019
г.
Не са налице други факти и обстоятелства, които се
признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5, вр. ал. 2 ГПК,
указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
При разпределение на доказателствената тежест:
По иска по чл. 59 от ЗЗД:
Съдът
на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно своето обедняване чрез плащане на твърдените суми с лични средства за
погасяване на чуждо данъчно задължение – дължим от ответника
данък върху доходите на физическите лица, след направена от НАП корекция на
данъчните задължения поради неправомерното ползване на данъчно облекчение от
ответника в посочения размер, и обогатяване на ответника – застраховано лице, в
посочения размер при липса
на основание за разместване на имуществените блага, връзката помежду им /общите
факти, от които произтичат обедняването и обогатяването/, както и размера на обедняването
и обогатяването, като относно плащането на исковата сума в посочения размер по
отношение именно на ответника П.В. му указва, че не сочи доказателства. Предвид възражението че вземанията
за периода от 01.12.2013 г. до 30.06.2015 г., вкл. са погасени по давност, в негова тежест е да
докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на
предвидената в закона погасителна давност, за което му указва, че не сочи доказателства.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти; да
установи всички свои твърденията и възражения, в т.ч. правоизключващи и
правопогасяващи такива, че ищецът е изпълнил свое задължение в качеството му на
задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДФЛ, че
ответникът е ползвал правомерно предвидените в ЗДДФЛ данъчни облекчения, за което
му указва, че не сочи доказателства, а при установяване на елементите от
фактическия състав на претенциите, следва да докаже, че е погасил задълженията
си в срок.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието
на главен дълг и факта на настъпване на изискуемостта за изпълнение на
паричното задължение.
Ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията си в срок.
Съдът, на основание чл.140 от ГПК, следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Представените с исковата молба писмени
документи, са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване
на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е
допустимо.
Искането да бъде изискано
от ответника да представи пълния застрахователен договор е основателно и ще
бъде уважено.
По искането на ищеца
за допускане на съдебно – счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото
по делото о.с.з. след уточняване на задачите на вещото лице, с оглед
разпределението на доказателствена тежест и указанията на съда по чл. 146, ал.
2 от ГПК.
Други доказателствени искания към този момент
не са направени.
На страните следва да се разяснят и
последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да
се укаже на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно
уреждане на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
УКАЗВА, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с
писмена молба с препис за ответника да уточни периода от време /по месеци и
години, през които твърди, че Си ВЗК е отпускала субсидии в размер на 80% от
премията по застрахователната полица на застрахованото лице – ответника
/връщала по банковата сметка на ответника 80% от застрахователната премия/,
доколкото в исковата молба е посочен само периодът на дължимия от ответника
данък върху доходите на физическите лица /ДДФЛ/ - 01.12.2013 г. до 30.06.2018
г., за който е извършена корекцията, както и да посочи размер по месеци и по
години на твърдените данъчни задължения на ответника, включени в корекцията.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, както следва:
Съдът е сезиран с
искова молба, подадена от
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК ********* /ЕСО ЕАД/, против П.Ж.В., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят
следните
обстоятелства: че между ECO ЕАД и ответника П.Ж.В. е съществувало
трудово правоотношение, което е било прекратено по взаимно съгласие със заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение № 130 от 02.07.2018 г., че преди прекратяване
на трудовото правоотношение, между ответника и трето за спора лице - „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“, е бил сключен
договор за застраховка „Живот”, че в ЕСО ЕАД е била извършена проверка от НАП
за периода от 01.12.2012 г. до 30.11.2018 г. на лица, работещи по трудово
правоотношение с ЕСО ЕАД и имащи сключен индивидуален застрахователен договор
„Живот“ със „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“, че СиВЗК е
отпускала на застрахованото лице – ответника по делото, субсидии в размер на 80
на сто от премията по застрахователните полици, т.е. застрахователната компания
е връщала на застрахованите лица по банковата им сметка 80% от
застрахователната премия, която ЕСО ЕАД като работодател е превеждал от името
на лицата по банков път на застрахователя СиВЗК, че за установените
несъответствия в декларираните данни НАП връчил по електронен път на ECO ЕАД Покана по чл. 103 от ДОПК с изх. № П-29002918227539-177-001/02.102019
г.
Не са налице други факти и обстоятелства, които се
признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5, вр. ал. 2 ГПК,
указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
При разпределение на доказателствената тежест:
По иска по чл. 59 от ЗЗД:
Съдът
на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно своето обедняване чрез плащане на твърдените суми с лични средства за
погасяване на чуждо данъчно задължение – дължим от ответника
данък върху доходите на физическите лица, след направена от НАП корекция на
данъчните задължения поради неправомерното ползване на данъчно облекчение от
ответника в посочения размер, и обогатяване на ответника – застраховано лице, в
посочения размер при липса
на основание за разместване на имуществените блага, връзката помежду им /общите
факти, от които произтичат обедняването и обогатяването/, както и размера на
обедняването и обогатяването, като относно плащането на исковата сума в
посочения размер по отношение именно на ответника П.В. му указва, че не сочи
доказателства. Предвид
възражението че вземанията за периода от 01.12.2013 г. до 30.06.2015 г., вкл. са
погасени по давност,
в негова тежест е да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране и
прекъсване на предвидената в закона погасителна давност, за което му указва, че не сочи доказателства.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти; да
установи всички свои твърденията и възражения, в т.ч. правоизключващи и
правопогасяващи такива, че ищецът е изпълнил свое задължение в качеството му на
задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДФЛ, че
ответникът е ползвал правомерно предвидените в ЗДДФЛ данъчни облекчения, за
което му указва, че не сочи доказателства, а при установяване на елементите от
фактическия състав на претенциите, следва да докаже, че е погасил задълженията
си в срок.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието
на главен дълг и факта на настъпване на изискуемостта за изпълнение на
паричното задължение.
Ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията си в срок.
Съдът, на основание чл.140 от ГПК, следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Представените с
исковата молба писмени документи, са относими към предмета на доказване и са
необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като
писмени доказателства е допустимо.
ЗАДЪЛЖАВА,
на основание чл. 190 от ГПК, ответника да представи пълния процесен
застрахователен договор в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение, като му УКАЗВА, че непредставянето му в указания срок,
ще се преценява от съда съгласно чл. 161 от ГПК, според който с оглед на обстоятелствата по делото
съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за събиране на допуснати доказателства.
ОТЛАГА произнасянето
по искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза в първото
по делото о.с.з. след уточняване на задачите на вещото лице, с оглед
разпределението на доказателствена тежест и указанията на съда по чл. 146, ал.
2 от ГПК.
Други доказателствени искания към този момент
не са направени.
ПРЕДОСТАВЯ
ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно
изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба, медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците
от които са по-благоприятни за тях.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им
УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда
спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението
на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
НАПЪТВА на
основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван
способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4
, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на
страните, че съобразно чл. 238 от ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки:
за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил
в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не
е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че
ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото
или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.04.2021 г. от 10:30 часа, за които
дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да
бъде връчен на страните, а на ищеца – и от отговора на исковата молба, като им
се УКАЗВА, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат да
вземат становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: