№ 312
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000502961 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 88/27.07.2022 г., постановено по т.д. № 134/2021 г.,
Софийският окръжен съд е осъдил на основание чл.432, ал.1 КЗ, във връзка с
чл.45 ал.1 ЗЗД ЗД "БУЛ ИНС" АД да заплати на Т. А. М., представлявана от
баща си и законен представител А. Й. М., на Н. А. М. и Й. А. М., последните
двама действащи лично и със съгласието на баща им А. Й. М. сумите от по
150000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, болки и
страдания, вследствие смъртта на тяхната майка Ц. С. В., настъпила в пряка
причинна връзка от ПТП, осъществено на19.12.2020 г. на път І-6, км.147+750
в посока гр. София, в района на село Горна Малина, виновно причинена от
водача на лек автомобил марка „Воксхол“ модел „Вектра“ с рег. № ***, който
автомобил е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество по застрахователна полица №
ВG/02/119003465447, валидна към датата на произшествието, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 08.04.2021 г. до окончателното
й изплащане, като отхвърлил като неоснователни исковете за разликата до
пълния предявен размер от по 220000 лв., предявени като частични от по
1
250000лв. и за остатъка до пълния период на иска за лихви.
С решението съдът е разпределил разноските между страните,
съобразно изхода на спора. С решението си съдът е осъдил ответника да
заплати на основание чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата на адвокат К. сумата
от 13 590 лв. – адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да
заплати на Окръжен съд София сумата 18600 лв. представляваща държавна
такса и разноски.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от
двете страни.
Тримата ищци и чрез своя процесуален представител адвокат К. с
надлежно учредена представителна власт, съобразно приложени на л.л.5, 6 и 7
от първоинстанционното дело пълномощни, обжалват с въззивна жалба
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК решението в неговите отхвърлителни
части за сумите от по 50 000 лв., представляващи разликата над присъдените
суми от по 150 000 лв. до сумите от по 200 000 лв., както и в частта, с която
съдът е отхвърлил акцесорния иск за лихви за периода от 08.01.2021 г. до
08.04.2021 г.
Ищците считат, че исковете са им уважени в занижен размер, който не
съответства на претърпените от тях болки, страдания и скръб, в противоречие
на принципа за справедливост и не съобразени с действащия лимит на
застрахователя, който е 10 000 000 лв. за 2020 г., в която връзка излагат във
възивната жалба подробни аргументи по съществото на спора.
Ищците поддържат, че съдът неправилно е присъдил лихва за забава,
считано от 08.04.2021 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя по предявените от ищците претенции. Считат,
че в случая лихви се дължат от 08.01.2021 г., на която дата ответното
дружество-застраховател е уведомено за настъпилото събитие от
пострадалите.
Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и вместо него
постанови друго, с което осъди ответното дружеството да заплати на ищците
допълнително суми от по 50 000 лв., представляващи разликата над
присъдените им суми от по 150 000 лв. до сумите от по 200 000 лв., частични
от 250 000 лв., както и законната лихва върху присъдените главници за
периода от 08.01.2021 г. до 08.04.2021 г. Претендира се адвокатско
2
възнаграждение с ДДС, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ
ИНС“ АД е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба на ищците като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Заявява възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД чрез пълномощника адвокат И.
надлежно упълномощен с пълномощно приложено по първоинстанционното
дело /л.42-43/ с въззивна жалба подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
обжалва решението в неговата осъдителна част за сумата от 450 000 лв.,
присъдени в полза на ищците обезщетения, ведно с лихвата и разноските.
Твърди се, че съдът е допуснал нарушения на материалния и процесуалния
закони, като е постановил неправилно решение, в противоречие с и при
непълнота на събраните по делото доказателства. Твърди недоказаност на
вреда. Поддържа възражението си за принос. Твърди прекомерност на
определените обезщетения и излага аргументи по съществото на спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови
друго, с което да отхвърли изцяло исковите претенции или намали
присъдените суми. Претендират се разноските, включително за адвокатско
възнаграждение и пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК тримата ищци и чрез
своя процесуален представител адвокат К. са подали отговор, с който
оспорват въззивната жалба на ответника като неоснователна и недоказана и
молят съда да я остави без уважение. Излагат се подробни аргументи по
съществото на спора. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
от ЗА.
С оглед на така очертания предмет на въззивното производство
решението и в частта, с която исковете на ищците за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над сумите
от по 200 000 лв. до сумите от по 220 000 лв., частични от 250000 лв., ведно с
дължимата законна лихва от 08.04.2021 г., е влязло в сила на 20.08.2022 г.,
поради необжалването му.
Предмет на настоящото производство е и частна въззивна жалба вх. №
6407/21.09.2022 г. на ищците чрез адвокат К. срещу Определение №
339/25.08.2022 г., с което съдът е оставил без уважение искането им с правно
3
основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта на присъдените
на страните разноски за адвокатско възнаграждение.
С отговор на частната жалба ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД я оспорва и
моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание въззивниците-ищци чрез процесуалния си
представител поддържат своята въззивна жалба, както и частната си въззивна
жалба и оспорват жалбата на ответника. Претендират адвокатско
възнаграждение определено по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Заявяват
възражение за недължимост, евентуално за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът-ответник чрез своя процесуален
представител моли съда да уважи неговата въззивна жалба и остави без
уважение жалбата на насрещната страна и да присъди на ответника
разноските по делото.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски окръжен съд е бил сезиран с активно субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила
от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от
Т. А. М., Н. А. М., двамата действащи лично и със съгласие на своя баща и
законен представител А. Й. М. и Й. А. М. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14/19.12.2020 г.,
протокол за оглед на местопроизшествие от 19.12.2020 г., фотоалбума към
него, схема, както и от неоспореното от страните заключение на комплексна
СМЕ и САТЕ, се установява, че на 19.12.2020 г., около 10,40 часа – светла
част на денонощието, нормална видимост, сухо асфалтово покритие, прав,
равнинен участък, по първокласен път № 6, на км 147+750, в землището на
село Горна Малина, в посока от гр.Пирдоп към гр.София, се движел л.а.м.
„Воксхол Вектра“ с рег.№ *** с десен волан, управляван от бащата на
4
ищците. В автомобила на предна лява седалка пътувала Ц. С. В., майка на
тримата ищци (това обстоятелство не е било спорно между страните, а и се
установява с приетото по делото удостоверение за наследници №
237/23.12.2020 г. на Община Мирково). Платното за движение в участъка, в
който е настъпило произшествието, е било двупосочно, с по една пътна лента
за всяка посока с широчина всяка по 4,30 м, отделени една от друга
посредством единична прекъсната линия „М3“. Вдясно и ляво на платното за
движение се намирал крайпътен затревен банкет, всеки с широчина около 2 м
и след всеки банкет встрани са се намирали водосточни канавки и в страни от
тях високо растящи дървета.
Пред лек автомобил „Воксхол Вектра“ се движело друго неустановено
по делото превозно средство. В даден момент водачът на лек автомобил
„Воксхол Вектра“ предприел маневра „изпреварване“, при което преминал в
лентата за насрещно движение, но установил, че в същата се движи насрещен
автомобил. Виждайки възникналата опасност, водачът предприема маневра за
връщане в лентата си за движение, при което изгубил контрол над
управлявания от него автомобил, преминал през десния банкет и навлязъл в
дясното крайпътно пространство, където последователно се ударил в
дънерите на няколко дървета и в крайната фаза се е установил в мястото, в
което е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.
В пряка причинна връзка от така настъпилото произшествие,
пътуващата в лек автомобил „Воксхол Вектра“ Ц. С. В. починала на място.
Вещите лица установяват, че водачът на лек автомобил „Воксхол
Вектра“ е имал техническа възможност да не допусне процесното ПТП. След
като е знаел за конструктивните особености на управлявания от него
автомобил-десен волан, е следвало да започне маневрата за изпреварване от
по-голямо разстояние, което да му позволи да се убеди, че по лентата за
насрещно движение не се движи ППС и тогава да извърши изпреварването
или пък ако в тази лента се движи насрещно превозно средство, то водачът да
има време и пространство да се прибере в лентата си за движение, без да
пречи на останалите участници в движението.
Установява се, че при този механизъм на настъпване на
произшествието, поставените предпазни колани са без практическо значение,
тъй като ползването им не ограничава нараняванията на пътниците. Вещите
5
лица при разпита си в открито съдебно заседание установяват, че починалата
по всяка вероятност е била с поставен предпазен колан.
Между страните е прието за безспорно, че към датата на настъпване на
произшествието-19.12.2020 г., лекият автомобил „Воксхол Вектра“ с рег.№
*** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, обективирана в застрахователна полица №
BG/02/119003465447, с начална дата на покритие - 23.12.2019 г. и крайна дата
на покритие - 22.12.2020 г.
За установяване на търпените от ищците болки и страдания пред
първоинстанционния съд, са събрани свидетелските показания на П. В. А. и
П. Г. М..
Свидетелката А. установява, че е съседка на ищците в село *** и
колежка на починалата Ц.. Произшествието станало точно преди празниците.
А., Ц. и голямата им дъщеря били отишли в София за подаръци в „Джъмбо“.
Свидетелката установява, че децата страдат, малкото момченце страда от
диабет и много се притеснява. Установява още, че Ц. и съпруга се грижели
много добре за децата си и за да им осигурят по-добро образование ги
прехвърлили в училище в ***, а след това в ***. Всяка сутрин ги карали на
училище и после ги прибирали. Децата са възпитани на труд. Сега децата не
са добре, отчаяни са и тъгуват, не са се успокоили и чувстват липсата на
майката. Променил се живота им, защото сега за тях се грижи сам баща им,
подпомаган от най-голямото си дете Й..
Свидетелят М. установява, че познава семейството на А. и Ц., работили
заедно. На децата много им тежко, плачат много. Н. от тригодишна възраст е
с диабет. Сега А. гледа сам децата си, майка му на А. е възрастна и няма
много сили да помага. А. и Ц. се грижели добре за децата си, преместили ги в
по-добро училище в *** и обикновено Ц. ги возела до там и обратно.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на
08.01.2021 г. ищците са предявили извънсъдебно претенция за изплащане на
обезщетение пред ответното застрахователно дружество, като последното
завело щети № **********, № **********, № **********, № **********, по
които застрахователят в законоустановения срок не е определил и не е
предложил за плащане обезщетение.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
6
съд е приел, че са налице всички предвидени материално-правни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно
дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Първоинстанционният съд е
определил обезщетения в размер на по 150000 лв. за всеки един от ищците.
Отхвърлил възражението за съпричиняване.
Пред въззивния съд са събрани показанията на свидетелката Д. Д. В.-
леля на тримата ищци, която установява, че Ц. била добра майка. Има четири
желани деца. Успявала да се грижи за децата. Преместила децата си в друго
училище, търсейки по-благоприятна среда за тях. Причина за това било
включително и обстоятелството, че едното детенце било с диабет и децата му
се подигравали. Свидетелката установява, че децата били близки с майка си,
още не могат да я прежалят и я чакат да се върне отнякъде. Най-голямото
момиче Й. преждевременно се превърнала в майка-готви, пере, помага с
домашните на по-малките. Тя завършила миналата година. Момченцето Н. е с
диабет и често изпада в състояние като му стане мъчно, вдига захарта. Преди
няколко седмици пак бил в болница с висока захар. Когато дойде Нова година
става страшно, защото именно тогава станал инцидента и те винаги свързват
Новата година с този инцидент.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадените въззивни жалби си процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 08.01.2021 г. ищците са предявили извънсъдебно претенциите си
пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по
7
чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 08.04.2021 г., ответникът не е определил и не е
изплатил застрахователни обезщетения. Исковете са предявени пред
първоинстанционния съд на 09.07.2021 г. т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което се явяват процесуално
допустими.
По същество на предявените искове:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства обсъдени
по-горе, въззивният съд намира, че виновното и противоправно поведение на
водача на лекия автомобил „Воксхол Вектра“ с рег.№ *** е доказано главно и
пълно.
С поведението си водачът на превозното средство е нарушил нормата на
чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, като управлявайки превозно средство с десен волан, е
предприел маневра „изпреварване“ без да се убеди, че има видимост, след
което и при възникналата опасност за движението (движещ се насрещен
автомобил), нарушил и вмененото му задължение по чл.20, ал.1 от ЗДвП да
контролира непрекъснато управляваното от него превозно средство, като в
резултат на тези две нарушения допуснал рязка промяна на направлението на
движението на автомобила, което довело до загубата на странична
устойчивост и самокатастрофирал.
Безспорно и в пряка причинна връзка от поведението на водача, е
настъпила смъртта на пътуващата в автомобила Ц. В.-майка на тримата ищци.
Неоснователно е твърдението на ответника, че по делото не са събрани
доказателства и не е установено безспорно кой е управлявал процесния
автомобил, като твърдението е, че това може да е и самата пострадала.
8
Тези твърдения не кореспондират с установения по делото механизъм на
настъпване на произшествието и конструктивните особености на процесния
автомобил. Същият е с десен волан, което означава, че водачът е на предна
дясна седалка, а пътуващият до него, е на предна лява седалка. В протокола за
оглед на ПТП са описани дълбоки деформации по купето на автомобила,
разположени предимно в лявата му габаритна част-деформации на тавана, на
лявата колонка, която е опряла в облегалката на предна лява седалка. Видно
от протокола за извършена аутопсия на трупа на Ц. С. В., повечето
наранявания са именно от лявата част на трупа: „петнисто кръвонасядане в
лявата слепоочначелна област….при вътрешния оглед са установени
кръвонасядания от обратната им страна в лявата челнотеменна област.
Черепната основа е счупена напречно в областта на средната черепна ямка,
като счупването започва от лявата слепоочна кост....В лявата слепоочна
област на главата се установи наличие на петнисто кръвонасядане на кората
……“
С оглед така установения механизъм на настъпване на произшествие и
констатираните обективни находки при извършената аутопсия на трупа на Ц.
В., въззивният съд намира, че безспорно се установява, че пострадалата е
пътувала в лекия автомобил на предна лява седалка, като същият е бил
управляван от А. М..
По възражението за принос от страна на пострадалата въведено
своевременно от ответника с отговора му и поддържано с въззивната жалба.
Същото е неоснователно. Ответникът твърди, че пострадалата е пътувала без
поставен предпазен колан. Видно както от заключението на комплексната
експертиза, неоспорено от ответника, така и от разпита на вещите лица в
проведеното на 15.07.2022 г. открито съдебно заседание, аутопсионната
находка при пострадала, отговаря за наличие на поставен колан и то най-вече
при отстраняването на меките тъкани на гръдния кош, където са установени
масивни кръвонасядания на подкожието и мускулатурата, което вещото лице
Т. установява, че се получава при силен удар, когато тялото бъде спряно от
колана и той го приплъзне и много силно размачка тъканите. При силен удар
коланът действа по възпиращ начин като твърдо тяло и се получават
съответните тежки увреждания на вътрешните органи, което потвърждава
наличието на колан.
9
С оглед на горното въззивният съд приема, че пострадалата е била с
поставен предпазен колан. От друга страна дори и при такъв с оглед
установения механизъм на произшествието и получената тежка черепно-
мозъчна травма, то поставеният предпазен колан е без практическо значение
и не би предотвратил леталния изход.
С оглед на горното въззивният съд приема, че предявените искове са
основателни, съответно неоснователно е въведеното възражение за принос от
страна на пострадалата, както правилно е приел и първоинстанционния съд.
По отношение на размера на дължимото обезщетение, който също е
спорен между страните и по отношение на който са релевирани възражения и
в двете въззивни жалби.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Настоящият съдебен състав намира, че определените от
първоинстанционния съд размери на обезщетението от по 150 000 лв. са
справедливи.
При определяне на тези размери съдът съобразява обстоятелството, че в
следствие на претърпяното ПТП ищците-деца на починалата, съответно на 11
г., 13 г. и 16 г. към датата на произшествието, са претърпели изключително
силни по интензитет болки и страдания от неочакваната загуба на своята
майка, която към деня на смъртта си е била само на 43 години.
10
Обезщетението следва да възмезди страданията на децата на загиналата от
нейната смърт, включително загубата на морална, финансова опора и
подкрепа, която понасят. Безспорно се установява, че животът на децата и
след смъртта на тяхната майка се е променил коренно. Ненавременната й
загуба довела до бързото израстване на най-голямото дете Й., на която й се
наложило да се включи активно в подпомагането на баща й, както за
поддръжката на домакинството, така и за отглеждане на по-малките й братя,
единият от които страдащ от тежко хронично заболяване (диабет), изискващо
особени грижи.
С оглед конкретните данни по делото относно възрастта на починалата
Ц., изключително близките й взаимоотношения с децата /до смъртта си
ищцата полагала грижи за своите деца, за тяхното по-добро образование/,
обстоятелството, че тя е била тяхна опора и те понасят много тежко нейната
загуба, както и икономическата конюнктура в страната към 2020 г.,
въззивният съд приема, че обезщетенията от по 150 000 лв. са справедливи.
Тези обезщетения ще репарират болките и страданията, които несъмнено
децата търпят и към настоящия момент и ще търпят и за в бъдеще.
Ненавременната и неочаквана загуба на майка от нейните малолетни и
непълнолетни деца, намиращи се във възраст, в която безспорно все още се
нуждаят от майчина грижа, обич и закрила, безспорно винаги се явява тежка
психотравма за децата с все още неукрепнала психика.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищците, вследствие търпените от тях
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определените по-горе обезщетения не са завишени по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти и не
противоречат на принципа на справедливостта.
С оглед на гореизложеното въззивните жалби и на двете страни са
неоснователни, поради което обжалваното първоинстанционно решение ще
следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.
Основателна е обаче въззивната жалба на ищците в частта, с която се
иска да бъде отменено решението, в частта с която искането за присъждане на
законна лихва върху главниците за периода от 08.01.2021 г. до 08.04.2021 г. е
11
отхвърлено като неоснователно.
В тази част решението на съда е неправилно и противоречи на
формираната и безпротиворечива практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1
и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено,
че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ
е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията
между страните.
Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият
да е уведомил ответното дружество за настъпване на застрахователното
събитие, то лихва следва да се присъди от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е 08.01.2021
г.
В този смисъл е и изцяло практиката, обективирана в постановени по
реда на чл.290 ГПК решения. Така напр. с Решение № 50001 от 03.02.2023 г.
на ВКС по т.д. № 2530/2021 г., I т. о., ТК, съставът на ВКС е приел, че
застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава
върху застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита
на отговорност на застрахователя, а на основание чл. 497, ал. 1 КЗ дължи
законна лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок. В този смисъл са и
12
Решения по т.д. № 2273/2018 г. на ІІ т. о., т.д. № 2466/2018 г. на І т. о. на ВКС,
решенията по т.д. № 1191/2021 г. на ІІ т. о., по т.д. № 122/2020 г. на І т. о., по
т.д. № 1865/2021 г. на І т. о., по т.д. № 2026/2021 г. І т.о. на ВКС и др.
По горните съображения решението ще следва да бъде отменено в
частите, с които исковите претенции на тримата ищци с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД са отхвърлени за периода от 08.01.2021 г. до 08.04.2021 г. и
вместо това бъде постановено решение, с което исканията за присъждане на
законна лихва върху главниците бъдат уважени за отхвърления период.
При това положение въззивният съд дължи произнасяне по частната
въззивна жалба вх. № 6407/21.09.2022 г. на ищците чрез адвокат К. срещу
Определение № 339/25.08.2022 г., с което съдът е оставил без уважение
искането им с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в
частта на присъдените на страните разноски за адвокатско възнаграждение.
Частната въззивна жалба е основателна.
Съобразно изхода на спора пред първата инстанция на процесуалния
представител на ищците се дължи адвокатско възнаграждение в минимален
размер, определено по реда на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. От значение е търсеният
материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове,
се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор.
Съобразно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на
делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или
субективно съединени искове. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските
възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по
граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и
броя на предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените
искове, а не техният сбор. Под материален интерес се има предвид цената на
всеки иск поотделно и се определя за всеки иск минимално възнаграждение,
след което вече определените минимални възнаграждения се събират при
определяне на отговорността за разноски. Изцяло в този смисъл Определение
№ 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4735/2022 г., III г.о., ГК,
13
Определение № 50490 от 12.12.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2507/2021 г., II т.
о., ТК, Определение № 50469 от 11.11.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2316/2021 г.,
II т. о., ТК и др.
Всеки един от тримата ищците е предявил иск в размер на сумата от по
220 000 лв. На основание чл.7, ал.1, т.5 от Наредба № 1, в редакцията на
нормата към датата на устните състезания пред първата инстанция,
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 5
930 лв., съответно 7 116 лв. с ДДС. От тази сума и съобразно уважената част
от исковете от по 150 000 лв., дължимото адвокатско възнаграждение по
всеки един от предявените искове възлиза на сумата от 4 043,18 лв.,
съответно 4 851,82 лв. с ДДС, или общо за процесуално представителство на
тримата ищците и съобразно уважената част от исковете на адвокат К. се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 14555,16 лв. с ДДС,
от която сума първоинстанционният съд е присъдил общо сумата от 13 590
лв., следователно на адвокат К. се дължи допълнително още сумата от 965 лв.
с ДДС.
По възражението за разноските на ответника. Това възражение също е
частично основателно.
Ответникът и с договор за правна защита и съдействие от 11.08.2021 г. е
уговорил адвокатско възнаграждение общо за процесуално представителство
по делото в размер на сумата от 20 000 лв. с ДДС, от която сума на 20.09.2021
г. на адвокат Г. е преведена сумата от 18 750 лв. (л.56 от
първоинстанционното дело), следователно именно това е сумата
представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Своевременно още с допълнителната искова молба, след представяне от
ответника на доказателства и списък на разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение, ищците са направили възражение за недължимост,
евентуално за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение. Това възражение не е обсъдено от първоинстанционния съд,
но то е неоснователно.
С оглед представените по делото писмени доказателства, въззивният съд
приема, че ответникът е направил разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 18 750 лв., която се явява под
минималния размер посочен по-горе от 21 348 лв. (3 х 7116). Ответникът е
14
заплатил и депозит за вещи лица в размер на 600 лв., или е направил разноски
общо в размер на сумата от 19 350 лв., от която сума и съответно на
отхвърлената част от исковете (210 000 лв.) ищците дължат сума в размер на
6 156,82 лв., до който размер следва да бъдат намалени разноските.
По отговорността за разноските пред настоящата инстанция:
Общия обжалваем интерес по настоящото дело е в размер на сумата от
600 000 лв.
При този интерес минималното адвокатско възнаграждение изчислено на
основание чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на сумата от 27
650 лв., съответно 33 180 лв. с ДДС.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД следва да бъде осъден да заплати на
адвокат К. на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение,
съответно на отхвърлената част от въззивната жалба (450000 лв.) в размер на
сумата от 24 885 лв. с ДДС.
Въззивникът-ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД е направил разноски в размер
на 9000 лв.-заплатена държавна такса. До приключване на устните състезания
пред настоящата въззивна инстанция, тази страна не е представила договор за
правна помощ или друго писмено доказателство, удостоверяващо уговаряне
и заплащане на конкретен размер на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция, поради което
такива разноски не се присъждат.
От сумата от 9000 лв. и съобразно отхвърлената част от въззивната
жалба на ищците (150 000 лв.) , последните ще следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника разноски в размер на сумата от 2 250 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 88/27.07.2022 г., постановено по т.д. № 134/2021
г., Софийският окръжен съд в частите му, с които са отхвърлени исковете с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
главниците от по 150 000 лв. за периода от 08.01.2021 г. до 08.04.2021 г. и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския
15
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на Т. А. М., ЕГН **********, на Н. А. М., ЕГН
**********, двамата действащи лично и чрез своя баща и законен
представител А. Й. М., и на Й. А. М., ЕГН **********, и тримата с адрес:
с.***, обл.***, ул. „***“ № *** законна лихва върху присъдените
застрахователни обезщетения от по 150 000 лв. за периода от 08.01.2021 г. до
08.04.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 88/27.07.2022 г., постановено по т.д. №
134/2021 г., Софийският окръжен съд в останалите обжалвани части.
Решението и в частта, с която исковете на ищците за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над сумите
от по 200 000 лв. до сумите от по 220 000 лв., частични от 250000 лв., ведно с
дължимата законна лихва от 08.04.2021 г., е влязло в сила на 20.08.2022 г.,
поради необжалването му.
ОТМЕНЯ Определение № 339/25.08.2022 г., с което съдът е оставил без
уважение искането на адвокат К. с правно основание чл.248 от ГПК за
изменение на решението в частта на присъденото по реда на чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение, както и искането на тримата ищци за намаляване
на присъдените на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника
разноски и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на
основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат П. Д. К., гр.***, ул. „***“ № ***,
ет.***, офис *** допълнително още сумата от 965 лв. с ДДС (деветстотин
шестдесет и пет лв.) адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея
процесуално представителство пред първоинстанционния съд и НАМАЛЯВА
присъдените в полза на ЗД „БУЛ ИНС“ АД разноски, които ищците дължат на
основание чл.78, ал.3 от ГПК от присъдената първоначално с решението сума
в размер на 6554,55 лв. на дължимата и съответна на отхвърлената част от
16
исковете сума в размер на 6 156,82 лв. (шест хиляди сто петдесет и шест и
0,82 лв.)
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на
основание чл.38, ал.2 от ЗА във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК на адвокат П. Д.
К., гр.***, ул. „***“ № ***, ет.***, офис *** адвокатско възнаграждение за
осъществено от нея процесуално представителство пред въззивната
инстанция в размер на 24 885 лв. с ДДС (двадесет и четири хиляди
осемстотин осемдесет и пет лв.)
ОСЪЖДА Т. А. М., ЕГН **********, Н. А. М., ЕГН **********, двамата
действащи лично и чрез своя баща и законен представител А. Й. М. и Й. А.
М., ЕГН **********, и тримата с адрес: с.***, обл.***, ул. „***“ № *** да
заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер” № 87 сумата от 2 250 лв. (две хиляди двеста и петдесет лв.) разноски
направени пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17