№ 1266
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:М. Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря М. Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000501623 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 260121 от 10.01.2022 г., постановено по гр. д. №
12059/2017 г. на СГС, ответното застрахователно АД „ДаллБогг:Живот и
Здраве“ е осъдено на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на ищцата М. А.
К. сумата от 85 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, както и сумата от 648.68 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
настъпили при ПТП, реализирано на 10.07.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 29.08.2017 г. до окончателното им изплащане, като за разликата до
претендираните 150 000лв. за неимуществените вреди и до сумата от 1 210
лв. за имуществените, както и в частта, в която се претендира законна лихва
за периода от 10.07.2016 г. до 28.08.2017 г., исковете са отхвърлени.
Недоволни от решението са останали и двете страни, които го обжалват
като неправилно поради допуснато нарушение на материално-правната норма
на чл. 52 от ЗЗД, в резултат на което съдът определил занижен, според
ищцата, съответно – завишен според застрахователя, размер на обезщетението
1
за неимуществени вреди, който не съответствал на действително
претърпените. Ето защо, ищцата моли въззивната инстанция да отмени
решението в неговата отхвърлителна част и да уважи изцяло предявения иск
за неимуществените вреди, а ответникът – да бъде отменено то в
осъдителната му част за сумата над 50 000 лв., като за разликата тази
претенция да бъде отхвърлена.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от
посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия и като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ: за заплащане на сумата 150 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и на
сумата от 1210 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило на 10.07.2016 г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
Решението в частта, в която исковете са уважени за сумата от 50`000 лв.
като обезщетение за неимуществените и за сумата от 648.68 лева като
обезщетение за имуществените, както и в частта, в която искът за последните
е отхвърлен за разликата до предявения размер от 1210 лв., като необжалвано
от страните, е влязло в сила.
Поради основателност на предявените искове и липсата на жалба от
ответника в осъдителната за него част, първоинстанционното решение
формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при
квалификацията на чл.432, ал. 1 от КЗ, а именно, че на 10.07.2016 г. на път III-
801, км. 62+138, при упраление на л. а. „БМВ 318 ТДС“ с рег. № *** в посока
от гр. Панагюрище към гр. Стрелча, водачът М. С. Х., редовно застрахована
при ответната застрахователна компания по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, е нарушила правилата за
движение, като е предприела маневра без да се убеди, че не създава опасност
за останалите участници в движението, вследствие на което по
непредпазливост е причинила телесни повреди на повече от едно лице, както
2
следва: средна телесна повреда на Т. Д. Д. и тежка телесна повреда на М. А.
К., за което Х. е призната за виновна с влязла в сила Присъда от 10.02.2017 г.
по н.о.х.д. № 280/2016 г. на Районен съд – Панагюрище, която съгласно чл.
300 от ГПК е задължителна за настоящия съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това, дали то е извършено,
противоправността му, както и виновността на дееца.
Настъпилите травматични увреди у ищцата, установени от приетите по
делото съдебно-медицински експертизи, са счупване на срамната кост на таза,
разкъсване на слезката, нараняване на капсулата на задстомашната жлеза,
нараняване на капсулата на левия бъбрек, както и излив на кръв в коремната
кухина от 3000 мл. Разкъсването на далака (слезката) е наложило
оперативното му отстраняване. Счупването на срамната кост на таза, който е
анатомично и функционално свързан с движенията на долните крайници, е
довело до трайно затруднение на движението на краката за срок, не по-малък
от 2-3 месеца, при обичаен ход на възстановителния процес. Изливът на 3 л.
кръв в коремната кухина, най-вече от разкъсаната слезка, а и от обвивките на
задстомашната жлеза и левия бъбрек, е довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Според експерта, налице е пряка причинно-
следствена връзка между така посочените увреди на здравето на ищцата и
произшествието, като същевременно липсва такава по отношение на
констатираните хипертония и хроничен панкреатит. Според вещото лице-
медик пациенти, при които е отстранен далакът, са с около 40 % намалена
работоспособност, като функцията на този орган, без да е изяснена напълно в
медицината, е свързана с имунитета и разграждането на червените кръвни
клетки. Пациентите без слезка са по-податливи на инфекция. Вещото лице е
посочило, че при счупване на срамната кост на таза е възможно пациентката
да има болка при промяна на времето и при претоварване на долните
крайници, но не се констатира ограничение в обема на движението им. След
прекарани коремни операции при някои пациенти е възможно да настъпят
сраствания между органи в коремната кухина, както и субективно да се
изпитват диспептични оплаквания („стомашен дискомфорт").
По така очертаните факти и техните правни последици, очертаващи
основателността на прекия иск на пострадалия срещу причинителя на вредата
по чл. 432, ал. 1 КЗ, по делото не се спори. Пред въззивната инстанция спорен
е единствено въпросът за размера на дължимото се обезщетение за
3
претърпените неимуществени вреди.
Настоящият въззивен състав намира, че в конкретния случай меродавни
за определяне на справедливия размер на обезщетението са характера и
степента на уврежданията „счупване на срамната кост на таза, разкъсване на
слезката, нараняване на капсулата на задстомашната жлеза, нараняване на
капсулата на ляв бъбрек, излив на кръв в коремната кухина 3000 мл“,
наложилата се оперативна интервенция, интензитета на болките и
страданията, продължителността на оздравителния период, който е
превишавал три месеца, невъзможността на ищцата да извършва тежък
физически труд, но и липсата на ограничение в обема на движението на
долните крайници, възрастта по време на произшествието – 53 години,
преживения стрес и уплаха, продължителното обездвижване, вредните
последици за здравето от лишаването от вътрешния орган. Не на последно
място съдът съобрази и икономическата конюнктура в страната към момента
на произшествието, както и практиката на съдилищата в други подобни
случаи. Всичко изложено е съобразено от първоинстанционния съд, който
при постановяване на обжалваното решение не се е отклонил от указанията,
дадени с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС по приложението на
чл.52 от ЗЗД. Съдът в настоящия си състав намира за уместно в тази връзка да
посочи, че справедливостта като категория на правото изобщо, отмерва
признака „достатъчност“ на правно-признато или правно-значимото благо.
Съотнесено към съдържанието на цитирана правна норма на чл. 52 от ЗЗД
това означава, че справедливо би било онова обезщетение, което ще е
достатъчно, за да покрие всички преки и непосредствени вреди от
увреждането съобразно фактите на конкретния случай, без да ги превишава,
но и без да остава недостатъчно за тях. В този смисъл и ВС в посоченото
Постановление на Пленума е подчертал, че справедливостта не е абстрактно
понятие. В конкретния случай именно такъв паричен еквивалент, който е
достатъчен да репарира претърпените неимуществени вреди от ищцата, е
сумата от 85 000 лв., както правилно е приел и Градският съд. Този размер не
е нито завишен, нито занижен, а е съответен спрямо претърпените вреди.
Поради това и двете жалби срещу решението се явяват неоснователни.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение в атакуваната от страните част следва да бъде
потвърдено.
4
При този изход на делото сторените от страните разноски пред
въззивния съд следва да останат в тяхна тежест така, както са ги направили,
тъй като всяка от жалбите се явява отхвърлена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260121 от 10.01.2022 г., постановено по
гр. д. № 12059/2017 г. на СГС, ГО, 5-ти състав, в обжалваната му част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5