№ 20721
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110143871 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК ******,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу В. Б. Д. с ЕГН:**********, с адрес:
АДРЕС, с която се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи сумата от 3
510,75 лева, от които 3 002,13 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г. за реално потребена енергия,
ведно със законната лихва от 24.04.2023г. до изплащане на вземането, 462,49 лева-
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 03.04.2023г., както и суми за дялово
разпределение- 38,96 лева главница за периода м.03.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 24.04.2023г.. до окончателното изплащане на вземането, както и 7,17
лева - лихва за периода 16.05.2020г. до 03.04.2023г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №21215/2023 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб. №: *********, ИД номер:
1111111.
Ищецът твърди, ответника, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден
имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
1
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответника е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР“ ООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който се
оспорват исковете като неоснователни. Оспорва се ответника да е собственик или носител
на вещно право на ползване за част или целия процесен имот. Твърди се, че източникът на
едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен
между страните или техните праводатели. Твърди се, че предвид разпоредбата на чл. 84, ал.
2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил
Възразява се, че претендираните суми, както за главници, така и за лихви, са погасени
по давност.
Не се твърди извършването на плащания за процесния период и се възразява относно
необходимостта от ССчЕ.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 24.04.2023 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Б. Д. за сумите 3 002,13 лева (три хиляди и
два лева и 13 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 462,49 лева (четиристотин
шестдесет и два лева и 49 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 03.04.2023 г., 38,96лева (тридесет и осем лева и 96 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 7,17 лева (седем лева и 17 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.05.2020 г. до 03.04.2023 г.- задължение за доставена, но
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: АДРЕС аб.№*********.
С разпореждане от 28.04.2023 г. по ч. гр. д. № 21215 /2023 г. по описа на СРС, съдът е
2
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 70.22 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжника, който е депозирал писмено възражение, намирайки
сумите за недължими, като на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК на ищеца са дадени
указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Приложена по делото е Заповед №111111/29.08.2005 г. на Кмета на СО Район И, с
която МНМ ЕГН: ********** и В. Б. Д., ЕГН: ********** са настанени в общинско
жилище, находящо се в АДРЕС. Представена по делото е и служебна бележка, издадена от
СО Район И от 04.02.2021 г., с която се удостоверява, че В. Б. Д., син на починалата
титулярка МНМ обитава общинско жилище, находящо се в АДРЕС с настанителна заповед
№111111/29.08.2005 г. от Кмета на СО-район И, считано от 27.12.1978 г. до настоящия
момент, като за същия имот е открит абонатен номер ********* по партида на ищеца.
Видно от приложеното удостоверение за съпруга и родствени връзки ответникът е
неженен, като майка му МНМ е починала на 28.07.2019 г.
Видно от представения протокол от проведено на 09.10.2007 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ООД, което дружество да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Ангажиран е договор, сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ООД,
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който
е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва един вход- вход Г. Общия топломер в абонатната станция се отчита
по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от
Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са
направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в
Наредба№ 16-334. В процесния имот всички радиатори са били демонтирани /по сведение
на „ФДР“ ООД/. В банята има щранг-лира с размери 2 елемента с ф 11/4“ и височина 2.6м,
без техническа възможност за монтаж на уред, което е отбелязано в справка представена от
„ФДР“ ООД. За процесния период има служебно изчисление за щранг-лирата в банята на
база инсталирана мощност в размер на 494W, умножена по МСРС. През процесния период
ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в
Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на база пълната отопляема кубатура 158куб.м. съгл. акт
за разпределение на кубатурата, представен на в.л. В процесния имот има монтиран един
водомер за топла вода. Забележка: От „ФДР“ ООД съобщават, че поради дигитализация на
системата, няма да прилагат главните отчети. В изравнителните сметки са въведени
отчетени стойности, коригирани /намалени/, тъй като отчетите са извършвани след м.април,
3
но същите стойности не могат да бъдат проверени от в.л. През процесния период във
фактурите изготвени от „ФИРМА”ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата
отпада след 06.2006г. Поради липса на главни отчети СТЕ не може да потвърди сумите за
ТЕ за БГВ в размер на 2311.11лв. Останалите компоненти изчисленията извършени от ФДР
са в съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация и
имот е в размер на 722.38 лева. Вещото лице е установило, че по засичането на ФДР се
дължат и сумите за БГВ в размер на 2311.11 лева или общо 3033.47 лева. След
представянето на главните отчети от ТЛП – „ФДР“ ООД, съдът намира, че се потвърждава
дължимостта на сумите за ТЕ за имот и за БГВ и общата дължима сума е 3033.47
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице са
използвало документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
4
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
От представената по делото настанителна заповед и удостоверение от столична
община се установява, че ответникът има качеството на наемател на жилище, собственост
на Столична община. В процесния случай ex lege собственик на топлоснабдения имот,
съотвтетно потребител на топлинна енергия е Столична община.
Липсва обаче сключен договор между това трето ползващо лице/ответника-наемател
на топлоснабдения обект/ и топлопреносното предприятие. Договорът за наем, сключен
между Столична община и наследодателя на ответника няма нужната доказателствена
стойност спрямо постановките на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк.
дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС да остановви възникване на облигационна връзка.
Липсват данни по делото ответникът да е изразявал пред ищеца воля за възникване на
облигационно правоотношение, например чрез подаване на молба-декларация за открИ.не
на партида.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни не е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски. Тъй като
адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на от 651.08 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения За
заповедното производство възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 155.27
лева, определен по реда на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от пълно следващ се такъв от 200 лева
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ******, представлявано от АА-
Изпълнителен директор срещу В. Б. Д. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл.
422 ГПК за признаване за установено, че ответника дължи сумата от 3 510,75 лева, от които
3 002,13 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, Аб. №: *********, ИД номер: 1111111 за периода
м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.04.2023г. до изплащане на
вземането, 462,49 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 03.04.2023г., както и
суми за дялово разпределение- 38,96 лева главница за периода м.03.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 24.04.2023г.. до окончателното изплащане на вземането, както
5
и 7,17 лева - лихва за периода 16.05.2020г. до 03.04.2023г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №21215/2023 г. на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ******, да заплати на адв. Н. И. И. с ЕГН
**********, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в
размер на 651.08 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ******, да заплати на адв. КИБа с ЕГН
**********, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в
размер на 200 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР”
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6