РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 10.06.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на десети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА и в присъствието на прокурора
……..……………………………..........……. като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело № 117
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл.
258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 421 / 20.12.2018 година на Т.ския районен съд по гражданско дело № 252/2018 година по описа на същия съд, с което е развален, на осн.чл.87,ал.3 от ЗЗД,
по отношение на М. М.С., ЕГН**********,
сключения договор за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № 90, т. II, н.д. №
893/1991 год. на ТРС, с който С. П. П. прехвърля на М. С.П., втори етаж от
жилищната сграда с площ от 48 кв.м., обособен като отделно жилище, състоящ се
от коридор и три стаи, полумасивна лятна кухня с площ от 30 кв.м., полумасивен
гараж с площ от 18 кв.м. и паянтова сая от 45 кв.м. , представляващ по
действащата КККР на с.К., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в с.К., община Т. област Ловеч, с
идентификатор 35290.161.128, с площ от 796 кв.м., с трайно предназначение -
урбанизирана територия и с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
10м.) по кадастралната карта на с. К., община Т. одобрена със заповед №
РД-18-30/01.04.2009 год. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра,
застроен със: сграда 35290.161.128.1 с площ от 12 кв.м., брой етажи 1,
предназначение - селскостопанска сграда; сграда 35290.161.128.2 с площ от 50
кв.м., брой етажи 2, предназначение - жилищна сграда и сграда 35290.161.128.3 с
площ от 36 кв.м., брой етажи 1, предназначение - жилищна сграда, до размер на
1/16 ид.ч., представляваща наследствената част на ищецът П. С.П., от наследството оставено от неговия
наследодател М.Х.П.а, като в останалата част, искът е отхвърлен като
неоснователен. Присъдени са и направените по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. №
537/ 28.01.2019 г. от П.С.П., чрез. Адв. В.А.,***, против решение № 421/
20.12.2018 година на РС – Т.. Посочва, че с решението частично е уважена
претенцията за разваляне на договор за гледане е издръжка и отхвърлил
възражението за нищщожност на договора за гледнае и издръжка, поради липса на
предмет. Заявява, че не е доволен от решението, моли да бъде отменено и вместо
него постановено уважаване на възражението за нищожност на алеаторния договор
или алтернативно да бъде уважен изцяло искът за разваляне на този договор,
поради неизпълнение. Изтъква, че вторият етаж от двуетажната жилищна сграда не
може да бъде обект н асделката, тъй като към датата на договора не е бил
обособен като съмостоятелен. Незаконосъобразно съдът обсъжда въпроса с момента
на построяване на сградата, тъй като тя се изгражда по действащите към този
момент строителни правила и норми и не би могло да се търси обратно действие на
закона. Няма законно обособяване на втория етаж като отделен обект, който да
бъде годен предмет на прехвърлителната сделка. По отношение незипълнението да
договора – има съдебна практика, съгласно която частичното неизпълнение
представлява пълно неизпъленние на алеаторния договор и се разваля изцяло. В
този смисъл моли да бъде постановено въззивното решение и присени направените
разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е
постъпил отговор от М. М. С., чрез адв. Кр. Н., в
който се оспорва въззивната жалба. Посочва, че съгласно трайната съдебна
практика щом един етаж моеже да се обособи като отделно жилище, то той е годен
обект на прехвърлителна сделка. В тежест на ищеца е да докаже, че не може, като
отбелязва, че такова възражение не е въввеждано в предмета на спора. Относно
частичното разваляне, счита че правилно съдът се е аргументирал – не може да се
претендират чужди права или разваляне на договор спрямо лице, което не участва
като страна по делото. Моли да бъде постановено решение, с което бъде
потвърдено атакуваното първоинстанционно решение и присъдени направените от тях
разноски.
В съдебно заседание въззивникът не се явява,
за него се явява адв. В.А., който поддържа въззивната жалба и моли да бъде
уважена по изложените в нея съображения, като им бъдат присъдени направените по
делото разноски. Представя писмено становище.
Въззиваемата страна
не се явява, представлява се от адв. Кр. Н., който от името на доверителя си
моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на РС – Т.
потвърдено, като претендира направените разноски. Доразвива съображенията си в
писмени бележки.
При проверката от
въззивната инстанция по реда на чл. 269 от ГПК решението валидно, допустимо в
обжалваната част, като въззивния контрол следва са се осъществи в частта, с
която е отхвърлено възражението им за нищожност на процесния договор, поради
липса на предмет, и отхвърлен искът за разваляне на договора за останалата
част.
От представените по
делото доказателства, приложени към гражданско дело № 252/
С
договор за покупко-продажба срещу задължение за гледане и издръжка от 07.08.1991
година, оформен с нотариален акт №
90, том ІІ, дело № 893 от 1991 година по описа на РС - Т. вписан с вх. рег. № 498, партидна книга том 11, стр.268, С. П. П. с
прехвърлил на сина си М. С. П., следния
свой собствен недвижим имот, а
именно: втори етаж
от паянтова двуетажна жилищна сграда, с площ от 48 кв.м., обособяем като
отделно жилище, състоящ се от коридор и три стаи; полумасивна лятна кухня с
площ от 30 кв.м.; полумасивен гараж с площ от 18 кв.м., и паянтова сая от 45
кв.м., находящи се в парцел ХХІ – 128 в квартал 24 по регулационния план на с. К.,
Община Т. Област Ловеч, срещу задължение да полага грижи за родителите си до
тяхната смърт, като им подсигури спокоен
и нормален живот, какъвто са водили досега.
По
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрена със Заповед № РД
-18-30/ 01.04.2009 година на ИД на АГКК, имотът е с идентификатор №
35290.161.128.
От
представените удостоверения за наследници се установява, че прехвърлителят С. П.
П. е починал на 18.11.2004 година, а
приобретателят М. С.П. – на 22.06.2017 година, като оставил за свои наследници
съпруга – М.А.П.и дъщеря М. М.С.. Съпругата на С. П., М.Х.П.а починала в хода
на първоинстанционното производство на 10.07.2018 година и оставила за
наследници П.С.П. – син, и М. М.С. – внучка.
Представено
е удостоверение за граждански брак на М. С.П. и М.А.И., от което е видно, че
бракът е сключен на 06.02.1966 година.
Подаден
е сигнал от М.Х.П.а до РП – Т. против М. М.С., като по образуваната преписка №
514/ 2018 година на РП-Т. е постановен отказ за образуване на досъдебно
производство от 12.06.2018 година.
По делото
са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите С. П.С. (син на
ищеца) и Т. С. Ф., от които се установява, че докато е бил жив сина й М. П. той
се грижил за нея, след което е възникнал конфликт между М. П.а и ответницата М..
М. и майка й живеели в град Т. а М. в с. К. и не могли да постигнат съгласие тя
да отиде да живее при ответницата и майка й в град Т..
Съдът е сезиран с
иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане по реда на чл. 87, ал. З ЗЗД, поради неизпълнение, предявен
от М.Х.П.а починала
в хода на първоинстанционното производство на 10.07.2018 година и заместена от
своите П.С.П. – син, и М. М.С. – внучка. Поради сливане на качеството ищец и
ответник на М. М.С. с протоколно определение от 22.10.2018 година,
първоинстанционният съд е прекратил производството за ½ ид.ч.
Така предявеният
иск е неоснователен
и недоказан. Съображенията за
това са следните:
При
предявяване на иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД доказателствената тежест е на
длъжника по договора-приобретателят на имота, който следва да докаже, че е
изпълнявал задълженията си по договора, като не е необходимо това да е ден по
ден.
Задълженията, поети
от приобретателя със сключването на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка, са определени в
договора - задължение за гледане. Още в исковата молба ищцата М.
П.а е посочила, че от 1991 година до смъртта си на **** година М. С.П. е изпълнявал задълженията си по договора. Това се
потвърждава и от разпитаните по делото свидетели. Претенцията е насочена срещу М.
М., като в обстоятелствената част на молбата е посочено, че съпругата на
починалия не е в състояние да изпълнява задължението по договора, тъй като е
болна
В конкретния
казус между общите
наследодатели на страните и наследодателя на въззиваемата - ответник е сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот срещу задължението на приемателя срещу задължение да полага грижи за
родителите си до тяхната смърт, като им подсигури спокоен и нормален живот,
какъвто са водили до сключване на договора.
Наследодателят
С. П. П. е починал на 18.11.2004 година,
а приобретателят М. С.П. – на 22.06.2017 година, като оставил за свои
наследници съпруга – М.А.П.и дъщеря М. М.С.. Съпругата на С. П., М.Х.П.а
починала в хода на първоинстанционното производство на 10.07.2018 година и
оставила за наследници П.С.П. – син, и М. М.С. – внучка.
Не се спори между
страните, че се касае за имот, придобит в режим на съпружеска имуществена
общност.
По отношение на
исковата претенция, касаеща частта на прехвърлителя С. П. П., починал на
18.11.2014 година, представляваща ½ ид.ч. е погасена по давност - чл. 87, ал.5 от ЗЗД.
В този смисъл е направено възражение от ответника и тъй като съдът дължи
произнасяне с решението си в тази част искът е неоснователен и недоказан.
В
останалата част за ½ ид.ч. съгласно ТР № 30/ 1981 година на ОСГТ на ВС,
наследниците на кредитора – прехвърлител по договора, могат да искат
развалянето на договора поради неизпълнение само до размера на субективните им
права, произтичащи от наследяването. След смъртта на приобретателя М. С.П., той
се наследява от съпругата и дъщеря си, като имотът е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност. –
¾ ид. ч. за съпругата, която не е
страна по спора, и останалата ¼ ид.ч. от дъщерята въззиваем-ответник по
спора. След смъртта на ищцата М. П.а, наследници по закон са въззивника П.С.П.
– син и въззиваемата М. М.С., по право на заместване на починалия си баща М. С.
П.. Искът е предявен само срещу М. М.С., която притежава ¼ ид.ч. от
половината имот. В този смисъл тъй като наследяват поравно при действието на
чл. 5 от Закона за наследството, правата на ищеца са 1/8 ид.ч. или 1/16 ид.ч.
от целия имот. В този размер искът е основателен и доказан.
Направеното
възражение за нищожност на договора е недопустимо, тъй като ищецът не може да
се брани с възражение, ако няма предявен насрещен иск. Би могъл да предяви иск
за нищожност и при условията на евентуалност да иска разваляне на договора. В
производството липсва надлежно предявен иск за нищожност на договора, поради
това въззивният съд не дължи произнасяне в тази част. За яснота следва да се
отбележи, че съгласно т.р. 3 от 28.06.2016 година по т.д. № 2/ 20114 година на
ОСГК „Ако към момента на
сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот (сграда,
жилище или други обекти), не са фактически обособени, но е възможно да бъдат
обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия
устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен
предмет. Правна невъзможност за обособяване на реално определена част от
недвижим имот (сграда, жилище или други обекти) е налице, когато при сключване
на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен
проект за обособяване на тази част.” С оглед разпоредбата на чл. 154 от ГПК доказателствената тежест се носи от
страната, която се позовава на нищожността и тя следва да докаже наличието на
опорочаващия факт – съществуването на пречка да бъде осъществено обособяването
на самостоятелен жилищен обект в конкретния случай.
При изложените
по-горе мотиви решение № 421 /
20.12.2018 година на Т.ския районен съд по
гражданско дело № 252/2018 година по
описа на същия съд следва да бъде потвърдено в обжалваната
отхвърлителна част.
При този изход от процеса разноски въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна направените за настоящата инстанция разноски в
размер на 20 лева - пътни.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
421 / 20.12.2018 година на Т.ския районен
съд по гражданско дело № 252/2018
година по описа на същия съд, в обжалваната част отхвърлителна част.
ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на М.
М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 20 (двадесет)лева, представляващи
разноските за
настоящата инстанция.
В останалата част, решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.