Решение по дело №2308/2019 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №1901

 

гр. Бургас, 7.11.2019 г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на шести ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                              СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 2308 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Тим“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.„Одрин“ № 3, представлявано от Д.К.Ш.против Заповед № ФК-435-0399624/23.08.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект – склад за строителни материали, находящ се в гр. Бургас, ул.“Одрин“ № 3, стопанисван „Тим“ ООД и на осн. чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е забранен достъп до обекта за срок от 14 дни.

Жалбоподателят иска отмяна на акта, като твърди, че е постановен при липса на мотивирана преценка и несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. В., поддържа жалбата и направените с нея, искания. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът не се явява и не изпраща представител. В писмено становище представено по делото на 30.10.2019г., процесуалният му представител юрисконсулт Ж. излага подробни съображения в подкрепа на тезата за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

І. ФАКТИТЕ:

На 19.08.2019 г. в склад за строителни материали, находящ се в гр. Бургас, ул.“Одрин“ № 3, стопанисван „Тим“ ООД,  била извършена проверка от инспектори на ТД на НАП гр.Бургас, за резултатите от която бил съставен Протокол за извършена проверка № 0399624.

Според този документ, при извършена контролна покупка в 13.20ч. на 19.08.2019 г. на един брой спрей на стойност 5,48лв., платени в брой на лицето М.Н.- касиер от Г.Ш.- инспектор по приходите, преди легитимацията не бил издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим (с посочени идентификационни данни). Предоставена била проформа фактура № **********.

Нарушения, свързани с воденето на книгата за дневните финансови отчети не били установени. Не била констатирана разлика в касовата наличност.

С протокола  законният представител на дружеството бил призован да се яви в офиса на НАП в гр. Бургас, за съставяне и връчване на АУАН.

На 23.08.2019г. била издадена оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект и забрана за достъп, за срок от 14 дни, на осн. чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В заповедта са изложени, установените при проверката факти, въз основа на които е направен извод, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, по установения ред. Направена е преценка за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.

С административната преписка по делото са представени констативен протокол; дневен финансов отчет; копие от проформа фактура № **********; справка за задължения на търговеца към 22.08.2019г.; справка за регистрираните данни от Z задачи за ФУ/ИАСУТД 3963324 от дата 1.01.2019г. до 22.08.2019г.

Представени са и доказателства, удостоверяващи наличие на материална компетентност на органа, издал оспореният акт.

ІІ. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка, в законоустановения по чл.149, ал.1 от АПК срок, поради което е процесуално допустима.

ІІІ. ПРАВОТО:

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС.

В случая правомощията за налагане на принудителната административна мярка са делегирани на началник отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“, с точка 1 от заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.

При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта съдържа законоустановените реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, индивидуализация на обекта, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, мотиви, срок и ред за обжалването й, и подпис на издателя. Посочени са и съответните правни норми, обосноваващи издаването й.

Възражението за липса на мотиви на заповедта е неоснователно. От една страна, такива са изложени в самия акт, а от друга - административният орган изрично се е позовал на съставения ПИП.

Мотивиран е и определеният срок на действие на принудителната административна мярка - затваряне на обект за срок от четиринадесет дни, който срок е обоснован с вида на нарушението, вида и характера на извършваната търговска дейност, респ. с невъзможността за проследяване на реализираните обороти.

Останалите факти, изложени от административния орган, целящи да обосноват продължителността на срока на действие на ПАМ, съдът намира за неотносими при преценката за законосъобразното определяне на този срок.

Отделно съдът посочва, че относно срока на действие на ПАМ не разполага с компетентност за контрол – такъв е допустим само по отношение на законосъобразното упражняване на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице, предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона.

Принудителната административна мярка е наложена, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, като е отчетено нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1, чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Според хипотезата на посочената правна норма, запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за:

а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В процесния случай материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, на соченото основание, според установените в хода на производството факти, са доказани.

Съдът отбелязва, че в хода на съдебното производство не са представени никакви доказателства, които да опровергаят установените от административния орган, факти.

Не е налице и твърдяното от жалбоподателя несъответствие на акта с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, органът по приходите действа при обвързана компетентност.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода от спора, като основателно следва да бъде уважено искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 100лв.

Затова и на осн. чл. 172 АПК, Административен съд Бургас, четвърти състав,

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата, подадена от „Тим“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.„Одрин“ № 3, представлявано от Д.К.Ш.против Заповед № ФК-435-0399624/23.08.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект – склад за строителни материали, находящ се в гр. Бургас, ул.“Одрин“ № 3, стопанисван „Тим“ ООД и на осн. чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е забранен достъп до обекта за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА „Тим“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.„Одрин“ № 3, да заплати на ТД на НАП гр.Бургас сума в размер на 100лв., представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                

 

СЪДИЯ: