№ 2481
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100505689 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 28.03.2022 г., постановено по гр.д. № 50260/2021 г. на
СРС, 78 състав, е признато за установено в отношенията между страните, че
Е. П. П., ЕГН **********, дължи на ищеца М.Б.ЗА А.Л. „С.А.” СОФИЯ” АД,
ЕИК *******, сумата от 1 920 лв. – остатъчната стойност на поставения на
ответника шънт /клапна система/ на стойност от 3 000 лв. по фактура №
**********/28.01.2021 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Е. П. П., в която са
изложени доводи за неправилност на постановеното решение. Поддържа се,
че в случая липсвало сключен договор , тъй като пациентът не е изразил
такава воля. Твърди се, че с подписване на информирано съгласие пациентът
се съгласява лечебното заведение да закупи необходимите материали, както и
да заплати тези от тях, които не се покриват по друг начин. Въззвиникът
поддържа, че тези хипотези не се отнасят за случаите на чл.89,ал.2 ЗЗдр., при
които пациентът не може да изрази каквото и да е било съгласие. Ето защо и
счита, че на последиците на чл.89,ал.2 ЗЗ следва да се гледа като
извъндоговорни и евентуалните разходи на лечебните заведения или
обогатяване на пациенти да се търсят по искове, отговарящи на съответния
източник по ЗЗД. Моли се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане от
СРС.
1
Въззиваемият М.Б.ЗА А.Л. „С.А.” СОФИЯ” АД, оспорва подадената
въззивна жалба. Сочи, че на ответника била извършена животоспасяваща
операция, при която било вложено медицинско изделие на стойност 3 000
лв., от които 1080 лв. се реимбурсират от Назионална здравноосигурителна
каса, а на основание чл.82б от Закона за здравето остатъкът от 1920 лв. е
сумата, която трябва да се доплати от пациента. Поддържа се още, че Е. П. П.
е били приета в състояние, което обективно не е могла да даде лично
информирано съгласие, но такова не е било и необходимо с оглед спешния
характер на предоставените медицински грижи. Въззиваемият твърди, че
лекарите са действали изцяло в рамките на закона и в интерес на пациента.
Моли се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените
разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.
По доводите за недопустимост и неправилност на решението въззивният съд
намира следното:
От представените писмени доказателства /направление за
хоспитализация, лист за преглед на пациент в КДБ/СО и епикриза № 82,
предоперативна епикриза и оперативен протокол/ се установява, че на
27.01.2021 г. Е. П. П. е постъпила на лечение в М.Б.ЗА А.Л. „С.А.” СОФИЯ”
АД с диагноза „комуницираща остра хидроцефалия”, като на 28.01.2021 г. й е
направена операция, като е поставен вентрикуло – перитонеален шънт, след
което е изписана на 09.02.2021 г. Пред първоинстанционния съд е допусната и
приета съдебно – медицинска експертиза /неоспорена от страните/, съгласно
заключението на която Е. П. П. е била приета в болницата в увредено общо
състояние, неконтактна със синдром на интракраниална хипертенсия,
паталогичен рефлекс на Бабински двустранно, като при описаната клинична
картина пациентът не е бил в състояние да де даде информирано съгласие за
предлаганото й лечение. Вещото лице е посочило, че при описаното
състояние правилно лекуващият екип е предприел поставяне на вентрикуло –
2
перитонеален шънт, а операцията е извършена по стандартна оперативна
техника, като поставянето на клапа е редуцирало силно повишеното
интракраниално налягане след епилептичния пристъп и е животоспасяваща
интервенция.
По делото е разпитан свидетелят С.Н., който твърди, че работи при
ответника като лекар – неврохирург и шеф на клиниката по неврохирургия.
Поддържа, че Е. П. П. била приета в безсъзнание в болницата, като той лично
е участвал в медицинската операция на същата. Поддържа, че ако не е била
извършена медицинската интервенция чрез поставяне на на процесния шънт,
Е. П. П. е щяла да почине.
По делото е депозирана фактура № **********/28.01.2021 г. с издател
„Г. М.” ООД и получател ищцовото дружество с предмет доставка на клапа
за хидроцефалия SPHERA DUO-възрастни-средно налягане на стойност 3000
лв. Няма спор между страните, че това медицинско изделие е закупено и
поставено на Е. П. П. при извършената медицинска интервенция. Не е спорно
също така между страните,че съгласно действащия към момента на
извършване на лечението Списък с медицински изделия по групи, които
НЗОК заплаща в условията на болнична медицинска помощ, и стойността, до
която НЗОК заплаща за всяка група, публикуван на интернет страницата на
НЗОК, в последната си колона „Стойност до която НЗОК заплаща съгласно
Решение № РД-НС-04-35/06.04.2020 г. , РД-НС-04-63/19.06.2020”, се посочва,
че процесният шънт се заплаща от НЗОК до размера от 1 080 лв.
Съдът намира, че с оглед наведенето в исковата молба основание на
претенцията и заявеното искане /петитум/, материалноправното основание на
иска е нормата на чл.59,ал.1 ЗЗД – за възстановяване на настъпило
неоснователно обогатяване в полза на ответника. В исковата молба
фактическите твърдения са за извършена медицинска интервенция, при която
на ответника е поставено медицинско изделие на стойност 3000 лв., от което
по силата на приложимата нормативна уредба НЗОК е заплатила 1080 лв.,
съответна незаплатена е останала сумата от 1 920 лв. В исковата молба липсва
каквато и да е била твърдение за наличието на сключен договор с ответника.
Действително, позоваването на нормата на чл.82 б ЗЗдр. от страна на ищеца
е неточно - съгласно посочената норма, когато медицинските изделия по ал. 1
/необходимите им за лечение/ не се заплащат от Националната
3
здравноосигурителна каса или от държавния бюджет, пациентите ги заплащат
по цените, на които ги е закупило лечебното заведение. Тази хипотеза
изисква наличието на сключен договор между лечебното заведение и
пациента за извършване на лечение и осигуряване на необходимите
медицински изделия, вкл. тези, които не се заплащат или се заплащат
частично от НЗОК. В случая липсва сключен договор между страните
предвид липсата на възможност на ответника да волеизявява в периода преди
извършване на необходимата операция. Същевременно за ищеца липсва
задължение да посочва правна квалификация на претенцията си /това е
служебно задължение на съда/, като посочването на неправилна
квалификация не води до нередовност на исковата молба. Ищецът следва
ясно да изложи основанието на своята претенция и своето искане /петитум/.
Дадената правна квалификация от първоинстанционния съд е неправилна –
чл.415,ал.1 ГПК не представлява материално-правно основание на който и да
е било иск, като нормата на чл.422,ал.1 ГПК урежда единствено
процесуалния ред за предявяване на установителен иск след проведено
заповедно производство при наличието предпоставките на чл.415,ал.1 ГПК.
Същевременно това не води до недопустимост на решението предвид
обстоятелството, че първоинстанционният съд се е произнесъл по
релевантите за спора факти – същият не се произнасял по наличието на
договорно правоотношение, въз основа на което да се претендира процесната
сума, а по отношение на това извършена ли е операцията на ответника,
вложен ли е процесният шънт при нея и било ли е наложително
предприемането на оперативно лечение.
В случая фактическите твърдения са за извършена спешна операция на
ответника и вложено медицинско изделие, чиято стойност е останала
частично незаплатена на болничното заведение. Съгласно чл.89,ал.1 ЗЗдр.
при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други
диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота
и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му,
информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена
форма,а съгласно ал.2, т.1 дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в
полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само
когато непосредствено е застрашен животът му и физическото или
психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие.
4
По делото няма спор, че ответникът не е бил в състояние да даде
информираното съгласие за извършване на хирургичната намеса, а
изготвената СМЕ и разпитът на свидетеля С.Н. безспорно установяват, че
операцията е била животоспасяваща за ответника. Ето защо и съдът намира,
че са били налице предпоставките на чл.89,ал.2,т.1 ЗЗдр. за провеждане на
оперативното лечение и без съгласието на ответника.
В случая не могат да намерят приложение правилата на гестията при
уреждане отношенията между страните. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал.
1 ЗЗД, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в
чужд интерес, заинтересованият доминус е длъжен да изпълни задълженията,
сключени от негово име, да обезщети гестора за личните задължения, които
той е приел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите
от деня на изразходването им. Фактическият състав по цитираната норма
включва следните елементи: да е предприета обективно чужда работа /правни
или фактически действия в чужд интерес/; да се съзнава от гестора, че
работата е чужда; да се извършва доброволно, а не следствие на законово
задължение; да се положи грижата на добрия стопанин; да е предприета
уместно; да са направени твърдените разходи, които следва да бъдат
установени по размер. Когато обаче чуждата работа е водена по силата на
императивна законово задължение за лицето /какъвто е настоящият случай/,
правилата на чл.60-61 ЗЗД не могат да намерят приложение. Служителите на
ответника са били длъжни да извършат операцията с оглед спешното
състояние на пациента, т.е. влагането на медицинското изделие не е резултат
на свободно формирана воля.
Съдът намира, че са налице материално – правните предпоставки за
уважаване на предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД. Ищецът се е
обеднил със стойността на медицинското изделие, което е вложил при
извършената медицинска интервенция на ответника и което не е било
платено от НЗОК, или със сумата от 1 920 лв. Ответникът се е обогатил с тази
сума, доколкото операцията и поставянето на шънта са били необходима за
съхраняване на неговия живот и същият е следвало да заплати сумата в
случай на сключен договор и предоставено информирано съгласие за
извършването й. Фактът, че ответникът не е сключил /не е имал и тази
възможност/ с ищеца договор за извършване на операцията и влагане на
медицинското изделие, го освобождава от договорна връзка с болничното
5
заведение, но не и от задължението да заплати тази част от стойността на
процесния шънт, която не се заплаща от НЗОК, доколкото обективно се е
обогатил с тази сума за сметка на ищеца.
По изложените съображения и предявеният иск се явява изцяло
основателен.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователна подадената
въззивна жалба като приема, че следва да потвърди обжалваното решение
като правилно като краен резултат.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.3 ГПК въззиваемият има право на разноски в
размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.03.2022 г., постановено по гр.д. №
50260/2021 г. на СРС, 78 състав,
ОСЪЖДА Е. П. П., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78,
ал.3 ГПК на М.Б.ЗА А.Л. „С.А.” СОФИЯ” АД, ЕИК: *******, разноски за
производството пред въззивната инстанция от 400 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6