Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
гр. Габрово, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ГАБРОВО в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юли, две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИЯН АТАНАСОВ
ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
при секретаря Радослава Райчева и с участието на прокурор
Александров от Окръжна прокуратура –
Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 83 от 2023 г.
по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 63в от
ЗАНН.
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-835 от 04.05.2023 г.,
подадена от Л.И. ***, ЕГН: **********, чрез адв. Л. Ц., против Решение № 53 от
21.03.2023 г. на Районен съд Габрово /РСГ/, постановено по н.а.х.д. № 678 от
2022 г. по описа на същия съд, с искане за неговата отмяна.
С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № ********** от 21.12.2021 г., издадено от директора на
Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на Л.И. ***, ЕГН:
**********, за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012
г. за контрола за опазването на горските територии, във вр. с чл. 52, ал. 2, т.
5 от Наредба№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, на основание чл. 257, ал.
1,т. 1 от Закона за горите /ЗГ/,на същия е наложена глоба в размер на 300.00
лв.
Като подадена в законния срок и от надлежна страна,
касационната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по
същество с оглед нейната основателност.
В жалбата се твърди, че решението на ГРС е неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения
на процесуалните правила и необоснованост. Конкретно касаторът възразява против
това, че съдът е приел, че е налице обособяване на извозните пътища, а не че те
са „направени“, какъвто термин е използван в НП, като необосновано вменява на Д.
задължение да не допуска такова обособяване. Това обособяване се е получило въз
основа на извършена в обекта сеч по издаденото позволително, цитирано в НП.
Касаторът счита, че за обособяването на тези пътища отговорност следва да носи
лицето, издало това позволително, а не лесовъдът, който е задължен единствено
да изпълни това позволително, като той, съобразявайки се с него, е отсякъл само
маркирани дървета. Не е имал право на избор кои дървета да сече.
По жалбата е депозиран писмен отговор на упълномощен
юрисконсулт Ж.К., с който тя оспорва същата и изразява становище по съществото
на спора.
По делото в о.с.з. касаторът се явява лично и с адв. Л. Ц.,
които поддържат жалбата.
Ответникът не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава
заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване решението на
Районния съд като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид
наведените от страните доводи, заключението на представителя на ОП – Габрово и
обсъди поотделно и в съвкупност събраните в хода на първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Нарушението, за
което е издадено процесното НП, се изразява в следното:
Процесното НП е издадено за това, че в периода от
23.08.2021 г. до 07.09.32021 г. Д. не следи за спазването на одобрения
технологичен план на отдел 350, подотдел „д“ в землище с. ************, общ. *********** – държавна горска територия, за
който има издадено позволително за сеч № 0626482 от 23.08.2021 г. он инж. С. К. на санкционираното лице, като в
имота са направени три извозни пътя, неотразени в технологичния план: 1. Един
брой с дължина 50 м. и ширина 4м.; 2.един брой с дължина 35 м. и ширина 4м.; 3.
Един брой с дължина 60 м. и ширина 4 м., описани по посока хи дължина в
Констативен протокол /КП/ серия В, № 008414 от 21.09.2021 г. С поведението Д. е
нарушил чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8
от 05.08.2011 г. за сечите в горите, поради което и на основание чл. 257, ал.
1, т. 2 от ЗГ му е наложена горепосочената санкция.
Съгласно така цитираните като нарушени
правни норми лицата по чл.
108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното
за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план
и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина. Несъмнено такова лице
е касаторът Д., като лицензиран лесовъд, на когот е издадено процесното
разрешително за сеч, следователно той е задължен да следи за изпълнението на
технологичнтия план, който включва проследяване не само на това, дали се секат
маркирани дървета, а и на това, дали извозването се прави по пътищата, нанесени
в плана. Съгласно цитираната норма на Наредбата за сечите в горите, технологичният план се изготвя от лице, регистрирано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 от Закона за горите, и се одобрява от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите, като при необходимост от изменение на одобрения
технологичен план се изготвя и одобрява нов. В него се определят изброените
реквизити, сред които в т. 5 е посочена и схемата на съществуващите и
проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии или от така изложеното в задължение на санкционираното
лице е да извършва контрол, „да следи“ за спазването на одобрения технологичен
план и в тази му част – за извозни пътища да се ползват нанесените в схемата.
Описаното в НП деяние съответства на така посочените като нарушени правни
норми.
Според санкционната
нормативна разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 300
до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите
актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В
случая деянието правилно е подведено под хипотезата на тази разпоредба, т.к. не
е налице друг специален състав. Наложена е минимално предвидената по закон
санкция.
По отношение
доказаността на релевантните факти АСГ споделя становището на
първоинстанционния съд, че деянието е установено по несъмнен начин от обективна
и субективна страна. Свидетелите /служители, направили проверка в имота/ са
категорични, че на място са установили трите броя извозни пътища, които
измерили с ролетка и описали в съставен от КП, като те не били отразени в
плана. Според показанията пътищата са се образували не с незаконна сеч и с
помощта на земекопна или друга техника, а чрез влаченето на дървесината.
Новообразуваните пътища не са били нанесени в плана. По тях личели следи от
горска техника и обособяването им е станало посредством многократното
преминаване на машини по тях, като там частично по тази причина е бил увреден и
подраста. Пътищата се определят именно с цел да се избегне такова увреждане,
както и увреждането на цели дървета, поради това те следва да се ползват
единствено като пътища за извоз на добита дървесина. АСГ споделя разсъжденията
на служители на РДГ и на РС, че извозването е вид добив на дървесина, по време
на който се образуват /правят, обособяват/ пътища – става въпрос все за едно и
също изпълнително деяние, съответстващо на цитираните в процесното НП
нормативни разпоредби.
Свидетелските
показания съответстват на съдържанието на КП № 152661 от 07.09.2021 г. и КП №
008414 от 21.09.2021 г., които съставлява официални свидетелстващи документи,
неоспорени по делото. Приложено е и цитираното Позволително за сеч № 0626482 от
23.08.2021 г., от което е видно също кое
е лицето, отговорно за спазване на технологичния план за процесния горски имот
и това лице е именно касаторът Д.. Тази констатация и тези доказателства също
не са оборени в хода на делото пред РС.
По делото не са
налице твърдения, нито представени доказателства за предприети от страна на
лесовъда действия по спазване изискванията на този план и на подзаконовите
нормативни актове по прилагане на ЗГ, чиито норми са посочени като нарушени.
НП е издадено от
компетентен орган, видно от Заповед № РД-49-194 от 16.09.2011 г. на министъра
на земеделието и храните, с която се определят административно наказващи органи
за нарушения на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
В заключение
Районният съд е достигнал до правилно и мотивирано заключение за наличие на
процесното нарушение, установено с АУАН въз основа на който е издадено НП,
установеност на извършителя и неговата вина. Налага се изводът, че липсват
основания за отмяна на процесното НП. Като е постановил решение, с което е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, съдът е постановил един
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
С оглед този изход на правния спор се явява основателно и
искането на процесуалния представител на административния орган за присъждане
на разноски в настоящата съдебна инстанция, като същото е направено
своевременно, с отговора по касационната жалба. Такива разноски следва да се
присъдят на основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ, който препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл. 27е от
същата възнаграждението
за защита в производства по Закона
за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Според чл. 25а от Наредбата за предоставена
правна помощ за изготвяне на жалби, възражения, писмени отговори, без явяване в
съдебно заседание, както
е постъпилата страната в касационното производство, възнаграждението е от 50.00 до 150.00 лв. С оглед тези нормативни
изисквания съдът намира, че следва да присъди разноски в полза на ответната
страна в размер на 50.00 лв. за настоящата касационна такава.
Воден от горното и на основание чл. 63в, чл. 63д от ЗАНН,
във вр. с чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, както и въз основа на
цитираните по-горе правни норми, Административен съд Габрово
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 53 от
21.03.2023 г. на Районен съд Габрово, постановено по н.а.х.д. № 678 от 2022г.
по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № ********** от
21.12.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ -
Велико Търново, с което на Л.И. ***, ЕГН: **********, за нарушение на чл. 12б,
ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола за опазването на
горските територии, във вр. с чл. 52, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011
г. за сечите в горите, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите
/ЗГ/, на същия е наложена глоба в размер на 300.00 лв.
ОСЪЖДА Л.И. ***, ЕГН:
********** да заплати на Регионална дирекция по горите – Велико Търново
деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция на стойност 50.00 /петдесет/
лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.